Р Е Ш Е Н И Е

170                                                17.04.2015 г.                     гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети март                                       две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1102 по описа за 2015 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба на З.Х.Г., чрез пълномощник  адв. В.П. против решение № 1258 от 01.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3554/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят предявените от З.Х.Г. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - гр. София искове за признаване на уволнението му, извършено със заповед № 550/10.07.2014 г. на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация” за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната му работа като „Специалист – инспектор” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Кърджали, с място на изпълнение на служебните задължения Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, за заплащане на сумата в размер на 3066 лв., представляваща обезщетение  по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението за шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане, и за обявяване недействителност на клаузата на трудовия договор за длъжността „специалист – инспектор”, като неоснователни; присъдени са разноски.      

Въззивникът счита, че така постановеното решение е неправилно, поради несъответствие изводите на съда с материалния закон, нарушение на съществени правила на съдебното производство и необоснованост. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира за разноските.

Въззиваемият ИА „Автомобилна администрация” гр.София, чрез пълномощника си Б.К. - юрисконсулт, депозира молба – становище преди съдебно заседание, с което оспорва жалбата. Счита, че решението било правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – неоснователна. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ за времето на оставане без работа, поради уволнението, като при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 74 ал. 1 вр. ал. 4 КТ – за обявяване на недействителност на клаузата на трудовия договор за длъжността “специалист-инспектор”, поради несъществуването й в КДА и НПКДА.

Производството е образувано по искова молба на З.Х.Г. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Ищецът сочи, че работел в ответната агенция по трудово правоотношение на длъжността „Специалист – инспектор” в Регионална инспекция „Автомобилна администрация” – гр. Кърджали, с място на изпълнение на служебните задължения Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, за неопределен срок. Длъжността изпълнявал до 15.07.2014 г., когато със заповед № 550/10.07.2014 г. на изпълнителния директор трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 335, ал.1 и чл. 325, ал.1, т. 12 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта - 15.07.2014 г. Оспорва законността на извършеното уволнение по следните причини : На първо място заповедта не била мотивирана. От заповедта не ставало ясно каква била връзката между щатното разписание и посочените в заповедта основания за прекратяване на трудовия договор. Било несъвместимо обединяването на длъжността “специалист” и “инспектор” в една и съща длъжност, на която ищецът бил назначен, поради което прави възражение по чл. 74, ал.1 от КТ относно посочената в трудовия му договор длъжност, която била в нарушение на закона и моли да се постанови, че изпълняваната от него длъжност при сключването на трудовия му договор била инспектор. Още повече, че по това време вече бил в сила КДА и НПКДА. Нямало никаква промяна на посочените в щатното разписание длъжности, като наименование и респективно начина, по който се

назначавали служителите на тях - по трудово или служебно правоотношение. На следващо място съгласно § 6 от ПЗР на НПКДА не можело да се определят наименования на длъжностите в администрацията, различни от определените в класификатора. Затова било налице несъответствие на длъжността  „специалист – инспектор” с КДА, НПКДА и Закона за администрацията. Ищецът, твърди, че отговарял на всички изисквания, определени в Класификатора за длъжностите в администрацията и работодателят следвало да го преназначи на държавната служба. Нямало различия във функциите, които извършвал като “специалист - инспектор” и тези на “инспектора”. Сочи, че длъжността „инспектор” можело да се заема и по трудово правоотношение съгласно чл. 3, т.7 от НПКДА и от лица със средно образование. Не бил спазен срока по НПКДА за привеждане в съответнствие на длъжностите с КДА. Устройственият правилник на ИА “Автомобилна администрация„ бил приет с ПМС 272/29.11.2013 г. и дори след неговото приемане ищецът бил преназначен на същата длъжност „специалист-инспектор”. Промените в щатното разписание се извършвали по определен ред съгласно чл. 12, ал. 3 и чл. 22, ал. 1, т.9 от Устройствения правилник на ИА, който не бил спазен. Ако длъжността се променяла от такава по трудово правоотношение в държавна служба не по силата на нормативен акт - в случая КДА и НПКДА, следвало това да се посочи в заповедта, което не било направено и било нарушено правото му на защита и респективно и възможността за извършване на съдебен контрол за законност, защото само фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта очертавали кръга на съдебния контрол. В случая оперативна самостоятелност работодателят нямал, тъй като чл. 2, ал. 2 от ЗДСл определял, че длъжностите, които се заемали от държавни служители, се определяли в КДА, поради което предявява и иска по чл. 74, ал.1 от КТ във вр.с ал. 4 от КТ. Прави възражение и относно приложимост на новите изисквания за заварените случаи, въпреки че както посочил отговарял на всички изисквания да работи на държавна служба. Ето защо счита, че не можело да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 325, ал.1, т.12 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение и в тежест на ответника било да установи законността на предприетото от него прекратяване на ТПО. Счита, че уволнението му е незаконно и моли съда да постанови  решение, с което да го признае за незаконно и да го отмени, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист- инспектор” в РД „Автомобилна инспекция”- Кърджали с място на изпълнение на служебните задължения РД „Автомобилна инспекция" - Стара Загора, да му присъди обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, на основание чл. 225, ал.1 от КТ - за 6 месеца за периода от 15.07.2014 г. - 15.01.2015 г.  - 3 066 лева, ведно със законната лихва. Ответникът оспорва по основание и размер исковете и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

           Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.  Към момента на прекратяване на правоотношението му, по силата на допълнително споразумение № 1439/10.12.2013 г. към трудов договор № 655/12.04.2013 г., ищецът е заемал длъжността „Специалист – инспектор” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Кърджали, с място на изпълнение на служебните задължения Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора. От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „Специалист-инспектор” е видно, че по КДА/КДД длъжностното ниво за тази длъжност е 13, а експертното ниво за тази длъжност е 3, като съгласно чл. 4, ал.3 от НПКДА тази длъжност се отнася към експертните длъжности със спомагателни функции.

Видно от представената по делото заповед № 550/10.07.2014г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325 ,т.12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта влиза в сила от връчването и на служителя - 15.07.2014 г.

Със Заповед № РД-02-16/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е изменено длъжностното щатно разписание на изпълнителната агенция, като длъжностите „Главен специалист – инспектор” – 1 брой и „Специалист – инспектор” – 2 броя в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Кърджали се трансформират в длъжност „Инспектор”.

От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор” е видно, че по КДА/КДД длъжностното ниво за тази длъжност е  11, а експертното ниво за тази длъжност е 7, като съгласно чл. 4, ал. 2 от НПКДА тази длъжност се отнася към експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции. Видно от старото длъжностно разписание и старото поименно разписание на длъжностите в изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Кърджали има 2 щатни бройки за длъжността „Специалист-инспектор”. Ищецът З.Х.Г. фигурира в старото поименно разписание на длъжността „специалист – инспектор”, като е посочено, че в РД „Автомобилна администрация” – Кърджали има две щатни длъжности „специалист-инспектор”, която длъжност е длъжностно ниво 13, ниво специалист - 3, като вида на правоотношението е „трудово” . Видно от новото длъжностно разписание, в сила от 15.07.2014 г. и новото поименно разписание на длъжностите в изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Кърджали няма щатни бройки за длъжността „Специалист – инспектор”, като двете щатни бройки „специалист – инспектор”, както и 1 бр. „главен специалист – инспектор” са били трансформирани в длъжността „инспектор” по силата на издадената заповед № РД-02-16/10.07.2014 г. на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация”. Ищецът З.Х.Г. не фигурира в новото поименно разписание на длъжностите, като е посочено че в РД „Автомобилна администрация” – Кърджали има десет щатни длъжности „Инспектор” /две от които са незаети/, като длъжността „инспектор” е  длъжностно ниво 11, експертно ниво – 7, като вида на правоотношението за всички длъжности „Инспектор” е „служебно”, т.е. тази длъжност е определена за заемане от държавен служител.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото се установява, че преките задължения за длъжността „специалист – инспектор” се препокриват с тези на длъжността „инспектор”, като към длъжността „инспектор” са добавени и още няколко преки задължения, подробно посочени в заключението на вещото лице. Уменията и компетенциите за длъжностите „специалист-инспектор” и „инспектор” също се припокриват, като към длъжността „инспектор” е добавена и „аналитична компетентност” – събиране, обработване и анализ на информация и предлагане на ефективни решения.

          При така установената фактическа обстановка, въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. За законосъобразното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325,т.12 от КТ, е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал ищеца, да е определена по съответния за това ред,  установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. Необходимо е издаване на валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. В този смисъл решение № 268/21.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1414/2010 г, III г.о. Същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции В този смисъл е решение № 231/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1353/2013 г., IV г.о. 

В настоящия случай, в изпълнение на правомощията си по чл. 11 ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация” /ИААА/, със заповед № РД-02-16/10.07.2014 г. е изменил длъжностното щатно разписание на Изпълнителната агенция, като е трансформирал длъжността, заемана от ищеца от експертна длъжност със спомагателни функции в експертна длъжност с аналитични и контролни функции. Съгласно действащата нормативна уредба в правомощията на изпълнителния директор като ръководител на съответната администрация е да изменя и утвърждава длъжностното разписание и тези действия не подлежат на съдебен контрол. Промяната в изискванията за заемане на новата длъжност „инспектор” от държавен служител по служебно правоотношение, с оглед императивното изискване на чл.3, ал.4 и чл.4, ал.2 от НПКДА, имаща характер на подзаконов нормативен акт със задължителна сила, е обосновало задължението на изпълнителния директор на ИААА да приложи разпоредбата на чл. 325, т.12 от КТ и да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на това основание. В тази връзка е и задължителната практика на ВКС, цитирана по-горе.

Наведените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на уволнението, поради това, че ответника не е мотивирал заповедта са неоснователни. Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС за законното упражняване на правото на уволнение по чл.325,ал.1,т.12 от КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Повече мотиви при това уволнително основание не са необходими. Действително, от съществено значение е работника да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда. В конкретния случай посочването в оспорената уволнителна заповед № 550/10.07.2014 г. на правилното основание за уволнение – чл. 325 т. 12 КТ и препращането към  утвърденото длъжностно разписание на ИА „Автомобилна администрация” със Заповед № РД-02-16/10.07.2014 г, в сила от 15.07.2014 г. е позволило на ищеца да разбере за причините за уволнението си и адекватно да организира защитата си при оспорването му в съда. Ето защо съдът намира, че неизписването на текста на чл. 325 т. 12 КТ, с оглед безвиновното основание по този текст за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта само на това основание, без спора да бъде разглеждан по същество.  

Що се касае до наведените в исковата молба оплаквания, че ищецът отговарял на изискванията за заемане на длъжността „инспектор”, тъй като имал висше образование, образователна степен „бакалавър” и професионален опит, поради което работодателят следвало да го преназначи на държавна служба, следва да се има предвид, че не са елементи от фактическия състав на нормата, процедурните правила, уредени в ПЗР от ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. В този смисъл е задължителната съдебна практика решение № 530/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2009 г, III г.о. Без значение за трудовия спор с предмет законосъобразност на прекратяване по чл. 325 т. 12 КТ е обстоятелството дали работника отговаря на изискванията за държавен служител и дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв. Тези въпроси имат отношение към евентуалното последващо назначение, но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител - решение № 232/22.03.2010 г. на ВКС.

От приетото заключение на СИЕ, както и при сравнение на длъжностните характеристики за длъжностите „специалист-инспектор” и „инспектор, се установява, че има пълно покритие в основните трудовите функции на длъжността „ специалист-инспектор” с длъжността „инспектор” и се касае за една длъжност с променено наименование и длъжностно ниво по КДА и Наредбата за прилагането му. Поради това са неоснователни доводите на ищеца, че се касаело за съкращаване и било неприложимо посоченото в заповедта основание по чл. 328 т. 12 КТ. Категорично се приема в практиката, че съществува разлика между понятията „премахване на една длъжност от щатното разписание” и „трансформиране на една длъжност в друга чрез промяна на част от трудовите функции”, при което длъжността се запазва. Именно трансформирането на длъжността, макар и чрез промяна на част от трудовите функции следва да е налице в хипотезата на чл. 325 т. 12 КТ, какъвто е и настоящия случай, предвид пълното покритие в основните трудови функции за длъжностите „специалист – инспектор” и „инспектор”.

Отделно от гореизложеното, следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС, съгласно която единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, като е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции, за прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител върху друга длъжност и във всички тези случаи е налице основание за уволнение по чл. 325, ал. 1 т. 12 КТ -  решение № 231/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2013 г., IV г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид гореизложеното и тъй като в настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин наличието на безвиновното основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ – налице е издадена от компетентен орган заповед за изменение на длъжностното щатно разписание на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, като промяната в изискванията за заемане на новата длъжност „инспектор” от държавен служител по служебно правоотношение, с оглед императивното изискване на чл.3, ал.4 и чл.4, ал.2 от НПКДА, имаща характер на подзаконов нормативен акт със задължителна сила е обосновало задължението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да приложи разпоредбата на чл. 325, т.12 от КТ и да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на това основание, като мотивирането на това основание не е необходимо. Не е налице съкращение на щата, тъй като в случая се касае не за премахване на длъжността „специалист – инспектор”, а за трансформирането й в длъжността „инспектор” предвид пълното покритие на основните функции на двете длъжности, а това дали ищецът е отговарял на условията да заеме длъжността „инспектор” по служебно правоотношение е ирелевантно по отношение на настоящия спор, съображения за което вече бяха изложени по-горе.

          Неоснователен се явява и предявения иск за обявяване недействителност на клаузата на трудовия договор за длъжността “специалист – инспектор”, поради несъществуването й в КДА и НПКДА. В класификатора за длъжностите в администрацията и в наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, съществуват както длъжността „специалист” която е експертна длъжност със спомагателни функции, така и длъжността „инспектор” която е експертна длъжност  аналитични и/или контролни функции. От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „Специалист-инспектор” е видно, че по КДА/КДД тази длъжност отговаря на посочената в КДА и НПКДА длъжност „специалист”, тъй като длъжностното ниво за тази длъжност е  13, а експертното ниво за тази длъжност е 3, като съгласно чл. 4, ал.3 от НПКДА длъжностните нива от 11 до 13 и експертно ниво 3 отговарят на длъжността „специалист” в КДА.  Следователно на практика ищецът е заемал длъжността „специалист” по трудово правоотношение, но основните му трудови функции са покривали основните трудови функции на длъжността „инспектор”. Този извод се потвърждава и от това че в длъжностното щатно разписание има посочени длъжности „специалист-инспектор”  и „главен специалист – инспектор”, но няма посочена длъжност „специалист”. Освен това съгласно чл. 74 ал. 6 КТ, недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъка на трудовия договор отпадне или бъде отстранен, а в настоящия случай дори и да се приеме, че е налице недостатък, въпреки изложените съображения в обратния смисъл, то същия е отпаднал с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. 

На следващо място, неоснователни са оплакванията на въззивника в жалбата, че съдът е следвало да изследва всички основни и преки трудови задължения, отговорности, както и изисквания за заемане на длъжността, необходимото образование и компетентности, във връзка с възражението му за злоупотреба с право на работодателя. Сравняването на трудовите функции, задължения и отговорности по двете длъжности, първата заемана по трудово правоотношение, а втората предвидена за заемане от държавен служиттел, изискванията за образования и квалификация на новата длъжност и съответствието им с тези за длъжността по трудово правотношение са нотносими обстоятелства, предвид факта, че основанието на чл.325, т.12 КТ изисква единствено определяне на длъжността, която е заемал служителя по ТПО, да бъде определена за заемане от държавен служител по съответния законов ред, съответно с издаване на валиден административен акт, който да предвижда промяната. В този смисъл е цитираната по – горе трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, поради което е задължителна за съдилищата. 

 

В този смисъл са неоснователни и останалите твърдения в жалбата, във връзка с идентичността на функциите, на двете длъжтности, както и наличието на изискуемото образование и квалификация на ищеца за заемане на длъжността по ЗДСл., както и за различието в наименованията на длъжностите в администрацията и неспазването на сроковете от страна на ИА за привеждане в съответствие с КДА и НПКДА и Устрайствения правилник на ИА.  

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ,  за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 550/10.07.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 550/10.07.2014 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна като неоснователен обуславя и отхвърлянето като неоснователни и на акцесорните искове – за възстановяване на ищеца на предишната му работа като „специалист-инспектор” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Кърджали, с място на изпълнение на служебните задължения Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Стара Загора, и за заплащане на обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. с чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3066 лв. за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението.

 

        Предвид гореизложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 340 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1258 от 01.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3554/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА З.Х.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” гр. София, ул. Ген. Гурко № 5 сумата от 340 /триста и четиридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: