Р Е Ш Е Н И Е

номер 147                                  01.04.2015г.                      град С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ

На двадесет и шести март  2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,въззивно гражданско дело номер 1160 по описа за 2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 от ГПК във вр. с чл.55 и чл.86 от ЗЗД.

 

Въззивното дело е образувано по Въззивна жалба на гражданина И.Т.Т. *** срещу Решение № 1388/29.12.2014г., постановено по гр.д.№ 2501/2014г. по описа на Районен съд- С., което е изцяло негативно за него. В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна "Е.”ЕАД, гр.П. е подал писмен Отговор, в който оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районния съд е образувано по Искова молба на физическото лице- пълнолетен български гражданин от гр.С., с която е предявен срещу ответника- юридическото лице/доставчик на ел.енергия за бита/ “Е.”- ЕАД, гр.П.,  осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за продажба на електрическа енергия при Общите условия за доставка, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес в гр.С., кв.”Зора, ул.”Хрищян войвода” № 18, вх.А, ет.2, ап.35, с клиентски № 1010229144 и съответния ИТН /Измервателна точка номер/ № 2074741. Във Въззивната си жалба ищецът прави основно оплакване, че процесната сума представлява начислена му ел.енергия за 1- месечен отчетен период от време от 25.02.2014г. до 25.03.2014г. включително, за който твърди, че той не е пребивавал в това жилище и не е ползвал ел. енергия, доставена от ответника- въззивник.

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са искани от никоя от страните и не са събирани нови доказателства по делото.

 

Настоящият въззивен съд констатира, че за целия процесен период от време е била в законна сила извършената на 12.11.2013г. промяна в законодателството и в частност най- вече  създаването на новите актуални норми на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката/ЗЕ/.

В процесния случай по делото обаче се касае не до някакво констатираното неправомерно въздействие върху измерващото устройство/електромера/, което да се дължи на действия на въззивника, и което евентуално да е довело до грешно измерване/неизмерване в резултат на това неправомерно въздействие върху този електромер. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ, електромерът е собственост на електроразпределителното предприятие/ответник/ и то го ползва за измерване на консумираната от потребителя/ищец/ електрическа енергия. По делото са ангажирани от ищеца пред първоинстанционния РС- С. писмени и гласни доказателства за това, че през по- голямата част от годината ищецът живее и работи в друг град/гр.Шумен/, че пътува често в страната и не обитава постоянно това жилище, като той навежда на извода, че тогава той не консумира доставена от ответника ел.енергия в жилището си в гр.С..  

При цялостната преценка на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, като обсъди Мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, становищата на страните и приложимите по казуса по делото материалноправни и процесуални норми, настоящият въззивен съд установи, че както правилно е обсъдил в мотивите на Решението си РС, липсват надеждни, сигурни и безспорни доказателства, че в процесния период от време в наследственото жилище на ищеца не е влизало макар и за кратко друго лице/евентуално другия наследник на баща му- неговия брат, макар и постоянно живущ ***/, или не е оставен да работи ел.уред/хладилник, климатик, нагревателен уред, ел.крушка или друг/, който да консумира ел.енергия в отсъствие на човек/включително и самия ищец/ в това жилище за целия процесен период от време от 25.02.2014г. до 25.03.2014г. включително, който се явява в средата на отоплителния зимен сезон.

Предвид на което жалбоподателят не обори мотивите на РС, че доставената от ответника ел.енергия се явява консумирана от ел.уредите в жилището му в гр.С., че същата като количество правилно е отчетена от електромера, че цената на доставената ел.енергия е правилно определена от доставчика и че тя законосъобразно се дължи от потребителя на доставчика.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че  въззивната жалба на ищеца се явява изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на РС- С. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. В този смисъл настоящият въззивен съд се солидаризира с тази част от мотивите на РС и препраща към тях, ведно със законните последици от това.

 

По отношение на разноските пред настоящата въззивна инстанция :

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски и тъй като същата заявява чрез процесуалния си представител- юрисконсулт, че претендира такива в размер на 300 лв. с ДДС за юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско такова, и Списък по чл.80 от ГПК, следва искането му да бъде уважено в този му размер изцяло, със законните последици от това.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.269 и чл.272 от ГПК във вр. с чл.55 и чл.86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд – гр. С.

 

   Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1116/03.11.2014г., постановено по гр.д. № 2031/2014г. по описа на Районен съд- гр.С..

ОСЪЖДА И.Т.Т.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр.С., ул.”Ж.” № ., офис №.- адв.И.П.П. от АК- С. да заплати на “Е.” ЕАД, гр. П.- ЕИК ..., ул. “Х. Г. Д.” № . сумата 300 лв./триста лева/ с ДДС разноски пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :  1.

                   2.