Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 180                                24.04.2015 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25 март                                                                                       2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1162 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение № 1320 от 12.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3041/2014г. по описа на Старозагорския  районен съд.

Първата е от Т.К.М. – М., която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен поради прекомерност иска за неустойка за размера над 1600 лв. до претендирания 4800 лв., а именно за сумата от 3200 лв., както и в частта за разноските. Моли да бъде отменено в тези части и да се постанови решение, с което да бъде уважен изцяло предявения от нея иск за неустойка и да й бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции. Твърди, че решението на СРС в обжалваните части е неправилно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са приложени правилно относимите материалноправни норми и същото е необосновано. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з.

Втората въззивна жалба е от С.И.И., която обжалва същото решение частично що се отнася до прихващането на суми, като моли да бъде отменено в частта, с която не е уважено прихващането между страните и да се признае по отношение на нея извършеното прихващане на суми. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено като неоснователно направеното от нея възражение за прихващане със сумата от 1001.06 лв., представляваща извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата разходи в процесния имот, които са довели до увеличаване на процесната му стойност и да бъде постановено, че възражението е основателно и доказано. Претендира и за направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т.К.М.– М. чрез адв. П., която заявява, че жалбата на С.И.И. е неоснователна. В жалбата не се сочели конкретни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната от нея част. РС правилно преценил относимите доказателства към възражението за прихващане и стигнал до правилни фактически изводи. Поради това моли да бъде оставена без уважение жалбата й, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 228 и чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 ЗЗД.  

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 1147/2014 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, на основание чл. 411 ал. 3 от ГПК съдът е издал заповед № 634/21.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжника С.И.И. да заплати на кредитора Т.К.М.– Михайлова, сумата 400 лв. – главница, представляваща неизплатена наемна вноска за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г., съгласно договор за наем от 10.01.2011г. на недвижим имот – апартамент в гр. Стара Загора, ул. “…” № …, ет. .., сумата 4800 лв. – неустойка за периода от 23.03.2013 г. до 23.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 400 лв. – разноски по заповедното производство.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника С.И.И.. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителката Т.К.М.– М. е предявила иск за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 1147/2014 г. на СтРС, във връзка с което е образувано производството по настоящото дело.

Ищцата Т.К.М.– М. твърди в исковата си молба, че на 10.01.2011г. сключили с ответницата договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищцата, като наемодател, отдала за възмездно ползване на ответницата – като наемател, следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „…” …, ет…., ап…., срещу месечна наемна цена в размер на 400 лева. Договорът бил сключен за срок от една година, след което станал безсрочен, тъй като ответницата продължила да ползва имота без противопоставяне от страна на ищцата. За периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. ответницата не заплатила дължимия наем в размер на 400 лева, поради което договорът бил прекратен автоматично съгласно чл. 3.4. от същия, считано от 23.03.2013 г. Ответницата не изпълнила задължението си да върне имота незабавно след прекратяване на договора. Въпреки многократните настоявания от страна на ищцата ответницата да освободи имота и да й се издължи, ответницата отлагала и започнала да се крие от ищцата. Ищцата сочи, че ответницата ползвала имота до 23.07.2013 г., без да заплаща нищо. Втората половина на месец юли съсед на ищцата й се обадил, че ответницата изнася багаж. На 23.07.2013 г. ищцата отишла на място с приятелка. Отвън срещнала ответницата, която заявила, че много бърза, щяла да води детето на лекар. Съобщила на ищцата, че напуска и й дала ключовете от апартамента, като обещала, че ще плати дължимите суми. Когато ищцата влязла в апартамента, констатирала редица щети  по имота и  движимите вещи. Твърди, че оттогава ответницата се крие от нея. Тя й дължала едномесечен наем в размер на 400 лева за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г. Тъй като ответницата продължила да ползва имота след прекратяване на договора, същата дължала на ищцата и договорената в чл. 7.1. неустойка, а именно: утроената наемна цена за всеки месец забава, продължила в периода 23.03.2013 г. до 23.07.2013 г., т.е. ответницата й дължала по 1200 лева на месец за четири месеца забава или общо неустойка в размер на 4800 лева. Ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК  за издаване заповед за изпълнение за дължимата сума.

Ответницата С.И.И. оспорва предявените искове по  основание и размер. Сочи, че действително била наемател на недвижимия имот, описан в договор за наем от дата 10.01.2011 г., който имот ползвала до края на месец януари 2013 г. От началото на м. февруари 2013 г. имотът не бил ползван от нея. Процесният имот не бил ползван и за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. Ответницата счита, че не дължи сумата от 400 лева, претендирана с исковата молба. Не оспорва твърдяното от ищцата, че след изтичане срока от една година на договора същият ставал безсрочен. Ищцата претендирала неустойка по чл. 7.1 от договора, която била евентуално  дължима след прекратяване на договора, но според ответницата не било налице прекратяване на договора, нито на известните законови, нито на договорените основания в договора за наем от дата 10.01.2011 г. Не било  известно и не била доказана от ищцата датата на прекратяване на договора. В исковата молба не били представени доказателства за ползване на имота за периода от 23.03.2013 г. до 23.07.2013 г. Ответницата счита, че не следва да бъде ангажирана с отговорността на наемателя за дължимост на неустойка в размер на 4800 лева. Счита, че дори да е налице дължимост на неустойка, то  същата записана в договора за наем /в размер на утроената наемна цена/ била прекомерно висока и не изпълнявала предвидените в закона функции. Сочи, че по време на наемното правоотношение била извършила подобрения на имота на стойност 1200 лв. С писмения отговор прави възражение за прихващане  на сумата от 1200 лева, като моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца  сумата от 1200 лева. Моли съда да приеме за разглеждане по делото и да приложи възражението за прихващане и в случай, че се установи основателността на вземането на ищеца срещу ответника, да отхвърли иска поради извършване на компенсация с насрещните вземания на ответника срещу ищеца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетели. Разпитаните по искане на ищцата свидетели Б.П.Г. и Н.С.Г. сочат в показанията си, че ответницата е напуснала жилището, предмет на процесния договор за наем през м. юли, 2013 г. Св. Г. /приятелка на ищцата/ сочи, че в началото отношенията между страните били много добри, но впоследствие ищцата започнала да й се оплаква, че ответницата забавя наемите, но ищцата не искала да я притеснява и я изчаквала, тъй като ответницата била бременна. Ответницата била казала на ищцата, че ще й се издължи с всички просрочени вноски за наема на жилището, като освен наемите се били натрупали и доста незаплатени консумативи. През м. юли,2013 г. свидетелката била заедно с ищцата, когато й се обадил неин познат. След като приключил разговора, ищцата помолила свидетелката да отиде с нея до апартамента, който давала под наем. Когато отишли до жилището, ищцата се срещнала с ответницата и провели не много приятен разговор, като си разменили „любезности”. Свидетелката стояла отстрани до колата и наблюдавала разговора, като видяла че ответницата върнала ключа на ищцата. Свидетелят Г. /съсед на ищцата/ сочи, че ответницата обитавала процесното жилище, собственост на ищцата до втората половина на м. юли,2013 г. Свидетелят бил чувал от ищцата, че ответницата забавяла плащането на наеми. През втората половина на м. юли,2013 г. свидетеля се прибирал от работа и видял, че ответницата товарела нещо в колата си, поради което се обадил на ищцата да дойде. Ищцата дошла заедно с още една по-възрастна жена, която останала до колата, а ищцата тръгнала към апартамента да разговаря с ответницата, като двете се срещнали пред вратата. След края на м. юли ответницата вече не била наемател, но до тази дата редовно си живеела там.

Разпитаните по искане на ответницата свидетели С.С.М. /съпруга на брата на ответницата/ и Г.П.Ж. сочат, че ответницата се изнесла от наемното жилище след И., когато съпруга на ответницата И. имал имен ден. Св. М. си спомня, че когато честитили именния ден на брат си същия бил още на квартира с ответницата зад магазин „Билла” /процесното наемно жилище, находящо се на ул. …/, а за рождения ден на ответницата през м. март, 2013 г. те вече се били изнесли от апартамента и отишли да живеят в апартамента на И., който се намирал до МОЛ „Галерия”. Причината да живеят ответницата и брата на свидетелката под наем, била, че в апартамента на И. живеела майка му, която през пролетта на 2013 г. отишла да живее на село. Свидетелят Г.П.Ж.сочи, че помагал на съпруга на ответницата И. за багажа при изнасянето от жилището. С превоз на свидетеля изнесли всички мебели и ги закарали в селото на ответницата. И двамата свидетели не знаят дали ответницата и съпруга й са върнали ключовете от наетия апартамент на ищцата при изнасянето си от жилището.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е специален и предпоставя  наличие на издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок, за да установи със сила на присъдено  нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта и тя да послужи за  изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника. Поради това и  заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализира  предмета на същото. В производството по чл.422 от ГПК предмет на доказване е  възражението на длъжника като защитно средство. С този иск кредиторът продължава защитата си по повод направеното от длъжника възражение. Тъй като в настоящия случай в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането на ищцата произтича от договор за наем от 10.01.2011 г.,  в тежест на ищцата е да докаже твърденията си за съществуването на наемно правоотношение между страните и изпълнението на задълженията си в качеството на наемодател по договора за наем, както и че наемното правоотношение е прекратено на 23.03.2013 г. В тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения против иска, изложени в писмения отговор, в т.ч. и направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.

По делото страните не спорят, че между тях е възникнало и съществувало правоотношение по договор за наем от 10.01.2011 г., който е бил сключен за срок от 1 година, като след изтичане на срока ползването на имота е продължило без противопоставяне на наемодателя, поради което договора за наем е станал безсрочен. По силата на възникналото между страните наемно отношение по горепосочения договор за наем, ищцата в качеството си на наемодател е предоставила на ответницата в качеството й на наемател за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. “…” № …, ет…., ап…., като за предоставеното ползване на имота, наемателката се е задължила да заплаща месечна наемна цена в размер на 400 лв., като наемната цена се зачита от 10-то до 10-то число и се заплаща от 10-то до 15-то число /чл. 2.1 от договора за наем между страните от 10.01.2011 г.  

По делото е установено, че ответницата не е ангажирала доказателства за установяване на обстоятелството, че е платена претендираната месечна наемна вноска за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. в размер на 400 лв. Това обстоятелство безспорно е в нейна тежест на доказване, тъй като тя черпи права от установяването на този факт, още повече че няма как ищцата да докаже отрицателния факт, че ответницата не й е платила тази наемна вноска. Ответницата не ангажира доказателства за установяване на факта, че е платила на ищцата претендираната месечна вноска за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. в размер на 400 лв. по процесния договор за наем, като възраженията й за недължимост на тази претенция се основават на изложените в отговора и уточняващата молба към него обстоятелства, че е ползвала имота до края на м. януари, 2013 г., поради което не дължи наем за м. февруари, 2013 г. и за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г, както и че при сключването на договора за наем е заплатила на ищцата като депозит сума равна на определената наемна цена за един месец, т.е. 400 лв., който депозит ищцата не била върнала и поради това следвало да се прихване като наем.

Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че горепосочените възражения на ответницата за недължимост на претендираната от ищцата наемна вноска за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. в размер на 400 лв. са неоснователни. Съгласно чл. 2.3 от договора за наем, при предаване на имота наемателя внася като депозит сума равна на определената наемна цена за 1 месец, като депозита се възстановява на наемателя при прекратяване на настоящия договор или се прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения. Депозитът се връща на наемателя в брой, в 3-дневен срок след като същия представи всички необходими документи, доказващи че е изпълнил всички свои задължения към наемодателя, вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др., произтичащи от този договор. С оглед така постигнатата уговорка между страните не може да се приеме, че с депозита автоматично се прихваща последната неплатена вноска и същата не се дължи, тъй като основанието за връщане на депозита е представяне на доказателства от наемателя, че е изпълнил всички свои задължения към наемодателя, в т.ч. и на дължимата наемна цена. Тъй като по делото не е установено ответницата в качеството на наемател да е предоставила на ищцата документи, удостоверяващи заплащането на дължимата наемна цена за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г. и на всички консумативи за имота – ток, вода и пр., които е направила по време на ползването му /св. Г. сочи, че се били натрупали доста консумативи по време на ползване на жилището от ответницата, които не били заплатени/, не може да бъде споделен довода на ответницата, че с невърнатия й депозит се прихващало задължението й за заплащане на наемната цена за периода от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г., още повече че ответницата не е направила възражение за прихващане на депозита в настоящото производство. Няма законова пречка ответницата в отделно производство да претендира за невърнатия й депозит, в случай  че същия й се дължи след приспадане на задълженията й за заплащане на дължимите консумативи за ползването на наетия имот. Що се отнася до възражението на ответницата, че е ползвала имота до края на м. януари, 2013 г., следва да се има предвид, че дължимостта на наемната вноска за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г. е обусловено не от това дали фактически е бил ползван имота, а от това дали за претендирания период е имало валидно наемно правоотношение. Дори и въз основа на показанията на свидетелите С. и Ж. да се приеме, че ответницата се е изнесла от наетото жилище в края на м. януари, 2013 г. това не е довело до автоматичното прекратяване на договора за наем, тъй като и двамата свидетели заявяват, че не знаят дали ответницата е предала ключа за наетото жилище на ищцата, а показанията на св. Господинова са преки и непосредствени по отношение на обстоятелството, че ответницата е предала на ищцата ключа за наетото жилище едва през м. юли, 2013 г. При това положение следва да се приеме, че през м. февруари, 2013 г. между страните все още е съществувало валидно наемно правоотношение, като съгл. разпоредбата на чл 3.4 от договора за наем, същия автоматично прекратен, считано от 23.03.2014 г. – седем дни след забавяне плащането на дължимата наемна вноска от 10.02.2013 г. до 10.03.2013 г. с повече от един месец, като се има предвид че съгл. чл. 2.1 от договора за наем наемната цена се заплаща до 15-то число, т.е дължимата наемна цена за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г. е следвало да бъде заплатена от ответницата най-късно до 15.02.2013 г.  

Предвид гореизложеното и като се има предвид, че ответницата не е  представила доказателства за плащане на дължимата наемна вноска в размер на 400 лв. за периода от 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г, иска за главница правилно е прието,че този иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на иска за заплаща на неустойка въззивният съд намира също за правилни и законосъобразни изводите на Старозагорския районен съд. Действително съгласно разпоредбата на чл. 7.1. от процесния договор за наем, ако наемателят не изпълни задължението си за връщане на имота след прекратяване на договора, същия дължи неустойка на наемодателя в размер на утроената наемна цена по т. 2.1. за всеки месец забава. С оглед основателността на иска за главница в размер на 400 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г., акцесорния иск за заплащане на неустойка по чл. 7.1. от процесния договор за наем се явява доказан по основание. Относно размера на иска обаче, правилно съдът е намерил за основателно направеното от ответницата възражение за прекомерност на уговорената неустойка, поради което на осн. чл. 92 ал. 2 ЗЗД правилно е намален нейния размер. Предназначението на неустойката е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват /чл. 92 ал. 1 ЗЗД/. Тъй като по делото е установено, че ответницата е върнала на ищцата ключа за наетото жилище в края на м. юли,2013 г., а както бе посочено на осн. чл. 3.4. договора за наем следва да се счита прекратен на 23.03.2014 г, за период от четири месеца от 23.03.2014 г. до 23.07.2014 г., ищцата е била лишена от възможността да получава наем от собствения си имот, който наем е уговорен в размер на 400 лв. Ето защо, искът за неустойка следва да бъде уважен до размера от 1600 лв., какъвто би бил размер на получения от ищцата наем за период от четири месеца, при положение че ответницата бе заплащала наема за периода март – юли 2013 г., през който още не е била върнала ключа за наетото жилище, като това е именно размера на претърпените от ищцата вреди, които ще бъдат обезщетени с неустойката. Над размера от 1600 лв. до претендирания размер от 4800 лв. иска за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като очевидно ищцата не би могла да получава месечен наем в размера на уговорената неустойка от 1200 лв. за месец, което налага извода, че уговорения размер на неустойката неоснователно би обогатил ищцата, което налага извода за нейната прекомерност, тъй като както вече бе посочено предназначението на неустойката е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а не да го обогати неоснователно.

С оглед уважаването на исковете на ищцата, правилно първоинстанционният съд е разгледал и направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на ответницата със сумата от 1001,06 лв., представляваща извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата разходи в процесния имот, които са довели до увеличаване на процесната му стойност.

Във връзка с това възражението за прихващане, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представени са фактура № 0730012676/23.01.2011 г. за закупена фурна „Краун” на стойност 312 лв. с ДДС с получател „БГ Декор” ООД, складова разписка № 0071874792/17.03.2011 г. за закупен Рубис шкаф с 4 врати и 1 чекмедже венге на стойност 289 лв. с получател лицето И.С.И., както и квитанция за сумата от 200 лв. с получател лицето И.И. за монтаж на шкаф и фурна. Свидетелката М. заявява, че ответницата и съпруга й са сложили комарници в наетото от тях жилище. Сочи, че не знае какво са оставили ответницата и съпруга й в квартирата след като са се изнесли, но знае, че закупили готварска печка, която мисли, че е там, но не е сигурна. Всички мебели на ответницата и съпруга й, които били в квартирата – ратанов диван и столове, две маси и шест метални стола, били изнесени и били на село. В квартирата останали комарниците, печката – черна за вграждане, също трябвало да е там, но свидетелката не била виждала лично дали тази печка /свидетелката не си спомня марката/ е останала в квартирата. Свидетелят Ж. сочи, че при изнасянето си от квартирата с осигурения от свидетеля превоз, ответницата и съпруга й изнесли ратанови мебели, желязни фотьойли и диван, които закарали в селото на ответницата, като в квартирата не останали техни мебели. Свидетелят си спомня, че ответницата и съпруга й говорели, че ще слагат комарници, но не знае дали са го направили.

Правилни са изводите на СРС, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява основателността на направеното от ответницата възражение за прихващане, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Представените писмени доказателства за закупени печка и шкаф за вграждане /фактура и складова разписка/ са издадени на името на други лица, поради което не може да се направи категоричния извод, че разходите за закупуването на тези вещи са направени от ответницата. Не са представени никакви доказателства за стойността на извършените разходи за комарниците. Не е установено обстоятелството, че разходите  са извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата, както и че направените разходи са довели до увеличаването на пазарната стойност на имота. Липсват и категорични доказателства, че печката за вграждане и шкафа са останали в наетия имот след напускането на ответницата, тъй като са събрани противоречиви и неубедителни гласни доказателства в тази насока. Св. М. „мисли” че печката за вграждане е останала в квартирата, но не е сигурна, а св. Ж. сочи, че в квартирата не са останали никакви мебели на ответницата. При това положение направеното възражение за прихващане се явява недоказано и правилно е отхвърлено като неоснователно.

Предвид така събраните  доказателства по делото въззивният съд намира, че изводите на Старозагорския районен съд са напълно правилни  и законосъобразни. Правилно е постановил решение, с което е  признал за установено по отношение на С.И.И., съществуването на вземането на Т.К.М. – М., за сумата 400 лв. – главница, представляваща неизплатена наемна вноска за периода 10.02.2013 г. – 10.03.2013 г. по договор за наем от 10.01.2011 г. на недвижим имот – апартамент в гр. Стара Загора, ул. “…” № …, ет…., и сумата 1600 лв. – неустойка по чл. 7.1 от договора за наем за периода от 23.03.2013 г. до 23.07.2013 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2014 г. до изплащане на вземането, за което е издадена  заповед № 634/21.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1147/2014 г. по описа на РС – Стара Загора. Над размера от 1600 лв. до претендирания размер от 4800 лв., иска за неустойка правилно е  отхвърлен като неоснователен поради прекомерност на уговорената неустойка. Правилно е отхвърлено като неоснователно и направеното от ответницата против ищцата възражение за прихващане със сумата от 1001,06 лв., представляваща извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата разходи в процесния имот, които са довели до увеличаване на процесната му стойност.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид неоснователността на двете въззивни жалби не следва да бъдат присъждани разноски за въззивната инстанция на никоя от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1320 от 12.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3041/2014г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                      

ЧЛЕНОВЕ: