Р Е Ш Е Н И Е

Номер 165                             16.04.2015 година                    град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                             Граждански състав

На четвърти март                                                                           2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: 1. РУМЯНА ТИХОЛОВА

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар П.В. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1302 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е на основание Решение № 92/03.07.2014 г. по гр.д. № 1001/2014 г. по описа на II ГО на ВКС, с което е обезсилено Решение № 409/31.10.2013 г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1265/2013 г. и същото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за обездвижване на исковата молба по първоинстанционното производство по отношение на петитум и индивидуализация на процесния недвижим имот.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията на ищеца Д.И.А. *** Загора за признаване собствеността и връщане на владението недвижим имот - иск по чл. 108 от ЗС, уточнен в настоящото производство съгласно указанията на ВКС. Съгласно тази претенция ищецът се легитимира като наследник и съсобственик на това основание (наследяване по закон) на недвижим имот от 330 кв.м., находящ се в землището на гр. Стара Загора, в местността „ Чадър могила", представляващ по стар кадастрален план на гр.Стара Загора от 1960г. - поземлен имот с планоснимачен № 3580, попадащ сега в УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455б по действащия регулационен план от 1988 г. на гр.Стара Загора с обща площ на УПИ I от 16 969 кв.м. с ЕКАТТЕ 68850, а по одобрена кадастрална карта, попада в имот с идентификатор: 68850.520.474, одобрен със Заповед РД-18-72 /19.11.2007г., чийто граници са индивидуализирани съгласно приложените по делото към исковата молба скици проект по координатен регистър и комбинирана скица. В исковата молба, предявена пред районния съд и уточнена пред първата и настоящата инстанция, ищецът А. иска връщането на владението на процесния имот от Община Стара Загора, която оспорва собствеността му в настоящото производство.

Първата инстанция е отхвърлила предявения иск по чл. 108 от ЗС срещу Общината като неоснователен и недоказан, като в мотивите е изложено, че след като не са представени доказателства за успешно проведена реституция на имота по ЗОСОИ или ЗСПЗЗ, не може да се уважи предявения ревандикационен иск.

Въззивната инстанция е отменила решението на РС Стара Загора и е осъдила Общината да предаде владението на имота на ищеца, но е индивидуализирала границите на имота по данни от нотариалния акт за придобиването му още през 1955 г. След обжалване делото е върнато за ново разглеждане от ВКС с указания. Съобразно чл. 294 ал. 1 от ГПК исковата молба бе обездвижена за уточнение на петитума и индивидуализация на имота, като се има предвид, че последният не е отразен по действащия кадастрален план на гр. Стара Загора и представлява реална част от обособен с регулационен план, действащ и сега, урегулиран поземлен имот, актуван като собственост на общината. С две молби от 27.10.2014 г. и 21.11.2014 г. пълномощникът на ищеца уточни петитума и разположението на имота (границите му) по приложените към исковата молба скици - проекти, изготвени от лицензиран инженер по геодезия, а именно по скица проект на имот пл. № 3580 по стария кадастрален план на гр. Стара Загора от 1960 г., според която скица проект процесния имот попада в УПИ I -жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455б по действащия регулационен план на града, а границите на процесния имот са определени съгласно координатен регистър на точките от чупките на имота според координатна система от 1970 г.

В срока, даден на Общината за становище по така уточнения петитум и индивидуализация на имота, бе депозиран отговор, с който се оспорва, че процесният имот, който попада в УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455б по сега действащия план, актуван с Акт за частна общинска собственост № 10604 от 10.09.2014 г., всъщност е бил отчуждаван в миналото, като е включван в ТКЗС. По въпросите на общината за спорния момент дали имотът е бил отчуждаван бе назначена допълнителна съдебно - техническа експертиза, съгласно която процесният имот не бил част от ТКЗС, а посочените от ответника Протокол от събрание на Градския общински народен съвет от 1959 и решението на Окръжния народен съвет за одобряване на замяна на държавен недвижим имот с имот на ТКЗС Стара Загора не се отнасят до имота по делото.

В съдебно заседание ищецът и жалбоподател чрез адв. Н. заяви, че поддържа жалбата си и се легитимира като собственик на процесния имот.

Община Стара Загора оспори искът като недопустим. В депозирана защита ответникът уточнява, че искът по чл. 108 от ЗС е недопустим, тъй като не е проведена процедура за възстановяване на имота по специалния ред по ЗСПЗЗ. Според ответникът този ред е приложим, тъй като наследодателят на ищеца е придобил процесния имот през 1955 г. чрез покупко - продажба, отразена в нотариален акт, като нива от 330 кв.м., находяща се в землището на гр. Стара Загора, в местността „ Чадър могила" с граници на имота: К.Д., С.М., Л.Д. и шосе, което е отделено от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м. в същото землище и местност, при общи граници на цялата нива: А.П., Новозагорско шосе, Т.И.Ч. и път. Освен това според Общината пречка за предявяване на иска е, че по сега действащия кадастрален план имотът не е отразен с планоснимачен номер, граници и квартал. В условията на евентуалност излага аргументи, че всъщност имотът е преминал в собственост на държавата още през 1988 г. , когато е бил одобрен градоустройствен план, действащ и сега и според който имотът е бил отреден за жилищно строителство съгласно предвижданията на плана. Мероприятието било изпълнено, а собствеността на имота е преминала към Общината на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост. След като не е проведена административна процедура по реституция, то искът е неоснователен.

Всъщност това са основните възражения на общината и пред първата инстанция.

Настоящата инстанция след като разгледа изложените факти и възраженията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от Д.И.А. в качеството му на наследник и съсобственик на недвижим имот, закупен от наследодателя му и негов баща И.А.И. на 28.12.1955 г., за което е бил съставен  Нотариален акт № 100, том IV, дело № 1012/1955 г. като нива от 330 кв.м., находяща се в землището на гр. Стара Загора, в местността „ Чадър могила " с граници на имота: К.Д., С.М., Л.Д. и шосе, което е отделено от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м. в същото землище и местност, при общи граници на цялата нива: А.П., Новозагорско шосе, Т.И.Ч. и път. Между страните по делото няма спор, че въззивникът А. е наследник на баща си - Иван А.И. - б.ж. на гр. Стара Загора, починал на 24.02.1980г. Приложено е копие на нотариалния акт и удостоверение за наследници № 001393 от 18.04.2012 г. на Община Стара Загора. В исковата си молба и в хода на делото ищецът твърди, че имотът не е отчуждаван и не са получавали обезщетение за него. Община Стара Загора оспорва собствеността на имота и е издала Акт за частна държавна собственост след образуване на делото - на 10.09.2012 г. В отговора на исковата молба се посочва, че този имот е бил извън регулация към момента на придобиването му през 1955 г., но в момента попада в сега действащия регулационен и застроителен план на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 1376/13.04.1988 г. и попада в УПИ - I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455б “Самара”. Мероприятието е изпълнено, видно от приложения акт за общинска собственост. Противопоставени са възражения за реституция на земеделска земя и в тази връзка е представено отговор - становище на Общинска служба по земеделие гр. Стара Загора, че не са постъпвали заявления по чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи на И.А.И., касаещи процесния имот. Всъщност по делото още към исковата молба е приложено Копие на кадастрален регистър на поземлен имот № 3580 по стар кадастрален план на гр. Стара Загора от 1960 г., от който е видно, че процесният имот е вече урбанизирана територия. Съгласно представения поименен стопански и справочен регистър към този план имотът е все още частна собственост и е записан на името на Иван А.И.. При изготвената и приета пред първа инстанция съдебно - техническа експертиза е изследвано, че процесният имот през 1960 г. вече е бил отразен в кадастралния план на кв. “Чадър могила” и представлява имот с пл. номер 3580 - Приложение 1 към експертизата. Ето защо настоящият състав счита, че процедура за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е неприложима. Няма данни имотът да е бил обобществяван към ТКЗС или друга селскостопанска организация или да е фактически отнет към момент, когато е бил все още земеделска земя.

С приетата по делото пред настоящата инстанция допълнителна експертиза се установи, че по възраженията на общината за включване на нивата от 330 кв.м. в блок на ТКЗС в местността “Градините” и “Чадър могила” гр. Стара Загора следва да се отговори отрицателно, а именно процесният поземлен имот не е бил част от поземлените имоти на ТКЗС Стара Загора. По отношение на въпроса дали процесният имот попада в земята на ТКЗС Стара Загора от 288 дка, отредена за жилищно строителство, вещото лице е депозирало компетентно заключение, че цитираният кадастрален план в документите, предоставени от Общината, няма нищо общо с кадастралния план на кв. “Чадър могила”, одобрен със Заповед от 17.06.1960 г. , по който план имотът на ищеца представлява пл. номер 3580 и под същия планоснимачен номер е отразен като частна собственост на името на И.А.И. (наследодателя на ищеца) в разписния списък към кадастрален план от 1960 г.

След кадастралния план от 1960 г. по делото се представиха доказателства за изработен и приет регулационен план на гр. Стара Загора от 1988 г. (действащ и сега), по силата на който е създадено УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455б, който поземлен имот е с настоящ идентификатор 68850.520.474 съгласно кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД - 18 - 73/19.11.2007 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър на гр. Стара Загора и в който имот попада процесния спорен поземлен имот. Съгласно представения Акт за частна общинска собственост посоченият УПИ е с площ от 16 963 кв.м., а ищецът претендира, че 330 кв.м от този имот, намиращи се в изцяло в обособеното УПИ, са собственост на него и останалите наследници по закон. Съгласно експертизата, приета по първоинстанционното производство, върху границите на имот планоснимачен номер 3580 няма изпълнено мероприятие от типа  застрояване или някакво друго предвиждане по регулационния план и процесният имот може да бъде отреден като самостоятелен урегулиран поземлен имот в кв. 455б, както и да бъде отразен на действащата кадастрална карта на гр. Стара Загора.

Община Стара Загора излага възражения, че още по плана от 1988 г. собствеността е преминала в полза на държавата, а по силата и на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и в собственост на общината. Липсата на проведена специална административна процедура по ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване собствеността на земята чрез ревандикационния иск.

От приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че по одобрения кадастрален и регулационен план от 1988 г. за кв. “Чадър могила”, по който имотът на ищеца попада във вече отреденото за жилищно застрояване, трафопост и хидрофор УПИ, към справочния регистър на собствениците имотът не фигурира. При излагане на заключението в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че няма провеждана процедура за отчуждаване за процесния имот, за който факт излага твърдения и ищеца още при започване на производството.

Предвид гореизложените факти съдът направи следните изводи от правна страна:

При предявен иск по чл. 108 от ЗС ищецът е необходимо да докаже, че е собственик на процесния имот и че той се държи от ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че има основание за владението си.

По делото безспорно се доказа, че ищецът като наследник на баща си И.А.И., е съсобственик на процесния имот, придобит от баща му чрез покупко - продажба, материализирана в нотариален акт от 1955 г., който не е оспорен по делото. Като наследник ищецът притежава само идеална част, а не целия имот, но това не е пречка да се осъди ответника, който не е съсобственик, да му предаде целия имот. Собствеността върху имота никога не е преминавала от неговия собственик към държавата или съответно общината. Процесният имот е бил в строителните граници на гр.Стара Загора, съгласно одобреният със заповед от 17.06.1960г. кадастрален план на кв.„Чадър могила" и е отразен като частна собственост на И.А.И.. От обясненията на вещото лице в с.з. пред първостепенния съд се установи, че за процесния имот няма издадена отчуждителна Заповед от Община Стара Загора. Съгласно действащият ЗТСУ към 1988 г. е следвало да се проведе процедура по отчуждаване за имота при обособяването на УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455б “Самара”, а доказателства за такава не бяха представени. Още повече, че при изготвяне на експертизата вещото лице заявява, че няма такъв документ. Не се ангажираха и доказателства за изплатено обезщетение - имотно или парично.

Налага се изводът, че имотът е бил завзет от държавата без провеждане на отчуждително производство и всъщност не е променял собствеността си, независимо от факта, че от 1988 г. насам като собственици на процесния имот са се легитимирали първо държавата, а по късно и общината. Съдът намира, че въззиваемият легитимира правото си на собственост с Акт за собственост на Община Стара Загора № 10604/10.09.2012г., с който процесният имот е актуван след образуване на производството. Актуването и деактуването нямат правопораждащ характер, тъй като от него не възникват права и задължения. Това волеизявление на кмета на общината не поражда нито права в това число и право на собственост, нито задължения за физически и юридически лица. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. Лицата и органите, чиито права и законни интереси са засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред. По делото с безспорно установено, че процесният имот не е отчуждаван от Държавата преди 1989 г., а по късно и от Община Стара Загора т.е. тя не е станала собственик на процесния имот. Собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойност на имота или чрез друг равностоен имот. Имотът съществува в реални размери и фактът, че към настоящия момент не съществува като отделна кадастрална или регулационна единица, не е пречка за ревандикацията му. Същият не е застроен, а според експертизата регулационният план не предвижда застрояване или друго мероприятие. От заключението на експертизата безспорно се установява, че имотът на въззивника може да бъде отреден като самостоятелен урегулиран поземлен имот по кадастралния и регулационен план на гр. Стара Загора, както и да бъде отразен като имот на действащата кадастрална карта за града. Процесният имот е коректно и достатъчно индивидуализиран след уточненията в настоящото производство и съгласно посочените и представени скици от вещото лице - комбинирана скица Приложение № 5. От 1988 г. до настоящия момент имотът се е водел собственост на държавата, а после и на общината, но реално вещнотранслативен ефект не се доказа да е настъпил и възражение за придобиване по давност не е депозирано пред съда.

 

Ето защо следва да се уважи предявеният иск като основателен и доказан и да се отмени Решение № 640/23.05.2013г. постановено по гр.д. № 4200/2012г. по описа на РС Стара Загора. като незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон.

 

По разноските.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден, да заплати на въззивника направените от последния съдебни и деловодни разноски пред всички съдебни инстанции общо в размер на 1220, 61 лева, от които сумата от 770.11 лева – разноски по първоинстанционното гр.дело № 4200/2012г. по описа на РС-Стара Загора, сумата от 15 лева - представляваща държавна такса по ч.гр.дело № 1035/2013г., както и сумата от 235 лева – представляващи разноски по  в.гр.дело № 1265/2013г., от които сумата от 35.50 лева – представляващи дължимата държавна такса за въззивно обжалване и сумата 200 лева – представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивния  съд – адв. Е.Н., съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 62925/01.10.2013г. /л. 18 от въззивното дело/ и 200 лева възнаграждение за адвокат по гр.д. № 1001/2014 г. по описа на ВКС.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 640 от 23.05.2013г., постановено по гр. дело № 4200/2012г., по описа на Районен съд гр. Стара Загора и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ОБЩИНА – СТАРА ЗАГОРА, че Д.И.А. с ЕГН ********** ***, е собственик, заедно с наследниците на починалия им наследодател Иван А.И. на недвижим имот с площ от 330 кв.м., представляващ по стар кадастрален план на кв. “Чадър могила”, гр. Стара Загора от 1960г. - поземлен имот с планоснимачен № 3580, попадащ сега върху УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455-б, по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 1376/13.04.1988 г., а по одобрена кадастрална карта, попада върху имот с идентификатор: 68850.520.474, съгласно кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Стара Загора, с граници съгласно координатен регистър на точките по кооординатна система от 1970 г., както следва: т.1. 4633747.473 9436993.359; т.2. 4633748.375 9436996.957; т.3. 4633752.047 9437015.809; т.4. 4633738.121 9437017.527; т.5. 4633734.539 9437003.977; т.6. 4633732.895 9436996.906 съгласно Скица - проект на л. 24 от делото на РС Стара Загора и който е обозначен със зелени контурни линии на комбинирана скица Приложение № 5 (стр. 122 от експертизата към делото на РС Стара Загора), която представлява неразделна част от настоящото решение и

 

         ОСЪЖДА ОБЩИНА – СТАРА ЗАГОРА да предаде владението на Д.И.А. с ЕГН ********** *** на горепосочения имот.

 

         ОСЪЖДА ОБЩИНА – СТАРА ЗАГОРА да заплати на Д.И.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. “Св. Княз Борис І” № 97, ет. 1, офис 6 – адв. Е.Н. ***, сумата от 1220.61 лева /хиляда двеста и двадесет лева и 61 ст./, представляваща направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС - гр.Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.