Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 159   …………………14.04.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети март……………..……………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                         

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                            

                        

Секретар П.В.………..……………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1131…по описа за 2015………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1100 от 30.10.2014 г., постановено по гр.дело №  856/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което оставена без уважение като неоснователна претенцията на Т.Ж.Т. против Р.С.Р. и Д.К.Р. за признаване за установено дължимостта на присъдените със заповед № 3662/16.12.2013 г. по ч.гр.дело № 5933/2013 г. на Старозагорския районен съд суми в размер на …лева, представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот за период от 960 дни- от 23.01.2011 г. до 10.10.2013 г., ведно със законната лихва от 14.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата и направените по него разноски от … лв. адвокатско възнаграждение и ДТ от … лв.

 

        Въззивникът Т.Ж.Т., чрез пълномощника си по делото адв.К.А., счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена предявената искова претенция. Претендира за разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемите.  

 

        Въззиваемите Р.С.Р. и Д.К.Р., чрез пълномощника си адв.В.М. в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК вземат становище, че жалбата е недопустима и незаконосъобразна. Молят решението да бъде потвърдено и им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.422 ГПК- за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5933/2013 г. на Старозагорския районен съд. Ищецът Т.Ж.Т. твърди в исковата си молба, че ответниците му дължат обезщетение в размер на 9600 лв. за лишаване от право на ползване на апартамент в Стара Загора, кв.”…” № …, за 960 дни за период от 23.01.2011 г. до 10.10.2013 г. Твърди, че на 08.12.2010 г. сключил с ответниците предварителен договор за покупко-продажба на този имот, а на 13.12.2010 г. сключили окончателен договор. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том VII, рег.№ 13752, дело № 1120/2010 г. на нотариус Д.Н., рег.№ 181. Твърди, че ответниците отказали да предадат владението на имота, което било уговорено според предварителния договор да стане най-късно до 23.01.2011 г. Твърди също, че съгласно сключения предварителен договор при просрочване на срока от страна на продавачите, те се задължили да заплатят обезщетение за лишаване от ползване в размер на … лв. за всеки просрочен ден. Имотът бил освободен на 10.10.2013 г. след съдействие на полицията. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение било подадено възражение от ответниците. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането му.

 

        Ответниците Р.Р. и Д.Р. в отговора си по чл.131 ГПК заявява, че считат иска за неоснователен. Признават, че между страните е сключен предварителен договор от 08.12.2010 г. и окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.2010 г. Считат, че действието на предварителния договор и ролята му била за сключване на окончателен договор. Сключването на нов договор за покупко-продажба между страните погасявал уговорките в предварителния договор, тъй като същият е изпълнил своята роля и значение. В договора за покупко-продажба нямало договорки за освобождаване на имот и дължимо обезщетение при неизпълнение. Твърдят, че са продължили да живеят в имота със знанието и съгласието на неговия собственик, по силата на устен договор за наем за три години. Твърдят, че са плащали наемната цена и договорът е прекратен и имотът освободен преди изтичане на крайния тригодишен срок. Твърдят, че първоначално наемът бил в размер на …лв., а в последствие- … лв. месечно, че са извършвали ремонти в имота и са плащали консумативите. Твърдят, че били освободили имота не след съдействие на полицията, а след като ищецът започнал да ги изнудва за по-висок наем и започнал да влиза в апартамента, до който имал достъп без ограничение и в нетрезво състояние.

 

        Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като след като е сключен окончателен договор с нотариален акт за покупко-продажба от 13.12.2010 г., когато е прехвърлена собствеността на процесния недвижим имот между страните, е следвало да се предвидят клаузи в този нотариалния акт относно ползването на имота. В представения нот.акт № 134 от 13.12.2010 г., нот.дело № 1120/2010 г. на нотариус Д.Н. не била преповторена клаузата за дължимо обезщетение, налична в предварителния договор за покупко-продажба от 08.12.2010 г., като ищецът не бил предприел никакви законови действия за отстраняване на ответниците от процесното жилище, в т.ч. и посредством органите на полицията. Приел е също така, че ответниците са ползвали имота на правно основание- договор за наем, и са плащали наемната цена.

 

        Не е спорно, че на 08.12.2010 г. страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на този имот, а на 13.12.2010 г.- и окончателен договор. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том VII, рег.№ 13752, дело № 1120/2010 г. по описа на нотариус Д.Н. рег.№ 181, с район на действие РС Стара Загора. Не е спорно и това, че ответниците са останали да живеят в продаденото жилище, което е освободено от тях почти три години по-късно.

 

        Неоснователно ответниците считат, че не дължат претендираното от ищеца обезщетение, тъй като сключването на нов договор за покупко-продажба между страните погасявало уговорките в предварителния договор, тъй като същият бил изпълнил своята роля и значение. Няма значение, че в договора за покупко- продажба няма договорки за освобождаване на имота, респ. за дължимо обезщетение при неизпълнение. Законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор, а именно- уговорки за вещта и цената. Предварителният договор обаче може да включва уговорки за задължения, които по правило са последица на окончателния договор- в случая за предаването на владението на имота. Това е така, защото предварителният договор е не само подготвителен, а самостоятелен договор по правната си природа. Той може да поражда освен правото по чл.19, ал.3 ЗЗД и други права- вземания, които поначало са последица на окончателния договор. Тези вземания се погасяват по общите правила, а не със сключването на окончателния договор.

 

        Възражението на ответниците, че са ползвали жилището в процесния период на правно основание- договор за наем, във връзка с който са плащали на ищеца месечен наем, е основателно. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Д.Х., П.С.Г. и С.П.Т. се установява, че ответниците са живели в апартамента под наем, тъй като същият е бил продаден на ищеца. Свид. Г. е присъствала при уговарянето на наема. Поначало договорът за наем е неформален и за неговото сключване не е необходим писмен акт. Ищецът не посочи причината, поради която ответниците са останали в жилището, въпреки извършената продажба, и то в един продължителен период от време, което е индиция за съществуването на уговорки за наличие на правоотношение между тях. За правната същност на това правоотношение свидетелстват лицата Х., Г. и Т.. След като ответниците са останали в имота по договор за наем с купувача, то задължението им по предварителния договор да платят обезщетение, ако не освободят имота, отпада. С оглед на тези съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че макар диспозитива на обжалваното решение да не е формулиран в съответствие с правната терминология, същото като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. От разпоредбата на чл.81 ГПК следва, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания във всяка инстанция. Това е крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му. Такова искане не е било направено своевременно пред първата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на разноските за въззивната инстанция е своевременно заявено- до приключване на устните състезания, и същото е основателно. Размерът на адвокатското възнаграждение- …лв., е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед идентичността на интересите на двамата ответници. С оглед на това, на въззиваемите следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1100 от 30.10.2014 г., постановено по гр.дело №  856/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Т.Ж.Т.,*** да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********, и Д.К.Р., ЕГН **********, двамата от гр. Стара Загора, кв.”…” № …, вх…., ет…., ап…., направените от тях разноски по делото във въззивната инстанция в размер на … лв./… лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.