Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 173 ………………….22.04.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и втори април…….………………………………………Година 2015              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1214…по описа за 2015………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД- София- длъжник по изп.дело № 20148680400484 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 08.01.2015 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Неправилно било оставено без уважение искането им да не му бъдат възлагани в тежест каквито и да било разноски във връзка с конкретното изпълнително дело, тъй като извършил доброволно плащане на задължението си на 17.11.2014 г.- много преди образуването на изп.дело. Моли постановлението да бъде отменено и постановено решение, с което да не се възлагат разноски в тежест на длъжника, евентуално да бъдат намалени разноските за адвокатски хонорар в размер на 200 лв., както и да бъде отменена таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ. Претендира за разноските по делото.

 

        Взискателката П.Д.К., чрез пълномощника си адв.А.Б., счита, че обжалваното постановление е правилно и моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. 

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима.

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по решение по т.дело № 1053/2012 г. на ВКС, решение по гр.дело № 59/2012 г. на САС и решение по гр.дело № 3866/2009 г. на СГС в полза на адвокат П.К. за сумата 16796 лв. адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗАдв. за двете съдебни инстанции. На длъжника е връчена ПДИ, изх.№ 7737/08.12.2014 г. На 22.12.2014 г. е постъпило възражение от длъжника с искане за присъждане в тежест на взискателя на направените в изпълнителното производство разноски или алтернативно за намаляване па приетото за събиране адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да присъди в тежест на взискателя всички направени по делото разноски и е намалил приетото по делото адвокатско възнаграждение от 716 лв. на 516.94 лв.

        Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 09.12.2014 г. Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като превел дължимата сума по сметка на взискателя още на 17.11.2014 г. Сам заявява обаче, че сумата му е била върната на 18.11.2014 г. Сметката, по която длъжникът е превел сумата не е сметка на взискателя, а клиентска сметка, разкрита от същия в качеството му на адвокат. В чл.39, ал.3 ЗАдв. изрично е посочено какви суми могат да се превеждат по клиентската сметка, сред които не са хонорарите на самия адвокат. Съгласно ал.1 на същия текст сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество. С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното производство, е неоснователно. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. С ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки”се създава т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”. ПМС е обнародвано в ДВ, бр.63/2014 г. и е влязло в сила на 01.08.2014 г., но действието му е спряно на основание чл.190 АПК с определение № 10729/29.08.2014 г. по адм.дело № 10545/2014 г. на І о. на ВАС, оставено в сила с определение № 12465 от 20.10.2014 г. на петчленен състав на ВКС, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Решението по делото не е влязло в законна сила. Следователно, към момента е приложима т.26 в редакцията й преди изменението, поради което правилно тази такса е начислена от ЧСИ.

 

        С обжалваното постановление ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение от 716 лв. на 516.94 лв. По делото обаче не са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено. В представения договор за правна защита и съдействие с дата 08.12.2014 г. е посочено договорено възнаграждение 716 лв. /в брой/. Фактът на плащане на договореното възнаграждение не е отразено в договора, поради което той в случая няма характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на това, неправилно в обжалваното постановление ЧСИ е определил адвокатско възнаграждение в размер на 516.94 лв.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в размер на 516.94 лв. В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени 60 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част на жалбата.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

        ОТМЕНЯ постановлението от 08.01.2015 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20148680400484 по описа на ЧСИ, в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 516.94 лева.       

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Георги Бенковски” № 3, против постановлението от 08.01.2015 г. за разноските по изп.дело № 20148680400484 по описа на ЧСИ Р.М., в останалата й част.

        ОСЪЖДА П.Д.К.,***, офис 10, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД гр.София направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ съразмерно с уважената част на жалбата.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.