Р Е Ш Е Н И Е

 

162                                               14.04.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети март                                      две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

      РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1197 по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.К.В. против решение № 23 от 05.12.2014 г., постановено по гр.дело № 284/2011 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се изнася на публична продан следния недвижим имот: нива от 28.200 дка, седма категория, местност Зад могилата” - имот №005040; лозе от 5.000 дка, четвърта категория, местност Байлъка север” - имот № 013002 и нива от 17.900 дка, четвърта категория, местност “Маринова могила” – имот № 016023 по плана за земеразделяне на селото, общо 51.100 дка., при първоначална цена общо лева. Постановено е получената след проданта сума да се раздели между страните, както следва: 1/2 за Т.К.В. и К.Т.М., като се осъждат съделителите да заплатят по сметка на РС - Чирпан държавна такса по иска за делба в размер на лева; отхвърля се претенцията по сметки от Т.К.В. срещу К.Т.М. в размер на лева неполучена рента - дължимо обезщетение за 1/2 идеална част от процесиите земи за периода 2007г. до 2012г. включително - за шест стопански години, като неоснователна и недоказана.

 

С определение от 14.04.2015г., постановено по делото, въззивната инстанция е обезсилила постановеното решение № 23 от 05.12.2013г. по гр.д. № 284/2011г. на Чирпанския районен съд, в частта му относно изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, предмет на делбата и е прекратил делото в тази му част, поради извършване на извънсъдебна  доброволна делба между страните.

 

Настоящото въззивно решение има за предмет претенцията на Тотьо К.В. против К.Т.М. по сметки с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

 

Въззивникът счита, че решението следва да бъде отменено като излага съображения за това. По отношение на претенциите по сметки, твърди че имал сключен договор за аренда с едната от кооперациите, но вуйчо му без да го уведоми сключил договор с другата кооперация за ½ ид. част от земеделските земи, който договор бил незаконен, поради което счита, че неплатените ренти следвало да бъдат заплатени от К.Т..

 

          Въззиваемият К.Т.М. не взема становище по претенцията за сметки във въззивното производство.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Въззивното производство има за предмет претенцията на Т.К.В. против К.Т.М. по сметки с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

 

На основание чл. 346 от ГПК районния съд е приел за разглеждане претенция по сметки, заявени от Т.К.В. срещу К.Т.М. в размер на лева неполучена рента - дължимо обезщетение за 1/2 идеална част от процесиите земи за периода 2007г. до 2012г. включително - за шест стопански години, за това, че го е лишил от ползването им.

 

К.Т.М. не оспорва направеното искане по сметките, като взема становище, че е допустимо, но оспорва неговия размер.

 

          За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно  икономическа експертиза, която е представила две заключения. Видно от  заключението на вещото лице от 03.04.2013г. е, че за стопанска година 2009г., К.М. е сключил договор за аренда за 25.550 дка земеделски земи с арендатор, за които е получил 1533 кг. ечемик; за 2010г. и сключил договор за аренда за 25.550 дка зем. земи и е получил 766.5 кг. пшеница; за 2011г.  също за 25.550 дка е получил …лв. и за 2012г. за 17.900 дка е получил … лв. и 358 кг. царевица.

 

При така установени факти, от правна страна съдът намира следното:

 

Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС.  Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се, съобразно квотите в съсобствеността, част от реализираните доходи.

 

В случая безспорно се установи, че за претендирания период от 2009г. до 2012г. съделителят К.Т.М. е сключил договор за аренда за ½ от съсобствените земеделски имоти, а за 2012г. - за 17.900 дка, за което е получавал съответно възнаграждение. Не се установява, за другата ½ ид. част да е налице сключен договор за аренда, както и за претендирания период за 2007 и 2008г. 

 

При това положение, въззивната инстация намира, че тъй като преди извършването на делбата притежаваните в съсобственост имоти не са поделени, не може да се приеме, че К.М. е сключил договор за аренда само за своята част от земеделските земи, а не за частта на Т.В.. Получените добиви от съсобствените недвижими имоти следва да бъдат поделени между съсобствениците, съразмерно с частта им, а именно - по ½ част за всеки от съсобствениците.    

 

 С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде частично отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, следва да бъде уважен за периода 2009г. – 2012г. в размер на …лв. за всяка една година или общо за …лв., представляващи обезщетение за доходите, получени от възмездно отдаване за ползване на съсобствените недвижими имоти, за период 2009г. – 2012г. Сумата е дължима заедно със законната лихва, считано от 21.01.2013г. до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част решението на Чирпанския районен съд следва да бъде потвърдено.

 

На въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от иска в размер на лв.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 23 от 05.12.2014 г., постановено по гр.дело № 284/2011 г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му относно претенцията по чл.30, ал.3 ЗС до размера на …лв.,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА К.Т.М. с ЕГН ********** *** Загора да заплати на Т.К.В. с ЕГН ********** *** сумата от …/…/ лв., представляващи обезщетение за доходите, получени от възмездно отдаване за ползване на съсобствените недвижими имот, за период 2009г. – 2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2013г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

ОСЪЖДА К.Т.М. с п.а. да заплати на Т.К.В. с п.а. сумата от … /…/ лв., представляващи направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от иска.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: