Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 207                                         12.05.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети април                                                                 2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 32 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

 

Предявен е иск с правно основание чл. 627 от ТЗ, , във вр. с във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

 

Ищцата Т.Н.А. твърди, че ответникът Г.Х.В. е едноличен собственик на капитала, управител и представител на ТД „В. -91“ ЕООД. На 12.04.2007г. сключили предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът се задължил да й продаде недвижим имот – магазин (офис) със санитарен възел, находящ се в ***, а ищцата се задължила да заплати продажната цена от 48 000 евро. При сключване на договора ищцата е заплатила в брой на ответника задатък от 14 000 евро. Остатъкът от продажната цена в размер на 34 000 евро дължала до 11.05.2007 г., в който срок следва да се сключи окончателен договор за продажба на имота в нотариална форма. През месец май 2007 г. при получаване на документа за право на собственост на ЕООД-продавач на имота и след  направена проверка установявила вещни тежести: Договорна ипотека  с в полза на ЦКБ-АД за обезпечаването на банков кредит в размер 39 000 лв., ползван от  „В.-91“ ЕООД, както и Възбрана по ЧГД №796/2007 г. на КРС. Със заявление – покана развалила и се отказала от сключения предварителен договор, като поискала да й бъде върната платената от нея сума от 14 000 евро. На 23.05.2007 г. предявила пред ОС гр. Ст. Загора иск за връщане на платения задатък, по който било образувано т.дело  № 256/ 2007 г.. С решение по това дело е уважен изцяло предявеният иск. Образувано било изпълнително дело за събиране на присъденото вземане. На 11.05.2010 г. ответникът подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на „В.-91“ ЕООД поради неплатежоспособност, по която молба било образувано т.дело № 246/2010 г. на СтОС. С Решение на СтОС „В.-91“ ЕООД е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008 г., обявено е в несъстоятелност и производството е спряно. С Решение № 32/01.11.2011г. по т.дело № 246/2010г. на СтОС производството по делото било прекратено и ЕООД било заличено като търговец – юридическо лице в търговския регистър при АВ. Това направило невъзможно удовлетворяване вземането на ищцата. Ето защо предявява четири алтернативно предявени иска против ответника.

 

Първият от тях е за неоснователно обогатяване - за присъждане на сумата от 14000 лева като получена от ответника в качеството му на физическо лице без основание. Вторият е с правно основание чл. 627 от ТЗ за ангажиране на личната отговорност на ответника в качеството на физическо лице за това, че като управител на „В. - 91“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 626 от ТЗ за своевременно подаване на заявление за откриване на производство по несъстоятелност, което довело до увреждане на ищцата поради невъзможността да си получи сумата от 14000 евро от дружеството. Третата претенция е за присъждане на сумата от 14000 евро, присъдена с решението по гр. д. № 1229/2008 година на ПАС, но несъбрана от заличеното дружество, като обезщетение за неправомерното вредоносно поведение на ответника, изразяващо се в смесване на имуществото на дружеството с това на физическото лице – негов собственик и управител и в източване на активите на дружеството в полза на физическото лице. Четвъртата претенция е за присъждане на исковата сума като обезщетение за неправомерното вредоносно поведение на ответника, който в качеството си на управител на дружеството го е довел до свръхзадълженост и неплатежоспособност, като по този начин е увредил ищцата, лишавайки я от възможността са си получи от дружеството присъдената сума от 14 000 евро. Моли да се присъдят направените по разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

 

Ответникът Г.Х.В. оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е налице твърдяното неправомерно вредоносно поведение по чл.627 от ТЗ, тъй като неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, независещо от волята му и се изразявала в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг. Това било причината да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, вписана в Търговския регистър. С оглед на това ищцата имала възможност да се запознае със състоянието на дружеството и да предприеме необходимите действия. В предвидения едногодишен срок не е постъпило искане от страна на ищцата като кредитор за възобновяване на производството, поради което то е прекратено и дружеството е заличено от търговския регистър. Ищцата не е предприела и действия за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, въпреки че е разполагала с доказателства, че то не е в добро финансово състояние. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват (чл.739, ал.1 от ТЗ). Дори молбата за откриване на производството да е била подадена своевременно, то същата би била с начална дата 01.06.2008 г., към която дата ищцата не е имала правно основание да претендира вземане към дружеството. Предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД счита за недопустим. Ищцата била получила защита на своите права видно от Решението с което предявеният иск (със същия предмет) е уважен. Счита за неоснователно и недоказано твърдението за неправомерно вредоносно поведение, обуславящо възникването на личната му отговорност за задължения на дружеството. ЕООД отговаря към кредиторите си до размера на капитала, а съдружникът до размера на дяловата си вноска. Не е регламентирана в закона лична отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество. По същите съображения счита за неоснователен и недоказан иска за твърдяното неправомерно вредоносно поведение, обуславящо възникване и наличие на личната му отговорност. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба „В. – 91“ ЕООД е заличено от търговския регистър и не може да отговаря за твърдените действия и вреди, тъй като е несъществуващ субект. Моли иска да бъде отхвърлен на всички основания.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

С нотариален акт № 24, том 1, рег. № 168, нот.дело № 17/2007г. ответникът „В. – 91“ ЕООД купува от „Инвестор“ ООД следния недвижим имот: офис, находящ се на първи етаж на кота нула в построената в УПИ VII-3993 от 350 кв.м. в кв.48 по плана на гр. Казанлък сграда – етажна собственост, със застроена площ на офиса от 36 кв.м., при граници на офиса – отгоре – ап. № 3; отдолу – избени помещения; от север – калкан; от запад – външна стена; от изток – лице на сградата; от юг – магазин за авточасти, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата вкл. от дворното място, с данъчна оценка от 15073, 10 лв. за сумата от 27 000 лв. без ДДС, които купувачът ще заплати на продавача след отпускане на кредит от ЦКБ АД, след вписване на първа по ред ипотека върху описания в нотариалния акт недвижим имот и издаване на удостоверение за това от Агенция по вписвания.

 

С нотариален акт № 25, том 1, рег. № 109 по дело № 18 от 2007 г. е учредена договорна ипотека върху описания по-горе недвижим имот.

 

От представения и приет като доказателство по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2007г. се установява, че ответникът се е задължил да продаде на ищцата следния свой собствен недвижим имот, а именно: магазин с РЗП 46 кв.м. със санитарен възел, намиращ се на ***, срещу продажната цена от 48 000 евро. В чл.2 от договора е записано, че при сключване на договора продавачът удостоверява с подписа си, че е получил от купувача капаро в размер на 14 000 евро. Останалата сума в размер на 34 000 евро следва да се плати до 11.05.2007г., до която дата да се извърши и нотариалното прехвърляне на описания по-горе недвижим имот, и да се сключи окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма. В чл.6 от предварителния договор страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на условията, предвидени в него от страна на продавача, купувачът може да изиска връщане на задатъка или обявяване на предварителния договор за окончателен.

 

От представената по делото заявление – покана от 09.05.2007г. се установява, че ищцата разваля и се отказва от предварителния договор  от 12.04.2007 г., като иска връщане на платената от нея сума в размер на 14 000 евро от ответника, поради вещните тежести, с които е обременен имотът.

 

Видно от приложената по делото Обезпечителна заповед от 03.05.2007г. е наложена възбрана върху недвижимия имот. С удостоверение с изх.рег. № 2761 от 28.05.2007г. е установено, че за периода от 09.02.2007г. до 28.05.2007 г. има наложени тежести на недвижимия имот, описан в нот.акт № 24, том 1, рег. № 168 по н.дело 17/2007г. на нотариус Павлова, а именно: договорна ипотека вх. № 1094/09.02.2007г. в полза на ЦКБ-АД; възбрана вх. № 4023/03.05.2007г. по ч.гр.д. 796/2007г.; възбрана с вх. №4565/28.05.2007г. по обезпечителна заповед на РС-гр. Казанлък.

 

С Решение № 29/12.04.2010 г. по т.дело № 488/2009г. на 1т.о. на ВКС-ТК е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.д. № 1229/2008г. на ПАС, с което предявеният иск за връщане на сумата от 14 000 евро от „В.-91“ ЕООД е уважен изцяло. С оглед на това на 22.04.2010г. на ищцата е издаден Изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 155/2010г. при ЧСИ Р.Мандурова с рег. № 868-СтОС за събиране на присъденото вземане.

 

С Решение № 33/28.07.2010 г. по т.дело № 246/2010г.  на СтОС „В.-91“ ЕООД е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. Дружеството е обявено в несъстоятелност поради липса на налично имущество и производството е спряно.

 

С Решение № 32/01.11.2011г. по т.дело №246/2010г. на СтОС производството по делото е прекратено и дружеството е заличено като търговец-ЮЛ в търговския регистър при АВ. По настоящото дело е приложено търг.дело № 256/2007г. по описа на ОС-гр. Ст.Загора; ч.гр.д. № 796/2007г. на КРС; търг.дело №278/2007г. на СОС; търг.дело № 246/2010г. на СОС.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че от представените като доказателства по делото документи на „В.-91“ ЕООД не са установени – фискален бон, ПКО, фактура за заплатена в брой от ищцата на ответника сума– задатък от 14 000 евро при сключване на предварителния договор от 12.04.2007г. На експертизата не са предоставени първични счетоводни документи, осчетоводени от „В.-91“ ЕООД за 2007г. Заплатената в брой от ищцата сума от 14 000 евро не е записана в счетоводството като постъпил приход и наличен паричен актив в имуществото на „В.-91“ ЕООД съгласно баланса на дружеството към 31.12.2009г., съдържащ данни и за състоянието към 31.12.2008г. Не е възможно да се установи начисляването на дължимия размер на ДДС по ЗДДС за платената от ищцата сума от 14 00 евро. Към 31.12.2007г. по баланса на „В.-91“ ЕООД са отчетени дълготрайни материални активи за 47 000 лв., а към 31.12.2008г. достигат до 69 000 лв. Към 31.12.2007г. по баланса на „Валерво-91“ ЕООД са отчетени краткотрайни материални активи за 175 000 лв., а към 31.12.2008г. достигат до 201 000 лв. Нетната стойност на активите към 31.12.2007г. не е определена поради непредоставена информация за пасива по баланса на дружеството към тази дата. Не може да се определи и нетната стойност на активите към дата 30.06.2008г. Към 31.12.2008г. нетната стойност на активите е 73 000 лв. Липсва счетоводна информация за установяване възможно ли е да се удовлетвори вземането на ищцата от имуществото на дружеството към определената от съда начална дата за спиране на плащанията 01.06.2008г. Налице е промяна в икономическото и финансовото състояние на „В.-91“ ЕООД за времето след приетата от съда начална дата за спиране на плащанията – 01.06.2008г. до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на 11.05.2010г. по търг.дело № 246/2010г. на СтОС. Към датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството има формирани и натрупани нови необслужвани задължения – завишението е с 14 000 лв. Към 31.12.2008г. активите на дружеството са общо 270 000 лв., като до 30.04.2010 размерът им е 188 000 лв. (30 % по-малък). В заключението на вещото лице в съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 147/19.07.2010г. по търг.дело по несъстоятелност № 246/2010г. не са посочени по вид, количество и стойности включените активи по баланса на „В.-91“ ЕООД на обща стойност 144 000 лв. Посочено е, че по изявление на собственика-ответник по делото водещите се по баланса стоки за 144 000лв. не са в наличност и не са показани на експертизата. Установено е настъпване на трайна декапитализация, неплатежоспособност и свръхзадълженост на „В.-91“ ЕООД, в резултат на които фирменото имущество не е достатъчно, за да може дружеството да изпълнява и да обслужва задължения, произтичащи от дейността му. Установената от експертизата по търг. дело № 246/2010г. на СтОС неналичност – липса на заведени по баланса на „В.-91“ ЕООД оборотни активи на обща стойност от 145 000 лв. (призната от ответника като МОЛ и управител на дружеството), представлява укрито – нерегламентирано и недокументирано разпореждане и източване на фирмени активи от ответника, водещо до смесване (до преливане) на имуществото на ЕООД с това на ответника като управител и собственик на дружеството. Установената от експертизата по търг.дело № 246/2010г. на СтОС неналичност – липса на заведени по баланса на „В.-91“ ЕООД оборотни активи на обща стойност от 144 000 лв. намалява имуществото на дружеството и уврежда ищцата като кредитор с продажната стойност на стоките.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

По въпроса за възможността ищецът да предяви няколко иска и то при условията на алтернативно обективно съединяване на исковете, е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК – Решение № 392 от 18.01.2012 година на ВКС по гр. д. № 1487/2010 година, ІV г.о.. Според нея алтернативното обективно съединяване на исковете е допустимо, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на правото си, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията си или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право.

 

При предявяването на исковете при условията на алтернативно обективно съединяване обаче ищецът предоставя на съда да разгледа и да уважи един от предявените искове. Съдът не следва да разглежда и не дължи произнасяне по всичките предявени искове, а само по един от тях, като в мотивите и диспозитива на решението му следва ясно и точно да е посочено по кой от всичките алтернативно съединени искове уважава претенцията.

 

В конкретния случай съдът намира за основателен предявения иск с правно основание чл. 627 от ТЗ за ангажиране на личната отговорност на ответника в качеството на физическо лице за това, че като управител на „В. - 91“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 626 от ТЗ за своевременно подаване на заявление за откриване на производство по несъстоятелност, което довело до увреждане на ищцата поради невъзможността да си получи сумата от 14000 евро от дружеството.

 

За да е налице отговорност по чл. 627 ТЗ, следва да са налице следните предпоставки: изпадане на търговско дружество в положение на неплатежоспособност /свръхзадълженост/; противоправно бездействие на неговия управител, изразяващо се в неподаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество в срок от възникване на състоянието на неплатежоспособност /респ.свръх задълженост/; наличие на кредитор с ликвидно, изискуемо и неудовлетворено вземане; настъпила вреда за последния, изразяваща се в невъзможност за последващо удовлетворяване на това вземане въз основа на законно предвидените способи; причинна връзка между поведението на управителя и състоянието на неудовлетвореност на вземането. Специалната отговорност по чл. 627 от ТЗ цели да компенсира тези вреди и подобно на отговорността по чл. 45 от ЗЗД възниква, само когато липсва друго основание, на което кредиторът може да бъде възмезден.

 

Безспорно по делото е, че с Решение № 33/28.07.2010г. по т.дело № 246/2010г.  на СтОС  „В.-91“ ЕООД е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008 г. и е открито производство по несъстоятелност. 

 

С Решение № 29/12.04.2010 г. по т.дело № 488/2009г. на 1т.о. на ВКС-ТК е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.д. № 1229/2008г. на ПАС, с което предявеният иск от ищцата за връщане на сумата от 14 000 евро от „В.-91“ ЕООД е уважен изцяло.

 

От първоначалното и допълнителните заключения и обяснения в с.з. на вещото лице по приетата от съда ССЕ се установява, че нетната стойност на активите на "В.-91" ЕООД по баланс към 31.12.2008 г. е в размер на 73 000 лева. Паричното вземане на ищцата в размер на 14 000 евро може да бъде удовлетворено от имуществото на "В.-91"- ЕООД към 31.12.2008 г. от нетната стойност на активите на ЕООД, възлизащи към 31.12.2008 г. в размер на 73 000 лева.

 

Поради което са налице предпоставките на иска по чл.627 от ТЗ, тъй като ако ответникът управител Г.В. бе изпълнил задължението си за заявя­ване по чл. 626 от ТЗ в законния 30-дневен срок или в срок до 31.12.2008 г., то в производството по несъстоятелност паричното вземане на ищцата в размер на общо 14 000 евро е могло да бъде изцяло и напълно удовлетво­рено от имуществото на ТД"В.-91" ЕООД от нетната стойност на активите на ЕООД-длъжник, възлизащи към дата 31.12.2008 г. в размер на 73 000 лева.

 

По делото не се твърди, нито се представят доказателства, че в законоустановения 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособността,  ответникът да е депозирала пред съда молба по чл. 626 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на В.-91“ ЕООД.

 

С влизане в сила на Решение № 32/01.11.2011г. по т.дело №246/2010г. на СтОС производството по делото е прекратено и дружеството е заличено като търговец в търговския регистър, фактическият състав на претърпяното от ищцата увреждане в размер на 14 000 евро е завършен, защото заличаването на търговеца на основание чл. 632, ал.4 ТЗ преклудира окончателно възможността за събиране вземанията на кредиторите и поражда правото да се търси обезщетение на основание чл. 627 от ТЗ.

 

Неоснователно е и възражението на ответника, че претендираните вреди са хипотетични и не са пряка и непосредствена последица от незаявяване на неплатежоспособността на В.-91“ ЕООД. Ако ответника беше изпълнил задължението си да заяви в срок неплатежоспособността на управляваното от него дружество и беше поискал откриване на производство по несъстоятелност в срока по чл. 626, ал.1 ТЗ, търговската дейност на дружеството би била своевременно преустановена, което би дало възможност на ищцата в производството по несъстоятелност паричното вземане в размер на общо 14 000 евро да бъде изцяло удовлетво­рено. Налице е промяна в икономическото и финансовото състояние на ТД "В.-91"' ЕООД за времето след началната дата на спиране на плащанията на 01.06.2008 г., и след 31.12.2008 г., и до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дру­жеството на 11.05.2010 г. по ТД № 246/2010 г. на СтОС, изразяваща се във формирани и натрупани са нови необслужвани задължения, драстично намаление на активите на дружеството, липса на оборотни активи по баланса на ТД “В.-91”- ЕООД на обща стойност 145 000 лв., настъпване на трайна декапитализация, неплатежоспособност и свръхзадълженост на ТД "В.-91"- ЕООД.

 

            Следователно и предвид установените факти е налице неправомерно вредоносно поведение на ответника Г.В. като собственик и управител на ЕООД по чл. 627 от ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл. 626 от ТЗ, което уврежда ищцата Т.А. като кредитор и което обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника Г.В., като управител на "В.-91”- ЕООД за причинената на ищеца Т.А. имуществена вреда в размер на общо 14 000 евро.

 

            С оглед гореизложените факти, доказателства и произтичащите от тях правни изводи, предявеният от ищцата срещу ответника осъдителен иск за 14 000 евро се явява изцяло основателен и доказан.

 

Поради което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 14 000 евро, ведно със законните последици от това. На основание 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска  в съда /12.04.2012г./, до окончателното плащане на сумата, ведно със законните последици от това.

 

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на 4785,26 лв., както следва: 3 755, 26 лв. разноски по гр. дело № 1058/2012 г. на СтОС; 1000 лв. разноски за особен представител за разглеждане на делото пред ПАС и 30 лв. държавна такса за касационно обжалване пред ВКС.

 

Ето защо, съдът

               

               Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Г.Х.В., ЕГН *********,*** - къща, да заплати на Т.Н.А., ЕГН ********** *** – къща, сумата 14 000 евро /четиринадесет хиляди евро/, на основание чл. 627 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска в съда 12.04.2012 г., до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА Г.Х.В., ЕГН *********,*** - къща, да заплати на Т.Н.А., ЕГН ********** *** - къща, сумата 4 785,26 лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр. Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.                                                   

 

  

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………