Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 187                                       27.04.2015г.                     град  Стара Загора

 

                                         В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На девети април 2015г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 129 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин  Н.Р.Р. от гр.С.З., в която той подробно сочи, че тъй като с окончателно и необжалваемо Решение № 273/10.07.2014г. по н.д. № 600/2014г. по описа на I н.о. на ВКС на РБ- гр.София, е оставено изцяло в сила потвърдителното въззивно Решение № 8/20.02.2014г. по ВНОХД № 232/2013г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас, с което бе потвърдена изцяло оправдателната Присъда № 91/12.11.201Зг. по НОХД № 442/2012г. по описа на Окръжен съ- гр. Я.. против него, и затова, че по отношение на него незаконно е било повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, по което е бил изцяло оправдан от съда, е отговорна ответната Прокуратура на Република България (РБ)- София в лицето на Главния прокурор, тъй като съгласно с чл.127, т.1 и 3 от Конституцията на РБ, чл.46, ал.2 от НПК и чл.144, ал.1 от ЗСВ, същата е задължена да следи за спазване на законността, като упражнява надзор за законосъобразното провеждане на разследването и го ръководи, чрез наблюдаващ прокурор, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В конкретния случай за това, че по отношение на него е било повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което бях оправдан от съда, е отговорна като цяло Прокуратурата на РБ, тъй като неин представител- прокурор от ОП- Я.. е ръководел разследването по ДП № 23/2010г. на ОСлО при ОП- Я.. и е осъществявал постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. Вината  на ответната официална държавна институция/ПРБ/ е в това, че под негово ръководство и нареждане, на 01.03.2012г. незаконосъобразно му е било повдигнато обвинение по ДП № 23/210г. за престъпление, което той никога не е извършил, че под неговото ръководство и надзор, наказателното производство незаконосъобразно е продължило само по отношение на него, като по отношение на останалите привлечени под наказателна отговорност лица, същото е било своевременно прекратено още в досъдебната фаза съгласно прокурорско Постановление от 27.07.2012г. Счита, че вината е налице и поради това, че под неговото ръководство, ДП № 23/2010г. е било внесено в съда с обвинителен акт на 30.11.2012г. и именно този наблйдаващ прокурор е поддържал незаконното обвинение против него в съдебната фаза на процеса по НОХД № 442/2012г. на Окръжен съд- гр. Я... Счита, че поради всичко това, е очевидно налице законовата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че за него съществува правен интерес от завеждане на иск за парично обезщетение за претърпени неимущесвени вреди на това основание. Твърди, че в резултат на незоконно повдигнатото му обвинение, по което е бил изцяло оправдан, той е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, въздействано му е неблагоприятно, поради което това въздействие и отрицателни емоции въз основа на факта подлежат на парично обезщетение. Ето защо, предявявам настоящия иск за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в психически, емоционални и физически болки и страдания от това незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, по което е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан от съда, които неимуществени вреди оценяв на сумата от 80 000 лв. като главница, отразяваща неговата като човек, гражданин, лекар и баща претенция за парично обезщетение за претърпените от него болки и страдания. Също така на основание чл.86 от ЗЗД, претендира и обезщетение за забавено плащане, настъпило от деликт (незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което бях оправдан от съда) до окончателното изплащане на главницата (главното парично задължение), тъй като съгласно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът- ответник се смята в забава и без покана, и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата- 10.07.2014г. (от влизане в сила на оправдателната присъда), съобразно задължителното тълкувание на ОСГК на ВКС, отразено в т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, до окончателното изплащане на сумите.

Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/ПРБ/- гр.София- 1000, бул."Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на Републиката, да мУ заплати сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото ми обвинение в извършване на престъпление, по което съм оправдан от съда, изразяващи се в претърпени психически, емоционални и физически болки и страдания от деликта, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД, изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 80 000 лева, считано от 10.07.2014г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане на главницата, както и да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

В последното открито съдебно заседание по делото на 09.04.2015г. ищецът и пълномощника му- адвокат са пледирали, че заведеният от ищеца иск е доказан и че той е основателен, тъй като спрямо ответника е повдигнато обвинение, по което в последствие е бил оправдан, с влязла в сила оправдателна присъда. През дължимия период на ДП и съдебно производство се установили душевните болки и страдания, които е претърпял ищеца, което му дава възможност да поиска да бъде парично обезщетен по реда на чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ. Претендира да бъде осъдена Държавата в лицето на ПРБ да му заплати пълната сума на заведения от него иск, ведно с лихвите, както и направените разноски. Моли да му се даде срок да изложа писм. си съображения.

 

Ишецът Н.Р. поддържа изцяло казаното от адвоката му, заявява, че наистина психически тормозът е бил най- голям, вследствие на което е изпаднал в депресия, променил се психически, станал по-колеблив в работата си заради възможността да го съдят, макар и невинен. И това нарушило самочувствието му и стила му на работа. Сега искал да приключа с този тип работа, която е много рискована на моменти, искал е многократно да напусне гр.С. и да се върне в гр.С.З.. Карал е след това работата си малко по инерция, прегорял бил вече и не му се правело нищо. Ходел на работа, прибирал се вкъщи и това било, по-различен бил вече.

 

Ищецът в дадения му от съда 1- седмичен срок е представил Писмена защита по делото, в която прави подробен анализ на фактическата и правната обстановка по процесния случай, излага своите фактически и правни оплаквания и изводи, и моли с претендираното от него парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди да може да бъде поне частично възстановено психическото, емоционалното и психологическото му равновесие като гражданин, мъж и лекар, съобразно практиката на ВКС- София в аналогични случаи. Включително и относно основателността на акцесорния му иск за обезщетение на основание чл.82- 86 от ЗЗД на претенцията му за мораторни лихви от датата на увреждането, до окончетелното изплащане на сумите.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски по настоящото дело.

 

  Ответникът Прокуратура на Република България/ПРБ/ - гр. София е депозирала писмен Отговор на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който сочи, че спорен нея исковите претенции са недоказани по основание и размере и че не са налице доказателства, които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са били останали твърденията за влошено здравословно състояние, злепоставяне и уронване на доброто име на ищеца, още повече че Прокуратурата не е разгласявала данни от разседването. Оспорва иска по размер с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, изпълняваната най-лека мярка за процесуална принуда, и обстоятеството, че Прокуратурата не е обжалвала оправдателната присъда и продължаването на производството пред възивната и касационната инстанция е било само по жалба на гражданския ищец и частен обвинител. Счита съобразно чл.5 от ЗОДОВ, че ако в материалите по делото се съдържат дани за неправомерно поведение, с което сам ищеца е дал повод за наказателното си преследване, то лихвата върху евентуално уважената част от иска следва да бъде в размер на законната, от датата на влизане на опрадвателната присъда_в сила до окончателното й изплащане. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от всички доказателства по приключеното НОХД № 442/2012г. по описа на ОС-Я... По делото не се е явил процесуален представител на ПРБ- София, не е взел становище по делото и не е пледирал по съществото на делото. Ответникът ПРБ- София не е представил по делото и писмена Защита въпреки дадената му за това изрична възможност от съда в 1- седмичен срок.

 

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура/ОП/- Стара Загора е депозирала отделен Отговора на Исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК, извън Отговора на ответника ПРБ- София, в който сочи, че счита исковите претенции са недоказани по основание и размер. Счита, че тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата си молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Счита, че в случая не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-­следствена връзка между твърдяните неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от доказателствата по приключеното НОХД № 442/2012г. по описа на ОС-Я... Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вредии по размер, като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумната продължителност на обвинението и налаганите леки мерки за процесуална принуда. Относно претендираната законна лихва- счита, че тя следва да е от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София. Представителят на ОП- С.З. пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че  иска не е доказан по основание и размер. Не е доказано, че вредите, които твърдят са в пряка и непосредствена причина от повдигане на обвинението срещу ищеца. Недоказани са твърденията за влошено здравословно състояние, никаква мед. документация не е приложена по делото. Що се отнася дали прокуратурата е дала някакви сведения за това, че се води дело срещу ищеца, също не е доказано. Представя се една статия, която не се знае по какъв начин е влязла в ел. медии. Ако все пак съдът приемете, че по основание е доказана претенцията, то за размера счита, че е изключително завишен. На ищеца е взета най-леката МН. На второ място прокуратурата никъде не е давала информация за воденето на делото. Прокуратурата непосредствено, преди приключване на делото пред първата инстанция, се е отказала от обвинението. По- нататъшните ходения по инстанции са в резултат на обжалване от частните обвинители. Претърпяната вреда не е съобразена със ЗЗД. Не може за такова деяние, за такава мярка, да се претендира такава сума. Ако съдът приеме, че ИМ е основателна, моли да се съобрази размера, съобразно практиката по ЗЗД. Окръжна прокуратура- С.З. не е представила писмена Защита, въпреки дадената й за това изрична възможност от съда в 1- седмичен срок.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главница и лихви са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

ОТНОСНО ГЛАВНИЦАТА НА ИСКА :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- пълномощно от 11.11.2014г., Договор за правна помощ от 10.11.2014г., Постановление за образуване на ДП от 20.07.2010г. на ОП- Я.., Постановление за привличане на обвиняем от 01.03.2012г., Протокол за разпит на обвиняем от 01.03.2012г., Постановление за привличане на обвиняем от 01.03.2012г., Протокол за разпит на обвиняем от 01.03.2012г., Протокол за разпит на обвиняем от 19.06.2012г., Протокол за предявяване на разследването от 18.07.2012г., Молба от адв. Трифонова от 18.07.2012г., Постановление за частично прекратяване на нак. производство от 27.07.2012г., Жалба от адв. Трифонова от 20.09.2012г., Определение №165/05.10.2012г. на ОС Я.., Писмо от 30.11.2012г. на ОП Я.., Обв. акт от 30.11.2012г. на ОП Я.., Разпореждане от 07.12.2012г. на ОС Я.., Граждански иск от 08.01.2013г., Протокол от проведено с.з. на 10.01.2013г. на ОС Я.., Определение №7/14.01.2013г. на ОС Я.., Протокол от проведено с.з. на 14.02.2013г. на ОС Я.., Протокол от проведено с.з. на 15.02.2013г. на ОС Я..,  Протокол от проведено с.з. на 28.03.2013г. на ОС Я.., Определение №63/05.04.2013г. на ОС Я.., Протокол от проведено с.з. на 16.05.2013г. на ОС Я.., Протокол от проведено с.з. на 12.11.2013г. на ОС Я.., Присъда №91/12.11.2013г. на ОС- Я.., Мотиви към нея, Въззивна жалба от 26.11.2013г. от адв. Начков, Допълнение към въззивна жалба от адв. Начков, Протокол от с.з. от 20.01.2014г. на АС Бургас, Касационна жалба от 28.03.2014г., Протокол от 16.05.2014г. от с.з. на ВКС, Решение №273/10.07.2014г. на ВКС, Молба от ищеца от 01.12.2014г., Писмо изх. №3092/08.12.2014г. на ОС Я.., Писмен отговор от ОП С.З. №4661/10.12.2014г., Писмен отговор от Прокуратура на РБ от 22.12.2014г., Писмо рег. №236/09.02.2015г. на ОСС при ОП Я.., по отношение на ишеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което впоследствие е бил изцяло и окончателно оправдан. Обвинението е било повдигнато на 01.03.2012г. по досъдебно производство (ДП) № 23/2010г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура(ОП)- гр. Я.., пр.пр. 1233/2010г. на ОП-гр. Я.., и същия е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.123, ал.1 от НК, като впоследствие ищецът е бил оправдан окончателно с влязла в законна сила присъда/Решение/ № 273/10.07.2014г. по н.д. № 600/2014г., ВКС на РБ, I н.о., с което е било оставено в сила Решение № 8/20.02.2014г. по ВНОХД № 232/2013г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас, с което е била потвърдена оправдателната му Присъда № 91/12.11.2013г. по НОХД № 442/2012г. по описа на Окръжен съд- гр.Я...Следователно против ищеца незаконно е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер/по което впоследствие е бил изцяло оправдан от съда/, е отговорна Прокуратурата на Република България (РБ), като зяло, тъй като съгласно с чл.127, т.1 и т.3 от КРБ, чл.46, ал.2 от НПК и чл.144, ал.1 от ЗСВ, същата следи за спазване на законността, като упражнява надзор за законосъобразното провеждане на разследването и го ръководи. Чрез наблюдаващ прокурор, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер против тях. Ето защо под ръководство и нареждане на прокурор в ОП- Я.., на 01.03.2012г. незаконосъобразно на ищеца му е било повдигнато обвинение по ДП № 23/2010г. за престъпление, по което е бил впоследствие изцяло оправдан, тъй като е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че той не го е извършил. Същевременно под ръководството и надзора на прокурор от ОП- Я.., наказателното производство незаконосъобразно е продължило само по отношение на ищеца като подсъдим, като по отношение на останалите привлечени под наказателна отговорност лица, същото е било своевременно прекратено още в досъдебната фаза- видно от прокурорското постановление от 27.07.2012г. Също така под неговото ръководство на прокурор от ОП- Я.., това ДП № 23/2010г. е било внесено в съда с Обвинителен акт на 30.11.2012г., и той е поддържал незаконното обвинение против ищеца в съдебната фаза на процеса по НОХД № 442/2012г. по описа на ОС- Я...

Видно от материалите от приложеното в цялост приключено ДП, още на предварителнотго производство ищецът е давал обяснения, искал е събирането на доказателства и посочвал на прокурора, че той не е виновен. Защитникът му с жалба е поискал от Прокуратурата да събере доказателства относно това кои са лицата, които са извършили манипулацията „коронарография" на пострадалия, довела до влошаване на здравословното му състояние, имат ли вина тези лица и каква е тя, а съответно и - каква е евентуално вината на ищеца, ако има такава. Посочено е било, че без да се решат тези въпроси на досъдебното производство, делото не следва да бъде внасяно в съда. Жалбата му обаче била оставена без разглеждане, Въпреки, че същата е била подадена чрез ОП- гр. Я.. и наблюдаващият прокурор е бил запознат подробно със съдържанието й, поставените от защитата важни въпроси, които обаче не били изследвани от прокуратурата в досъдебното производство, а делото било внесено в този му незавършен вид в съда за разглеждане по същество. Поради всичко това очевидно е налице законовата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ищеца, за него съществува обоснован и доказан правен интерес от завеждане на иск за обезщетение за претърпени неимущесвени вреди на това основание.

Съгласно материалите на приложеното изцяло приключено в 3 съдебни  инстанции наказателно производство по НОХД № 442/2012г. по описа на Окръжен съд- гр. Я.., като причинна връзка в резултат на незаконосъобразното обвинение, което му е било повдигнато, срещу ищеца е било водено наказателно произвоство в продължение на повече от 2, 5 години, в рамките на което е бил разпитван 2 пъти на досъдебното производство в качеството ми на обвиняем/на 01.03.2012г. и на 19.06.2012г./, на 18.07.2012г. му е било предявено разследването по ДП № 3/2010г., бил внесен и получил Обвинителен акт с изх.№ ПД-42/2012 от 30.11.2012г., и е бил предаден на съд, като в ОС- Я.. е било образувано НОХД № 442/2012г. По това дело, още в първото открито съдебно заседание на 10.01.2013г. и 11.01.2013г., срещу него бил предявен граждански иск в общ размер на 2 100 000 лв., на първа инстанция бил  призован и участвал в общо 7 бр. съдебни заседания/на 10.01.2013г., 14.02.2013г., 15.02.2013г., 28.03.2013г., 16.05.2013г., 25.06.2013г. и 12.11.2013г.

В последствие с Присъда № 91/12.11.2013г. по НОХД № 442/2012г. по описа на ОС- Я.. ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК, и на основание чл.304 от НПК би изцяло оправдан, като с въззивна жалба вх.№ 4975/26.11.2013г. оправдателната му присъдата била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци, делото било изпратено в Апелативен съд/АС/- гр.Бургас, където било образувано ВНОХД № 232/2013г., насрочено за 20.01.2014г. С Решение № 8/20.02.2014г. по ВНОХД № 232/2013г. по описа на БАС, е била изцяло потвърдена оправдателната Присъда № 91/12.11.2013г. по НОХД № 442/2012г. по описа на ОС- Я.., което е било атакувано с касационна жалба вх.№ 2169/14.03.2014г. от частните обвинители и граждански ищци, като е било образувано н.д.№ 600/2014г. по описа на ВКС- София, който с окончателно и необжалваемо свое Решение № 273/10.07.2014г. по н.д.№ 600/2014г. по описа на I н.о. на ВКС, е оставил изцяло в сила въззивното потвърдително Решение № 8/20.02.2014г. по ВНОХД № 232/2013г. на Апелативен съд гр. Бургас, с което е била потвърдена оправдателната Присъда № 91/12.11.2013г. по НОХД № 442/2012г. на ОС- Я...

Очевидно е, че спрямо обвиняемия- ищеца нямало да се води наказателно производство, нямало е да бъде разпитван, нямало е да участва в наказателното производствоо, и нямало да бъда подложен на наказателно преследване, разпити, съдебни заседания, ако прокуратурата си е свършила качествено работата. Показателно е, че още на съдебните прения пред първата съдебна инстанция в ОС- Я.., в деня на постановяване на изцяло опхравдателната Присъда, представителят на прокуратурата е заявил, че не поддържа обвинението, но именно под негово ръководство в продължение на предходните 3 години/от 01.03.2012г.- датата на повдигане на обвинение до окончателното приключване на делото на 10.07.2014г. пред ВКС- София/, незаконосъобразно е било водено наказателното производство спрямо него. Очевидно и безспорно наблюдаващият прокурор е имал на разположение 3 години и половина/от датата на образуването на ДП- 20.07.2010г., до датата на внасяне на обвинителния акт в съда- 30.11.2012г.), законосъобразно, митивирано и качествено да проведе разследването и да изследва обективната истина така, че да привлече към отговорност действително виновните лица. В резултат на това некачественото държавно обвинение се е проявявало в това, че експертните изводи, депозирани на ДП, не са били основания на всички възможни доказателствени източници, поради което по-късно в хода на съдебното следствие част от изводите относно предмета на делото, претърпели съществени промени. Некачественото държавно обвинение се е проявило и в това, че обвинението свързвало дейността на ищеца с бланкетно посочване на „общоприети от медицинската наука и практика професионални правила, добри медицински практики и лечебен алгоритъм", но без да посочи какво точно е тяхното съдържание и без да анализира съответни клинични пътеки. Както и в това, че обвинението не било обвързано с конкретни норми от законов или подзаконов характер/Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Кодекса на професионалната етика, Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Наредба № 30 за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване, Националният рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010г., Правилника за устройството и вътрешния ред на „СБАЛК-Я.." ЕАД гр. Я.., Правилникът за основните дейности, извършвани в лечебното заведение „СБАЛК-Я.." ЕАД гр. Я.., Наредба № 2 за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология", Наредба № 3 за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиохирургия" и др./. Именно, защото нито един от тези нормативни актове не е бил инкриминиран от прокурора, по-късно в хода на съдебното следствие част от изводите, относно предмета на делото,  са претърпяли съществени промени.

Следователно, ако на ищеца не му е било повдигнато незаконно обвинение пред съда, частните обвинители и граждански ищци нямало да имат право на обжалване пред по- горните съдебни инстанции- съетветно въззивния Апелативен съд- гр.Бургас и касационния ВКС на РБ- София. И съответно- изцяло оправдателната му присъда е щяла да влезе в законна сила на 15.12.2013г., вместо 7 месеца по-късно- на 10.07.2014г. В тази връзка, в резултат на така повдигнатото му обвинение, по което е бил изцяло оправдан, ищецът е претърпя неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, и очевидно е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и се доказа основателността на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Напълно логично и нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление/обвиняемия и подсъдим- ищеца/, за което в последствие е изцяло оправдано, е изпитвало неудобства, чувствало се е унизено, а също така е било притеснено и несигурно, накърнени са били моралните и нравствените ценности у личността му, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в практиката разбирането, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните външни доказателства. Напълно нормално е ищецът доктор Р. да е претърпял психически болки и страдания вледствие от наказателното производство, което в настоящото гражданско производството същото се установи от паказанията на разпитаните по делото свидетели.

От разпита на свидетеля доктор Р.С./негов по- млад колега/, който познава доктор Р. още от 2010г., се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че свидетелят познава ищеца от работата му, тъй като и двамата са били лекари и работели в едно и също отделение. Били са в много близки контакти, срещали са се както на работа, така и извън работно време, били са приятели. През пролетта на 2012г. той е бил свидетел по това  наказателно дело, по което ищецът Н.Р.  е бил обвинен за проявена небрежност и за смъртта на пациент в болницата в гр.Я... Прогресивна промяна имало у него. Когато отпаднали обвиненията спрямо останалите обвиняеми и останало само обвинението срещу него, когато започнал работа в гр.С., промяната била драматична. Ищецът станал самовглъбен, неконцентриран, в неугледен вид, ходел с разкопчана манта, с голи гърди се разхождал извън болницата. Споделял, че изключително се страхува, не знае как ще продължи работата и живота си. А преди това е бил  комуникативен колега, работата му доставяла огромно удоволствие, той бил един от малкото лекари, който работел, защото му е било интересно да я работи тази работа, а не само да си изкарва прехраната с нея. Следващата година след обвиненията просто работел, но не знаел до кога ще продължи тази работа, бил разсеян и трудно се концентрирал.

В подобен смисъл са и показанията на свидетелката Р.Т., която макар, че му е братовчедка, го познава още от дете, защото са израстнали заедно в една фамилна къща, и дълги години са живели заедно. Спорен нея ищецъ е бил една изключително емоционална личност, от дете бил гордостта на фамилията, вървели му всички предмети в гимназията, завършил я с отличие, а след това и хуманна медицина. След повдигане на обвиненията станал смачкан, подтиснат, правело й впечатление, че  като се прибере в къщи, сядал на леглото, започвал да се клати и да си казва : "Сам съм, не съм виновен, никой не ме разбира." Това било, когато го обвинили, че не се справя със служебните си задължения и още повече, когато се явявал да дава показания на предварителното следствие. Притеснявал се много за децата си, дори не им бшл казал, защото не знаел как ще ги погледне. След като приключило всичко по делото, като че ли се успокоил, но това като че ли оставило някакъв отпечатък върху него. Това потиснато държане все още го виждала в него. Той казвал, че това е неговото призвание, че той друго не може да работи. Притеснявал се много, че ако го лишат от права да работи като лекар, ще загине. Направо не виждал изход и казвал, че не може да живее, направо бил смачкан. Бил много притеснен, вълнувал се, опасявал се, че това всичко ще му върне преживяното и затова не дошъл днес на делото. Все това казвал, че няма вина. Единственият човек, с който споделял, била майка му, защото баща му починал точно преди да започне това обвинение срещу него. Притеснявал се много и казвал, че не може да им каже това на децата и е нормално да не притеснява децата с тези неща. Имало и публикациите в пресата- във в."Стандарт" биля излязла една голяма статия, ищецът й се обадил и й казал : «Погледни какво са написали във вестника». Не знаел кой го написал, но това било отново убийство за него."

В аналогичен смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка Д.Г., която е негова колежка, без родство с него. Тя споделя, че познава д-р Р. от м.05.2011г., когато започнал работа в МБАЛ- С., в отделението, където работела и тя. С ищеца били колеги и работели в една лаборатория в екип, рамо до рамо, от м.05.2011г. до м.06 2013г. Според нея ищецът бил изключителен лекар, доста ерудирана личност, винаги помагащ. Промяна в поведението имало, когато започнало делото през 2012г. Ищецът д-р Р. бил изцяло съсипан, идвал на работа неглиже, а преди това никога не е идвал небръснат, не изкъпан. В този период от време имал поведение, когато идвал на работа почти в нетрезво състояние, ризата му разкопчана,небръснат, със занемарени обувките. В момента вече имало подобрение, след като приключили делата му, но все още се възстановявал.

Съдът кредитира изцяло показанията на тези 3 бр. свидетели, включително и на свидетелката Р.Т., която макар, че му е братовчедка, нейните показания са вътрешно непротиворечиви и са изцяло с показанията на останалите 2 бр. свидетели/които са колеги, а не роднини на ищеца/, и които са подкрепят и от останалите писмени доказателства по делото.

В тази връзка се установи, че ищецът е бил един лекар, влюбен в професията си, която за него е била призвание, като е работел като спешен сърдечен хирург и се налага да взема бързи решения и директно да спасява човешки животи. Този лекар е работил работата си, защото му е била интересн, бил е гордостта на фамилията, бил е изключителен лекар- професионалист, ерудирана личност. След това обвинение и близо тригодишното ходене по инстанциите, разпити, напрежение, безсъни, тревога, неприятни чувства, той е бил изцяло съсипан, притеснявал се е, че ще го лишат от лекарски права, че ще загине като човек и професионалист. Страхът от заплащане на два милиона лева граждански искове в наказателния процес против него го е направил самовглъбен, неконцентриран и неугледен. Клател се е сам на леглото, бил е отчаян и небръснат, не е виждал изход от създалата се ситуация и дори не е искал да живее. Публикацията на статията против него в пресата, в която е описан къде работи и, че е обвинен в причиняване на смъртта на пациент е разколебала лекарското му призвание. Прогресивна промяна в личността му и във всичките области от живота на доктор Н.Р. е настъпила едва след окончателното приключване на обвинението против него и продължилото близо три години наказателно производство.

Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалото лице. В тази връзка вредите, които са нанесени на ищеца доктор Н. Р. никога няма да могат да бъдат изцяло и напълно поправени. Неговото емоционално, психическо и психологическо равновесие никога няма да бъде същото, каквото е било преди обвинението и наказателния процес против него. Неговите душевни терзания не могат да бъдат за в бъдеще и изцяло заличени, неговата накърнена чест, достойнство и добро име в обществото са били вече увредени, нравствените му терзания в продължение на повече от 3, 5 години наред са били сериозни, дълбоки и жестоки. И все пак с такова едно парично обезщетение може частичо и сравнително справедливо да бъде възстановено психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалия/изцяло и окончателно оправдания подсъдим/- ищеца доктор Р.. С това обезщетение Държавата в лицето на съдебната си власт чрез ПРБ София, ще покаже, че наистина цени личността, че работи в името на човека, че я е грижа за добруването, благоденствието и за справедливостта към хората.

 

По делото няма искани, назначавани, изготвяни и приемани каквито и да са съдебни експертизи.

 

ОТНОСНО ДЪЛЖИМОСТТА НА ГЛАВНИЦАТА НА ИСКА :

Както се установи. Лекар, влюбен в професията си, която за него е призвание. Този лекар е спешен сърдечен хирург, и се налага да взема бързи решения и директно да спасява хора. Този лекар е работил, защото му е интересно. Гордостта на фамилията. Изключителен лекар, ерудирана личност. След това обвинение и близо тригодишното ходене по инстанциите, разпити, напрежение, безсъни, тревога, неприятни чувства - СЪСИПАН, ИЗЦЯЛО СЪСИПАН Притеснявал се, че ще го лишат от права, че ще загине. Страхът от заплащане на два милиона граждански искове. Самовглъбен, неконцентриран, неугледен. Клати се сам на леглото. Отчаян, небръснат. Не е виждал изход и дори не е искал да живее. Публикацияв в пресата, в която е описан къде работи и, че е обвинен в причиняване на смърт. Лекар обвинен, че е причинил смъртта на пациент. Лекар по призвание. ПРОГРЕСИВНА ПРОМЯНА в личността, във всичките области от живота на доктор Н.Р.. И това само вследствие на незаконното обвинение и продължилото близо три години наказателно производство. Съгласно легалното определение от СЗО за ЗДРАВЕ е : състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг." Следователно не просто отсъствие на някаква конкретна болест, а състояние на пълно физическо, психичесто и социално благополучие. Установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че състоянието на ищеца д-р Р. вследствие на обвинението и процеса е било такова на пълно психическо и социално неблагополучие, довели до пълна промяна в личността му. В тази връзка съдът счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е претърпял сериозни лични и професионални болки и страдания в резултат на повдигнатото му обвинение и на водените против него съдебни процеси в 3 съдебни инстанции. Действително пряката отговорност на ответника ПРБ- София е само относно досъдебното и първоинстанционното съдебно производство против ищеца, тъй като там пледоарията на прокурора от ОП- Я.. е била за изцяло оправдателна присъда против него. Но непряко ответникът ПРБ- София отговаря и за ппровеждането на въззивното и касационното съдебно производство против подсъдимия- ищец, тъй като в резултат на внесения и поддържан в  първоинстанционния ОС- Ямбло Обвинителен акт против него, е станало възможно конституирането на граждански ищци и частни обвинители против същия, в разултат на чиито въззивни и касационни жалби са и делата пред АС- Бургас и съответно пред ВКС- София, които в крайна сметка са също изцяло и окончателно с напълно оправдетелни резултати против ищеца и в наказателната, и в гражданската им част.

Поради което искът по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- София се явява напълно основателен, обоснован и доказан по своето фаактическо и правно основание, и следва да бъде уважен в съответния размер, по спроведливост относно главницата му за парично обезщетяване, ведно със законните последици от това. Съдът взема предвид обстоятелството, че в край на краищата ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като тази изцяло оправдателна Присъда против него е влязла в законна сила, и тя има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, също така и за гражданските ищци и частни обвинители в приключеното наказателно производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК. От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/дознатели, следователи и прокурори/ от съответната прокуратура/в случая това е ОП- гр.Я../, която не неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на съдилищата и от трите съдебни инстанции безспорно се доказва, че действията на ОП- Я.., като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата ответна по това гр.дело Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице- ищеца е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно дори и ако  образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност- напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в болницата и в отделението, в което той е работил тогава и където продължава да работи и понастоящем. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни, той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се е ръководел от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на лечната, семейната и лекарската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с делата ищецът много се е измъчил, бил психически разстроен, получил забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси, споделял, че не намира смисъл да работи повече тази професия, и макар, че впоследствие е бил изцяло и окончателно оправдан от ВКС- София, и с оглед на изтеклото време да е бил вече в значителна степен възстановен физически и психически, но в поведението му още се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено лично и професионално достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден въпреки това. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български лекар, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, вътрешно напрежение и поведенчески промени като промени чрез нарушения в концентрацията, фобийни изживявания, упрекване за събития в професионалния си живот, които не са били провокирани от него.

Като следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца пред колегите и подчинените му в болничното заведение и в отделението, където той работел през последните повече от 3 г., поради това, че негативните факти около личния живот и работата му са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество хора, колеги, приятели, познати и от по- низшестоящи и подчинени му служители. С това е пострадало доброто му име на български гражданин и честта му на лекар- специалист, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството, дълго време ищецът не е могъл да изпълнява работата си с онзи патос и заряд, известен на колегите и подчинените му. Основна негова грижа в този продължителен период от повече от 3, 5 г. била да докаже невинността си и защити името си, като той останал в относителна изолация и контактувал с много малко други хора, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е попречило в работата и в служебния му авторитет, както и в личния му живот и поведение. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг наказателен процес против него, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и лекараския си дълг.

Затова следва да се отчете и факта, че живота на един интелигентен мъж на средна възраст, в разцвета на личните и професионалните си сили, с престижна и доходна професия и добро семейство, е бил почти сринат емоционално, като дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- София/ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат парично обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

Тъй като прокуратурата е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са подчинени на главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца  незаконосъобразно е било водено наказателно досъдебно и съдебно производство, по което той е бил оправдан от съда, е отговорна Прокуратурата на РБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И понеже Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.София, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, следва да бъде осъден ответника по делото- Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен граждански процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си задължения и е станал причина по отношение на обвиняемия и подсъдим/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, по което е бил оправдан изцяло и окончателно от съда.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване на името му, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Следва да се вземе предвид и изцяло проведеното 3- инстанционното съдебно производство, в което ВКС- София е признал изцяло неоснователност дори на правната конструкция и нелогичния извод в обвинителния акт на прокуратурата против ищеца в наказателното производство. Още повече, че самият ищец поддържана в хода на наказателното производство последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и първоначално поддържано обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение.

Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 50 000 лв., чиито размер е основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над доказаните общо 50 000 лв. до първоначално претендираните 80 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена по размер, неоснователна и недоказана в тази си част относно размера, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това.

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Предвид гореизложените мотиви, основателността на иска за главницата относно парично обезщетение за неимущуствени вреди води до основателност и на претенцията за законна лихва върху тази призната главница от 50 000 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД от 10.07.2014г./датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда/, до окончателното изплащане на главницата- съобразно задължителното тълкувание по т.4 на ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС- София. Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по особения ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на неимуществени вреди в уважените размери като главница, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- София/ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането му/в случая датата на постановяване на окончателно оправдателния съдебен акт- Решението на ВКС- София/- 10.07.2014г., до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

С оглед разпоредбите на чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в размер на общо 4 100 лв., от които 10 лв. за Държавна такса и 4 000 лв. за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете му за главница и лихви, в размер на точно 2 562, 50 лв. общо, а в останалата част над присъдените 2 562, 50 лв. до претендираните общо 4 100 лв., следва да се отхвърлят, със законните последици от това.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД и във вр. с чл.124, ал.1, чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

Р    Е    Ш    И  :

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България – гр. София- 1000, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Н.Р.Р.- ЕГН **********,*** общо сумата 50 000 лв./петдесет хиляди лева/  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП № 23/20101г. по описа на ОСлО при ОП- гр.Я.., пр.пр.№ 1233/2010г. по описа на ОП- гр.Я.. и НОХД № 422/2012г. по описа на ОС- гр.Я.., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лв. от датата на увреждането/10.07.2014г./, до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за парично обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в останалата част над присъдените 50 000 лв. до претендираните общо 80 000 лв., като частично неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България – гр. София- 1000, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Н.Р.Р.- ЕГН **********,*** общо сумата 2 562, 50 лв./две хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по делото съобразно уважената част от исковете му.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :