Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 198   …………………11.05.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети април…………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             М. МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

  въззивно гражданско дело номер 1423……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 464 от 24.04.2014 г., постановено по гр.дело № 3607/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което В.Х.В., С.Г.В. и Х.Г.В. са осъдени да заплатят на Г.К.К. и Т.Х.Б. общо при условията на съпружеска имуществена общност сумата, с която се е увеличила стойността на поземлен имот от 480 кв.м в местността „Съборения мост” в землището на гр.Стара Загора, съставляващо ПИ № 63, при граници и съседи: запад - имот № 62; изток - имот № 64; юг - дере; север - път, представляващ по сега действащия план на новообразуваните имоти новообразуван имот № 63, кадастрален район 258, с площ от 485 кв.м., местност Съборена кюприя, землището на гр. Стара Загора, при граници и съседи: от изток - имот № 64 на Н.Д.К.; от запад - имот № 433 - лозе на Л.П.А.; от север - имот № 9504 - улица на Община Стара Загора и от юг - землищна граница, вследствие на извършени подобрения в него, представляващи изградена метална постройка от 12 кв.м тип „Бунгало" от метална конструкция с метални стени и покрив, с покривна изолация от гума; гараж от 13 кв.м, изграден с ламарина, дървени плоскости и етернитов покрив и плодни дръвчета: 2 бр. асми; 2 бр. кайсии; 2 бр. круши; 3 бр. череши; 1 бр. дюля; 2 бр. ябълки и 1 бр. вишна, както следва: В.Х.В. - 1782.50 лв.; С.Г.В. – 891.25 лв. и Х.Г.В. - 891,25 лв. или общо тримата 3565 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска - 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявените искове в останалата част- над присъдените 1782.50 лв. до претендираните 3066.61 лв. по отношение на В.Х.В.; над присъдените 891.25 лв. до претендираните 1533.31 лв. по отношение на С.Г.В. и над присъдените 891.25 лв. до претендираните 1533.31 лв. по отношение на Х.Г.В., са отхвърлени.

 

        Въззивниците В.Х.В., С.Г.В. и Х.Г.В. считат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу тях искове и им се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. В хода на производството на основание чл.227 ГПК  на мястото на починалия В.Х.В. са конституирани като въззивници неговите наследници: М.К.В., Р.В.Х. и Л.В.Х., които не се явяват в с.з. и не вземат становище по жалбата.

 

        Въззиваемите Г.К.К. и Т.Х.Б. – К., чрез пълномощника си адв.Д.Д., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК вземат становище, че оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд- потвърдено. Претендират за разноските в настоящата съдебна инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.72 ЗС. Ищците Г.К.К. и Т.Х.Б. твърдят, че по време на брака си придобили недвижим имот- 480 кв.м земеделска земя в м. „Съборения мост” в землището на гр.Стара Загора, съставляващо ПИ № 63, при граници и съседи: запад - имот № 62; изток - имот № 64; юг - дере; север - път, представляващ по сега действащия план на новообразуваните имоти новообразуван имот № 63, кадастрален район 258, с площ от 485 кв.м., м. „Съборена кюприя” в землището на гр.Стара Загора, при граници и съседи: от изток - имот № 64 на Н.Д.К.; от запад - имот № 433 - лозе на Л.П.А.; от север - имот № 9504 - улица на Община Стара Загора и от юг -землищна граница. От покупката на имота на 07.03.1995 г., включително и до настоящия момент твърдят, че владеят същия. Твърдят още, че в течение на времето били направили множество подобрения, както следва: през лятото на 1996 г. била изградена метална постройка тип „Бунгало" на две нива, предназначено за постоянно /целогодишно/ ползване, състояща се от помещение с южно изложение и тераса на юг, изолирано от земята на 1.20 м с обособена изба с оградни метални стени и носеща метална конструкция, върху която било монтирано самото бунгало; през есента на 1996 г. изградили гараж със застроена площ от 13.20 кв.м с подръчни материали и засадили 20 бр. плодни дръвчета: 2 бр. асми; 2 бр. кайсии; 2 бр. круши; 2 бр. лешник; 1 бр. орех; 2 бр. лозички; 3 бр. череши; 1 бр. дюля; 2 бр. черници; 2 бр. ябълки и  1 бр. вишна, като първите били засадени непосредствено след закупуването на имота през лятото на 1996 г., а последните- преди около 7 години или през 2006 г. Ищците твърдят, че общата стойност на претендираните подобрения, намиращи се в новообразувания имот № 63, възлизала на 6133.22 лв. Твърдят също, че с решение № 202 от 18.02.2013 г. по гр.дело № 3659/2012 г. РС- Стара Загора ги осъдил да предадат владението на процесния имот на ответниците. Затова считат, че като добросъвестни владелци имат право да предявят иск за направените от тях в имота подобрения и имат право на задържане до изплащане на подобренията от ответниците. Молят ответниците да бъдат осъдени да заплатят посочената сума, както следва: В.Х.В.- 3 066.61 лв.; С.Г.В.- 1533.31 лв. и Х.Г.В.- 1533.31 лв.

 

        Ответниците В.Х.В., С.Г.В. и Х.Г.В. в отговора си по чл.131 ГПК вземат становище, че исковете са неоснователни. Оспорват изложеното в исковата молба с твърденията, че посочените в нея постройки- тип „Бунгало" и гараж нямат характер на подобрения върху имота и не увеличават неговата стойност. Същите били изградени без каквито и да било строителни книжа и представлявали незаконен строеж, подлежащ на премахване; не били трайно прикрепени към земята и на практика представлявали движими вещи, подлежащи на преместване. Твърдят също, че металната постройка тип „Бунгало" била разположена в съседен имот, а не в притежавания от тях. Плодните дръвчета в имота не били засадени от ищците, а били посадени преди 1995 г. Считат, че ищците нямат качеството на добросъвестни или недобросъвестни владелци, защото били държатели на имота. Освен това считат, че претенцията им за заплащане на евентуално извършени от тях върху имота подобрения била погасена по давност, която започнала да тече от датата на възстановяване на правото на собственост върху имота на наследниците на Х.В.М., извършено със заповед № 504/14.04.2004 г. на Областния управител. Оспорват и заявеното право на задържане, като считат, че не са налице предпоставките за упражняването му.

 

        Не се спори по делото, че ищците са съпрузи от 21.11.1992 г. и че са придобили 480 кв.м земеделска земя в м. „Съборения мост” в землището на гр. Стара Загора, съставляваща ПИ № 63, при граници и съседи: запад - имот № 62; изток - имот № 64; юг - дере; север - път, чрез покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт от 07.03.1995 г., № 185, т. III, н.д. № 1096/1995 г. на нотариуса при РС- Стара Загора. При изслушването на сделката продавачите са се легитимирали като собственици на продавания имот на основание проведена процедура по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ от техния наследодател Б.М.И., който бил ползвател на имота и го изкупил от общината. С решение № 49 от 23.06.2009 г. по гр.дело № 1173/2008 г. Старозагорският районен съд  отхвърлил предявения от ищците установителен иск за собственост върху описания по-горе имот. С решение № 202 от 18.02.2013 г. по гр.дело № 3659/2012 г. на Старозагорския районен съд, ищците били осъдени да предадат на ответниците владението на процесния имот.

 

        От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа и агрономическа експертиза е видно, че в процесното дворно място съществува постройка тип „Бунгало" от метална конструкция и с метални стени и покрив и покривна изолация от гума; гараж, изграден от подръчни материали- ламарина и дървени плоскости с етернитов покрив, и има засадени трайни насаждения. Бунгалото е в задоволително състояние, а гаражът- в окаяно. Стойността на бунгалото е 2940 лв., а на гаража- 286 лв. Вещото лице- агроном дава заключение, че в дворното място има асми - 2 бр. всяка от по 46 лв.; лозички - 2 бр. от по 10 лв.; кайсии - 2 бр. от по 17 лв.; круши - 2 бр. от по 18 лв.; лешник - 2 бр. от по 17 лв.; орех - 1 бр. - 70 лв.; череши - 3 бр. от по 29 лв.; дюля - 1 бр. - 25 лв.; черница -2 бр. амортизирани; ябълка - 2 бр. от по 19 лв.; вишна - 1 бр. - 27 лв. Общата цена на трайните насаждения е 463 лв. От всички трайни насаждения, най-стар е орехът- на 20 г. Асмите, крушите, черешите, дюлята и вишната са на по 10 години; кайсиите - на 8 г., лешниците - на 5 г., а асмичките - на 3 години. Състоянието на мястото е определено като недобре стопанисвано и запустяло, без да са извършвани агротехнически мероприятия.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.72 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения в размер, определен към момента на постановяване на съдебното решение. Вземането за подобренията представлява разноски за материално въздействие върху имота, извършено от владелеца чрез негов или ангажиран от него труд и чрез влагане на негови или набавени от него материали, което прави имота годен да задоволява нужди, които дотогава не е бил годен да задоволи или да задоволи по-добре нужди на владелеца, да дава доходи и добиви. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му- т.6 от ППлВС № 6/1974 г. В тази връзка следва да се отчете дали в следствие на действията на владелеца се е стигнало до увеличаване на ползата, използваемостта и стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед на интереса на собственика или дали собственикът желае запазването им.

 

        Разноски за увеличената стойност на имота може да претендира добросъвестният владелец. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В настоящия случай владението е придобито от ответниците на правно основание- договор за покупко-продажба, който е действителен и следователно годен да ги направи собственици. По делото нито се твърди, нито се събраха доказателства, че при сключването на сделката купувачите са знаели, че праводателите им не са собственици на имота, при което следва да се приложи презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. Въззивният съд възприема аргументите в подкрепа на извода, че ищците са добросъвестни владелци, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.  Възражението за нищожност на сделката поради липсата на годен обект за упражняване на право на собственост е направено едва с писмената защита, същото не е предявено своевременно, поради което е преклудирано и не следва да бъде обсъждано.

 

        Извършеното строителство в процесния имот има качеството на подобрение, тъй като представлява нововъведение, което изменя имота, не е било необходимо за запазването и съхраняването му и увеличава стойността му- заключението на вещото лице и поясненията в с.з от 18.03.2014 г. Размерът, с който се е увеличила стойността му, възлиза на сумата от 3226 лв. и съставлява разликата между пазарната цена на имота с постройките и без тях според оценката, дадена от вещото лице. Неоснователно е възражението на ответниците, че описаните постройки нямат характер на подобрения, тъй като не са трайно прикрепени към земята. Подобрение на един имот е налице винаги, когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно и обективно увеличаване на стойността му; когато чрез извършване от подобрителя действия е постигнато увеличение на стойността на имота чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са изграждане на постройки за сезонно или временно ползване, за съхраняване на материали и инструменти и пр. Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, което предполага изследване на това възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване на цената на имота /Р 517-2011- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В случая вещото лице дава заключение, че бунгалото е трайно прикрепено към земята, поставено е върху бетонов постамент, с изградено под него мазе. По отношение на гаража съдът приема, че също съставлява подобрение, въпреки лошото му състояние, тъй като при изграждането му е вложен труд и материали, а отделянето му от земята би означавало събарянето му, което както бе посочено по-горе, дава основание да се приеме, че е трайно прикрепено към имота.

 

        Твърдението, че двете постройки са изградени без никакви строителни книжа и подлежат на премахване, е без значение. Сам по себе си фактът, че извършеното в дворното място строителство е незаконно, не означава, че то не увеличава стойността на имота и за него не се дължи обезщетение. Такова изменение /незаконно строителство/ на имота не води до увеличаване на стойността му само ако собственикът иска премахването на направеното. В настоящия случай, постройките обективно съществуват на място. Ответниците не са заявили изрично, че искат премахването им. Като собственици на присъдения им по гр.дело № 3659/2012 г. на Старозагорския районен съд имот те го получават с две постройки върху него и множество трайни насаждения, които според заключението на вещите лица го правят по-скъп. Поради това доводите в тази насока в жалбата са неоснователни. Ответниците като собственици на терена не са поискали премахването на сградата и чрез предявяване на негаторен иск по чл.109 ЗС, поради което и след като са предявили ревандикационен иск, означава, че приемат имота в застроено състояние /ППлВС № 6/1974 г.; Р 313- 2009- І г.о. на ВКС/. Следва да се има пред вид, че имотът е по §4 и сградата е била построена от ползвателите. Законодателят отчита едно съществуващо фактическо  положение в земите по § 4. ВКС в ТР № 2/2011 г. приема, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ,  и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР ППЗСПЗЗ, независимо дали отговаря  или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/. Последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а при посочените предпоставки, респ. да получи обезщетение. Освен това в § 4в ПЗР ЗСПЗЗ е посочено, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 ЗС. Присъжда се  обезщетение за всяка построена сграда, трайно прикрепена към земята, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към въпроса за законността на построеното, каквото изискване законът в настоящата хипотеза не поставя. Щом законодателят релевира сграда, макар и незаконно построена, като основание да се придобие собственост, то ползвателят ако не се възползва от правото по § 4а и 4б, следва да получи обезщетение, пак независимо от това дали сградата е незаконно построена.

 

        Недоказано е твърдението, че бунгалото е разположено в съседен имот и не се притежава от ответниците /тежестта на доказване е на ответниците/. Не съществува протокол за трасиране, а към сегашния момент оградата между процесния имот и съседния върви покрай бунгалото, което остава в заградената част на процесния имот. Подобрение съставляват и засадените плодни дръвчета. Неоснователно е възражението, че те не са засадени от ищците, тъй като били посадени преди 1995 г. Видно от заключението на съдебно-агрономическата експертиза само орехът е на възраст, която не позволява да се приеме, че е засаден от ищците. Лозичките и лешника според възрастта им отговарят да са посадени след предявяването на иска за собственост, към който момент ищците са загубили качеството си на добросъвестни. Всички останали дръвчета са на възраст, която отговаря да са засадени след 1995 година.

 

        Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на районния съд по отношение възражението за давност на ответниците. Тъй като същото се основава на твърдението, че въззиваемите са обикновени държатели, а в настоящото производство се установи, че същите са добросъвестни владелци, следователно се ползват от разпоредбите на чл.71 ЗС. Началният момент на давността започва да тече от прекъсването на владението- в настоящия случай от предявяване на иска за собственост от страна на ищците, чието владение е смутено. Този иск е предявен на 20.08.2008 г., поради което 5-годишният срок, с който вземането за подобрения се погасява, изтича на 20.08.2013 година. Исковете по чл.72 ЗС са предявени на 31.07.2013 г., т.е. преди изтичането на давностния срок.

 

        С оглед гореизложеното, съдът счита за установено, че след придобиването на имота се извършени подобрения, вследствие на което имотът е увеличил стойността си и лицата, на които е възстановен ще получат имущество, надхвърлящо по стойност отнетото. Обективно в тази хипотеза е налице обогатяване без да е налице влагане на средства от страна на лицето, в чийто патримониум се възстановява собствеността. Последиците следва да бъдат преодолени чрез прилагане нормата на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно която както бе посочено по- горе, лицата, извършили подобрение в имот, подлежащ на връщане, имат правата по чл.72 ЗС.

 

        По отношение на размера на обезщетението въззивният съд възприема изложените от районния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Обезщетението за трайните насаждения възлиза на 339 лв., а обезщетението за двете постройки- на 3226 лв. или общо 3565 лв., която сума следва да бъде заплатена от ответниците съобразно правата им в съсобствеността- арг. чл.30, ал.3 ЗС, а именно: 1782.50 лв. за В.Х.В. и по 891.25 лв. за С.Г.В. и Х.Г.В..

 

        Решението в частта относно предявеното от ищците право на задържане не е обжалвано.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.  С оглед изхода на делото, представеното в настоящата инстанция удостоверение от 18.11.2014 г. на нотариус Маргарита Илиева, рег.№ 406 на НК, от което е видно, че е налице универсално завещание в полза на Марияна К.В.- съпруга на починалия в хода на производството въззивник В.Х.В., не следва да бъде обсъждано, тъй като то би имало отношение към изпълнение на решението. Следва да се присъдят направените от въззиваемите разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 485 лв.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                                                  Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 464 от 24.04.2014 г., постановено по гр.дело № 3607/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА С.Г.В. ***, ЕГН ********** и Х.Г.В. ***, ЕГН **********, Марияна К.В., ЕГН **********,***, Р.В.Х., ЕГН **********,*** и Л.В.Х., ЕГН **********,***, да заплатят на Г.К.К., ЕГН ********** и Т.Х.Б., ЕГН **********,*** направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: