Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 193                               04.05.2015 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети април                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1521 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 568 от 31.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1324/2014 г. по описа на Районен съд – К., с което е осъдено “Б.“ ЕООД да заплати на Р.Н.Х. сумата от общо 1 727, 60 лева брутно трудово възнаграждение за периода от януари до май 2014 г., като за останалата част до сумата от 2 400 лева искът е отхвърлен. Присъдена е законната лихва за забава от 08.07.2014 г. до окончателното плащане, като и разноски.

 

Въззивникът “Б.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, заявява, че счита постановеното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно. Моли решението да бъде обезсилено в частта, с която е уважен предявеният иск, а в случай, че съдът намери същото за допустимо, да го измени като присъди нетното трудово възнаграждение.

 

Въззиваемата страна Р.Н.Х. е депозирал отговор, в който заявява, че счита решението за правилно и оспорва въззивната жалба като неоснователна.

 

Съдът, като обсъди направените от страните оплаквания и възражения и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р.Н.Х., с която е предявен срещу “Б.“ ЕООД иск за заплащане на трудово възнаграждение с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ. В исковата молба се твърди, че Р.Х. е назначен на трудов договор при ответното дружество от 08.09.2011 г. с основно месечно трудово възнаграждение 396 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за трудов стаж и професионален опит. Също така са изложени твърдения, че работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г., което се равнява на сумата от общо 2 400 лева или по 400 лева брутно трудово възнаграждение на месец. Претендира законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока за отговор ответникът оспорва исковата молба като представя ведомости за заплати, с които твърди, че се установява заплащане на дължимите заплати за периода от януари до май 2014 г., като заплатата за месец юни 2014 г. е заплатена с пощенски запис, който ищецът е отказал да получи. Изложени са общи твърдения, че ищецът не изпълнявал съвестно задълженията си, в резултат на което за дружеството имало настъпили имуществени вреди. Извън срока за отговор и след изготвения проекто – доклад е постъпило становище озаглавено „допълнителен писмен отговор“,  в което се потвърждават правопогасителните възражения за заплащане на претендираните заплати и се твърди допълнително, че всички осигурителни вноски на ищеца са внесени.

По делото пред първа инстанция са назначени две експертизи – съдебно - почеркова и съдебно - счетоводна експертиза.

Заключението по съдебно – почерковата експертиза е, че подписите положени във ведомостите за заплати до лицето Р.Н.Х. не са на ищеца, поради което първата инстанция правилно е приела, че при липса на други доказателства не може да се приеме, че е доказано възражението на ответника за погасяване на твърдяното задължение.

Съдебно-икономическата експертиза установява съгласно поставените й задачи, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от януари до май 2014 г. е в размер на 414 лева основно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение в размер на 1, 2 % върху основното за две години трудов стаж.

По отношение на представения пощенски запис за сумата от 246, 33 лева възнаграждение за месец юни 2014 г.– същият не се оспорва от ищеца, но той твърди, че е отказал да получи сумата, тъй като счита, че му се дължи по - голяма сума.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът бил присъдил обща сума и уточнил в диспозитива как тази сума се разпределя по месеци. Исковата молба не била заявена по този начин и съдът, произнасяйки се колко се дължи за всеки месец, е постановил недопустимо решение в тази му част.

Настоящият съдебен състав намира, че тези възражения са несъстоятелни доколкото съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран, така че да е ясно за какъв период, на какво основание и за каква сума решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо. Исковата претенция е ясно заявена като период и сума, а именно претендират се по 400 лева брутно трудово възнаграждение за месеците от януари до юни 2014 г.

Първата инстанция е присъдила брутно трудово възнаграждение от 1 727, 60 лева за периода от януари до май 2014 г., като в останалата част е отхвърлила иска. Доколкото въззивната жалба е подадена от ответното дружество и същото обжалва съобразно правния си интерес само в частта, с която е уважен иска, следва да се приеме, че в останалата отхвърлителна част за размера до 2400 лева и периода - месец юни 2014г., решението е влязло в сила.

В жалбата са заявени подробни аргументи, че не е изследван въпросът колко е нетното трудово възнаграждение, доколкото има изложени твърдения за платени осигуровки и възражения, че с присъдения брутен размер от 1 727, 60 лева работодателят ще бъде задължен да заплати повторно данъци и осигурителни вноски.

Предвид изложените аргументи за необоснованост на първоинстанционния акт, представените доказателства пред първа инстанция, които не са обсъдени в обжалвания акт и правонамаляващи възражения от ответника, въззивната инстанция съгласно ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС назначи служебно съдебно – икономическа експертиза за изясняване на въпроса колко е нетният размер на трудовото възнаграждение и платени ли са дължимите данъци и осигуровки.

Според заключението на съдебно – икономическата експертиза, прието пред настоящата инстанция и кредитирано като пълно достоверно и детайлно изготвено, размерът на нетното трудово възнаграждение за периода от януари до май 2014 г. е в размер на 1 313, 75 лева. След извършена справка в счетоводството на “Б.“ ЕООД и по партидите на Р.Х. в НАП и НОИ се установява, че всички осигурителни вноски за сметка на работника, както и за сметка на работодателя и дължимия ДОД са платени.

Предвид всички гореизложени факти на ищеца Р.Н.Х. следва да се присъди нетното трудово възнаграждение в размер на 1 313, 75 лева за периода от януари до май 2014 г. и първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени частично за размера на сумата над 1 313, 75 лева до присъдения размер от 1 727, 60 лева.

По отношение на разноските.

Съгласно чл. 359 от КТ работниците не плащат такси и разноски по трудови дела. Въпреки това те дължат разноски по отношение на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна, в случай че искът им бъде отхвърлен. В настоящия случай адвокатското възнаграждение, платено от работодателя за първа инстанция, е в размер на 480 лева и съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на “Б.” ЕООД сумата от 217 лева разноски за един адвокат. Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да заплати сумата от 219 лева разноски за един адвокат на ищеца.

Във въззивната инстанция въззиваемата страна- Р.Н.Х. е представляван от двама адвокати, като всеки от тях е представил доказателства за платен хонорар от по 500 лева. Следва да се присъдят разноски само за един адвокат и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преценката на фактическата и правна сложност на делото и уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на въззивника в размер на 300 лева. Разноските за държавна такса и експертиза са за сметка на въззивника.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 568 от 31.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1324/2014 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която “Б.” ЕООД е осъдено да заплати на Р.Н.Х. сумата над 1 313, 75 лева до 1 727, 60 лева, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.Х. с ЕГН ********** *** срещу “Б.” ЕООД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: с. Я., общ. М., обл. С., ул. ”Б.” № ., представлявано от Б. Й. В. иск за заплащане на трудово възнаграждение за размера над 1 313, 75 лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за периода от януари до май 2014 г. до размера от 1 727, 60 лева.

 

ОТМЕНЯ Решение № 568 от 31.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1324/2014 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която “Б.” ЕООД е осъдено да плати на Р.Н.Х. сумата над 219 лева до 288 лева, представляващи направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, както и в частта, с която Р.Н.Х. е осъден да плати на “Б.” ЕООД сумата над 217 лева до 275 лева, представляващи направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА “Б.” ЕООД, с посочени данни, да заплати на Р.Н.Х. направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на 300 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: