Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 145                                               01.04.2015г.                         гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ВТОРИ СЪСТАВ

на деветнадесети март  две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

               

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                        ЧЛЕНОВЕ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                                ВАНЯ ТЕНЕВА                         

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

в.гр.дело N 1155 по описа за 2015 година по описа на ОС- С.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.270 във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.220, ал.1 и чл.271, ал.1 от КТ и във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

   

Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца- РКС “П.”- ЕООД, гр.П., против Решение № 1361/17.12.2014г. по гр.дело № 1417/2014г. по описа на Районен съд- гр.С., в частта му, с която е отхвърлен частично установителния му иск против ответницата Г.К.С. ***, за установяване на вземане над 645, 28 лв. до общо претендираната сума от  2 470, 02 лв., като счита Решението на РС в тази му част на незаконосъобразно и неправилно. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло решението в атакуваната му част, тъй като според него той не е типично ТД по ТЗ/ЕООД/, а макар и под формата на ЕООД е едно кооперативно предприятие по реда на ЗК. Иска настоящия въззивен съд да постанови ново Решение, с което да признае за установено вземането му срещу ответницата в пълен размер, ведно със законните последици от това. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо това се уважат предявените искове. Претендира за разноските си за двете инстанции. Поддържа исканията си в пледоарията си и в писмената си защита чрез процесуалния си представител по делото- юрисконсулт.

 

Въззиваемата  Г.К.С. е пълнолетната българска гражданка, от с.С., общ.Ч., обл. С., която в писмения си Отговор на Въззивната жалба взема становище за правилност и законосъобразност на постановеното Решение в обжалваната му от другата страна част. Счита, че съдът правилно преценил фактите относно фактическата обстановка в обжалваната част, както по отношение на правния статут на ищеца- жалбоподател- според нея той ТД по ТЗ и се прилагал ЗСч., а не ЗДФИ, а не бил кооперативно предприятие по ЗК, така и по отношение на доказателствената тежест на приетите и обсъдени съдебни експертизи по делото. Счита, че РС- С. правилно е обсъдил и кредитирал събраните по делото доказателства и заключенията на съдебните експертизи. Излага съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание и моли въззивния съд да постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното Решение в обжалваната му част, ведно със законните последици от това. Претендира и за разноските си пред въззивната инстанция. В съдебно заседание не се е явила въззиваемата нито лично, нито чрез процесуален представител, не е пледирала пред настоящия въззивен съд и не е представила писмена Защита по делото.

 

Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите в Отговора на въззивната жалба, съображенията на всяка една от страните, въз основа на доказателствата по делото, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          В резултат на извършена Ревизия е бил съставен Акта за начет на ответничката Г.С., че дължи на РКС “П.” ЕООД сумата в размер 2516.80 лв., която представлява липса по съставения Акт за начет на основание чл.21 от ЗДФИ и чл.63, ал.2 от ЗК, ведно със законната лихва върху тази сума като главница от момента на откриване на липсата до изготвяне на Акта за начет, съгласно чл.26 от ЗДФИ считано от 23.05.2013г.

 

Ревизионното производство е изградено върху пълното приложение на принципите за законност, официалното начало, разкриване на обективната истина, непосредственост, писменост, пълнота и всестранност при установяване на задълженията, като то има за цел да установи право пораждащи факти. Това се постига чрез проверка на изпълнението на нормативните актове относно движението и съхранението на паричните и материални ценности, проверка на паричната и материална отчетност, констатиране на допуснати слабости, нарушения и причинени вреди и предприемане на мерки за тяхното отстраняване. Изготвянето на Акт за начет е специална предпоставка, за да се търси имуществена отговорност на виновното длъжностно лице, което евентуално се е облагодетелствало от нарушението. Самият Акт за начет/АН/ по същността си представлява официален документ, който се издава по реда на особено производство, което установява до доказване на противното, че ревизираното лице е причинило посочените в акта вреди. В Законът за кооперациите/ЗКооп/ е обособена отделна ГЛАВА ТРЕТА "Кооперативни Предприятия", като в разпоредбите на чл.52 и 53 от ЗКооп се дава ясно и изчерпателно легална дефиниция на понятието "кооперативно предприятие". Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗКооп "Кооперативното предприятие е еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество", като съгласно чл.63 от ЗКооп финансовият контрол върху кооперативните предприятия/каквото безспорно е ищцовото ЕООД/, се извършва на всеки 3- годишен период от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи. Ежегодно финансово -контролните органи следва да изготвят анализ на извършените инспекции, който се предоставя на Министъра на финансите/МФ/, на министъра на вътрешните работи/МВР/ и на Министъра на правосъдието/МП/. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗКоп при осъществяване на контролна дейност по ал.1 се прилагат правилата на глава втора, раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната финансова инспекция/ЗДФИ/. А съгласно текста на чл.21, ал.1 от гл. Трета от ЗДФИ, уреждаща имуществената и отговорност, за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл.4, т.1- 3 от ЗДФИ, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено, или от липси, или причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Според чл.22, ал.1 от ЗДФИ, когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите инспектори съставят акт за начет.

          Практиката по отношение на актовете за начет винаги е била константна, като същите се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила, състояща се в задължението на съда да приеме, че констатираните в него факти са се осъществели така, както са удостоверени. Оборването на законната доказателствена сила на Акта за начет предпоставя насрещно и пълно доказване, че фактическите констатации, отразени в същия, не отговарят на действителността.   

 

Съмнението във верността на констатациите в акта за начет не са били достатъчни, за да се приеме, че те са опровергани. Констатациите по акта за начет се считат за истински до доказване на противното. За да се обори презумпцията за истинност е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност. Опровергаването им е в тежест на лицата, срещу които е съставен актът за начет. Само доколкото те в ЗКооп е обособена отделна ГЛАВА ТРЕТА "Кооперативни Предприятия", в чл.52 и чл.53 от ЗКооп се дава ясно и изчерпателно легална дефиниция на понятието "кооперативно предприятие". Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКооп "Кооперативното предприятие е еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество", а съгласно чл.63 от ЗКооп финансовият контрол на кооперативните предприятия/каквото е въззиваемия/ се извършва на всеки 3- годишен период от специализираните финансово -контролни органи към националните кооперативни съюзи. Ежегодно финансово -контролните органи изготвят анализ на извършените инспекции, който се предоставя на министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКооп при осъществяване на контролна дейност по ал.1 се прилага глава втора, раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната финансова инспекция, а съгл. чл.21 от гл.трета от ЗДФИ, уреждаща имуществената и отговорност, за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл.4, т.1- 3 от ЗДФИ, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено, или от липси, или причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Според чл. 22, ал. 1 от ЗДФИ, когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите инспектори съставят акт за начет.

Практиката по отношение на актовете за начет сочат, че е константна в смисъл, че същите се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила. Доказателствена сила на акта за начет се състои в задължението на съда да приеме, че констатираните в него факти са се осъществели така, както са удостоверени. Оборването на законната доказателствена сила на акта за начет предпоставя насрещно и пълно доказване, че фактическите констатации, отразени в същия, не отговарят на действителността. Съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани. Констатациите по Акта за начет се считат за истински до доказване на противното. За да се обори презумпцията за истинност е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност. Опровергаването им е в тежест на лицата, срещу които е съставен Актът за начет. Само доколкото е съставен Акт за начет на основание чл.21 от ЗДФИ и чл.63, ал.2 от ЗКооп, посочената в него сума е дължима, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на откриване на липсата до изготвяне на Акта за начет.

         

        Следователно :       

1.Ищецът пред РС- С. въпреки правно- организационна си форма на ЕООД по ТЗ, той не е търговско дружество в чист вид по ТЗ, а е кооперативно предприятие по чл.53, ал.1, пр.1 във вр. с чл.63, ал.2, пр.1 от ЗКооп, тъй като съгласно писмената Справка от търговския регистър/л.9 от  приложеното първоинстанционно гр.д.№ 1417/2014г. по описа на РС- С./ едноличен собственик на капитала му е РКС- П. с ЕИК- .... Поради което за неговите вътрешни правила важат не общите правила на ЗСч., а специалните правила на чл.22 от ЗДФИ, въпреки че кооперативните организации не са сред изрично изброените в чл.4, т.1- 7 от ЗДФИ.

2.Поради което за него е изцяло приложима законовата презумпция на          чл.22, ал.5 от специалния закон/ЗДФИ/, съгласно който фактическите констатации в Акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

3.Ответницата не е направила никакво писмено възражение против връчения й Акт за начет в законния 14- дневен срок по реда на чл.22, ал.3 от ЗДФИ, поради което и по преписката няма изготвено мотивирано писмено Заключение по реда на чл.22, ал.4 от ЗДФИ.

4.Не е било необходимо да се назначава, изслушва и приема заключенията на съдебно- счетоводна експертиза, и съответно първоинстанционният съд да се позовава на тези заключения, тъй като самият Акт за начет има обвързваща и доказателствена сила, която въобще не е оборвана от начетеното лице/бившата служителка/ в хода на производството пред РС- С., и не е оборена от начетеното с него длъжностно лице съгласно оборимата, но необорена в хода на делото законова презумпция на чл.22, ал.5 от ЗДФИ.

5.Акта за начет е “официален” писмен документ съгласно нормата на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е съставен от длъжностно лице/ревизор/ от официален държавен орган/ДФИ/, в кръга на службата му по установените форма/писмена/ и ред/уреден в ЗДФИ/ и той е уреден със закон, а не е “частен” писмен документ по смисъла на чл.180 от ГПК, както неправилно е приел в мотивите си първоинстанционния РС- С..

6.Ответницата пред РС вече не е била работник или служител по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ към този момент, а е била вече бивш такъв предвид прекратеното й междувременно трудово правоотношение с ищеца. Поради което за нея се прилагат правилата на ЗДФИ от времето на работата при работодателя й на съответната длъжност, а не разпоредбите на КТ.

 

        Предвид гореизложените мотиви въззивният съд счита, че първоинстанционният РС- С. неправилно е приложил материалния закон и поради това е постановил едно незаконосъобразно свое Решение. Въззивната жалба в този смисъл се явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи, ведно с всички законни последици от това. А атакуваното с нея Решение в обжалваната му част следва да се отмени изцяло, като в тази му част се постанови ново, изцяло позитивно за жалбоподателя/ищец/, като се постанови един изцяло позитивен установителен иск по реда на чл.414 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за цялата процесна сума, ведно със законните последици от това, включително лихвите/мораторни и законни/ и всички разноски по делото.

 

С оглед окончателния изход на делото- признаване за установено, че ответницата/въззивница/ дължи на ищеца/въззиваемия/ изцяло сумата, предмет на положителния установителен иск по чл.414 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 и 8 във вр. с чл.80 от ГПК тя следва да бъде осъдена да му заплати всички разноски по делото в размер на общо 961 лв., от които  101 лв. за Държавни такси, 555 лв. за възнаграждения на вещото лице по първоначалната и допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, и 406 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Тъй като настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.           

 

Предвид гореизложените съображения и водим от горните мотиви, на основание чл.271, ал.1 във вр. с чл.124 и чл.414 от ГПК, във вр. с чл.2071 ал.1 от КТ, чл.53, ал.1, пр.1 и чл.63, ал.2 от ЗКооп и чл.22, ал.5 от ЗДФИ, въззивният Окръжният съд

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ в обжалваната част Решение № 1361/17.12.2014г. по гр.дело № 1417/2014г. по описа на Районен съд- гр.С., в частта му, с която е отхвърлен частично установителния му иск против ответницата Г.К.С. ***, за установяване на вземане над 645, 28 лв. до общо претендираната сума от  2 470, 02 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ответницата Г.К.С.- ЕГН **********,***, съществуването на вземането на “РКС П.”- ЕООД, ЕИК- ... със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”Б.” № ., в размер на сумата над 645, 28 лв. до претендираната 2 470, 02 лв., ведно с начислена лихва от момента на откриване на липсата/18.12.2012г. и 15.03.2013г./ до момента на изготвяне на Акта за начет/22.05.2013г./ в размер над 38, 08 лв. до претендираните 46, 78 лв., или общо 2 516, 80 лв./две хиляди петстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, която сума представлява липси, причинени на РКС “П.”- ЕООД, в резултат на осъществяваната от МОЛ- Г.С. за периода на трудовото й правоотношение, метериално- отчетническа дейност в търговски обект, находящ се в с.Г., обл.П., както и законната лихва на основание чл.26 от ЗДФИ, считано от 23.05.2013г. до окончателното издължаване на сумите.

 

 

ОСЪЖДА ответницата Г.К.С.- ЕГН **********,*** да заплати на ищеца “РКС П.”- ЕООД, ЕИК- ... със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”Б.” № . всички направени разноски пред двете съдебни инстанции в размер на общо 961 лв./деветстотин шестдесет и един лева/.

 

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд, освен при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

          

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   

 

                            

                                                 ЧЛЕНОВЕ :        1.     

 

 

                                                                             2.