Р Е Ш Е Н И Е

 

  204                                           11.05.2015г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ІI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети април                                           две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от мл. съдия Тенева въззивно гражданско дело № 1080 по описа за 2015 година, установи следното:

 

         Производството е по чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Кооперация за производство, търговия и услуги “С.” с. К., чрез адв. Р.Р. против Решение № 563 от 30.10.2014 г., постановено по гражданско дело № 42/2014г. по описа на К. районен съд, с което са отхвърляни като неоснователни предявените от КПТУ “С.” - с. К. против “Б.” ЕООД ревандикационни искове за предаване на владението на следните сгради:

Стопанска сграда - Ремонтна работилница със застроена площ от 150 кв. метра и Стопанска сграда – навес за селскостопански машини, със застроена площ от 228 кв. метра, построени в УПИ V в кв.1 по плана на с. К. от 1979г., предмет на сделката по н.а. №. том . рег. №. дело №831/2011год. на нотариус П. П..

 

Въззивникът счита, че така постановеното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в жалбата си в подкрепа на становището си и моли да се постанови ново решение, с което да се отмени изцяло обжалвания акт и да се уважат предявените искове.

 

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна “Б.” ЕООД – гр. К. чрез адв. Д. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на К. районен съд.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни иска за собственост с правно основание в чл. 108 от ЗС.

Ищецът КПТУ “С.” с. К., общ. К., представлявана от председателя Н. Ж. К., твърди че предишният председател на кооперацията - И.Н. е продал на ответника “Б.” ЕООД, имоти собственост на кооперацията, нарушавайки разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Устава на кооперацията, т.е. без да има предварително решение на Управителния съвет на кооперацията за извършване на сделките. С нотариален акт № ., том., рег. № ., дело № 831/2011г. на нотариус П. П. бившият председател на кооперацията е продал на “Б.”ЕООД, чрез пълномощник Е. И. Н.: Стопанска сграда Ремонтна работилница със застроена площ от 150 кв. метра и Стопанска сграда – навес за селскостопански машини, със застроена площ от 228 кв. метра за сумата 4 645,40 лв., която сума съставлява данъчната оценка на описаните имоти.

Транслативният ефект по тази сделка не бил настъпил поради липса на разрешение на УС, а представеният Протокол от Общо събрание на кооперацията от 06.08.2011 г. бил с невярно съдържание. В него е отразено, че ОС единодушно е решило да продаде на “Б.”ЕООД сградния фонд и машинен парк, собственост на КПТУ “С.” с. К.. Такова решение обаче не било взимано т.е. според ищецът протоколът бил с невярно съдържание. Дори да се приеме, че все пак е била налице воля за продажба на недвижими имоти, собственост на кооперацията, то същите не били дори индивидуализирани в Протокола. Твърди, че сградният фонд би следвало да бъде описан с наименованието на сградите, застроените площи и индивидуалните белези на същите и че има съществено несъответствие във взетите решения от ОС на КПТУ “С.” по т.4 и по т.3 от дневния ред като по т.3 е решено да се пристъпи към ликвидация на кооперацията и са приети членове на ликвидационната комисия. На следващо място излага аргументи, че в нотариалния акт т. І е записано че купувачът “Б.”ЕООД ще заплати сумата за продадените имоти в срок от една седмица, а в т. ІІ е записано че „Страните декларират, че това е действителната продажна цена платена за имотите”, което са две взаимно изключващите се клаузи, докато в действителност сумата по нотариалния акт не е изплатена съгласно клаузите на договора от купувача и няма настъпил транслативен ефект, няма продажба на цитираните имоти. Изложени са съображения, че сделката може да бъде призната за нищожна и поради липса на представителна власт на упълномощения за ответната страна по сделката - Е. Н..

Безспорно между страните е, че на 28.12.2011 г. между КПТУ “С.” с. К. като продавач и “Б.” ЕООД като купувач е бил сключен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в № ., том ., рег. № ., дело № 831/2011г. на нотариус П. П..

 

При сключване на сделката страните са били представлявани от И.Х.Н.- председател на кооперацията към момента и Жан Реймонд Жорж Вание - управител на дружеството купувач в присъствието на назначен от нотариуса преводач - Е. И. Н., притежаваща пълномощно от Управителя, по силата на което може да купува земеделска земя и сгради в землището на гр. К. и с. К..

 

Не е спорно обстоятелството, че на 06.08.2011г. е било насрочено и проведено Общо събрание на КПТУ “С.” с. К., при дневен ред: Отчет за изминалата 2010-2011г., финансов отчет за 2010 г. и приемане на годишния финансови отчети за 2007, 2008 и 2009 години, решаване съдбата на кооперацията и разни.

От представения по делото протокол се установява, че по т. 3 от Протокола е взето единодушно решение за ликвидация на кооперацията. По т. 4 от е постъпило предложение за продажба на собствеността на кооперацията във връзка с направените изказвания и взетите решения по т.1 (която е за отчет на изминалата година) и т. 3 от дневния ред. Записано е, че е взето единодушно решение да се продаде на ответника сградният фонд и машинен парк, собственост на кооперацията. Записано е, че стойността на сделката ще се определи след извършване на данъчна оценка на сградите и машинния парк. Този протокол е бил представен в оригинал пред нотариуса при изповядване на сделката за процесните имоти. Протоколът е подписан от избрания за председател на събранието - И. Ч. и от протоколиста Н.Л., като подписите не са оспорени.

Неоснователни са твърденията на Председателя на кооперацията, че липсва воля за отчуждаване на недвижимите им имоти. Такова решение съществува и е валидно отразено в Протокола от Общото събрание, копие от което е представено по делото. Извършена е констатация, че представеното копие е идентично с оригинала на Протокола по нотариалното дело. Подписите на председателя на събранието и на протоколиста не са оспорени. Оспорва се съдържанието на документа, който се явява частен свидетелстващ за фактите, случили се на свиканото на 06.08.2011 г. Общо събрание.

Протоколите за проведено общо събрание на юридическо лице, независимо дали кооперация или търговско дружество, са частни документи и формалната им доказателствена сила се отнася единствено до авторството. Не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно верността на отразеното в тях и съдът ги преценява по вътрешно убеждение съобразно данните по делото.

Твърденията са, че в Протокола от 06.08.2011 г. има отразено невзето (липсващо) решение на Общото събрание т.е., че същото е нищожно.

По аналогия с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС нищожността на решенията на ОС би могла да се заяви чрез иск по чл.124 ГПК безсрочно, вкл. и в друго производство чрез насрещен иск или инцидентен установителен иск от всеки от член - кооператорите срещу Кооперацията. До влизане в сила на съдебно решение по този спор атакуваното решение на кооперацията е стабилно и поражда правни последици.

Ето защо, въззивната инстанция счита, че протоколът от общото събрание, представлява документ с вярно съдържание и отразява действителни факти - обсъждане на предложението за продажба и вземане на решение на ОС на кооперацията за осъществяването й.

Обстоятелството, че отделните сгради не са индивидуализирани не води до липса на воля, тъй като решението е за продажба на целия сграден фонд, а не на отделни постройки, собственост на кооперацията.

Настоящата инстанция счита, че транслативният ефект по нотариалната сделка за процесните имоти е настъпил и поради следните правни аргументи:

За действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на кооперацията, решението на Общо събрание не е необходимо условие по аналогия с Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по тълк.дело № 3/2013г. ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че липсва решение на общото събрание на кооперацията за продажба на недвижимите имоти, то това не е основание за нищожност на договора, поради липса на съгласие на продавача, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК регулира управлението на кооперацията и не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Подчинеността на председателя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между него и кооперацията за евентуална отговорност за вреди към кооперацията. Липсата на решение по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, не може да се противопостави на третите лица и не съставлява липса на съгласие. Сделките, сключени от председателя се преценяват като действителни, поради наличие на воля за сключването им. В случая нормата на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ е приложима и по отношение на кооперациите, поради сходство на материалноправните въпроси, относими към разрешаване на аналогични случаи. В този смисъл е трайната съдебна практика, отразена в Решение № 92/28.04.2014г., по гр.д. № 5224/2013г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК и Решение № 172/02.07.2014 г. по гр.д. № 2179/2014 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

 

Останалите оплаквания в исковата молба, относно липсата на включена изрична точка в дневния ред за продажба на собствеността на кооперацията, нарушението на ЗК при свикването на събранието и на чл.26, ал.4 от Устава на кооперацията, липсата на списък на присъстващите член – кооператори, некоректността на записването в протокола на ОС са все въпроси, които касаят законосъобразността на решението на ОС на кооперацията и е следвало да бъдат направени в законоустановения двуседмичен срок от приемане на решението или от извършване на действието, или от узнаването му, но не по късно от 3 месеца от приемане на решението, по реда на чл.58 от ЗК. По делото не са налице данни да е оспорвана законосъобразността на решението на ОС на кооперацията от 06.08.2011г., в законния срок, поради което възможността да се стори това е преклудирана. Ето защо тези оплаквания не следва да се обсъждат в настоящото производство. Недопустимо е пререшаването на въпросите по оспорване  законосъобразността на решението на ОС на КПТУ “Съгласие” с. К. в друго гражданско производство по общия ред.

  

         Твърдението на ищеца, че сделката е нищожна на основание обстоятелството, че купувачът не бил заплатил пълната цена на сградите се опровергава от представените от ответника писмени документи за извършен превод на цената по банкова сметка *** - на 06.01.2012г. за сумата 58794.40 лв. От друга страна неплащането на цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот, не води до нищожност на договора, а може да бъде единствено основание за неговото разваляне.

 

         По отношение на твърденията за нищожност на покупко - продажбата на процесните сгради поради липса на пълномощие на ответната страна, следва да се отбележи, че този порок може да бъде релевиран от самата страна т.е. от “Б.” ЕООД. Още повече, че от предоставеното по делото пълномощно е видно, че Е. Н. има правото да представлява дружеството при закупуването на имоти т.е. да действа от тяхно име, в качеството им на купувач.

        

Предвид изложените съображения, съдът намира, че сключеният между страните договор за покупко-продажба не е нищожен на посочените от ищеца основания. Той е валиден и действителен, сключен в предвидената от закона форма и е породил целения вещноправен ефект- купувачът е придобил правото на собственост върху процесиите недвижими имоти. Ищецът от своя страна е изгубил правото си на собственост върху тях.

 

За уважаване на предявения ревандикационен иск, ищецът следва да установи, че е собственик на вещта, която се намира във владение или държане на ответника и че последният я владее или държи без основание. При липса на която и да е от тези предпоставки, искът е неоснователен.

 

При така установеното по делото, съдът намира, че не са налице тези изискуеми от закона предпоставки - ищецът не е собственик на процесиите имоти, тъй като ги е продал с валиден договор на ответника, ответникът по силата на действителен договор ги е придобил и поради това ги владее на правно основание. Ето защо предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на К. районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

На осн. чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 563 от 30.10.2014 г., постановено по гражданско дело № 42/2014г. по описа на К. районен съд.

        

ОСЪЖДА КПТУ”С.”, със седалище и адрес на управление с. К., община К., ул. Х. № ., ЕИК ..., представлявана от Председателя Н. Ж. К. да заплати на “Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. К. № ., ет.., представляван от Ж. Р. Ж.В. сумата от 600 лв., представляващи направени по делото пред въззивна инстанция разноски.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ: