Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 178 …………………24.04.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети март………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1149….по описа за 2015….…………...година.

 

        Обжалвано е решение № 12 от 07.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1261/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.И.Д. против „Триглав Еделвайс” ЕООД- Казанлък  искове за отмяна на извършеното със заповед № 270 и заповед № 1, двете от 28.04.2014 г., уволнение на Д.И.Д.; за възстановяване на Д.И.Д. на длъжността “водач селскостопански машини” и за  заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като неоснователни.

 

        Въззивникът Д.И.Д., чрез пълномощника си адв.Д.Г., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на КТ и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ бъдат уважени и му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия „Триглав еделвайс” ЕООД- Казанлък. В с.з. чрез пълномощника си по делото адв.Н.З. взема становище, че жалбата е изцяло неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1- 3 КТ. Ищецът Д.И.Д. твърди, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „водач на селскостопански машини”. На 28.04.2014 г. му била връчена заповед № 270/28.04.2014 г. за уволнение на основание чл.190, ал.1,т.7 КТ.  Твърди, че уволнението било незаконосъобразно, тъй като заповедта с която е извършено, била немотивирана, липсвали „законният текст и мотивите”, обуславящи уволнението му, не били посочени нарушението и датата на извършването му. Моли съда да признае извършеното със заповед № 270/2014 г. уволнение за незаконосъобразно и да го отмени; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да му заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за месеците, в които останал без работа на база месечното му възнаграждение за м.март 2014 г.- 613 лв.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът  „Триглав еделвайс” ЕООД”- Казанлък е оспорил изцяло исковете с твърдението, че представената от ищеца заповед била разпечатка от компютърния продукт, с който работело дружеството и била създадена за вътрешна употреба с оглед предаването на трудовата книжка на лицето. Уволнението било извършено със заповед № 1/28.04.2014 г., която съдържала всички необходими реквизити. След като работодателят бил уведомен за нарушението, извършено от ищеца, му поискал обяснения, каквито ищецът представил на 28.04.2014 г. Преценил, че нарушението е изключително тежко, тъй като освен преките щети, то застрашавало и дейността на дружеството, поради което наложил на ищеца със заповед №1/28.04.2014 г. наказание дисциплинарно уволнение. Ищецът отказал да получи тази заповед, но действията по връчването й били удостоверени с подписите на техническия сътрудник и шофьора. Предвид ситуацията, при работодателя останала трудовата книжка на ищеца и по настояване на служител той подписал втората, представена от ищеца заповед, в която имало графа с изявление за получаване на трудовата книжка.

 

        По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „водач селскостопански машини”. На 25.04.2014 г. при работа на обект на ответника в с.Пъстрово, управлявал трактор с прикачен надробител. Преди края на работния ден машината се повредила. Ищецът твърди, че е изпаднал щифт, който придържа кардана към силоотводния вал на машината. Отстраняването на повредата изисквало 5 минути, за да се постави щифт и машината да продължи да работи.  Разпитаният като свидетел Н.С. - агроном, който работи при ответника заявява, че  повредата се изразявала в счупване на кардан, което счупване било такова, че не позволявало да се продължи работния процес докато повредената част не се ремонтира. Свидетелят заявява, че „…преди това пак се е случвало да се счупят, пращал съм ги за ремонт…” /л.25 от делото/. Твърди, че механизаторът /ищецът/ е повредил кардана, тъй като само той карал този трактор, както и че аварията довела до прекратяване на работния процес, което наложило свидетелят да уведоми работодателя. Спирането на машината водело до забавянето или нарушаването на графика за изпълнение на набелязаните селскостопански дейности, а това от своя страна и до проблеми с отпускането на субсидии.

 

          На 25.04.2014 г. до ищеца е изготвена покана /л.12/ в 3- дневен срок да даде писмени обяснения във връзка с причинените повреди на фирмен инвентар- „Надробител с кош PERUZO-6049”. Не са представени доказателства кога тази покана му е била връчена. Ищецът е дал следното писмено обяснение с дата 28.04.2014 г.: „Повредата на кардана е изпаднал щифт, не за първи път и е отремонтиран за 5 мин. Първият счупен кардан е заради несъобразяване натоварването на машината и параметрите на кардана. Карам с това, което ми се нареди. На 25.04.2014 г. напуснах работа в 16.30 часа.”/л.13/. В този смисъл са и обясненията му по чл.176 ГПК, дадени в с.з. на 06.10.2014 г.

 

          Свид.Деница Чобанова- технически сътрудник при ответника, твърди, че  на 28.04.2014 г. ищецът се явил в офиса на фирмата, където собственоръчно написал поисканите му обяснения. След като се запознал с обясненията на ищеца, работодателят същия ден взел решение и уведомил ищеца, че е дисциплинарно уволнен. Заповедта била изготвена от Д.Г. - счетоводител, но ищецът отказал да се подпише.

 

        С исковата молба ищецът е представил заповед № 270/28.04.2014 г., издадена на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от същата дата, в която като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: дисциплинарно уволнение. Заповедта е връчена на лицето на 28.04.2014 г., заедно с трудовата му книжка, УП- 3 и УП- 2. В същата работникът е декларирал, че не се ползва от закрилата на чл.333, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ и че не е в отпуск поради временна нетрудоспособност.

 

        С отговора на исковата молба е представена друга заповед № 1/28.04.2014 г., попълнена ръкописно, с която според работодателят било извършено уволнението.  В същата е записано, че на основание чл.190, ал.1, т.7 във връзка с чл.189, ал.1 и чл.188, т.3 КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 25.04.2014 г. е „повреден кардана на Надробител с кош PERUZO-6049 при работа в землището на с.Пъстрово- подготовка на пасище”. Като мотиви за налагане на наказанието са посочени: „поискани писмени обяснения с покана от 25.04.2014 г.; дадени писмени обяснения на 28.04.2014 г.” В тази заповед е отбелязано, че работникът е отказал да я подпише, което е удостоверено с подписите на свидетели: Д.Ч. - технически сътрудник и Б.Б. - шофьор. Свид. Чобанова твърди, че тази  заповед била съставена на 28.04.2014 г., но поради това, че решението за уволнението на ищеца им било съобщено в момента, служителите не били готови с оформянето на трудовата му книжка и попълването на образците УП-2 и УП-3. Няколко дни по-късно служител на ответника се свързал с ищеца и го уведомил, че документите му са готови и може да си ги получи. За да удостовери, че е направил предаване на трудовата книжка и на двата образеца за трудов стаж, както и че ищецът не се ползва с някои от специалните видове закрила по КТ, ответникът съставил и връчил при повторното явяване на ищеца в офиса заповед № 270/28.04.2014 г., на която ответникът се подписал. Ищецът обяснява, че на 28.04.2014 г. двете жени в офиса му казали, че не могат да му дадат веднага УП-итата и трудовата книжка, след 10- ина дни му се обадили по телефона и тогава отишъл да си получи трудовата книжка, УП-итата и заповедта за уволнение.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Трудов договор се прекратява по начините и при предпоставките, изрично предвидени в КТ. Без значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му. Съдът намира, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и която е предмет на спора е заповед № 270 от 28.04.2014 г. Представената с писмения отговор на ответника заповед № 1 от същата дата е съставена с оглед на делото. Това е така, защото на първо място същата носи номер, който предхожда първата заповед. Съдът не дява вяра на показанията на свид.Д.Ч. с оглед заинтересоваността й като служител на ответното дружество /чл.172 ГПК/ и с оглед на всички други данни по делото. В случая, при наличието на предходна заповед, която е връчена, съдът счита, че заповед № 1 е съставена по- късно и не е връчвана на ищеца. Напълно несъстоятелно е твърдението, че издаването на заповед № 270 е било наложено заради трудовата книжка. Ако е така, тази заповед трябва да носи най- малкото по- късна дата. От друга страна, получаването на трудова книжка може да бъде оформено с друг документ. Нелогично е също така едва след прекратяването на трудовото правоотношение, което според работодателя е станало със заповед № 1, да се изисква от работника декларирането на наличието или не на закрила по  чл.333, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ и че не е в отпуск поради временна нетрудоспособност, което работникът е направил именно в заповед № 270/28.04.2014 г.

 

        В случая изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, обективирано в заповед № 270/28.04.2014 г. не отговаря на задължителното изискване на чл.195, ал.1 КТ за мотивиране, което само по себе си обуславя незаконността на уволнението. Задължителни реквизити на заповедта са: посочване на конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци. В случая в заповедта, представена с исковата молба, е посочен само законовия текст, без да е посочено каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от работника и довело до дисциплинарното му уволнение.

 

        Следва да се отбележи, че заповед № 1/28.04.2014 г., с която според твърдението на ответника е прекратено трудовото правоотношение, също не съдържа задължителните реквизити, посочени в текста на чл.195 КТ. Преди всичко не съдържа описание на деяние, извършено от ищеца, което да е виновно. Използваният израз „повреден кардана..” красноречиво говори за това. Не става ясно кой го е повредил, при какви обстоятелства, в какво се изразява повредата. Затова не може да се направи извод, че ищецът е извършил каквото и да е дисциплинарно нарушение. Освен това, изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е изменения в първото.

 

        Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като уволнението на ищеца е незаконно. С оглед на този извод, основателна е и претенцията за възстановяването му на работа на длъжността „водач селскостопански машини”.

 

        Недоказана е претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ. При иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ тежестта за доказване е възложена на ищеца. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Вредите съставляват загубеното поради уволнението трудово възнаграждение, а техният размер е равен на изгубеното трудовото възнаграждение или разликата между това възнаграждение и възнаграждението, получавано при новия работодател, когато то е по- ниско. Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се установява, тъй като тя се предполага. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства- напр. сл.бележка или удостоверение от съответното БТ или представяне на трудовата книжка, от която да се констатира обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение за определен период от време. В настоящия случай ищецът не е доказал, че в резултат на уволнението с процесната заповед е останал без работа за претендирания период от време. Представено е само копие от с.6 и 7 на трудовата книжка, в която е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на 28.04.2014 г. и че в ответното дружество е зачетен трудов стаж на ищеца от 2 години, 6 месеца и 15 дни. В този смисъл е и констатацията от оригинала на трудовата книжка, направен в с.з. на 06.10.2014 г. /л.25/. Поради изложеното, този иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В тази му част същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което тези искове бъдат уважени. В частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, решението е правилно и следва да се потвърди. На въззивника следва да се присъдят направените разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 540 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 12 от 07.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1261/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.И.Д. против „Триглав еделвайс” ЕООД- Казанлък искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО  уволнението на Д.И.Д.,***, извършено със заповед № 270/28.04.2014 г. на „Триглав еделвайс” ЕООД гр.Казанлък, и го ОТМЕНЯ.

 

        ВЪЗСТАНОВЯВА Д.И.Д. на предишната му работа при „Триглав еделвайс” ЕООД гр.Казанлък- „водач селскостопански машини”.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 07.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1261/2014 г. на Казанлъшкия районен,  в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА „Триглав Еделвайс” ЕООД, ЕИК 123651163, гр.Казанлък, ул.”Емануил Манолов” № 1, да заплати на Д.И.Д., с посочен адрес, направените разноски в двете съдебни инстанции в размер на 540 лв./петстотин и четиридесет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: