Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  167                                    17.04.2015 Година               Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 17 април ………………………………….две хиляди и петнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                   Председател: Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

        Членове: РУМЯНА ТИХОЛОВА      

 

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА                              

Секретар………………………...………………………………….………………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА  

въззивно гражданско дело номер 1219…………...…..по описа за 2015 година

                               

Производството е по реда на  чл. 435 ал.2 предл. последно от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от Г.А.А. – длъжник по изп.д. 5007/2015г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора чрез адв. Д.Д. против  действия и актове на ДСИ, а именно: против отказа на ДСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят моли да бъде отменен отказа на ДСИ за редуциране  поради прекомерност на адвокатското възнаграждение като вместо това бъде намален размера за адвокатския хонорар по изпълнително дело до минималния размер по Наредба №1. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.

          На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ДСИ  Пл.М..

          Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие, извършено по и.д. №5007/2015 по описа на СИС при РС-Стара Загора, намери за установено следното:

Жалбата е постъпила в срок, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело №5007/2015г. по описа на СИС при РС-Стара Загора е образувано по постъпила молба вх.№451/26.01.2015г., от Л.П.В., като майка и законен представител на децата А.Г.А. и Н.Г.А. и представен изпълнителен лист от 20.01.2015г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК, от РС-Стара Загора, във връзка с подлежащо на изпълнение определение №2712/26.09.2014г., по гражданско дело № 2987/2014г. по описа на Районен съд -Стара Загора, срещу Г.А.А., от гр.Чирпан. Длъжника е осъден да заплаща на малолетните си деца, А.Г.А. и Н.Г.А., ежемесечна издръжка в размер на …лева за всяко от тях, вместо досега заплащаната издръжка в размер на …лева, считано от 01.09.2014г., до настъпването на законните основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

С молба от 03.02.2015г. длъжникът е оспорил размера на адвокатското възнаграждение и е поискал от ДСИ да го намали, тъй като бил внесъл по-голямата част от дължимата според него сума.

На 11.03.2015г. ДСИ се е произнесъл по това искане, като е посочил, че адвокатския хонорар, съответства на чл.10, т.1 и чл.10, т.2, вр. с чл.7, ал.2, вр. с параграф 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., и като такъв е приет, в размер на 600 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Против така постановения отказ е постъпила жалбата, предмет на настоящото дело.

Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено чл. 79 от ГПК  – разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съд. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна може да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай се касае за изпълнително производство, образувано по повод събиране на дължима издръжка за две малолетни деца.  Характерен признак на ежемесечната издръжка е неговата периодичност, като момента на плащането, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено е предварително определен в издадения от РС-Стара Загора изпълнителен лист и е известен на двете страни, а именно от 01.09.2014г., т.е на всяко първо число от съответния месец. Касае се за периодични плащания, а не за една обща сума, както твърди жалбоподателя. Тези суми са дължими до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. С оглед на това съдът намира, че е налице “фактическа и правна сложност на делото”, поради което и посочения размер на адвокатско възнаграждение на адвоката на взискателя не е прекомерен. Същия е съобразен и съответства на чл.10, т.1 и чл.10, т.2, вр. с чл.7, ал.2, вр. с параграф 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., поради което не следва да бъде редуциран.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалвания отказа на ДСИ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.А.А. ЕГН ********** *** -  длъжник   по изпълнително дело №20155530405007 при СИС при РС Стара Загора подадена чрез адвокат Д.И.Д., с ЕГН ********** *** срещу отказа на ДСИ от 11.03.2015г. по изп. дело №20155530405007 по описа на ДСИ при Старозагорския РС за редуциране  поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, като неоснователна.

 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: