Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 166                       17.04.2015 година                        Град Стара Загора

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 18 март                                                                                       Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                                                                             

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

Секретар П.В.…………..……………………………………

Прокурор………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

въззивно гражданско дело номер 1138 по описа за 2015   ….……...година

     Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН “България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив чрез пълномощника му М.П.Ч. против решение № 662 от 15.12.2014 г., постановено по гр.дело № 2094/2014г. по описа на Казанлъшкия  районен съд, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е осъден „ЕВН България електроснабдяване” АД гр. Пловдив, да заплати общо на Р.Т.С., В.К.С. и Т.К.С., всички като наследници на К.В.С., починал на 25.08.2007г., представлявани от адв. И.И. ***, недължимо платената сума от 294,08 лв., представляваща цената по фактура № 1112838795/08.05.2014г. на 1598 кВтч ел.енергия, с която на основание чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, във връзка с чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, е коригирана сметката на Кольо Вълчев С. за минал период, считано от 17.09.2013г. до 19.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска в съда на 11.07.2014г. до окончателното заплащане.

        Въззивникът „ЕВН България Елетроснабдяване” АД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт М.Ч., счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по делото за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемите Р.Т.С., В.К.С. и Т.К.С. не са депозирали писмен отговор в срока па чл.263 ал.1 от ГПК, не се явяват в с.з. и не вземат становище по въззивната жалба.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:                 

        Пред първоинстанционния съд е предявен е иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД с цена на иска 294.08лв.

Ищците Р.Т.С., В.К.С. и Т.К.С., всички като наследници на К.В.С., починал на 25.08.2007г., представлявани от адв. И.И. ***  твърдят, че получили сметка от ответното дружество за потребена електроенергия в размер на 294,08лв. по фактура № 1112838795, ведно с уведомление за частично неизмерване на електрическа енергия, установено на 19.11.2013г. при извършена проверка на електромер, находящ се в останалия на ищците в наследство от починалия К.В.С. имот в гр. Шипка, с адрес:***, която констатирала 84,80% отчитана грешка. С полученото писмо на ищците били предоставени Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 117/31.01.2014г. и Констативен протокол за техническа проверка № 92434/19.11.2013г., в които било посочено „ К.С.- отсъства”, което навеждало на извод, че ако действително е бил търсен собственика на имота ответника е щял да узнае, че С. е починал на 25.08.2007г. Считат, че съставянето на тези протоколи противоречи на разпоредбите на чл. 28,ал.1 и чл. 63 от Общите условия на ответното дружество, тъй като електромера в имота им бил свален без да са спазени определените процедури и при отсъствие на свидетели на демонтажа, както и не било установено по надлежния ред неправомерно въздействие на средството за търговско измерване. Позовават се на нормите на чл. 120 ал.1 от ЗЕ и чл. 28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.200г., съобразно които средствата за търговско измерване, както и електромерните табла са собственост на електроразпределителните дружества, които са длъжни да ги поддържат в изправност за своя сметка, да обезпечават правилното им функциониране и да следят за отклонения в измерването. Считат, че ответникът е нарушил и законови текстове, уреждащи правата на потребителите, а именно: чл. 143 т.6 и т.18 от ЗЗП, тъй като “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е извършило едностранно служебна корекция на сметка за минал период, без да докаже виновно поведение на потребителя. Ищците твърдят, че са били коректни и са заплащали винаги в срок задълженията си за доставена и потребена електроенергия. Сочат, че и до настоящия момент не им бил предоставен констативен протокол за коригиране на сметката за потребена електроенергия, което считат за недобросъвестно поведение от страна на ответното дружество. Твърдят, че поради изключване ел.захранването на имота били принудени да заплатят, макар и недължимо, процесната сума на ответното дружество.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да плати на наследниците на Кольо Вълчев С. сумата от 294,08лв., представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 17.09.2013г.- 19.11.2013г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

       Ответникът „ЕВН България електроснабдяване” АД- Пловдив в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че искът е неоснователен. Ответникът твърди, че титуляр на откритата клиентска партида за процесния обект в гр. Шипка е К.В.С.. Сочи, че никога не е претендирал заплащане на сумата от ищците, с които дружеството не се намира в договорни отношения. Не оспорва факта на плащане по процесната фактура, като твърди, че сумата е заплатена, но не от ищците. Счита, че правомерно е начислил сумата от 294,08лв., като от своя страна спазил и изпълнил в пълен обем договорната уредба относно извършване на техническа проверка, метрологична експертиза, уведомяване на клиента и извършване на едностранна корекция на сметката му за минал период. Излага доводи, че при отваряне на демонтирания електромер компетентната метрологична лаборатория дала заключение, че била налице манипулация, която била подробно описана в съставения констативен протокол. Периодът от време, за който била извършена корекцията в сметката не превишавал посочения в чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като нямало как обективно да се установи от кога точно датирала грешката.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, като му присъди направените по делото разноски.

Не е спорно, че наследодателят на страните – К.С., починал на 25.08.2007г./ обстоятелство, установяващо се от приложеното към делото удостоверение за наследници с изх. № 0067/04.09.2013г. на Кметство гр. Шипка, общ. Казанлък/ и ответникът са били страни по договор за продажба на електроенергия. Относно посоченото в исковата молба жилище – недвижим имот, находящо се в гр. Шипка Кольо С. е имал заведена партида с клиентски номер 1001200739.

От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол №92434/19.11.2013 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване № 117 от 31.01.2014 г. се установява, че на дата 19.11.2013г., при извършена проверка на състоянието на измервателното устройство на имота на наследодателя на ищците, находящ се в гр. Шипка на адрес: ул. „…” № …, монтираният за него електромер бил свален за експертиза. При извършената експертиза, отразена в констативен протокол № 117/31.01.2014 г., било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера- изменения по шунта, чрез добавяне на мост от меден проводник, водещо до промяна на метрологичните му характеристики, вследствие на което електромерът отчита с 84,80 % по-малко от консумираната електроенергия по двете тарифи. Заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е, че  процесния електромер ACTARIS AC 2000, идент. № 200465126/2012г. е отварян и манипулиран, като в измервателната верига е монтиран шунт от меден проводник, водещ до промяна в метрологичните му характеристики. В резултат електромерът отчитал с 84,80% по- малко от консумираната електроенергия по двете тарифи. Електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания и не отчитал реално консумираната ел.енергия.  Методът на неотчетената от манипулирания електромер ел.енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно и в съответствие с чл.54 ал.2 т.1 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД.

Установява се от представената фактура №1112838795/08.05.2014г., че за периода от 17.09.2013 г. до 19.11.2013г. по партидата на К.С. –наследодател на ищците е начислена 1598 кВтч ел.енергия общо на стойност 294.08 лв. с ДДС. На 23.05.2014г. процесната сума е заплатена на ответното дружество, за което бил издаден фискален бон.

Събраните гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Д.Р., установяват, че проверката на електромера е била проведена от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, КЕЦ- Стара Загора, както и че въпросният електромер се намирал извън имота на ищеца.

От показанията на свид.Ч.Т., племенник на ищцата С. и първи братовчед на двамата ищци е установено, че имота на ищците е в гр. Шипка, на ул. „…” № …и съседен с този на свидетелят. Свидетелят сочи, че Р.С. е пенсионерка и по цял ден си е вкъщи. Твърди, че електромерите са в изнесено табло на улицата.

            При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

        Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а ответникът да установи, че е налице основание за получаването на сумата. В случая не се спори, че процесната сума е платена. Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 ПИКЕЕ. Счита, че процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН “България Електроснабдяване” АД и в от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН “България Електроразпределение” АД. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Действащите в процесния период ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът /ДВ, бр.38/2007 г./, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  тя да е допустима / в този смисъл: Р 165- 2009 г.- ІІ т.о.; Р 29- 2011- ІІ т.о.; Р 44- 2012- ІІ т.о. и др. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер за съдилищата характер съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/. Новите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г./ са неприложими за процесния случай, който касае периода 17.09.2013 г.- 19.11.2013 г.

        Освен това, в случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя /каквото се твърди в настоящия случай/, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клауза от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД /Р 189- 2011- ІІ т.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/. Задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав. В хода на съдебното производство ответникът не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Пред вид изложените съображения извършеното от ищците плащане е лишено от основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и платената сума подлежи на връщане в патримониума му. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 294,08 лв., както правилно е приел и районният съд.    

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалните закони.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 662 от 15.12.2014 г., постановено по гр.дело № 2094/2014 г. на Казанлъшкия районен съд.

       

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: