Р Е Ш Е Н И Е

 

202/11.05.2015 година                                  Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд          ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми април                                            2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1557 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 903/08.08.2014г. постановено по гр. дело № 2768/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата В.Г.Б. моли да се отмени решението и отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.

 

 Въззиваемият “П.” ООД – гр. С. е представил писмен отговор, в който и в хода по същество на делото чрез процесуалния представител заявява да бъде потвърдено обжалваното решение и присъдят направените съдебни и деловодни разноски.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК, в размер на 6 996.55 лв., представляваща неотчетени парични средства, дадени като служебен аванс за периода от 01.06.2012г. до 31.08.2012г., ведно със законната лихва.

 

Установено е, че ответницата е работила при ищеца по трудов договор като строителен техник и че трудовото правоотношение е прекратено на 03.09.2012г.

 

По делото са приети в оригинал пет броя РКО, в които е отразено да се плати на ответницата суми с основание – служебен аванс.

Ответницата е оспорила истинността на всички РКО относно подписа си. Открито е производство по чл. 193 ГПК и е назначена съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че подписът е изпълнен от ответницата.

 

По делото са събрани гласни доказателства. СвидетЕ.та Д. Й. служител в дружеството заявява, че служебният аванс се получава от техническите ръководители или ръководителя на обекта и се отчитал с авансов отчет. СвидетЕ.та Е. Д. - бивш служител, която няколко месеца е замествала касиера заявява, че авансът се получавал в брой и когато се отчитал стария аванс тогава се получавал нов. Не помни при напускането си ответницата да е имала задължения. Свидетелят К. В. също бивш служител заявява, че по РКО получавали суми за служебен аванс и преди да се отчете той не можело да се получи нов като отчитането било задължително, ежемесечно. Такива са и показанията на свидетЕ.та Нели Д. – работила в дружеството като началник на пътно-строителна лаборатория в периода месец януари 2010г., до месец март 2012г.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна и компютърна експертиза, която установява, че даването на парични средства в брой въз основа на РКО е регистрирано в счетоводството на ищеца по сметка № 422 – партида ответницата. Остатъкът от неотчетените аванси от ответницата е в размер на общо 6 579.52 лева и произхожда от получени с РКО парични средства. Експертизата не е открила счетоводната програма да е била манипулирана но допуска, че данните могат да бъдат манипулирани.

 

През месец февруари 2013г. е осчетоводена информация от първични счетоводни документи, отразяващи стопански операции извършени през 2012г., но приложените доказателства /л. 101-108/ нямат характер на разходо-оправдателен документи поради това, че не съдържат подписи на лицата описани в тях. Вещото лице е заявило, че при отчитане на служебен аванс се съставя авансов отчет, който съдържа разписка за отчетените парични средства, която при представянето на отчета се предоставя на подотчетното лице. Не е установено отчитане на първични счетоводни документи в счетоводството на дружеството, срещу дадените суми. Приложените като доказателства ведомости за командировка на работници от звено с технически ръководител К. В. не са подписани от лицата включени във ведомостта и не са осчетоводени. При направена проверка на първични счетоводни документи за отчитане е установено отчитане на отчети, но с положени подписи от получателите на суми.

 

Настоящата инстанция по искане на въззивницата е назначила съдебно-икономическа експертиза, която даде заключение и което не е оспорено от страните. От същото се потвърждава установеното в първоинстанционния съд. Със задължителната практика на ВКС е прието, че с РКО може да бъде доказано плащане, ако този документ установява лицето, на което е заплатена сума и основанието за плащане. Действително от свидетелските показания се установява,  че не би могло да се получи нов аванс без да е отчетен предходния, че в даден период счетоводството на ищеца не е редовно водено, тъй като не е имало главен счетоводител и на един по-късен етап едва след една година са осчетоводени съответните операции, но заключенията на съдебно-счетоводните експертизи безспорно установяват, че ответницата не е отчела получените от нея служебни аванси. Индиция в това отношение според въззивния съд е обстоятелството, че страната-въззивница и нейният процесуален представител не се явиха в последните две съдебни заседания, включително и при приемането на заключението на вещото лице, към което следваше да поставят въпроси. Това беше извършено от съдебния състав и в протокола от съдебно заседание на 28.04.2015г. е отразено заявеното от вещото лице. Вещото лице заявява, че на сметка “подотчетни лица” е описал задълженията на кои лица са включени, което е посочено в таблицата на страници 6, 7 и 8 и се вижда, че в този списък фигурира и името на въззивницата. Няма разминаване според вещото лице за дебита по счетоводна сметка “подотчетни лица” и счетоводния баланс. В последния се посочва обобщената информация в една клетка, а сумата от задълженията на подотчетните лица се посочва като други вземания в счетоводния баланс. За това е направил разбивка по сметки. Вещото лице счита, че счетоводството в дружеството е водено редовно. Съдът възприема същото като обективно и професионално дадено.

 

Въз основа на изложеното съдът приема, че в процесния случай ответницата дължи връщане на сумата 6 080 лева, от получени служебни аванси и която не е отчетена от ответницата в дружеството.

 

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направени разноски в тази инстанция, в размер на 780 лева, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, за размера на която не е направено възражение за прекомерност от страна на въззивницата и нейният процесуален представител.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 903/08.08.2014г. постановено по гр. дело № 2768/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА В.Г.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на  “П.” ООД – гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Зона “Г.”, сумата 780 /седемстотин и осемдесет/ лева – направени разноски във въззивната инстанция за заплатена за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. 

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.