Р Е Ш Е Н И Е

 

184                                      24.04.2015 г.                             гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на  двадесети и пети март                                  две хиляди и петнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

         

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар  ………………….…………………………………………………….

Прокурор  …………………………………………………………………….....

като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1139 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на И.К.Н., чрез адв. М. Ш. против решение № 685 от 23.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1297/2014г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля предявения от И.К.Н. *** иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на страните, че към датата на одобряване на  кадастралния план  на гр. Казанлък със Заповед № РД -02-14-192/1987г. на Кмета на Община Казанлък ищецът И.К.Н. е бил собственик на 1/3 идеална част от 79 кв.м., които са част от имот включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504 отразени като защрихована част от комбинирана  скица  на техническата  експертиза назначена по делото, при граници както следва: от изток –имот пл. № 636, от запад – имот пл. № 634а, от юг – ул. И. Вазов и от  север – междублоково пространство, както и че е налице грешка в кадастрален и подробен устройствен план, одобрен със Заповед РД - 02-14-192/ 1987 г., изразяваща се в грешно отразяване на квадратурата на имот пл. № 636, включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504 по плана на гр. Казанлък, при граници на парцела: от изток - бул. Розова долина, от юг- ул. И. Вазов, като площта на имота е отразена със 79 кв.м. по- малко; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че изложените в мотивите на решението съображения са неоснователни и незаконосъобразни. Съдът не обсъдил изцяло всички писмени доказателства, представени по делото и поради това достигнал до неправилни изводи. Не проследил на базата на представените по делото писмени документи собствеността върху имота и движението й в годините. Излага подробни съображения и моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск изцяло. Претендира за разноските за двете инстанции.

 

Въззиваемата страна Община Казанлък, представлявана от кмета Г.С. , чрез юрисконсулт К.Б. взема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на решението. Излага подробни съображения и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира за разноските за процесуален представител за двете инстанции.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Производството е образувано по искова молба от И.К.Н. ***  с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът твърди, че станал собственик на процесния недвижим имот, по силата на договор за покупко – продажба от 2006г., оформен в нотариален акт от Д.В.К., С.В.Б., М.Д.К., П.М.В., С.Д.К., М.М.Н. и Д.С.Х.. Продавачите били наследници на братя К.. Сочи, че 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда и две паянтови постройки, построени в дворното място цялото от 200 кв.метра, били одържавени през 1948 г. от тогавашните й собственици. Със Заповед № 726/ 09.06.1992 г. на Кмета на Община Казанлък, било възстановено правото на собственост върху 1/2 идеална част от одържавения имот. През 1974 г. с нотариален акт № 135, том III, дело № 1072/ 1974 г. на КРС другата 1/2 идеална част от целия имот била продадена на „Обществено хранене гр. Казанлък. Със Заповед № 1228/ 29.09.1992 г. на Кмета на Община Казанлък 1/2 идеална част от имота била отписана от актовите книги на Общината и предадена на правоимащите лица. През 2004 г. между наследниците и съсобственици на този имот била постигната съдебна спогодба по гр. д.№ 293/ 2004 г. по описа на Старозагорски окръжен съд. Въз основа на горепосочените действия лицата Д.К., М.К., П.В., С.Б., С.К., М.Н. и С.Х. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от 200 кв.м., както и на партерния етаж от жилищната сграда и 1/3 идеална част от общите части на сградата. Ищецът твърди, че през 2006г. закупил от всички тях реална част от сградата с 1/3 идеална част от дворното място. Към момента на закупуване на имота същия бил обозначен с пл. № 636 в кв. 203, включен в УПИ II, кад. район 504 по плана на гр. Казанлък. При издаване на скица от Община Казанлък се установило, че площта на имота била отразена не 200 кв.м., а 121 кв.м. Във всички документи имотът бил с площ 200 кв.м. и необяснимо защо, кога и на какво основание, площта му била намалена на 121 кв.м. Площта на имота била намалена със 79 кв.м., за която площ било налице спор за материално право между притежателите на имот пл. № 636 и Община Казанлък. Моли да се постанови съдебно решение с което да се установи, че е налице допусната грешка в кадастрален и подробен устройствен план, оформен със Заповед РД - 02-14-192/ 1987 г., изразяваща се в грешно отразяване на квадратурата на имот пл. № 636, включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504 по плана на гр. Казанлък, при граници на парцела: от изток - бул. Розова долина, от юг- ул. И. Вазов, като площта на имота е отразена със 79 кв.м. по – малко, както и да се приеме за установено по отношение на Община Казанлък, че към датата на одобряване на  кадастралния план  на гр. Казанлък със Заповед № РД -02-14-192/1987г. на Кмета на  Община Казанлък, ищеца И.К.Н. е собственик на 1/3 идеална част от 79 кв.м., които са част от имот включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504. Ответникът оспорва исковата молба като неоснователна. В Решение №39 от 22.04.2009г. на ОС-Ст.Загора, потвърдено от ВАС с Решение №6660 от 20.05.2010г. изрично било посочено, че част от ПИ 636 бил възстановен ех 1еgе на реститутите (Каличкови) по силата на ЗВСОНИ. Съгласно н.а.№104, т.1, рег. №857, д.77 от 2006г. на нотариус Н.Б. ищецът придобивал право на собственост само върху целия партерен етаж от жилищна сграда -етажна собственост, построена в имот пл.№636, включващ магазин и складови помещения, без находящите се..., както и припадащите се към тези обекти 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, включващи, както и 1/3 ид.част от дворното място, описано по-горе, при граници от изток -бул.Р.долина, юг - ул. Ив.Вазов. Нотариусът  описал, че самият ПИ 636 по предходен титул за собственост бил с площ 200 кв.м, а по графични данни е 121 кв.м. За границите от север и запад нямало вписване, като нотариусът изповядал сделка за прехвърляне права върху реална част от сграда, на която в случая било възможно да се опишат само южна и източна граница. По силата на ЗВСОНИ на реститутите (К.) имота следвало да бъде възстановен, ако съществувал реално до размера, в който бил отчужден. Ако не било възможно да бъде възстановен поради някоя от причините, посочени в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (например както в случая върху имота имало реализирани мероприятия на държавата и общината - положени множество подземни комуникации, изградено подземно противоатомно укритие, входа за което бил през претендираната част от 79 кв.м. и др.) той можел да се възстанови частично, а за останалата, реститутите имали право на обезщетение (арг. от чл.3, ал.3 ЗВСОНИ във вр. с чл.2 и сл. от ЗОСОИ).  След като на реститутите била възстановена част от имот пл.№636 с площ 121 кв.м., то те не можели да прехвърлят повече права отколкото притежавали, а настоящия ищец не можел да придобие в резултат на нотариалната сделка повече права отколкото му били прехвърлени. Моли да се постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

Безспорно е по делото, че с нот.акт №104, том I, рег.№857, дело №77/2006г. на Нотариус Н.Б., с рег.№167 и район на действие Районен съд-Казанлък, И.К.Н. е придобил собствеността върху целия партерен етаж на жилищната сграда - етажна собственост, построена в имот пл.№636, с площ на имота /по нот.акт/ 200 кв.м., а по графични данни имота е с площ от 121 кв.м., включен в УПИ II за ЖС КОО в кв.203 по плана на гр.Казанлък, и собствеността върху 1/3 идеална част от описаното дворно място.

От нотариален акт №13 по н.д.№ 645/22г. за право на собственост върху недвижим имот, купен на публична продан се установява, че В.М.К., С.М.К. и Х.М.К. са придобили следния недвижим имот: къща с кухня и двор от 80 кв.м. в гр.Казанлък. Видно от нотариален акт №95 за право на собственост върху недвижим имот придобит по регулация, от 28.04.1925г. Васил, Слави и Христо Каличкови са придобили по регулация следния недвижим имот: място от 79,5 кв.м., в което е застроена стара паянтова едноетажна къща от 69,80 кв.м. и празно място от 43 кв.м. В последствие с нотариален акт № 257 от 10.06.1927г. С.М.К. е продал на Х. и В.К. собствената си 1/3 ид.ч. от горепосочения имот, а именно: къща с кухня и двор от 80 кв.м.; място от 79,5 кв.м., в което е построена стара паянтова едноетажна къща от 69,80 кв.м.; и празно място от 43 кв.м., находящи се в гр.Казанлък, с подробно посочени в нотариалния акт граници и съседи, след което разпореждане имота остава съсобствен между Х. и В.К..

Със заповед № 726/09.06.1992г. е деактуван следния недвижим имот ½ ид. част от къща на ул. /ул. /, съгласно решение от 23.06.1948г. на  комисията по ЗОЕГПНС. Със Заповед № 1228/29.09.1992г. на Кмета на Община Казанлък на наследниците на  Х.М.К. – С.Х.Х. и М.Х.К. е реституирана собствеността върху 1/2 ид. част от партерния етаж на процесния имот, представляващ магазин, склад и коридори, както и 1/2 ид. част от терена и избата на сградата в имот пл. № 2872, кв. 203 – ул. И. ***, продадена от М.Х.К. и С.Х.Х. на СДТ „Обществено хранене“ Казанлък с нотариален акт № 135 по н.дело № 1072/1974г. Оставащата 1 /2 ид.ч. от жилищния и таванския етаж е държавна собственост, съгласно акт №5370/29.05.1990г.

Със съдебна спогодба по в.гр.д. №293/2004г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора собствениците на терена образуващ имот пл.№636 и построената върху него сграда със ЗРП от 121 кв.м., са уредили помежду си собствеността върху обособените обекти от сградата и съсобствеността върху терена, като в спогодбата е отразено, че имотът е с площ от 200 кв.м.

И.К.Н. е подал заявление с вх. №194-И-517-2 от 26.03.2008г.  до кмета на община Казанлък за попълване на кадастралната карта на гр.Казанлък, относно имот пл.№636 в кад.район 504, поради наличие на грешка. С писмо изх.№ 194-И-517-2 от 10.04.2008г., кметът на община Казанлък отказал да уважи искането с мотив, че е налице спор за материално право, тъй като претендираните за попълване 79 кв.м. попадали в имот пл. №637, и че този спор е констатиран още през 2003г. при подадена молба за попълване на кадастралната карта вх.№194-00-171/15.03.2003г. от предходните собственици на имот пл. №636.

По делото е представено заключение на съебно - техническа експертиза, от което се установява, че процесният имот представлява двуетажна жилищна сграда, намираща се на северозападен ъгъл на кръстовището на ул. И. *** долина с административен адрес ул….. По сега действащия план на града процесният имот е с пл.сн. № 636, ситуиран в УПИ-II-за ЖС и КОО, кв.203. Имот № 637 представлява четириетажна жилищна кооперация, разположена по уличната регулация на бул.23-ПШП и бул.Розова долина, където в южната част е на калкан с процесната сграда 636. Входовете на жилищната кооперация са на южната и западна фасади. В западната част на УПИ-II-за ЖС и КОО са построени масивни обществени сгради. Между сградите е оформен вътрешен двор с излаз на ул…., от където е транспортния им достъп, в тази част, която е незастроена, на УПИ- II са разположени множество подземни комуникации. В план 1908-1932-34г., имотът е с № 21 и № 22, от тези два имота е образуван парцел VI-22 с площ 200 кв.м., с отразени в него две жилищни сгради, едноетажна в западната част и двуетажна в източната. Имотът е записан на братя К.. В кадастралния план от 1957г. процесният имот е отразен с пл.  №2872 и е записан в разписната книга на К. и държавно. В кадастралния и регулационен план от 1987г. процесният имот е с планоснимачен № 636, с  площ от 121кв.м. и е част от УПИ-II, кв.203.Тази площ е ЗП на двуетажната жилищна сграда. Другата част от имот 2872 с 79 кв.м. не е отразена като имот в този план. В съдебно заседание  вещото лице уточнява, че имотът от плана в 1934г. е пренесен в плана  на 1957 г. точно по размери от 200 кв. метра. През 1987г. има два плана- кадастрален и регулационен план, които са одобрени от 1987г. Имот пл. №2872 по пл. от 1957г. не е пренесен с имотните си граници по плана от 1987г. В плана на 1987г. има нова регулация и не само на имот  с № 2872г., но и на всички имоти, които са се намирали там,  липсват границите им и не са нанесени в новия план. Вещото лице уточни, че на  скицата, стр. 74 от делото спорният имот се намира в имот №2872 по стария план, а новия вече е под № 636 по сега действащия план, собственост на ищеца. Спорната част от 79 кв. метра се намира в УПИ ІІ, отредено за жилищно строителство „Хали и Коо“.Спорната част е защрихована в зелен цвят на скицата на вещото лице, на стр. 74 от делото и се намира в УПИ ІІ, като граничи със: на юг – ул. Ив. Вазов , на изток- двуетажната жилищна сграда, съсобственост на ищеца под № 636, на запад- имот 33 – масивна обществена сграда - 634 а, на север – празно междублоково пространство. Парцел “ЖС Хали и КОО се води собственост на общината. Ако тези 79 кв. метра се застроят или се оградят с тях се затваря транспортния достъп до жилищната сграда. Вещото лице не е открило данни за провеждане на процедура по отчуждаване на процесната част от имота с площ от 79кв.м. и предаването й към имот 637 след реституцията през 1992г. Регулационните граници на процесния имот от 1934г. в плана от 1957г. са отразени като имотни. В сега действащия план от 1987г. имотните граници на процесния имот не са същите, площта от 79кв.м. е включена в УПИ-II. Имот № 2872 от план 1957г. не е отразен с цялата си площ в сега действащия план от 1987г. Имот № 2872 е с площ 200кв.м. а имот 636 е с площ 121кв.м.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

 

Съгласно чл. 54, ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект, след решаване на спора по съдебен ред. Искът е специален установителен иск за установяване на правото на собственост към минал момент - на одобряване на кадастралната карта/план/ и кадастралните регистри, в които се поддържа, че е налице грешка и/или непълнота, свързана със спор за собственост. Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той, в случая неговите праводатели, са титуляри на правото на собственост, придобито на някое от законово предвидените основания, към момента на одобряване на плана, за който се поддържа наличието на грешка и/или непълнота, както и от твърдението на ищеца, че спорът за собственост върху погрешно нанесения имот /или част от имот/ или ненанесен такъв в кадастралния план е именно с ответника.

 

Установи се, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от праводателите си, поради което следва да се установи дали праводателите са били собственики. По силата на съдебна спогодба от 29.10.2004г. по в.гр.д. №293/2004г. и НА за констатиране на  право на собственост № 134, т. II, рег. № 2498, нот. дело № 277/2004г.  от 15.12.2004г. праводателите на ищеца се легитимират за собственици на 1/3 идеална част от дворно място с площ от 200 кв. м. представляващо имот с пл. № 636 в кв. 203 по плана на гр. Казанлък на ул…..

 

От събраните по делото доказателства се установи, че имот № 636, представлява част от бивш имот пл. № 2872 по кадастрален план  от 1957 г. След извършено одържавяване по ЗОЕГПНС от 16.03.1954 г. и в резултат на извършена продажба от 27.06.1974г. целият бивш имот с пл. № 2872, собственост на В.М.К. и наследниците на Х.М.К. става държавна собственост. По категоричен начин от заключението на вещото лице се установява, че  имот № 2872, по плана от 1957г. не е отразен с цялата си площ в сега действащия план от 1987г. Имот № 2872 е с площ 200кв.м., а имот 636 е с площ 121кв.м., т. е площта му е намалена със спорните 79 кв. м.  

 

С влизане в сила на ЗВСВОНИ, по силата на закона на наследниците на  В.М.К. е възстановена собствеността върху 1/2 ид. част от масивна жилищна сграда и застроен терен с площ от 121 кв.м., в имот  пл. № 636. На наследниците на Х.М.К..Х.Х.и М.Х.К./ по силата на чл.10 от ЗВСОНИ и чл.1, от ЗВСНМАС се възстановя собствеността върху 1/2 ид. част от партерния етаж на процесния имот, представляващ магазин, склад и коридори, както и 1/2 ид. част от терена и избата на сградата в имот пл. № 2872, кв. 203 – ул. И. ***.

Безспорно се установи, че при одържавяване на процесния имот, площта на дворното място е била 200 кв.м. От заключението на вещото лице е видно, че по плана от 1957 г. процесния имот, представляващ парцел № 2872 е с площ 200 кв.м., а по плана от 1987г. – парцел № 636 е с площ 121 кв.м. При това положение, съдът намира, че е налице грешка в сега действащия план, по отношение на площта на имот № 636, като имота е отразен с площ по – малка от действителната с 79 кв.м., която грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстация намира че праводателите на ищеца са били собственици на 1/3 идеална част от 79 кв.м. които са част от УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504, отразени  в  скицата, изготвена от вещото лице – л.74 от делото на районния съд, в зелен цвят, при граници както следва: от изток –имот пл. № 636, от запад – имот пл. № 634а, от юг – ул. И. Вазов и от  север – междублоково пространство към датата на одобряване на  кадастралния план  на гр. Казанлък със Заповед № РД -02-14-192/1987г. на Кмета на Община Казанлък. Установи се, че е налице грешка в кадастралния и подробен устройствен план на гр. Казанлък, одобрен със Заповед №РД -02-14-192/1987г., изразяваща се в отразяването на имота с площ от 121 кв.м., вместо с площ от 200 кв.м. 

 

При положение, че не е било възможно възстановяване на процесния недвижим имот до размера, в който е бил при одържавяването му, поради реализирани мероприятия на държавата и общината, имота е следвало да се възстанови частично, а за останалата част, бившите собственици са имали право на обезщетение - от чл.3, ал.3 ЗВСОНИ във вр. с чл.2 и сл. от ЗОСОИ. В случая не са налице данни за частично възстановяне на процесния имот, нито за провеждана процедура по обезщетяване на бившите собственици.

 

С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, следва да бъде уважен.

 

На въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1404 лв., представляващи държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адв. възнаграждение.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 685 от 23.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1297/2014г. по описа на Районен съд – Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на  Община Казанлък, ул Розова долина № 6, че ищецът И.К.Н. е собственик на 1/3 ид. част от 79 кв.м., които са част от имот, включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504, по кадастрален план, одобрен със заповед № №РД -02-14-192/1987г. на Кмета на Община Казанлък, отразени като защриховани в зелен цвят част на скицата на вещото лице по назначената по делото експертиза, находяща се на л.74 на делото на районния съд, която е неразделна част от решението, при граници на имота както следва: от изток –имот пл. № 636, от запад – имот пл. № 634а, от юг – ул. И. Вазов и от север – междублоково пространство, както и че е налице грешка в кадастрален и подробен устройствен план, одобрен със Заповед РД - 02-14-192/ 1987 г., изразяваща се в грешно отразяване на площта на имот пл. № 636, включен в УПИ II - за ЖС и КОО, в кв. 203, кад. район 504 по плана на гр. Казанлък, при граници на парцела: от изток - бул. Розова долина, от юг- ул. И. Вазов, като площта на имота е отразена със 79 кв.м. по- малко, с площ от 121 кв.м., вместо с площ от 200 кв.м. 

 

ОСЪЖДА Община гр.Казанлък с адрес: бул. „Розова долина“ №6,чрез Кмета на Община Казанлък Г.С. да заплати на И.К.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 1404 / хиляда четиристотин и четири/ лв., представляващи направените по делото разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: