Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 236                              25.05.2015 година                    гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                          две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1334 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Обжалвано е решение от 16.05.2014 г. по гр.д. № 3223/2013 г. на Районен съд гр. С., с което е отхвърлен иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, предявен от К.Д.С., В.Р.С. и Д.Р.С. срещу Г.Н.И. за заплащане на сумата от 24 180 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е платена без правно основание.

         Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Има твърдения за неправилно разпределение на доказателствената тежест в доклада на съда и аргументи за необоснованост на решението. Искането е да се отмени обжалвания акт и да се постанови друго решение, с което да се уважи изцяло предявения иск.

         В срока по чл. 263 ал. 1 не е постъпил отговор от насрещната страна - Г.Н.И..

         В първото съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът поддържа така подадената жалба, а ответната страна я оспорва като неоснователна. В писмена защита процесуалния представител на въззиваемия - адв. К. навежда доводи за противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и искането в петитума. С определение на въззивната инстанция е отменен дадения ход по същество и е оставена без движение така предявената искова молба за уточняване на противоречията в обстоятелствената й част, за да може съдът да определи ясно какви факти се твърдят и от кого се предявява иска. С постъпила молба от процесуалния представител на ищците - адв. Ч. е уточнено, че искът се предявява от К., В. и Д. С. в качеството им на наследници на Р. С.. Уточнява се, че исковата молба пред районния съд е подадена от Р. С. в качеството му на физическо лице, а не като Управител на “Р.” ЕООД. Фактите и обстоятелства, на които се основава иска са, че на 15.07.2008 г. Р. С. е направил валутен превод на сумата от 12 400 евро или 24 180 лева на ответника Г.И. по посочена от него сметка в Г.. Като основание за превода е посочил покупка на земя. Твърди се, че между физическите лица Р. С. и Г.И. няма сключвани сделки, като ответникът не е прехвърлял имот на ищеца. До завеждането на исковата молба и след нея сумата от 24 180 лева не е върната и ответникът се е обогатил неоснователно. В съдебно заседание и след запознаване с уточнителната молба на въззивника, процесуалният представител на въззиваемия адв. К. взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че не са налице процесуални нарушения. Не оспорва, че сумата е получена, но същата не е платена и задържана без основание от доверителя й. Излага подробни аргументи за основателността на плащането.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд С. е предявен иск по чл. 55 ал. 1 предл. 3-то от ЗЗД от Р. С. срещу Г.И. за сумата от 24 180 лева, която сума се твърди, че е платена при начална липса на основание. В първоначалната искова молба от 08.07.2013 г. се излагат твърдения в обстоятелствената част, че ищецът Р. С. е управител на търговско дружество “Р.” ЕООД. През 2008 г. представляваното от него дружество е закупило дворно място от 1 дка в строителните граници на гр. С.. Ответникът е едно от лицата, което е прехвърлило своя идеална част от горепосочения имот, за което на 14.07.2008 г. бил съставен Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. Г.. В деня следващ сключената сделка т.е. на 15.07.2008 г. е осъществил валутен превод на 12 400 евро по сметка, посочена от Г.И. в Г., където последният пребивава постоянно. След тази дата се твърди, че не са сключвани сделки с ответника И..

Исковата молба продължава с твърдения, че по така сключената нотариална сделка на 14.07.2008 г. се установило, че прехвърленият имот всъщност не бил собственост на продавачите. С влязло в сила решение е установено, че процесното дворно място е собственост на трето лице, а не на продавачите по сделката, сред които бил и ответникът Г.И..

За представляваното от Р. С. дружество се породил правният интерес да развали сключената сделка и да иска връщане на цената. С искова молба от 01.11.2011 г. “Р.” ЕООД, представлявано от Р. С., е предявило иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на покупко - продажбата и по чл. 189 ал. 1 от ЗЗД за връщане на цената по сделката срещу четиримата продавачи, сред които бил и настоящият ответник. С влязло в сила решение на Апелативен съд П. е постановено разваляне на покупко-продажбата на процесния имот - дворно място, бивше лозе от 1 дка между купувача “Р.” ЕООД и продавачите Г. Н.И., Г.Н.И., Д. Р.Ж. и Ж. Н. Ж.. Четиримата ответници са осъдени разделно всеки един от тях да заплати по 12 500 лева на търговското дружество с Управител Р. С., която сума е прието, че представлява продажната цена на имота (общо 50 000 лева). В мотивите на Апелативния съд е коментирано, че представената вносна бележка за валутен превод от 12 400 евро, която е предмет и на настоящото дело е възможно да е част от продажната цена или над нея. Решаващ мотив в акта на Апелативния съд за това каква цена следва да се върне по Договора за покупко - продажба на имота е изявлението в нотариалния акт за платена сума в размер на 50 000 лева.

Позовавайки се на мотивите на Апелативен съд П. Р. С. е предявил и настоящата искова молба, с която твърди, че е платил сумата от 12 400 евро на Г.И., без да е налице основание за това и поради следва да се върне изцяло.

Искът е квалифициран по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД - иск за връщане на нещо, получено без основание. Доказателствената тежест по него е правилно разпределена от първата инстанция и не са налице нарушения на процесуалните правила независимо от твърденията на адв. Ч..

В хода на процеса пред първа инстанция се установява, че ищецът е починал и на негово място са конституирани наследниците му - съпругата му К.С. и синовете му В. и Д. С., които са упълномощили надлежно адв. Ч. да ги представлява до приключване на делото (вж. л. 43 и л. 49 от първоинстанционното дело и л. 39 до 41 от въззивното дело).

         Като безспорен между страните може да се отдели фактът, че на 15.07.2008 г. по банков път е преведена сумата от 12 400 евро или 24 180 лева от Р. С. на Г.И. на банкова сметка *** И.. В нареждането за валутен превод е посочено като основание за плащане “покупка на земя”. Също така безспорно е, че със сила на пресъдено нещо е установено, че Г.И. следва да заплати на търговското дружество “Р.” ЕООД с Управител Р. С. сумата от 12 500 лева, представляваща припадащата му се част от платена от дружеството продажна цена (в общ размер от 50 000 лева) на идеална част от недвижим имот по развален договор за покупко - продажба ит 14.07.2008 г., обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. Г.. За сумата от 12 500 лева има издаден изпълнителен лист. Между страните не се твърди да съществуват други правоотношения освен покупко - продажбата на недвижим имот от 14.07.2008 г., по която сделка Р. С. действа от името на търговското дружество “Р.” ЕООД.

         Спорен е фактът дали сумата от 24 180 лева подлежи на връщане от ответника като получена без основание.

         В хода на първоинстанционното производство е представено пълномощно от което е видно, че ответникът Г.Н.И. е упълномощил брат си Генчо Н.И. да го представлява пред нотариус във връзка с продажбата на гореописания имот - дворно място, бивше лозе от 1 дка в границите на гр. С.. Посочено е, че купувачът следва да преведе сумата от покупко - продажбата по банкова сметка *** И. в “Р. Г.”, гр. Любенау Шпреевалд. Това пълномощно не е оспорено и очевидно посочената в него сметка съответства на написаното в представената вносна бележка за сумата от 24 180 лева. В съдебно заседание пред първа инстанция процесуалният представител на ответника твърди, че получената сума не е без основание - тя е платена именно във връзка със сключения на 14.07.2008 г. и по - късно развален по съдебен ред договор за покупко- продажба на имот - дворно място, бивше лозе от 1 дка в границите на гр. С.. Същото се твърди и в устните заседания пред въззивната инстанция - сумата е получена и задържана от Г.И. по сключената на 14.07.2008 г. сделка. От представения по приложеното дело нотариален акт от същата дата е видно, че на самата сделка не е присъствал ответникът Г.И., а е бил представляван от брат си Генчо И..

         Предвид всички гореизложени факти, настоящата инстанция стигна до следните правни изводи:

         Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.

            Безспорно е, че сумата от 24 180 лева е получена от ответника Г.И. по банков път. В негова тежест е да докаже, че има основание да получи сумата към момента на плащането й и впоследствие да я задържи. Посоченото във вносната бележка за банков превод, подписана от платеца Р. С., основание “покупка на земя” е индиция за съществуването на правоотношение между него и ответника И. и по същество представлява признаване на неизгодни за направилия волеизявлението факти. Предвид обаче липсата на конкретизация за каква земя става въпрос т.е. за минала или бъдеща сделка това отбелязване не е достатъчно за отхвърляне на иска изцяло. С уточняването на исковата молба пред въззивната инстанция се установи, че ищец е физическото лице Р. С. т.е. същият твърди, че неговият патримониум се е намалил със сумата от 24 180 лева и това не се оспорва от ответника. Последният твърди, че цялата сума не е платена без основание, а е получена и задържана правомерно на основание сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот - дворно място от 1 дка в строителните граници на гр. С., за което на 14.07.2008 г. бил съставен Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. Г.. По този договор страни са съответно купувач - “Р.” ЕООД и продавачи - Г. Н.И., Г.Н.И., Д. Р.Ж. и Ж. Н. Ж.. С влязло в сила решение е установено, че продажната цена на имота е 50 000 лева и всеки един от продавачите, вкл. ответникът Г.И., е осъден да заплати разделно сумата от 12 500 лева на “Р.” ЕООД, за което има издадени и изпълнителни листи. Между настоящото дело и делото за разваляне на договора за покупко - продажба и връщане на цената на отпаднало основание няма идентитет доколкото настоящият иск е предявен от физическото лице Р. С. респективно от неговите наследници и връщане на сумата се претендира поради плащането й при първоначална липса на основание. Мотивите на решението на Апелативен съд П. не се ползват със сила на пресъдено нещо и обсъждането на доказателства в него не обвързват настоящата инстанция, още повече, че решаващият довод за установяване на цената на имота е бил представеният нотариален акт с посочена платена цена 50 000 лева. Плащането на тази цена е възможно да е станало на продавачите, сред които и ответникът в настоящото производство в брой или по банков път. Предвид установеното постоянно местоживеене на Г.И. в Г. и представеното пълномощно по настоящото дело, както и нотариалният акт, намиращ се по кориците на приложените дела (който нотариален акт може да се счете, че е служебно известен факт на съда) се установява, че към момента на сключването на сделката И. не е присъствал лично т.е. логично е да получи сумата по банкова сметка ***, където живее. Същият твърди, че е получил цялата сума по въпросната сделка т.е. не навежда доводи и не ангажира доказателства част от нея да е предадена на друго лице - някой от продавачите по развалената вече сделка. Настоящият състав намира, че към момента на плащането на 15.07.2008 г. на сумата от 24 180 лева е съществувало правно основание за плащането на сумата от 12 500 лева по сключената сделка на 14.07.2008 г. Вярно е, че тази сделка е между дружеството “Р.” ЕООД, представлявано от Управителя Р. С. и продавачите Г. Н.И., Г.Н.И., Д. Р.Ж. и Ж. Н. Ж., но няма пречка едно трето лице за сделката, каквото се явява физическото лице Р. С. да плати чуждо задължение - в случая на купувача търговското дружество. За установяването на тази връзка, а именно, че ищецът по настоящото дело е платил цената по нотариалния акт, е направена преценка на всички съвкупни доказателства по делото - вносната бележка с посочено правно основание, близките дати на плащането и на сключването на сделката за покупко - продажба, свързаността на юридическото лице (търговското дружество) и физическото лице Р. С., налице са и индиции по водените предходни дела за разваляне на договора от 14.07.2008 г., по които ищец е дружеството. Още с исковата молба, подписана от Р. С. по г.д. № 1124/2011 г. по описа на ОС С. е представено и процесното нареждане за валутен превод, като доказателство за платена цена именно по договора от 14.07.2008 т.е. може да се приеме, че е налице извънсъдебно признание за плащането на сума във връзка с договора. Съгласно чл. 73 от ЗЗД едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая е налице една заместима престация за плащане на цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот. Още повече, че законът не изисква правен интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице.

В предходното дело въпреки твърденията не е доказана симулация в цената на сделката и е постановено влязло в сила решение на граждански съд т.е. налице е СПН за цената по договора и дължимото връщане на 12 500 лева от Г.И., а последният твърди, че е задържал цялата платена сума от 24 180 лева във връзка с договора. Ето защо следва да се приеме, че по делото остана недоказано да е съществувало основание за плащане и съответно задържане на сумата над 12 500 лева до претендираните 24 180 лева т.е. в размер на 11 680 лева. Институтът на неоснователното обогатяване не позволява разместване на имуществени блага между лицата, без да е налице валиден юридически факт за това. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства обогатяване за чужда сметка без основание. Ето защо при липса на доказано основание за получаване на сумата от 11 680 лева от ответника Г.И. същият следва да я върне на лицето, от което я е получило. Решението на районния съд следва да се отмени изцяло, като се уважи иска за сумата от 11 680 лева от общо претендираните 24 180 лева.

         По разноските.

         Предвид крайния изход на спора и претендираните разноски от адв. Ч. в размер на 3 467, 20 лева, следва да се осъди ответникът Г.И. да заплати сума съразмерна с уважената част на иска в размер на 1 674, 80 лева.

         Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 413, 56 лева.

         Пред въззивната инстанция следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия сумата от 465 лева разноски, сторени за един адвокат, а въззиваемият следва да заплати на въззивника сторените разноски за държавна такса в размер на 233 лева.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.

Р Е Ш И:

         ОТМЕНЯ Решение от 16.05.2014 г. по гр.д. № 3223/2013 г. по описа на Районен съд гр. С., вместо което постановява:

         ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***, В.Р.С., ЕГН ********** *** и Д.Р.С., ЕГН ********** с адрес ***/наследници на Р. ВАСИЛЕВ С./ сумата от 11 680 лева, платена от Р. С. на 15.07.2008 г. и представляваща сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 08.07.2013 г. до окончателното й плащане.

     ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***, В.Р.С., ЕГН ********** *** и Д.Р.С., ЕГН ********** с адрес *** против Г.Н.И., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата в размера над 11 680 лева до 24 180 лв., платена от Р. С. на 15.07.2008 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.Н.И. с посочени данни да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на К.Д.С., В.Р.С. и Д.Р.С., с посочени данни сумата от 1 674, 80 лева разноски за първа инстанция.

     ОСЪЖДА К.Д.С., В.Р.С. и Д.Р.С. да заплатят на Г.Н.И. направените по делото разноски пред първа инстанция на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в размер на 413, 56 лева.

ОСЪЖДА К.Д.С., В.Р.С. и Д.Р.С. да заплатят на Г.Н.И. сумата от 465 лева разноски пред въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Г.Н.И. да заплати на К.Д.С., В.Р.С. и Д.Р.С. сумата от 233 лева разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.