Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 160  …………………14.04.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети март……………..……………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                         

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                            

                        

Секретар П.В.………..……………………………………………

Прокурор ЮЛИАНА СТАНЕВА…………….……………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1133…по описа за 2015………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 624 от 28.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1761/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И.  И.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лв., претърпени в периода от 31.01.2011 г. до 16.06.2011 г. от повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 НК за това, че на 03/04.10.2010 г. в с.Овощник, община Казанлък чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот- взломено стъкло  на прозорец, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. мъжка черно- кафява чантичка, 1 бр. фенерче и сумата … лв. от владението на В.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като досъдебното производство е прекратено с постановление от 16.06.2011 г., като в останалата му част- до …лв. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и иска за присъждане на имуществени вреди в размер на … лв.

 

        Въззивникът Прокуратурата на РБ счита, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и сочи съдебна практика на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която искът е уважен в размер на … лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. В допълнение на жалбата се сочи, че в обжалваното решение районният съд не е обсъдил направеното от ответника възражение за неоснователност на претенцията за лихва от датата, на която ищецът е бил обвинен, като погасена по давност.

 

        Въззиваемият И.И.И., чрез пълномощника си адв.Б.И., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя и писмено становище и претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Ищецът И.И.И. претендира обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 НК от Районна прокуратура - Казанлък. Твърди, че бил внесен обвинителен акт, по който в Казанлъшкия районен съд било образувано НОХД № 223/2011 г.  Впоследствие съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. С постановление от 16.06.2011 г. РП- Казанлък прекратила наказателното производство. Ищецът твърди, че през посочения период той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни изживявания през различните стадии на наказателното производство- засягане на личната му свобода и неприкосновеност, намеса в личния му живот, посегателство върху честта и достойнството му чрез несправедливо обвинение в тежко умишлено престъпление. Това довело до психическо напрежение, стрес, тревоги и страх. Претърпял и имуществени вреди в размер на … лв.- разходи по повод воденото срещу него дело. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати … лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане, и …лв. обезщетение за имуществени вреди със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане на сумата.

 

        Ответникът Прокуратурата на РБ в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил иска по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че увреждането е от най-ниска степен поради краткия период на увреждането, вида на обвинението и на взетата мярка за неотклонение. Твърди, че претенцията за лихвите е погасена по давност. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ и да го освободи от отговорност, тъй като направеното от ищеца изявление в протокола за доброволно предаване и връщане на фенерчето били достатъчни да обусловят неговата съпричастност към деянието, за което е бил обвинен и което е дало повод за наказателното му преследване. Липсвала пряка причинно-следствена връзка. Срещу ищеца имало водени пет досъдебни производства.

 

        Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на …лв. В останалата част- до претендираните … лв., искът е отхвърлен. Отхвърлен е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

        По делото не е спорно, че с постановление от 31.01.2011 г. на РП-Казанлък ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 03.10.2010 г в с.Овощник, община Казанлък, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот- взломено стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност …лв. от владението на В.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка". На 28.02.2011 г. обвинителният акт срещу ищеца бил внесен в съда и е било образувано НОХД № 223/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Производството по това дело е било прекратено и делото върнато на Районна прокуратура Казанлък за отстраняване на констатирани от съда допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. С постановление от 16.06.2011 г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради липса на категорични данни, че той е извършител.

 

        От показанията на разпитаната като свидетел Марияна Иванова- майка на ищеца, се установява, че в резултат на наказателното преследване синът й станал затворен, останал без приятели, бил уволнен от работа, получил себорея. След приключване на делото заминал в гр.Пловдив, а по-късно и в Словения. След това наказателно производство спрямо него имало и други наказателни производства за палеж и кражба, но били прекратени. Към датата на съдебното заседание ищецът се намирал в ареста.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление ако образуваното срещу лицето наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. От съдържанието на правната норма е видно, че прекратяването на наказателното производство е достатъчно условие да се приеме, че обвинението е било незаконно, поради което ищецът има право на обезщетение за всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законодателят не е изключил отговорността, ако наказателното производство е прекратено в случаите, когато прокурорът е намерил, че обвинението не е доказано. Затова възражението на въззивника в този смисъл е несъстоятелно.

 

        Неоснователно е възражението, че липсва причинно- следствена връзка между воденото наказателно производство и претърпените неимуществени вреди. Действително, Държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата личност. Безспорно е, че за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение- то ограничава възможността му да води обичайния начин на живот и му се отразява емоционално негативно /в този смисъл Р 427- 2010- III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се отчитат установените във всеки конкретен случай факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на пострадалия и доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил са се отразили на неговото физическо здраве, психиката му, социалния му живот и контакти, положението му в обществото и работата. В случая ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Продължителността на наказателното преследване е в рамките на 6 месеца, като ищецът е разпитван веднъж в качеството му на обвиняем и веднъж в качеството му на подсъдим. Наложената му мярка за неотклонение е „подписка", т.е ищецът е търпял ограничения в рамките на „разумния срок". Няма доказателства, че повдигнатото обвинение е станало достояние на трети лица; че е бил освободен от работа поради обвинението; че е получил себорея в резултат на изживения стрес. Основателно е обаче възражението на ответника по чл.5, ал.2 ЗОДОВ, че ищецът е допринесъл за увреждането, въпреки че поради това прокуратурата не може да бъде освободена от отговорност, а само дължимото обезщетение се намалява. Освобождаването по смисъла на чл.5, ал.1 ЗОДОВ е друга хипотеза, поради което не може да се приложи в настоящия случай. Съгласно чл.5, ал.2 ЗОДОВ обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато той с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение и пр. С протокол за доброволно предаване от 07.10.2010 г. ищецът е предал банкноти на стойност 40 лв. и е дал писмени обяснения, че с тази сума иска да възстанови част от парите, които е откраднал. По правната си същност с това изявление ищецът е допринесъл за увреждането, при което обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване- TP № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.3. В тази връзка следва да се има предвид, че изявлението е направено преди ищецът да бъде привлечен в качеството на обвиняем, което е станало с постановление от 31.01.2011 г. Само, ако след привличане на лицето като обвиняем то признае авторството на деянието, това процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на правото на обвиняемия да избира защитната си позиция /Р 244- 2013- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В случая съдът приема, че съпричиняването е минимално, тъй като въпреки наличието на признание, наказателното производство е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства относно авторството на деянието след връщането на делото от съда за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Затова и като взе предвид тежестта на обвинението, чистото съдебно минало на ищеца, продължителността на наказателното преследване, взетата спрямо него мярка за неотклонение, намира, че по справедливост следва да определи обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 1000 лв., които на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ следва да бъдат намалени на 900 лв. Обстоятелството, че срещу ищеца са били водени пет досъдебни производства, както твърди ответникът, е без значение. По принцип обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, защото съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда /Р 112-2011- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Основателно е възражението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявеното възражение за давност по отношение на иска за присъждане на мораторни лихви. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на лихвата за забава настъпва с всеки изминал ден. Това следва от разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът изпада в забава и дължи лихва за всеки ден на забавата. Поради това правило, погасено по давност е само вземането за лихви, дължими преди 3-годишния период от предявяването на иска, т.е. от 12.09.2011 г. С други думи присъденото обезщетение се дължи заедно със законната лихва, считано от 12.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        Пред вид гореизложените съображения, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е постановено законната лихва върху присъденото обезщетение да се дължи, считано от 16.06.2011 г.,  и вместо него бъде постановено друго- присъденото обезщетение да се дължи ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011 г. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размерна … лв. за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                               Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 624 от 28.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1761/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е постановено законната лихва върху присъденото обезщетение да се дължи, считано от 16.06.2011 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ЗАКОННАТА ЛИХВА върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лв. се дължи, считано от 12.09.2011 г.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на И.И.И., ЕГН **********,***, направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на … лв. /триста лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                                         2.