Р Е Ш Е Н И Е

 

186/24.04.2015 година                                             Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети април                                                                       2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1180 по описа за  2015 година.

 

 

Обжалвано е решение № 50/22.12.2014г. постановено по гр. дело № 238/2014г., по описа на Ч. районен съд.

 

Въззивницата И.К.К. моли, да бъде отменено решението. Постъпила е писмена защита от процесуалния й представител адв. Е.И., с която развива подробни съображения в подкрепа на въззивната жалба.

 

Въззивникът Г.И.К. с подробна жалба заявява, че не е доволен от решението като счита, че същото противоречи на разпоредби от ГПК и СК.

 

Постъпил е писмен отговор от И.К.К., с който тя моли да бъде уважена подадената жалба и отменено решението като незаконосъобразно и неправилно.

 

Въззиваемата К.С.К. не взема становище и не се явява в съдебно заседание.

 

Заинтересованата страна – Дирекция “Социално подпомагане” –Огр.Г., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск по чл. 128, ал. 1 от СК

  

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е майка на ответника по делото – Г.И.К., който е баща на детето И. Г..

 

Родители на детето са К.С.К. и Г.И.К. – ответници по делото.

 

От приетото заверено копие от решение по гр. дело |№ 1401/2997г. на РС-Пловдив се установява, че гражданският брак между родителите на детето е прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режим на лични контакти между него и бащата – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 9:00 в събота, от 17:30ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.Т. се установява, че баща му във времето през което страната е вземал детето в дома на своята майка и ищца по делото – И.К..

 

На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е изслушано детето И. Г., от което е установено, че между бабата и детето съществува известно напрежение породено от неразбирателство между тях.

 

Първоинстанционният съд е задължил ищцата да се яви в съдебно заседание и на основание чл. 176 от ГПК да отговори на въпроси, свързани с възможността тя да пътува до гр. Г., да води детето до гр.Пловдив и да го връща обратно. Ищцата не се е явила в съдебно заседание Във връзка с това е представила медицинско направление, което да й послужи като уважителна причина, че същата страда от хипертонична сърдечна болест. Съдът намира, че представеното медицинско направление не отговаря на изискванията установени в чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/05.05.2010г. Съгласно изискванията страната следва да представи медицинско удостоверение по образец утвърден от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Такова удостоверение не е представено.

 

Безспорно е, че ищцата има правен интерес да води настоящия иск. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения с посочен примерен режим сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане.

 

Режимът трябва да се съобразен с интересите на детето, което е първостепенно изискване. Детето е на 12 години, което също следва да бъде съобразено предвид неговото мнение. Следва да се вземе предвид и вече установения режим на лични контакти на детето с бащата, който е два пъти в месеца и режим на лични контакти на ищцата с детето не следва да повтаря този, установен за бащата и детето. Следва да се има предвид и това, че ищцата живее гр. Пловдив, който се намира на 125 км. от гр. Г.. С оглед и на това, че между детето и бабата  няма изградена емоционална връзка, един режим на лични контакти вкл. прекарване на детето на продължително време с баба му в нейния дом, би могло да се отрази отрицателно на детето. Поради това съдът намира,  че следва да се определи режим на лични контакти- всяка четвърта събота от месеца, като същите се осъществяват в гр. Г., в дома на ответницата. В тази връзка следва да се отчете изразеното от ответницата, че не е съгласна да води детето до гр. Пловдив. В съдебно заседание на 21.10.2014г. ответницата заявява, че няма нищо против детето и баба му да се виждат, но не това да става за нейна сметка. Тоест, тя да плаща разходите до гр. Пловдив. Правдоподобно звучи изразеното от нея, че ако детето принудително бъде накарано да ходи при баба си, предвид възрастта в която се намира, когато е емоционално нестабилен, това може да доведе до някакви предвидими резултати. включително да избяга от баба си.

 

Предвид изложеното, предвид интересите на страните и установеното несъответствие  между него и баба му, следва да се остави без уважение искания от ищцата режим включващ един месец през лятото, през Коледните или Новогодишните празници – съответно от 9:00ч. на 24.12. до 9:00ч. на 30.12., или от 9:00ч. на 32.12., до 9:00ч на 6.01., както и пет дни през първата половина на Пролетната ваканция през Великденските празници на всяка нечетна година.

 Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд като е определил режим ни лични контакти между ищцата и нейния внука всяка четвърта събота от месеца от 10 до 16 часа в гр. Г., в дома на майката е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

  Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/22.12.2014г. постановено по гр. дело № 238/2014г., по описа на Ч. районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

                              2.