Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 156                                     08.04.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  СЪСТАВ

На втори април две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

         

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1167 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС и във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Делото е образувано по въззивна жалба на пълнолетните български граждани В.Г.П. и М.К.Д.-*** против Решение № 1368/19.12.2014г., постановено по гр.дело № 1447/2014г. по описа на Районен съд- С., с което те са осъдени да предадат владението на ползвания от тях недвижим имот/къща с двор с площ 820 кв.м. и постройки в него/, находящ се в с.Т., общ.О., обл.С. кв., парцел УПИ ., и да му заплатят парично обезщетение в размер на 667, 25 лв. за ползуването без правно основание за времето от 14.03.2013г. до 07.04.2014г., ведно със законна лихва върху нея от 08.04.2014г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото пред първата инстанция. Считат, че те обитават имота въз основа на устно сключен договор за наем, който са плащали на ищеца- собственик, поради което считат, че атакуваното от тях Решение на РС е незаконосъобразно и неправилно какво в частта му за ревандикацията на недвижимия имот по чл.108 от ЗС, така и по отношение на присъдената като парично обезщетение сума за ползването на имота по реда на чл.59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД. Излагат подробни аргументи в полза на защитните си тези, като молят въззивния съд да отмени първоинстанционното Решение като незаконосъобразно и неправилно, и да отхвърли изцяло исковете против тях със законните последици. Претендират против ищеца направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъла е и пледоарията на процесуалния им представител- адвокат по делото.

Въззиваемият- пълнолетния български гражданин Д.В.Д. *** не е подал Въззивна жалба против отхвърлителната част от втория диспозитив на първоинстанционното Решение относно паричното обезщетение над присъдените му 667, 25 лв. до общо претендираните от него 2 000 лв. Подал е обаче писмен Отговор на Въззивната жалба на ответниците, в която подробно излага своите съображения в подкрепа на като цяло позитивното за него първоинстанционно Решение както по отношение уважения му ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, така и по отношение уважената част от иска му за парично обезщетение до присъдения размер от 667, 25 лв. по чл.59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД. Моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното Решение като напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и да му присъди направените разноски пред въззивната съдебно инстанция.

 

Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

 ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Жалбата е подадена от лица, които са страни по делото, имат правен интерес от обжалване на преобладаващо негативното за ответниците- жалбоподатели първоинстанционно съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на Решението по чл.259, ал.1 от ГПК, в писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, същата е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

 

ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Относно ревандикацонния иск по чл.108 от ЗС :

Предметът на спора между страните се определя пред първоинстанционния РС от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ответниците  защита. Настоящия въззивен съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество.

Двамата въззивни жалбоподатели правят неправилна фактическа и правна констатация, че Решението е неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която те двамата са осъдени да предат владението на недвижимия имот, твърдейки, че те също „са имали сключен предварителен договор за покупко-продажба, след постановяване на Решение №135 от 31.01.2013г.", като това било „без значение по делото", което не се установи и доказа с никакви писмени или гласни доказателства пред въззивната инстанция. Напротив- видно от приетото и неоспорено от жалбоподателите/ответници/ съдебно Решение № 135/31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 4807/2012г. по описа на РС- С. се установява ,че ответникът- жалбоподател Д.В.Д. е придобил собствеността върху процесния имот, след като Съда е обявил на основание чл.19, ал.З от ЗЗД за окончателен, предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 24.08.2010г., сключен между Р.К. И., П. Г. Д., З. Г. Я., М. Г. П. и В. Д. В./от една страна като продавачи/, и Д.В.Д./от друга страна като купувач/, като договорът е имал за предмет именно процесния недвижим имот. Решението е влязло в законна сила на 13.03.2013г. и било вписано в Служба вписвания- С. на  14.05.2013г. Поради което първоинстанционният съд законосъобразно и правилно констатира от доказателствата по делото, че е била налице първата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, а именно- ищецът да е собственик на недвижимия имот, чието ревандикиране се претендира, на заявеното фактическо и правно основание, като наличието на тази предпоставка не е била оспорена и от ответниците в първоинстанционното производство. В законоустановения 1- месечен срок за Отговор на Исковата молба/ИМ/ никой от двамата ответници/жалбоподатели/ не е направил писмено възражение, и на по-късен етап не са представили каквито и да са доказателства относно твърдяното обстоятелство. Едва във въззивната си жалба сочат за наличие на сключен предварителен договор за покупко- продажба с предмет процесния имот, за да докажат качеството си на негови законни държатели. Това обаче са били действия, които са извършвани без знанието и съгласието на собственика на имота- ищеца/въззиваем/. Поради което при тези евентуални фактически и правни действия не е налице изобщо владение, тъй като липсват и двата му признака- както обективния така/фактическо упражняване на контрол/ и субективния/съзнанието, че владееш за себе си/.

Следователно пред настоящата въззивна съдебна инстанция жалбоподателите не доказаха и не обориха изводите на РС- С. в атакуваното му Решение, че ищецът не е упражнявал от фактическа страна собствеността си спрямо процесния недвижим имот, и е нямал достъп до него, за да го държи, а имотът се е ползвал от двамата ответници, без наличието на каквото и да било правно основание за това. С оглед това жалбоподателите не доказаха пред настоящата въззивна инстанция твърдяното от тях в жалбата им, че по отношение на предявения и уважен против тях ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, първоинстанционният съд не бил установил кумулативната наличност на трите материалноправни предпоставки :

1. Че ищецът е собственик на имота, чието  ревандикирани   се   претендира, на  заявеното   основание,

2. Че' имотът се намира в държане на ответниците, и

3. Че ответниците държат имота без основание.

В тежест на въззивните жалбоподатели в настоящото въззивно съдебно производство бе да установят и докажат, че не са мотивирани и доказани тези 3 бр. кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, и най- вече, че упражняват фактическа власт върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищеца.

Доводите на ответниците, че първоинстанционното Решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част , тъй като те са имали сключен предварителен договор за покупко- продажба не се доказа пред настоящия ОС- С., както и твърдението им за наличие на „устен договор за наем" с предмет процесния имот, обосноваващи твърдението  им за липса на третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Същите се явяват изцяло неоснователни, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че ответниците/въззивници/ упражняват фактическа власт върху процесния имот, без за тях да е налице основание, което да е противопоставимо на ищеца. Те двамата са се настанили в процесния недвижим имот, собственост на Д.Д., без знанието и съгласието на неговия собственик,  като същите не са разполагали с никакво правно основание/прехвърлителна сделка, съдебно решение, административен акт и друго нещо/, дори такова с дефект във формата или съдържанието, на базата на което да държат и ползват имота. От събраните писмени и гласни доказателства по делото на РС безспорно е доказано, че ответниците владеят недвижимия имот без правно основание още от момента на влизане в сила на 14.03.2013г. на конститутивното решение по чл.19, ал.З от ЗЗД- тоест още от момента, в който по силата на неговото вещнотранслативното действие, правото на собственост е преминало в полза на ищеца. Неоснователни са твърденията в жалбата, че жалбоподателите- ответници били владеели недвижимия имот на правно основание „сключен между страните устен  договор за наем", както и че „владението на имота никога не е било проблем за ищеца". Не се установиха и доказаха никакви правни основания, още повече за наличие на някакви наемни правоотношения, както и  че ответниците са правили всичко възможно, за да изключат възможността на собственика- ищец да установи собствено владение върху имота си. Същевременно ответниците не релевираха никакви доказателства, от които да може да се направи фактическо и правно заключение, че установената им фактическа власт върху имота се е упражнявала на годно правно основание. В тази връзка обстоятелството, че те не са допускали собственика до имота му и живеят в него без съгласие му, не им предава качеството нито на владелци, нито на собственици, нито на държатели.

Поради което в тази й част въззивната жалба относно уважения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

 

 

Относно облигационния иск по чл.59 от ЗЗД :

В тази връзка и направените във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на Решението на РС- Стара Загора по отношение на уважения иск по чл.59 от ЗЗД също се явяват неоснователни, тъй като за да се уважи иска на посоченото основание, напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционния съд е изложил съображения, че ищецът като собственик е бил лишен от ползването на собствения си имот, че упражнявайки фактическа власт върху имота без правно основание, двамата ответниците са се обогатили, като размерът на обогатяването за процесния период е измерим със средния пазарен наем за вещта. Тези правни доводи на РС-Стара Загора са изцяло законосъобразни и на първоинстанционното съдебно следствие се е установило и доказало по безспорен начин, че ищецът е собственик на целия недвижим имот, че за процесния период от време, преди завеждане на иска, този недвижим имот е ползван от двамата ответници/въззивници/, като същевременно ищецът е бил лишен от възможността да ползва същия имот. Събрани са категорични писмени и гласни доказателства пред РС- С., че това ползване на имота за процесния период от време е било без съгласието на въззиваемия като негов  собственик. Поради което са били налице всички законови предпоставки за уважаване на облигационния иска по чл.59 от ЗЗД за парично обезщетение, тъй като държането на имота без правно основание от ответниците е довело до тяхното обогатяване, което следва да бъде възстановено парично. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от никоя от страните пред РС- С., обезщетението за ползване на имота на база средно месечния пазарен наем за целия процесен периода от 14.03.2013г. до 07.04.2014г. включително, е в размер на точно 667, 25 лв. Като РС- С. напълно  законосъобразно и правилно е уважил втория иск по чл.59 ЗЗД до този доказан размер, като основателен и доказан, ведно с акцесорния облигационен иск относно законната лихва върху тази сума като главница, съгласно чл.82- 86 от ЗЗД.

 

                С оглед изложените съображения въззивната инстанция намира, че предявените искове са основателни и доказани пред първата съдебна инстанция РС- С., че въззивните жалбоподатели не доказаха оплакванията си във Въззивната жалба за твърдените от тях неоснователност и недоказаност както на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, така и на облигационния паричен иск по чл.59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че на основание чл.272 от ГПК да постанови своето въззивно Решение, с което да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение № 1368/19.12.2014г. по гр.д.№ 1447/2014г. по описа на РС- С., като валидно, допустимо и правилно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба като напълно неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици от това.

 

В полза на въззиваемия собственик на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК следва да се присъдят направените от него разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник в размер на 400 лв. съгласно представения писмен Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015г./л.28 от настоящото в.гр.д./, като жалбоподателите бъдат осъдени да му ги заплатят изцяло, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд, освен при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, във вр. с чл.108 от ЗС и във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1368/19.12.2014г. по гр.д.№ 1447/2014г. по описа на РС- С..

 

 ОСЪЖДА В.Г.П. и М.К.Д.- и двамата с неизвестни по делото ЕГН, и двамата от с.Т., общ.О., обл.С. да заплатят на Д.В.Д.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр.С., обл.Х., ул.”Я.” № .- адв.П.К.- Д. *** сумата от 400 лв./четиристотин лева/ разноски пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                               2.