Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 189 /28.04.2015 година                                                          Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                               ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми април                                                                     2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                    ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1200 по описа за  2015 година.

 

 

 

Производството е по чл. 435 ГПК.

 

Обжалвани са действията на ЧСИ Р. М. по изпълнително дело № 20148680400492, по отношение на разноските, предмет на постановление от 20.12.2014г.

 

Жалбоподателят Сдружение “Н.” – гр. С. счита, че таксите и разноските по делото са недължими, тъй като в срока за доброволно изпълнение задължението е изцяло погасено. Възразява и срещу размерът на адвокатското възнаграждение и счита, че то следва да бъде в размер на 200 лева. Моли да се отмени изцяло постановлението, с което в негова тежест са начислени 8 004 лева с ДДС - за адвокатско възнаграждение, 72 лева – изпълнителни разноски и такси за образуване на изпълнителното дело, както и 12 700.98 лева с ДДС – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. При условията на евентуалност моли, да се намали адвокатското възнаграждение до размер на 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновени такси.

 

Постъпило е писмено възражение от адв. П. К. в качеството на пълномощник на взискателите, с което моли да се остави без уважение жалбата и потвърди постановлението.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Р. М.. Същата моли да се остави без уважение жалбата.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

С постановление от 22.12.2014г. ЧСИ Р. М. е приела следното:

1. Дължимите и начислени по делото обикновени такси се заплащат авансово от длъжника и се дължат за извършване на действия по връчване на ПДИ, налагане на запори, искане за справка за размера на дълга и връчване на книжа по поща.

2. Искането за неначисляване на т. 26 от Тарифата е неоснователно, тъй като изпълнението на постановление № 215/24.07.2014г. на МС е спряно.

3. Адвокатското възнаграждение е в определения от Наредбата еднократен размер. Адвоката е с регистрация по ЗДДС и същият начислява ДДС върху всяко едно получено възнаграждение. Не може да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева, тъй като това ще противоречи на тълкувателно решение № 6 на ВКС.

 

Въззивният съд намира, че подадената жалба е частично неоснователна.

 

Относно начислениата по ТТРЗЧСИ т. 26 пропорционална такса:

 

Жалбоподателят твърди, че такса не се дължи поради това, че е платил в срока за доброволно изпълнение, като се позовава на т. 6, на т. 26 от Тарифата, съгласно която ако длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение задължението, такса не се събира.

Тази разпоредба е оспорена и с определение на ВАС от 29.08.2014г. по гр. дело № 10545/2014г. е спряно изпълнението й. Независимо от това, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложението на т. 6, тъй като видно от данните по делото сумите по изпълнителното дело са изплатени от ТБ “А.” ЕАД. Въз основа на наложеното запорно съобщение, а не са платени доброволно от длъжника в срока за изпълнение. Сумите които са постъпили не са съставляват доброволно погасяване от длъжника, тъй като са преведени не от него, а от третото задължено лице – банката. Съгласно чл. 507, ал.1 ГПК запорните съобщения могат да бъдат изпратени едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Поради това въззивният съд намира, че върху сумите преведени по сметката та ЧСИ, в резултат на предприетите от него действия се дължи такса по т. 26 от Тарифата.

 

Относно начисленото адвокатско възнаграждение.

 

Видно от представеният договор за правна помощ и съдействие от 11.12.2014г. между взискателите и адвокат П. К. същата е упълномощена за представителство по изпълнителното дело за събиране на присъдено обезщетение. Договореното възнаграждение е 8 004 лева, с ДДС – платени.

 

Въззивният съд счита, че дължимото адвокатско възнаграждение за случая, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, чл. 10, т. 1 за образуване на изпълнително дело, съгласно който минималното възнаграждение е 200 лева и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждението е в размер на 5 191 лева.  Не е представен документ – фактура за внесен ДДС. При това положение възнаграждението не може да бъде присъдено с ДДС.

 

Адвокатското възнаграждение е в определения от Наредба № 1 еднократен размер и е установено, че същото е изплатено изцяло на адвоката преди образуване на изпълнителното дело.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 ГПК, въззивният съд

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 22.12.2014г. по изпълнително дело № 20148680400451, по описа на ЧСИ Р. М., с рег. № ., с район на действие Окръжен съд – С., над размера на 5 191 лева- дължимо адвокатско възнаграждение. 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение “Н.” – гр. С., ул. “Г.” № ., ет.., против постановление от 22.12.2014г. по изпълнително дело № 20148680400451, по описа на ЧСИ Р. М., относно начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.                      

 

 

                                                                               2.