Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

169                                                   17.04.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети март                                              две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

           РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1099 по описа за 2015 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез пълномощник  юриск. М.Ч. против решение № 1267 от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1975/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на ”ЕВН България Електроснабдяване” АД гр.Пловдив, че  П.В.П.,  К.П.К. и Т.П.К. като наследници на починалия на 21.02.1998 г.  Петко К. ***, не дължат сумата от 299.38 лв., представляваща сума по фактура № 1092010734/11.04.2013г. за начислена служебно по партида с клиентски № 1001132664, електроенергия; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли иска изцяло. Претендира за разноските.

 

Въззиваемите П.В.П., К.П.К. и Т.П.К., чрез пълномощника си адв. М.М. вземат становище за неоснователност на жалбата. Молят да се потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и аргументирано. Претендират за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Ищците - П.В.П.,  К.П.К. и Т.П.К.,***, твърдят в исковата си молба, че били наследници на Петко К. ***, който бил потребител на електроенергия. Получили фактура за заплащане № 1092010734 от 11.04.2013г. на стойност 299, 38 лв. за отчетен период 14.11.2012г. - 07.02.2013 г., съгласно която било изразходено 1457кВтч, която трябвало да се заплати в срок до 22.04.2013г. Считат, че наследодателя не бил употребил посочените във фактурата 1457кВтч на стойност 299,38лв. с ДДС и не дължал заплащане по тази фактура. Корекционната процедура била извършена в нарушение на ОУ и закона. Молят да се постанови решение, с което да се установи, че наследодателят им не дължи на ответното дружество сумата по фактура № 1092010734 от 11.04.201Зг. на стойност  299, 38 лв., начислена служебно по партида с клиентски № 1001132664, при липса на правно основание за заплащането и на стойността за недоставена, неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес с.Загоре, обл.Стара Загора Ответникът  ЕВН България Електроснабдяване АД гр. Пловдив, взема становище за неоснователност на иска, като го оспорва по основание и размер. Оспорва изцяло твърденията на ищеца в исковата молба.

 

         Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с такава имота на ищците, на адрес с Загоре, общ. Стара Загора, а последните са потребители на същата енергия с клиентски номер 1001132664. От представените констативен протокол № 42003 от 07.02.2013г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 07.03.2013 г., се установява, че на 07.02.2013 г. е извършена проверка на процесния електромер, измерващ доставената ел. енергия до обекта. При тази проверка, е констатирано съмнение в точността на електромера, поради което електромерът е свален и изпратен на експертиза. При извършената метрологична експертиза на този електромер е констатиран нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – монтирано устройство за дистанционно управление на електромера, водещо до промяна в метрологичните му характеристики.

 

От представената по делото фактура № 1092010734/11.04.2013 г. е видно, че за миналия период от 14.11.2012г. до 07.02.2013 г. ответникът е начислил на ищеца допълнително общо 1457 кВтч ел. енергия, на цена от общо 299.38 лева. Процесната фактура не е платена.

 

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния електромер е отварян и манипулиран. Във вътрешността му е монтирано устройство с дистанционно управление, при включване на което се намалява токът през измервателното устройство и това води до промяна на метрологичните му характеристики. В резултат електромерът отчита по-малко от консумираната ел. енергия и не съответства на техническите и метрологични изисквания. Не отчита реално консумираната ел. енергия, което му състояние представлява случай на частично неизмерване на консумираната ел. енергия.

 

            По предявения отрицателен установителен иск, ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът твърдените от него факти, които го изключват, унищожават или погасяват. При този иск ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, след което ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

 

При така установени факти, от правна страна съдът намира следното: За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

           

Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

            Неоснователни са твърденията в жалбата, че цитираната практика на ВКС не била обвързваща, тъй като не отчитала последващо нормативно изменение, влязло в сила на 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а, ал.2, т.6, допускащ именно такава корекция на сметка. Наистина изменението в закона за енергетиката в сочения смисъл е в сила от 17.07.2012г., но самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждащи корекция на сметки, са обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. и  са в сила от 16.11.2013г., поради което тези правила са неприложими за процесния период 14.11.2012г. – 07.02.2013г.

 

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство не е налице валидно възникнало задължение за заплащане на исковата сума, поради което предявеният отрицателен установителен иск, че не дължи на ответника процесната сума е основателен и следва да се уважи.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

С оглед на изхода по спора, в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400 лв.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267 от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1975/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК: 123526430 представлявано от Йорг Золфелнер и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер да заплати на П.В.П., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН ********** и  Т.П.К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес:*** Загора и съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 158, ет.6, офис 33, чрез адв. М., сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатска защита за настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: