Р Е Ш Е Н И Е

 

182                                   24.04.2015 г.                             гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на  двадесети и пети март                            две хиляди и петнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар  ………………….…………………………………………………….

Прокурор  …………………………………………………………………….....

като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1135  по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.П.П. против решение № 272 от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 445/2013г. по описа на районен съд – Раднево, с което се осъжда С.П.П. да заплати на В.С.И. сумата от 5 000 лева, представляващи размера на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени й в резултат на извършеното от С.П.П. престъпление, за което е осъден със споразумение от 03.04.2013г. по НОХД № 169/2013г. на Окр.съд гр. Ст.Загора, на 10.03.2012год., в землището на с.Ковачево, общ.гр.Раднево, в съучастие с Т.Д.М. от гр.Хасково, като извършител, отнел чужди движими вещи -2 броя (чифт) обеци от благороден метал-злато, на обща стойност 356.40лв, от владението на В.С.И. ***. Сливен, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясната китка, което е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка - престъпление по чл.199 ал. 1,т.З, предл.2 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл. 129 ал.2 от НК за което му е наложено наказание 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 3 години, ведно със законната лихва считано от 10.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, а освен това е незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения по съществото на иска. Оспорва и размера на уважения иск, като необоснован. Моли да се отмени обжалваното решение по посочените съображения.

 

Въззиваемата В.С.И., чрез пълномощника си адв. С.К. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение като обосновано, мотивирано и справедливо. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Ищцата В.С.И. твърди в исковата си молба, че двамата ответници С.П.П. и Т.Д.М. били признати за виновни по  наказателно дело на Старозагорски окръжен съд за това, че на 10.03.2012г. извършили престъпление по чл. 199, ал. 1 т.З предл.2 във връзка с чл. 198 ал. 1 чл.20,ал.2 вр. с чл. 129 ал.2 от НК в съучастие като съизвършители, в землището на село Ковачево, в близост до ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД село Ковачево, община Раднево, а именно: отнели чужди движими вещи два броя обеци от благороден метал - злато, с форма на полумесец и декорация на цветя на обща стойност от 356.40 лева от владението на В.С.И. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и като грабежът бил придружен с причиняване на средна телесна повреда на В.С.И., изразяваща се в счупване на ладиевната кост на дясната китка, което  довело до трайно затруднение на движенията на дясната ръка. Моли да се постанови решение, с което да се осъдят двамата ответници да й заплатят сумата в общ размер на 15000 хиляди лева, представляваща стойността на дължимото според ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпени болки и страдания за причинените й средна телесна повреда - 12 000 лв. и 3 000 лева за причинените й леки телесни повреди. С молба от 23.05.2014г. прави отказ от иска срещу Т.Д.М., поради постигната извън съдебна спогодба с него. С молба от 27.05.2014г. ищцата уточнява, че производството следва да продължи само по отношение на С.П.П., като изменя размера на иска си на 2000 лв. С молба от 13.10.2014г. ищцата прави искане за изменение на размера на иска си за неимуществени вреди срещу С.П.П. на 5000 лв.  Ответникът С.П.П. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не бил участвал в упражненото физическо насилие над ищцата, съответно не можело да носи отговорност за нещо, което не бил направил. Средната телесна повреда и леките такива били причинени единствено и само от Тодор Михов. Той участвал само в отнемането, тъй като грабежът като престъпление бил двуактно престъпление.Твърди, че изпълнението на който и да е от солидарните длъжници погасявало вземането на кредитора и че след това платилия длъжник можело да предяви вземането си спрямо неплатилия длъжник, каквото искане било направено. Поради това счита, че съдът следва да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана.

 

Безспорно е установено по делото, че на 10.03.2012г. ищцата В.С.И. е пострадала от действията на ответниците Т.Д.М. и С.П.П., които с черни маски на лицата, са нападнали нея и детето й. Със споразумение от 03.04.2013г. по НОХД № 169/2013г. на Окр.съд гр. Ст.Загора, ответникът С.П.П. е признат за виновен за това, че на 10.03.2012год., в землището на с.Ковачево, общ.гр.Раднево, в съучастие с Т.Д.М., като извършител, отнел чужди движими вещи-2 броя обеци от благороден метал-злато, на обща стойност 356.40лв, от владението на В.   С.   И., с   намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясната китка, което е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка - престъпление по чл.199 ал. 1,т.З, предл.2 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с чл. 129 ал.2 от НК му е наложено наказание 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 3 години., Със споразумение от 14.05.2013 год. по НОХД 250/2013г. на ОС гр.Ст.Загора, ответникът Т.Д.М. също е признат за виновен за извършеното в съучастие със С.П. престъпление по чл.199 ал. 1,т.З пр.2, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му наложено наказание две години и осем месеца „лишаване от свобода”. Ответникът М. е признат за виновен и в това, че на 10.03.2012год.в землището на с. Ковачево, общ.гр.Раднево, се е заканил с убийство на В.С.И. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му-престъпление чл. 144, ал.З, предл. 1-во,във вр с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода”.

 

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото се установява, че при побоя, над ищцата двамата ответници са й причинили следните травматични увреждания: -Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясната китка, което е причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка, които при правилно развитие на оздравителния процес се възстановяват за срок от 4 месеца; 7 леки телесни повреди, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, изразяващи се в: характерни кръвонасядания на двете подбедрици-вдясно, четири на брой и в ляво-едно двойно контурирани ивицести кръвонасядания, косо разположени и с размери от 8 до 12.5см на 2.5 см., с широчина от 1см. и кръвонасядания на дясното бедро и коляно-2 на брой с диаметър от 4 и 5 см.

 

Данни за постравматичните преживявания, неудобства и дискомфорт на ищцата се установяват от показанията на свидетелите С.С.А. и А.И.Р., които са съответно сестра и мъжа, с когото ищцата живее на съпружески начала. Свидетелите установяват, че ищцата е преживяла тежко случилото си, била депресирана и не можела да се справя с обичайните си семейни и домакинки задължения. Не можела да се обслужва сама, заради счупената ръка, но и заради преживения стрес. Не ядяла, не можела да остава сама, не искала да излезе от къщи, водели я по лекари. Лечението й преминало в домашна обстановка, но съпроводено с дискомфорт, много физически болки и страдания, свързани със счупената й ръка. Четири месеца не била в състояние да извършва пълноценно задълженията си като домакиня и като майка на 4 деца. Увреждането й оставило белег за цял живот, тъй като и сега усещала болка при всяко натоварване на ръката или промяна на времето. Не по-малко болки и страдание изпитала и от нанесените й леки телесни повреди, които били по цялото й тяло. Започнала да се оправя, но се уморявала повече от преди. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията им, защото тези свидетели имат непосредствени впечатления, предвид близкия си и ежедневен контакт с ищцата.   

 

От заключението на съдебно – психиатричната е видно, че в след процесното деяние при ищцата е настъпило пост травматично стресово разстройство, разстройство на адаптацията със смесена тревожно-депресивна реакция. Болестната симптоматика се изразява в емоционални, когнитивни и поведенчески промени: повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния регистър епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, ограничетелно поведение, страхови изживявания, сензитивност, раздразнителност, склонност към гневни отреагирания, затруднения при концентриране върху обичайни дейности, нарушения на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и социално оттегляне и ограничаване на присъщи социални роли и дейности, неспособност за удоволствени изживявания, дезинтересиралост, загуба на апетит и редукция на тегло, повишена тревожност и депресивитет. Това състояние на субективен дистрес и ресистиращи емоционални нарушения са нарушили личностовото и социално функциониране и са затруднили реадаптацията към собствената социална среда. Първоначално е било нарушено личностовото й и социално функциониране. Към месец януари 2013г. болестната симптоматика персистира в редуциран вид и не нарушава значимо личностовото и социално функциониране, т.е. налице е леко до умерено затруднение при справянето с присъщите й социални роли. Към настоящия момент в съществена степен е редуцирана на болестната симптоматика, свързана с посттравматичния стрес. Персистира леко изразена тревожно-депресивна симптоматика, която рефлектира върху личностовото и социално функциониране и затруднява социалната адаптация на освидетелстваното лице.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда  на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено  деянието,   неговата  противоправност  и   виновността  на дееца. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното съдът приема обстоятелствата, установени със споразумението за безспорно установени.

 

С оглед на така събраните доказателтва, съдът намира за безспорно установено, че на ищцата са причинени телесни увреждания, средна телесна по вреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясната китка, което е причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка. Срокът за възстановяване при правилно развитие на оздравителния процес е 4 месеца; 7 леки телесни повреди, по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, изразяващи се в: характерни кръвонасядания на двете подбедрици - вдясно, четири на брой и в ляво-едно двойно контурирани ивицести кръвонасядания, косо разположени и с размери от 8 до 12.5см на 2.5 см., с широчина от 1см. и кръвонасядания на дясното бедро и коляно-2 на брой с диаметър от 4 и 5 см.

Ето защо, съдът намира, че се установи наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, причинени вреди, причинна връзка между двете и вина. С оглед ва изложеното, предявения иск за обезщетение за причинени неимущеетвени вреди се явява основателен.

 

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимущеетвени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени увреждания, имащи характера на средна и 7 леки телесни повреди; несъмнено описаните по-горе увреждания са свързани с физическо страдание; състоянието е причинило на ищцата както физически болки и страдания, така и емоционален стрес; ищцата тежко е преживяла инцидента, ограничила е социалните си контакти, нарушен е нормалния й ритъм на живот.

 

Възраженията на ответника П. в отговора му за липса на принос за причиняване на телесните повреди на пострадалата, както и за участие само в акта на отнемането на чуждите движими вещи при грабежа, който бил двуактно престъпление, без да има участие в принудата са неоснователни. Това е така, защото със сключеното по НОХД № 169/2013г. по описа на Старозагорския окръжен съд, споразумение, ответникът се е признал за виновен за извършено престъпление престъпление по чл.199 ал. 1, т.З, предл.2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.129, ал.2 от НК за това, че на 10.03.2012год., в землището на с.Ковачево, общ.гр.Раднево, в съучастие с Т.Д.М., като извършител, отнел чужди движими вещи-2 броя обеци от благороден метал - злато, на обща стойност 356.40 лв, от владението на В.С.И., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясната китка, което е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка. От това споразумение, което е задължително за съда се установява, че ответникът П. е участвал и в двете деяния на двуактното престъпление грабеж, без да се конкретизира и уточнява участието на всеки един от извършителите в него.

От фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, обаче се установява, че ответникът С.П. има по – малко участие в действията по осъществяване на физическо насилие над ищцата, поради което следва да се отчете съответно по – малкия му принос в причинените на ищцата неимуществени вреди, в сравнение с другия съизвършител М.. Следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е сключила споразумение с ответника М., който има по – голямо участие и съществен принос в увреждащите действия, причинили на ищцата неимуществени вреди, за заплащане на обезщетение в размер на 4000 лв., както и факта, че при споразумението страните правят отстъпки, за да уредят доброволно отношенията по между си. При това положение, и съобразявайки всички изложени по- горе съображения, въззивната инстация намира, че претенцията на ищцата по отношение на ответника С.П.П. е основателна и доказана до размера на 2000  лв., която сума се дължи заедно със законната лихва, считано от датата увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД. 

 

Неоснователно е оплакването в жалбата за двойната гражданско - правна отговорност на извършителите за едно и също деяние, предвид солидарната им отговорност, произтичаща по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от николцина, те отговарят солидарно, поради което и първоначално исковата молба е предявена срещу двамата извършители при условията на солидарност на отговорността им. Солидарната отговорност на причинителите на вредата, по чл.53 ЗЗД е установена само в интерес на пострадалия. Увреденото от деликта лице може да реши как ще насочи претенцията си за обезвреда, дали изцяло срещу един от съпричинителите на вредата или срещу всички тях, или за частта от претенцията, за която всеки е отговорен, с оглед на своя отделен принос. Когато пострадалият не желае да се ползва от солидарната отговорност или впоследствие се откаже от нея, както е в случая предвид отказа от иска по отношение на извършителя Т.М., с когото е постигнато извън съдебно споразумение, съдът не може да прилага служебно солидарната отговорност, а следва да се съобрази с желанието на ищеца. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 203 от 12.05.2005г. на ВКС по н.д. № 782/2004г. ІІІ НО.    

Предвид изложеното, съдът намира, че след прекратяване на производството по делото по отношение на единия на ответниците Т.Д.М., поради отказ от иска по отношение на него,  производството по делото продължава по отношение на ответника С.П.П. за реализиране на неговата лична отговорност за причинените на пострадалата вреди от непозволеното увреждане. 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищцата И. е присъдено обезщетение за размера над 2000 лв., както и определената държавна такса и разноски, като иска в отменената част следва да бъде отхвърлен.

Тъй като въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат в настоящото производство. От направените пред първата и настоящата инстация разноски на ищцата – 800 лв. от които 500 - за вещи лица и 300 лв. – възнаграждение за адвокат, следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска - 320 лв.  Разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата, в размер на 1800 лв.за първата инстанция, не се установява да са платени, поради което не следва да се присъждат.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТМЕНЯ решение № 272/03.12.2014 г., постановено по гр.д. № 445/2013 г. на Радневския районен съд в частта, с която С.П.П. е осъден да заплати на В.С.И., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на извършеното престъпление, за размера над 2000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса за размера над 120 лв., както и в частта относно присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.И.,  ЕГН **********,*** против С.П.П., ЕГН **********,*** иск за заплащане на обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, причинени от престъпление, извършено на 10.03.2012г., за размера над  2000 /две хиляди/ лв., като неоснователен и недоказан.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

         ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на В.С.И.,  ЕГН ********** *** сумата от 320 / триста и двадесет/ лв., представляващи направените пред първата инстация разноски за експертизи. 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: