Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 240                                           27.05.2015г.                      гр.Стара Загора

 

         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на седми май 2015 година

в публичното заседание в следния състав:      

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 105 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД.

 

         Постъпила е първоначална Искова молба вх.№ 5785/14.05.2014г. в РС- ***/л.8- 10 от делото/ и уточняваща ИМ вх.№ 15649/14.12.13г./л.87- 89 от делото/ от 2 бр. ищци- пълнолетни български граждани Ц.И.П. и Я.Н.П.-***, които твърдят, че по силата на съответния нот.акт са придобили правото на собственост върху дворно място, находящо се в ***, с площ от 385 кв.м., за което по плана на гр.К. е отреден имот пл.№ 5990 в кв.182, при съответните граници и съседи, ведно с построените в дворното място 1- етажна жилищна сграда, сутерен, складово помещение и други подобрения, и с нот.акт № 147, т.IV, н.д.№ 1086/21.04.1994г. издаден от нотариус при РС- К., и ответната Община- К. е закупила от тях двама 3 бр. подробно описани офис- помещения с № 6, 7 и 8. Ищците твърдят, че към момента на извършване на покупко- продажбата 1994 год. обектите- предмет на сделката не са били изградени, а са продадени реални обекти. Реални обекти в сграда етажна собственост могат да бъдат предмет на сделка само, когато сградата е завършена в груб строеж. Към нотариалната преписка не е представено удостоверение за степен на завършеност на обектите предмет на сделката, а само архитектурен проект на сградата и издаденото Разрешение за строеж № 45/09.03.1994г. на Община- К.. Удостоверение № 1078/28.04.2006г. за степен на завършеност на сградата в груб строеж е издадено едва през 2006 г. Процесиите обекти - предмет на извършената продажба-офис-помещения № 6, 7 и 8 на първи етаж от комбинирана сграда в *** не са били изградени към датата на продажба/26.04.1995год./- т.е. те са били несъществуващи към този момент. Твърдят, че до изграждането на обектите в груб строеж предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само отстъпено право на строеж, но не и реално изграден обект, като в противен случай би била налице сделка, която е нищожна поради невъзможен предмет. Претендират, че са собственици на процесиите 3 бр. обекти- офиси, тъй като транслативен ефект никога не е настъпвал, поради описаната по-горе нищожност на сделката. Заявяват, че ответната Община- К. не е изпълнила задължението си за заплащане на продажната цена по т.III от нот. акт № 147, т.IV, н.д. № 1086/21.04.1994г. и по силата на цитираната договорната клауза Покупната цена ще се заплати от Община- К. на продавачите, както следва : 90% в размер на 737 919 лв. в 3- дневен срок от сключване на сделката, и 10% в размер на 81 991 лв. в 10- дневен срок от приемане на сградата в готов вид с приемателен протокол образец № 16 и предаване на обектите на купувача. Заявяват, че до настоящия момент не им били заплатени остатъчните 10 % от дължимата сума в размер на 81 991 лв., въпреки че офисите, предмет на сделката са предадени на купувача. Предвид гореизложеното молят настоящия първоинстанционен съд да постанови решение, с което да прогласите на нищожността на извършената сделка с нотариален акт № 147, т.IV, н.д. № 1086/21.04.1994г. поради невъзможен предмет, или алтернативно- да развали договора сключен с нот. акт   147, т.ІV, н.д.№ 1086/21.04.1994г., поради неизпълнение на същия в т.III - неизплатено задължение в размер на 10% в размер на 81 991 лв., както и искат съда да обяви нищожност и да обезсили 2 бр. АЧОС № 260/04.08.1999г.  и № 103/12.04.2006г., вписани в СВ- К. с вх.№ 4146/08.06.2006г., като правна последица от нищожността на придобивното основание.            Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В този смисъл е и личната пледоария на първия ищец Ц.П. *** в последното открито съдебно заседание по делото.

 

           Втората ответница Я.Н.П. *** не се явила и не е пледирала лично или чрез процесуален представител по делото пред настоящата първа съдебна инстанция.

 

           Ответникът- публичноправния субект Община- гр.К., обл. С. чрез процесуалния си представител по делото- адвокат, изразява становището, че съдът следва да отхвърли предявените от ищците против нея главен иск за прогласяване на нищожност на сделката за покупко-продажба с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет, както и съединения с главния иск при условията на евентуалност обусловен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 147, том IV, дело № 1086/1994г. от 21.04.1994г., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и искането за обявяване нищожността и да се обезсилването на 2 бр. АЧОС № 260/04.08.1999г. и № 103/12.04.2006г., вписани в Сл.Вп.- *** с вх.№ 4146/08.06.2006г., като евентуална правна последица от нищожността на придобивното основание, като изцяло неоснователни и недоказани, ведно с всички законни  последици от това, като излага подробни и изчерпателни фактически и правни съображения за това. Претендира своите разноски по делото. Пова се потвърждава от пледоарията на процесуалния представител- адвокат на ответника по делото, както и от представената от него подробна писмена защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с всички писмени и гласни доказателства по делото, като взе предвид заключението на съдебно- графологичната експертиза по делото, като обсъди доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ОСНОВНИЯ ИСК ПО ЧЛ.26, АЛ.1 ОТ ЗЗД И НА АЛТЕРНАТИВНИЯ ИСК ПО ЧЛ.87, АЛ.3 ОТ ЗЗД :

Съдът счита, че с оглед задължително Определение № 2211/21.11.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1352/2014г. по описа на ПАС- Пловдив, всички процесни искове/основен и алтернативни/ се явяват процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС – Ст. Загора с оглед местоположението на недвижимите имоти и тяхната цена с данъчна оценка над 25 000 лева за всеки един от тях по смисъла на чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК, и като такива  следва да бъдат разгледани и съдът да се произнесе по съществото на спора между страните с настоящия съдебен акт.

 

          ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОБОСНОВАНОСТ НА ИСКА ПО ЧЛ.26, АЛ.1 ОТ ЗЗД :

          Видно от събраните по делото писмени доказателства- Писмо изх.
№ 1432/24.07.2013г. на КРС, Определение № 1523/10.07.2013г. на
КРС, Вписана ИМ от 05.06.2013г., Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на строеж № 78/17.01.1992г., Нот. акт за продажба на недвижими имоти, намиращи се в строеж № 147/21.04.1994г., Акт № 103/12.04.2006г., Акт № 260/04.08.1999г., Протокол № 125/30.12.1994г., Разрешение за строеж № 45/09.03.1994г., Скица № 536/01.04.2013г., Удостоверение № 107/28.04.2006г., Определение № 1073/15.05.2013г. на КРС,
Молба от ищците от 17.05.2013г., Удостоверение за граждански брак от 11.10.1988г. на Община- К., Решение № 95/28.07.2003г. на КРС, Молба от ищците от 07.06.2013г., Писмо изх. № 672/21.05.2013г. на ответника, Пазарна оценка от м.06.2013г., Определение № 1267/10.06.2013г. на КРС, Съдебно- техническа експертиза от м.07.2013г., Молба от ищците от 16.08.2013г., Писмен отговор от 30.10.2013 г., Решение от 07.06.1996г. на СОС, Скица, Писмо №1 1-14-14/07.11.2013г. на ответника, Становище от ищците от 26.11.2013г., Писмо № 11-14-14/10.12.2013г. на ответника, Писмо изх. № 2177/11.12.2013г. на КРС, Молба от ищците от 14.12.2013г., с приложени към нея доказателства по опис, Отговор на ИМ № 11-
14-14/11.02.2014г., Акт за узаконяване № 08/26.02.2004г., Акт
№ 260/04.08.1999г., Заповед № 398/03.08.1999г., Справка, Акт
№ 103/12.04.2006г., Заповед № 258/06.04.2006г., Удостоверение
№ 57/14.03.2006г., Удостоверение за       дан.   оценка № 1340/03.03.2006г., Скица № 1137/27.09.2005г., Справка за площите на обектите и съответно припадащите им се ид. част от общите части на сградата, Решение № 501/17.08.2006г., Писмо № 31-00-104/22.08.2006г. на ответника, Решение № 838/24.04.2008г. на ответника, Удостоверение № 817/11.12.2007г., Писмо от 20.05.2008г., Решение № 288/28.06.2012г., Заповед № 1354/24.07.2012г., Удостоверение № 156/11.04.2012г. на ответника, Решение № 508/04.03.2013г., Становище от 05.03.2014г., Молба № 11-14-14/27.03.2014г. на ответника, Разрешение за строеж № 50/10.03.2004г., Акт за узаконяване № 08/26.02.2004г., Технически проект от 2002г., Скица № 1617/12.11.2001г., Разрешение за строеж № 45, Писмо изх. № 728/15.04.2014г. на КРС, и от приложеното приключено гр.д.№ 1357/1995г. по описа на СОС, между страните по делото има сключен писмен договор с нот.акт № 78, т.
IV, н.д. № 1997/92г. относно правото на собственост върху дворно място, находящо се в ***, с площ от 385 кв.м., за което по плана на гр.К. е отреден имот пл. № 5990 в кв.182, при съответните граници и съседи, ведно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда, сутерен, складово помещение и други подобрения. С нот.акт № 147, т.IV, н.д. № 1086/21.04.1994г., издаден от нотариус при РС- К., ответната Община- гр.К. е закупила от двамата ищци Ц.И.П. и Я.Н.П., 3 бр. отделни офис- помещения с № 6, 7 и 8, намиращи се в северозападната част на първи надпартерен етаж в новострояща се сграда в парцел V- 5990 в кв. 182 в гр.К., ЗАЕДНО с принадлежащото на офисите сервизно помещение/санитарен възел/, намиращо се между офис № 6 и вътрешно стълбище на сградата, с обща застроена площ на продаваемите се недвижими имоти от 82.53 кв.м., ЗАЕДНО с припадащите им се 6.49 %  идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13.93 кв.м. и с припадащите се 6.49 % идеални части от правото на собственост вьрху терена, представляващ дворно място от 385 кв.м., за което е отреден парцел V- 5990 в кв.182 по плана на гр.К., при съответните граници и съседи, подробно описани от страните и в материалите по делото.

 

ВИДНО ОТ ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА НАЗНАЧЕНИТЕ, ИЗСЛУШАНИ И ПРИЕТИ ПО ДЕЛОТО 2 БР. СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ, се установява следното :

Съгласно заключението на съдебно- строителната експертиза, към края на 1995г. сградата не е била завършена в груб строеж. Двата офисни етажа и конкретно офиси № 6, № 7 и № 8 на втори надпартерен етаж са били изградени „на тухла". Офиси № 6, № 7 и № 8 (кор. лист 73 гърба) са част от комплексната сграда, чието строителство е било започнато на 30.12.1994г. Към момента на сделката 24.04.1994 год. не е било започнато изграждането им. Двата офисни етажа са в груб строеж- „на тухла" и в този си вид офисите не могат да бъдат въведени в експлоатация и да им бъде издадено разрешение за ползване. Описаните в нотариален акт № 147, том IV, дело № 1086/1994г. от 21.04.1994г. офиси,  предмет на продажбата съществуват в одобрения архитектурен проект на комбинираната  сграда, находяща се в УПИ V- 5990, кв. 182а по плана на гр.К., към момента на сделката 21.04.1994г. При огледа на място, извършен на 06.08.2014г. е  констатирано, че сградата частично е въведена в експлоатация. Тя е напълно завършена в груб строеж, измазана е отвън, монтирани са прозорците на всички етажи, партера е завършен напълно (изпълнени са всички довършителни работи и е въведен в експлоатация). Двата офисни етажа са в груб строеж- „на тухла", с дограма, но без врати, мазилки, настилки, облицовки и инсталации. Всичките 16 бр. офиси на I и II надпартерни етажа в сградата са изкупени от ответната Община- К., като въпросът чия собственост са те е от правно естество. Информация за датата на завършването на грубия строеж дава протокол обр.14, който не е бил представен на експерта. Но най- вероятния период на съставянето му е края на м.март 2004г.- т.е. след издаването на второто строително разрешение, ако са били спазвани разпоредбите на ЗУТ- да не се работи на обекта до издаването на второто строително разрешение, тъй като първото е било с изтекъл срок и освен това са направени изменения в първоначалния проект, които не са били предварително утвърдени в Община- К.. Офисите, предмет на сделката с нотариален акт № 147, том IV, дело № 1086/1994г. от 21.04.1994г. представляват самостоятелни обекти съгласно архитектурните проекти, както и всяка друга налична документация във връзка със строителството, както и към момента при изградена сграда в груб строеж.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, размерът на дължимата компенсаторна неустойка в размер на законния лихвен процент върху сумата от 819 910 лв., недоминирани от момента на сключване на договора 21.04.1994г. до датата на подаване на исковата молба в съда 13.05.2013г., както и от 13.05.2013г. до момента на представяне на заключението в съда, в деноминирани лева, като за периода от 21.04.1994г. до 13.05.2013г. е 4 364,63 лв., и за периода от 13.05.2013г. до момента на представяне на
заключението в съда е 110, 70 лв., като същата е общо в размера на законната лихва от 4 475, 33 деноминирани лева.

 

По делото не са събирани каквито и да са гласни доказателства- нито по искане на някои от страните по делото, нито служебно от съда.

 

От гореизложената изяснена и доказана по делото фактическа обстановка може да се направят съответните фактически и правни изводи относно процесния казус и съответните искови претенции по делото :

 

По главния иск за прогласяване на нищожност на сделката за покупко-продажба с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет, този иск се явява неоснователен и недоказан, тъй като в исковата си молба и 2 бр. ищците посочват, че към момента на извършване на покупко-продажбата 1994 г. обектите, предмет на сделката не са били изградени- т.е. че те не са съществували, както и че до изграждане на обектите в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само отстъпено право на строеж, но не и реално изграден обект, което е напълно неоснователно, тъй като трайно установената практика и непротиворечива практика на ВКС- София сочи, че противоречат на закона само договорите, чието основание (причина, кауза) противоречат на закона, както и тези, които имат забранен от закона предмет. Във връзка с предмета на договора са възможни само 2 бр. случая на нищожност, които се изключват взаимно помежду си- нищожност поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и нищожност поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. При нищожността поради противоречие със закона предметът на договора е възможен, той може да съществува реално, но законът изрично забранява разпореждането с него, но в конкретния случай по делото не е налице тази хипотеза. Ищцовите претенции в исковата молба са за нищожност на договора поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2 от ЗЗД, която е налице, не когато самият предмет на договора липсва(не съществува), а чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне и е неосъществим по субективни или обективни причини. Ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно да възникне, договорът обвързва валидно страните. В правната теория се приема, че обект на продажба може да бъде всеки обособен предмет, създаден от природата или човека, който може да задоволява потребности, като може да бъдат продавани и бъдещи вещи, като условие за сключване на този вид продажба е вещта да бъде достатъчно индивидуално определена, за да може да има определяем предмет на продажбата и само ако продаваната вещ не може да бъде определена индивидуално, тогава ще липсва предмет и договорът за продажба ще бъде нищожен. В конкретния случай при тълкуване волята на страните, отразена в нотариален акт № 147, т. IV, н.д. № 1086/21.04.1994г., издаден от нотариус при РС- К. е ясно, че се прехвърля собствеността върху вещи (3 бр. офиси с № 6, 7 и 8), които ще се изградят след сключването му. Изрично е посочено в т.I от нотариалния акт, че ищците продават „следните намиращи се в строеж недвижими имоти". В т.II продавачите /ищци/ се задължават да построят и предадат обектите- тоест безспорно става въпрос за обекти, които ще възникнат след сключване на процесния договор, или на бъдещи вещи. Тези 3 бр. отделни обекти следва да бъдат изградени в съответствие с одобрения архитектурно- строителен проект на сградата, като в нотариалния акт конкретизирането на обектите е осъществено по вид, квадратура, разположение, съобразно архитектурния проект.

Сделката, обективирана в нотариален акт № 147, том IV, н. д. № 1086/21.04.1994 г., издаден от нотариус при РС- К. се прехвърля собствеността върху бъдещи вещи (3 бр. офиси с № 6, 7 и 8), които са достатъчно индивидуализирани, обективно и субективно е възможно да възникнат и които към момента са изградени, както и че те представляват самостоятелни обекти, които могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Това означава, че не е налице невъзможен предмет на договора по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, и договорът не е нищожен. В този смисъл е и Решение № 93/06.04.2012г. по гр. дело № 1548/2010 г. на ВКС- София, постановено по реда на чл.290 от ГПК. С оглед на това е налице противоречие в твърденията на ищците в първоначалната искова молба/както и в уточнената такава/, по отношение на определени факти- от една страна се твърди невъзможен предмет на сделката, от друга страна се твърди, че изграждането на обектите е осъществено и те са предадени на купувача – ответната Община- ***. С изграждането на бъдещите обекти в „груб строеж" те обаче вече са възникнали, като от експертизата, изготвена и приета по приобщеното към материалите по настоящото висящо гр.дело, по по- рано приключеното гр. дело № 1357/1995г. на ОС- Стара Загора е видно, че двата офисни етажа (включващи спорните 3 бр. офиси) са изградени „на тухла"- т.е. те вече са били в груб строеж. На страница 2 от решението се посочва - „От депозираното заключение на вещото лице се установява, че към настоящия момент процесиите обекти са в груб строеж и по тях не се работи."

По отношение на твърденията на ищеца, че предмет на договора до изграждането на обекта може да бъде само отстъпено право на строеж , самото учредяване на правото на строеж може да е прехвърляне на бъдеща вещ, по силата на което приобретателят ще стане собственик на вещта, когато тя бъде изградена в груб вид, следва да се вземе предвид задължителното за страните по делото и за настоящия съд Тълкувателно решение от 04.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ВКС- гр.София.

Като всяко вещно право и правото на строеж може да бъде придобито по давност. Упражняването му представлява поведение, насочено към осъществяването на съдържанието му, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост, правото на строеж се състои от няколко отделни правомощия - право да се построи сграда върху чужда земя и да се придобие собствеността на постройката, както и да се ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл.92 от ЗС. Следователно понятието „упражняване" на правото на строеж, употребено в чл.67 от ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел -придобиване на суперфициарна собственост. Реализирането на правото на строеж е осъществено с построяване на обекта в груб строеж - м.март 2004г. Съответно за всеки офис правото на строеж е трансформирано, преобразувано в право на собственост върху реално и обективно съществуващи недвижими имоти, които могат да бъдат придобивани в собственост чрез владение в продължение на 5 г. В исковата молба не се оспорва факта, че реално сградата е построена и че обектите - офиси с № 6, 7 и 8 съществуват реално. На практика Община- К., обл.С., като купувач по оспорвания нотариален акт, във времето е извършвала действия по упражняване на правото на строеж - участвала е в качеството си на носител на правото на строеж при узановяване на изградената сграда- напрамир издаване на Акт за узаконавяне № 08/26.02.2004г. на основание § 184 от ПЗР на ЗУТ, съгласно който Община- К. фигурира като собственик на извършеното строителство. Впоследствие, като титуляр на реализираното право на строеж, трансформирано в право на собственост върху обектите, отвитната Община- К. неколкократно ги е обявявала на търг за продажба- която ясно показва и доказва афиширането от нейна страна на правото и на собствеността върху обектите- недвижими имоти, предмет на настоящото производство. Предвид гореизложеното ответната  Община- К. е станала собственик на процесиите имоти на основание придобивна давност по отношение на правото на строеж, започнала да тече от 1994г./от датата на сделката до завършване на цялата сграда в груб строеж, с присъединяване на придобивната давност от март 2004 г./ върху конкретните обекти- изграждане на цялата сграда в груб строеж, като до настоящия момент са изтекли повече от 5 г. добросъвестно владение. Предпоставките за това са, че в самата искова молба ищците твърдят, че офисите, предмет на сделката са
предадени на купувача Община- К., с което се осъществява фактическата власт от страна на ответната Община- К.. Което означава, че
ищците не оспорват факта, че е налице осъществено строителството на
обектите,  че те са предадени на купувача/Община- К./ и че е осъществен предмета на договора, съгласно нотариален акт № 147, т.
IV, н.д. № 1086/21.04.1994г., издаден от нотариус при РС- К..

 

Неслучайно и затова именно, позовавайки се на този факт, ищците алтернативно предявяват и иска за
разваляне на договора, поради неизпълнено задължение на купувача/Община- К./, за заплащане на неустойка по т.
III от нотариалния акт. Установено е безспорно по делото, че владението   е   придобито   на   правно   основание,   годно   да   прехвърли
собственост. Поради което е очевидно, че нотариалния
акт № 147, т.IV, н.д. № 1086/21.04.1994г., издаден от нотариус при РС-
К. не е нищожен/както твърдят ищците/, а е годен да породи желаните от страните и записани в него правни последици, тъй като с изграждането на процесиите 3 бр. офиси с № 6, 7 и 8, предметът на сделката е
реализиран изцяло и безспорно. Владелецът им- ответната Община- К. е добросъвестна и като такава е участвала в хода на узаконяване на сградата, защитавала е правата си по сделката по съдебен ред, както и след изграждане на сградата в груб строеж е осъществява владелчески действия, с които е афиширала своето право на собственост, включително и черз обявяваните неколкократно търгове за продажбата на обектите, осъществявани са огледи на сградата и много други подобни.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОБОСНОВАНОСТ НА АЛТЕРНАТИВНИЯ ИСК ПО ЧЛ.87, АЛ.3 ОТ ЗЗД :

По отношение на съединения с главния иск при условията на евентуалност обусловен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 147, том.IV, н.дело № 1086/1994г. от 21.04.1994г., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, съдът счита този иск също за неоснователен и недоказан, тъй като с горепосочения Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти намиращи се в строеж, двамата ищци продават на ответника Община- К. 3 бр. отделни обособени офис- помещения, намиращи се в северозападната част на първи надпартерен етаж в новострояща се сграда в парцел V- 5990 в кв.182а по плана на ***, заедно с принадлежащото на офисите 1 бр. сервизно помещение и с припадащите им се идеални части от общите части на сградата. В раздел II на договора е уговорено, че продавачите се задължават да построят и предадат в срок от 10 месеца от датата на подписването на договора в напълно завършен вид и годни според предназначението им описаните в раздел I от същия недвижими имоти в пълно съответствие с одобрения архитектурно- строителен проект на сградата и с допълнително сключеното между страните споразумение, представляващо Приложение № 1 към същия този договор, за вида и обема на вътрешните подобрения на продаваемите недвижими имоти. В раздел III на договора е уговорена продажната цена на имотите в размер на 819 910 неденоминирани лв., като е договорено същата да се изплати на продавачите, както следва : 90% в размер на 737 919 неденоминирани лв. в 3- дневен срок от сключване на договора, а останалите 10 % в размер на 81 991 неденоминирани лв.- в 10- дневен срок от приемане на сградата в готов вид с приемателен Протокол /обр.16/ и предаване на обектите по раздел I на купувача- ответник.

Фактическото и правното бстоятелство, на което се основава искът на 2 бр. ищци към ответника, макар и при условията на евентуалност, е неизпълнение на задълженията от страна на ответната Община- К., предвидени в раздел III на договора за заплащане на останалата неизплатена част от продажната цена. Видно и от признанията на ищците в исковата молба, ответната Община- К. е изпълнила задължението си за плащане на 90% от продажната цена, уговорена в договора. Това безспорно и признато от ищците обстоятелство ги задължава като продавачи да изпълнят своето задължение, а именно да построят и предадат в срок от 10 месеца от подписването на договора, в напълно завършен вид и годни според предназначението им описаните в раздел първи на договора недвижими имоти в пълно съответствие с одобрения архитектурно- строителен проект на сградата и с допълнително сключеното между страните споразумение, представляващо Приложение № 1 към договора, за вида и обема на вътрешните подобрения на продаваемите недвижими имоти. Едва с изпълнението на това задължение би възникнало за ищците правото да претендират останалите 10 % в размер на 81 991 неденоминирани лв. в 10 -дневен срок от приемане на сградата в готов вид с приемателен протокол /обр.16/ и предаване на обектите по раздел I на купувача. От представените към исковата молба доказателства и от приетата и неоспорената по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че сградата и конкретно обектите, предмет на процесния договор не са завършени съгласно уговореното приемане на сградата в напълно завършен вид и годни за експлоатация според предназначението им с приемателен протокол (обр. 16), и предаване на обектите по раздел I  на купувача- ответник. Към исковата молба и в хода на делото не са представени доказателства, установяващи изпълнението на това задължение на ищците. Втория етаж на жилищната сграда, в която се намират процесиите офиси е завършена само в груб строеж, като от гореописаното следва извода, че към настоящия момент ищците са неизправната страна по договора и не може да искат разваляне на договора поради неизпълнение.

Наред с това неоснователен е иска за разваляне на договора сключен с Нотариален акт № 147, том. IV, дело № 1086/1994г. от 21.04.1994г. и предвид факта, че
задължението на Община- К. за заплащане на останалите 10% от цената на
закупените 3 бр. отделни недвижими имоти/3 бр. офиси/ е незначителна с оглед на обстоятелството, че в голямата си част
Община- К., като купувач е изпълнила задължението си да плати 90% от продажната цена на продавачите- двамата ищци по делото.

При спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва
да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им
само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното между страните по тях, съгласно законовата разпоредба на чл.87, ал.4 от ЗЗД, съгласно която не се допуска разваляне на договор, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, какъвто е и процесния случай по настоящото гр.дело- в този случай
преценката за това, дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с
интересите на кредитора, следва да се извърши не с оглед субективното отношение на
последния към интереса му и към неизпълнената част от задълженията на длъжника, а
от установените и доказани по делото обективни дадености.

        Наред с това искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като макарн ищците да
не са изпълнили собственото си задължение за построяване на имотите в готов вид с
приемателен   протокол   /обр.   №16/,   за   сградата   е   издадено   удостоверение   за
№ 107/28.04.2006г., според което сградата, част от която са и имотите предмет на
процесния договор, е завършена в груб строеж. Дори да се приеме, че влизайки във
владение на процесиите имоти, за ответната Община- К. възниква задължение за плащане
неизплатената част от продажната цена, то претенциите на ищците за разваляне на
договора са  неоснователни,  тъй  като  същите  са погасени  по давност  съгласно разпоредбата на чл.87, ал.З от ЗЗД. Още повече, чи никой от 2 бр. ищци не посочва обстоятелства за спиране и/или
прекъсване на предвидения в закона преклузивен срок. Поради което правото да се
иска разваляне на договора от ищците се е погасило с изтичане на обикновения законов 5-
годишен срок.

 

Предвид всички гореизложени мотиви, съдът счита, че следва да отхвърлите предявените от 2 бр. ищци- съпрузите Ц.И.П. и Я.Н.П./***/ против ответника Община- К. както главния иск за прогласяване на нищожност на сделката за покупко-продажба на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД/поради невъзможен предмет/, както и съединения с главния иск при условията на евентуалност обусловен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 147, том IV, дело № 1086/1994г.. от 21.04.1994г., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

 

ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ОБЯБЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ И ОБЕЗСИЛВАНЕ НА 2 БР. АЧОС :

          С оглед всички по- горе изложени мотиви, съдът счита, че предвид отхвъллените вече както главен иск за прогласяване на нищожност на сделката за покупко-продажба по чл.26, ал.2 от ЗЗД/поради невъзможен предмет/, така и на съединения с главния иск при условията на евентуалност обусловен иск за разваляне на договора за покупко-продажба по чл.87, ал.3 от ЗЗД, следва да се п останови и единствено възможното при тази фактическа и правна ситуация цялостно отхвърляне на ищцовото искане и за обямяване нищожността и обезсилване на горепосочените 2 бр. Актове за частна общинска собственост/АЧОС/ № 260/04.08.1999г.  и № 103/12.04.2006г., вписан в Службата по вписванията- *** с вх.№ 4146/08.06.2006г., като правна последица от необявяване нищожността на твърдяното придобивно основание, ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.26, ал.1 и 2 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

     

                                   Р   Е   Ш   И   :

       

        ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани исковете на Ц.И.П.- ЕГН ********** и Я.Н.П.- ЕГН **********,***, против ответника Община- К., обл.С., ***, ЕИК- 000817778 :

 

         1. ОСНОВНИЯ- за прогласяване нищожността на извършената сделка с нотариален акт № 147, т.1V, н.д. № 1086/21.04.1994г. издаден от нотариус при РС- *** между тях двамата ищци Ц.И.П.- ЕГН ********** и Я.Н.П.- ЕГН **********-***- от друга, за обекти: ОФИС-ПОМЕЩЕНИЕ, номер 6 /шест/ с полезна площ от 13.8 /тринадесет цяло и
осем/ кв.м., ОФИС-ПОМЕЩЕНИЕ номер 7/седем/ с полезна площ от 15 /петнадесет/ кв.м. и ОФИС-ПОМЕЩЕНИЕ номер 8 /осем/ с полезна площ от 15/петнадесет / кв.м., намиращи се в северозападната част на първи надпартерен етаж в новострояща се сграда в парцел V-5990 /пети за петдесет хиляди деветстотин и деветдесети/ в кв.182/сто осемдесет и втори/ по нот.акт, а по скица кв.182а /сто осемдесет и две А/ в ***, ЗАЕДНО с принадлежащото на офисите сервизно помещение /санитарен възел/, намиращо се между офис № 6 и вътрешно стълбище на сградата, с обща застроена площ на продаваемите се недвижими имоти от 82.53 /осемдесет и две цяло и петдесет и три/ кв.м., ЗАЕДНО с припадащите им се 6.49 % /шест цяло и четиридесет и девет процента/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13.93 /тринадесет цяло и деветдесет и три / кв.м. и с припадащите се 6.49 % /шест цяло и четиридесет и девет процента/ идеални части от правото на собственост върху терена, представляващ дворно място от 385/триста осемдесет и пет/ кв.м., за което е отреден парцел \/- 5990 /пети за петдесет хиляди деветстотин и деветдесети/ в кв.182/сто осемдесет и втори/ по нот. акт, а по скица кв.182а /сто осемдесет и две А/ по плана на ***, при граници: север- ***, изток- *** юг- улица и запад- парцел IV- 5991, 5992, собственост на наследници на Г.С., поради невъзможен предмет.

 

         2. ЕВЕНТУАЛНИЯ- за  разваляне на договора, сключен с нот.акт № 147, т.ІV, н.д.№ 1086/21.04.1994г., издаден от нотариус при РС- К., поради неизпълнение на същия в т.III- неизплатено задължение в размер на 10% /десет / процента в размер на 81 991 /осемдесет и една хиляда деветстотин деветдесет и един/ лева.

 

         3. ИСКАНЕТО да се обяви нищожност и да се обезсилят 2 бр. Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 260/04.08.1999г. и № 103/12.04.2006г., вписани в Службата по вписванията- *** с вх.№ 4146/08.06.2006г., като евентуална правна последица от нищожността на придобивното основание.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- гр.Пловдив.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :