Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 196                                  07.05.2015 година                  гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми април                                             две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                            ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия ТЕНЕВА

в. гр. д. № 1143 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 1289 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 7273/ 2012 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която съдът е допуснал съдебна делба между Р.А.Х. и Ц.Н.Х. на следните недвижими имоти:

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, находящ се в град С., ул. Г. № ., ет... ап. № ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 127,84 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 23 и таванско помещение № 23 съгласно схема № 14224/05.12.2012г. на СГКК С., състоящ се от кухненски бокс, столова, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, коридор и три тераси с Нотариален акт за собственост на апартамент, построен от ЖСК „Б.” № .. том ., дело № .

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, находящ се в гр.С. ул. Г.” № ., ет.., гараж ., с предназначение на самостоятелния обект ГАРАЖ, с площ от 24.79 кв.м., с нотариален акт за собственост на гараж построен от ЖСК "Б." № 34,том 5, дело № 2396/95, на нотариуса при РС-С..

при квоти ½ идеална част за Р.А.Х. и ½ идеална част за Ц.Н.Х., както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите на Р.А.Х. срещу бившата му съпруга, предявени като възражение за установяване, че той е изключителен собственик на 47 541/170 104 ид. части от делбения имот (апартамент) и на 8 000/32 690 ид. части от другия делбен имот (гараж) поради частична трансформация на лични средства при придобиването им.

         Решението се обжалва и в частта, с която е приета за неоснователна претенцията за признаване за установено, че част от движимите вещи, допуснати до делба и подробно описани по делото - холова гарнитура, холова маса и спален комплект са закупени с лични средства и са лична собственост на въззивника Р.Х. и не следва да бъдат допускани до делба. Предявени са възражения и по отношение на друга част от допуснатите до съдебна делба вещи, които според жалбоподателя не са движими, а са неделима част от апартамента т.е. също не следва да бъдат предмет на делбата.

         В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от Ц.Н.Х., в която решението се обжалва в частта, по отношение на отхвърления иск по чл. 23 ал. 2 от СК за признаване за установено, че 35 000/170 104 ид. части от делбения имот (апартамент) и 5 000/32 690 ид. части от делбения имот (гараж) са изключителна собственост на съделителя Ц.Х., както и в частта по отношение на квотите, при които е допусната делбата. Искането е да са уважат исковете както са предявени пред първа инстанция и да се допусне делба при квоти както следва: 102 552/170 104 ид. части за Ц.Х. и 67 552/170 104 ид. части за Р.Х. по отношение на апартамента и 18 845/32 690 ид. части за Ц.Х. и 13 845/32 690 ид. части за Р.Х. по отношение на гаража.

По отношение на движимите вещи решението не е обжалвано от ответницата Х., а в първа инстанция е заявила, че същите са в съсобственост между двамата бивши съпрузи и следва да бъдат допуснати до делба при квоти от по ½ ид. части за всеки от тях.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, възраженията на страните и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за делба на съсобствени вещи – недвижим имот и движими вещи с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е във фазата по допускане на делбата. В хода на процеса с насрещна искова молба е предявен установителен иск от Ц.Х. с правно основание чл. 23 ал. 2 от СК за частична трансформация на лични средства при придобиването на недвижимите имоти (апартаменти и гараж). В отговор на насрещната искова молба е предявено възражение от Р.Х. за частична трансформация на лични средства при придобиването на посочените недвижимите имоти, а по отношение на част от движимите вещи е заявено, че част от тях са лична собственост.

 

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства /съдебно решение № 71 от 14.11.2008г. по гр. д. № 842/2008 г. на СтРС/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 24.11.1985 г., който е бил прекратен с развод с влязлото в сила на 04.12.2008 г. съдебно решение на Районен съд С.. Това обуславя приложимостта на разпоредбите на СК от 1985 г. (отм.) досежно спорните имуществени отношения между съпрузите.

Видно от представените по делото нотариален акт № 34, том V, дело № 2396/1995 г. на нотариус при РС – С., на 17.05.1995 г. и нотариален акт № 200 том V, дело № 2346/1995 г. на нотариус при РС С. на 16.05.1995 г. двамата съделители са придобили гореописаните недвижими имоти - апартамент и гараж по време на брака. Нотариалните актове са констативни, като в тях държавният нотариус по силата на закона и дадените му правомощия е признал двамата съпрузи за собственици на основание искане на Управителния съвет на ЖСК “Б.” и договори за отстъпено право на строеж и решения на Общото събрание за разпределяне на жилищата в ЖСК “Б.”. Посочените стойности за придобиване на апартамента са съответно 170 104 лева за апартамента и 32 690 лева за гаража.

По отношение на движимите вещи - същите са подробно описани и е представен опис на тези вещи от Протокол за предаване и приемане на недвижим имот от 17.01.2009 г. По делото не е спорно, че същите съществуват и към настоящия момент. Има възражение, че част тях не са движими, а друга част са лични на ищеца Х. и не следва да бъдат предмет на делбата.

 

Във връзка с претенциите на Ц.Х. за влагане на лични средства в недвижимите имоти и определяне на по - голям дял при допускане на делбата, същата е представила писмени доказателства - банково нареждане (разписка) с дата 22.02.1994 г. с наредител ЕТ “У.” гр. С. и посочена сума за изплащане в размер на 25 000 лева в полза на наредителя; две вносни бележки за внесени по сметка в ДСК за апартамента и гаража суми в размер съответно 17 311, 05 лева и 888, 26 лева с посочен платец Ц.Х.; копие на трудова книжка с посочен период на работа и получавана заплата.

Във връзка с тези писмени доказателства съделителката твърди, че същите установяват лични (извънсемейни средства) при придобиването на собствеността на имотите и съответно по - голям дял при делбата. В насрещната искова молба пояснява, че по време на строежа на апартамента и гаража, който е започнал през 1987 г., тя е получила лично от баща си за построяването на имотите на три пъти следните суми: през 1987 г. й е била дарена сумата от 3000 лева за апартамента, през 1992 г. й е дарена от баща й - Н.К. сумата от около 8000 лева, а през 1994 г. баща й лично изтеглил от сметката си сумата от 25 000 лева, която предал на дъщеря си. По отношение на гаража заявява, че е внесла 5 000 лева, дарени й от баща й, без да уточнява кога ги е получила. Всички тези суми Ц.Х. твърди, че са използвани за погасяване на вноски по апартамента и гаража и довършителни работи, но не представя писмени доказателства за това, освен две вносни бележки за сумите от 17 311, 05 лева и 888, 26 лева, които представлявали погасителни вноски, като в бележките за платец е посочена именно бившата съпруга Х..

Разпитани са двама свидетели пред първа инстанция за установяване факта на дарените суми съгласно чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Първият свидетел е баща на съделителката, като същият заявява, че като младо семейство дъщеря му и бившият му зет не са имали пари. Р.Х. започнал работа в “Благоустройствени строежи”, за да имат право като член - кооператори да закупят жилището, но им трябвали пари и той поел ангажимент да им осигури, за да се включат в ЖСК с първоначалните вноски. Казва, че дарявал сумите на три пъти - през 1987 г. 8000 лева, през 1991 - 1992 г. пак 8000 лева и през 1994 г. изтеглил 25 000 лева, за да може дъщеря му да плати всички вноски по заеми за апартамента. Парите дарявал всеки път пред жена си и пред свой добър приятел, като предаването им ставало в къщата му. Заявява, че 10 дни той и негови приятели са полагали личен труд по строежа, но признава, че и бащата на Р.Х. е помагал. Съобщава, че когато изтеглил сумата от 25 000 лева и заръчал същата да се използва от дъщеря му за погасяване на вноските, “вече се чувствало, че нещата между Р. и Ц. няма да вървят добре”. Същевременно не говори за това между бившите вече съпрузи към онзи момент да е имало сериозен разрив или да са имали намерение да се разделят.

Следващият свидетел К. Я. К. - дългогодишен приятел на бащата на ответницата внася противоречия по отношение на датите и мястото на предаване на парите, за които са твърди, че са дарение за Ц.Х.. Докато бащата казва, че сумите са дарени винаги и само в дома му и то странно защо винаги пред свидетеля Колев, то последният категорично заявява, че това е ставало в колата му. Освен това при разпита казва, че сумите са дарени само през 1987 г. Тези противоречия в показанията му навеждат на извода, че същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни, а показанията на бащата следва да бъдат преценявани с оглед чл. 172 от ГПК.

По отношение на движимите вещи Ц.Х. предявява претенции същите да се поделят поравно, като не оспорва че същите съществуват и към момента.

В отговор на тези претенции съделителят Х., който първоначално е предявил исковата молба за подялба при равни права, е предявил възражение за трансформация на лични средства при придобиване собствеността на апартамента и гаража, а за част от движимите вещи е заявил, че са негова лична собственост, тъй като са закупени с лични средства. Оспорва, че бившата му съпруга е вложила лични средства в размер на 35 000 лева в апартамента по описания в насрещната искова молба начин. Противопоставени са възражения, че Р.Х. също е вложил лични средства в построяването на процесното жилище в размер на 32 540, 43 лева, за което са представени вносни бележки, от които е видно, че той лично е плащал вноски по апартамента по време на строежа му. Също така е работил в ЖСК “Б.” и е полагал личен труд за строителството на апартамента. Работил е през цялото време от сключване на брака до развода, включително и в чужбина, като представя копие на трудова книжка. Теглил е кредит в размер от 15 000 лева от банка ДСК, които е вложил в апартамента. На основание тези твърдения счита, че 47 541/170 104 ид. части от апартамента са негова лична собственост, а по отношение на гаража заявява, че 8 000/32 690 ид. части са негова лична собственост. Тези 8000 лева са дарявани в негова полза парични средства от баща му и сестра му, както следва: 5 000 лева му били дарени от баща му и 3 000 лева му били дарени от сестра му.

Тези твърдения са оспорени от Ц.Х., а именно че сумата от 32 540, 42 лева са лични негови средства, както и че по изтегления кредит от 15 000 лева вноските са погасявани от него. По отношение на личния труд заявява, че по решение на ОС на ЖСК всеки от член кооператорите е следвало да полага личен труд. Такъв вместо Ц.Х. е полагал баща й. По отношение на кредита заявява, че същият е подписан от Председателя на ЖСК и всички нейни членове, включително Ц.Х., а кредитът е погасен преди снабдяването на семейството с нотариални актове. След прекратяването на ЖСК и снабдяването с нотариални актове не могат да се разглеждат претенции за определяне на по - голям дял. По отношение на вноските заявява, че същите са внасяни от Р.Х., но по-голяма част от тях са от общи спестявания по време на брака и то предимно от заплатата на Ц.Х..

Разпитани са свидетели с цел доказване на претенциите му за трансформация на лични средства при придобиване на собствеността.

Свидетелят П. А. разказва, че с ищеца Р.Х. се познават от много години. Потвърждава, че същият е полагал личен труд при довършителните работи на апартамента заедно с баща си, като добавя, че полагането на такъв личен труд е било задължително. Този труд не е заплащан и предполага, че материалите за него са били закупувани от Р.Х. и баща му.

Другият свидетел е сестра на съделителя Р.Х., която потвърждава, че при довършителните работи са полагали основно личен труд брат й и баща им. Заявява, че знае да е дарена сума от 5000 лева от баща им за имотите, но лично не е присъствала на предаването на парите. Самата тя е давала по - дребни суми. Свидетелства за това, че в края на 1989 г. и след 90- та година брат й е работил известно време в чужбина и със средствата е закупил обзавеждане и електроуреди.

По делото има представени копия на вносни бележки, копие на трудова книжка, удостоверения от НОИ за доходите на Р.Х.; касов бележки за мебели и части; фактура за строителни материали.

            Назначена е съдебно - счетоводна експертиза, която е установила, че Р.Х. е внесъл с квитанции сумата от 32 540, 43 лева за апартамента, който е на обща стойност 170 104 лева. Подробно са посочени периодите, в които двамата бивши съпрузи са работели според удостоверенията в трудовата книжка. Не са намерени запазени архиви от счетоводството на бащата на съделителката Х., за да се отговори на въпроса дали има данни за извършено дарение в полза на дъщеря му.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от СК (отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно ал. 3 на същия член съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Съгласно чл. 27 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

 

Не е спорно по делото, че процесният апартамент, гараж и движими вещи са придобити по време на брака на страните и че в констативните нотариалните актове, издадени след решение за разпределяне на жилищата в ЖСК, двамата съпрузи са признати за собственици. С оглед на гореизложеното следва, че законът оборимо презюмира, че процесните имоти са придобити в режим на СИО за двамата съпрузи /страни по настоящото дело/ и че дяловете са им равни - по ½ ид. ч.

Всеки от съделителите твърди личен принос по - голям от този на другия и влагане на лични извънсемейни средства. Претенциите за частична трансформация на лични средства при придобиването са предявени от страна на Ц.Х. чрез иск, а от страна на Р.Х. чрез възражение. Същите са в процесуалните срокове, посочени в чл. 342 от ГПК и обсъждането им е задължително съгласно ТР № 5/2013 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивницата Ц.Х. се домогва да докаже, че е изключителен собственик на по - голямата част от апартамента и гаража, поради преобразуване на лично имущество, тъй като макар и придобити по време на брака, част от средствата - сумата от 35 000 лева за апартамента и 5 000 лева за гаража били дарени лично на нея от баща й.

Въззивникът Р.Х. твърди, че е изключителен собственик на по - голямата част от апартамента и гаража, тъй като макар и придобит по време на брака, част от средствата - сумата от 8 000 лева му били дарени, лично бил полагал труд и теглил заем в размер на 15 000 лева, който погасил и вложил свои лични средства в размер на 32 540, 43 лева.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от СК (отм.) лични са вещите, правата върху вещите и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 от СК (отм.) или с друго лично имущество, придобито преди брака, съгласно който член правата върху вещите и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 2 ГПК страната, която се домогва да обори установените от закона предположения, следва да проведе обратно доказване, което да е пълно. Следователно в тежест на всеки от съделителите е да обори презумпциите за съвместен принос и равни дялове на имуществото при прекратяване на брака.

Придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването. За установяване на произхода на средствата за закупуване на имотите и движимите вещи са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели пред първата инстанция. Извършвайки съвкупна преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, съдът намира, че по делото не се установява по безспорен начин, че при придобиването на делбените имоти са влагани лични средства - по наследство и по дарение, затова, защото:

На първо място твърденията на Ц.Х. за дарени средства в размер на 35 000 лева за апартамента и 5 000 лева за гаража останаха недоказани. За тези суми не са налице никакви писмени доказателства, а свидетелските показания дадени от бащата Н.К. не се подкрепиха от тези на другия свидетел на ответницата. Настоящият състав, приема, че въобще не се доказа да са предавани суми в размер на 8000 лева през 1987 г. и още 8000 лева през 1991 - 1992 г. Твърденията на бащата не са подкрепени от каквито и да било други доказателства за тези суми, а свидетелските показания не следва да се кредитират като достоверни предвид заинтересоваността му. Разпитът на свидетеля Кольо Колев също не подкрепя казаното от бащата на ответницата - показанията му звучат житейски нелогично и влизат в противоречие на казаното от бащата за годината и такива детайли, случили се преди двадесет години като мястото на предаване на парите. Още повече, че от самия разпит на бащата Н.К. се налага впечатление, че дори и да се приеме, че парите са дарени, то това дарение е било в полза на младото семейството, за да бъде подпомогнато за закупуване на жилище т.е. не се доказа и категорично дарствено намерение на родителя само по отношение на единия съпруг - неговата дъщеря Ц.Х.. Само по отношение на сумата от 25 000 лева са налице писмени документи, които могат да послужат като индиция за подкрепа на казаното от бащата, но дори и тук не са налице категорични доказателства, че тази сума от 25 000 лева е ползвана именно за погасяване на задължения по построяването на делбените имоти.

Следва да бъде изрично отбелязано, че пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността на съответното фактическо твърдение. Това доказване е необходимо по отношение на всички твърдения, които обуславят спорното право, в частност съделителката е следвало до установи, че придобиването на процесните недвижими имоти е било осъществено отчасти със средства, които са нейна индивидуална собственост. Т.е., не е достатъчно същата да докаже наличието на такива лични средства, получени от баща й, но и че именно те са вложени в покупката на имотите.

Тези факти обаче не са доказани от съделителката по категоричен начин. Съдът, преценявайки събраните и анализирани по-горе писмени и гласни доказателства, ангажирани от Х., и изхождайки от изградените въз основа на тях фактически констатации, приема, че е била създадена вероятност, но не и сигурност, че този факт се е осъществил. Обстоятелството, че същата е възможно да е получила дарение в размер на 25 000 лева, не е достатъчно за да докаже неоспоримо, че парите са разходвани за апартамента, нито е достатъчно твърдението на баща й, че е заръчал парите да се използват за вноски по гаража и апартамента. Вносната бележка за сумата от 17 311, 05 лева с посочен платец Ц.Х. не доказва взаимовръзка с твърденията за дарена сума от баща й по категоричен начин.

На второ място по отношение на твърденията на Р.Х., че са му дарени 8 000 лева от сестра му и баща му, то за тези твърдения свидетелските показания на сестра му са недостатъчни. Тя въобще не потвърди, че е предоставила безвъзмездно сумата от 3 000 лева, а по - отношение на другата сума - 5 000 лева твърденията са, че е знаела за нея от баща си и дори не е била свидетел на предаване на сумата.

Що се касае за твърденията за сключен договор за заем в размер на 15 000 лева, изцяло изплащан от Р.Х., по отношение на него не бяха представени писмени доказателства за съществуването на такъв, а дори и малкото свидетелски показания на бащата на ответницата и сестрата ищеца -съделител, са твърде объркани за факта кой и за какво е теглил пари в началото на семейния живот на двамата вече бивши съпрузи.

Вносните бележки, представени от Р.Х. доказват само кой е бил физическият вносител на сумите, но не и чии са били средствата. Следва да се отбележи, че аргументите и на двете страни за това кой е допринесъл в повече финансово чрез получаваното трудово възнаграждение за построяването на апартамента и гаража и закупуването на отделните мебели, битова техника и строителни материали е релевантен при спор по иск с правно основание по чл. 28 ал. 3 от СК (отм.), какъвто не е предявяван пред първа инстанция, а и не би могъл да бъде разгледан в производство по делба. Ето защо обсъждането на трудовите книжки и посоченото в тях не следва да се извършва от настоящата инстанция. Доколкото има иск по чл. 21 ал. 2 от СК (отм.) и възражения на същото основание - по него предмет на проверка е налице ли са лични (извънсемейни) средства т.е лично имущество, получено преди брака или по време на брака, но по дарение или наследство, което да е вложено в делбените вещи и което да доведе до признаване на по-голям дял поради частична или пълна трансформация на тези средства при придобиване собствеността на вещите.

По отношение на движимите вещи - същите са подробно индивидуализирани, няма спор че съществуват и към настоящия момент и следва да бъдат допуснати до делба при равни квоти, с изключение на тези, които представляват неделима част от апартамента: кухенски бокс с изграден бар-плот с теракот, с отлята, облицована с фаянс мивка със смесителна батерия и долни СКШ.

Предвид гореизложеното следва, че по настоящото дело страните не успяха да проведат пълно доказване на претенциите им по чл. 21 ал. 2 от СК (отм.), които са правилно квалифицирани от първата инстанция, макар и с цифрово изражение на квалификацията по новия СК от 2009 г.

По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че искът и възражението за пълна трансформация на лични средства в придобиване на процесните движими и недвижими вещи е недоказано, поради което същите следва да бъде допуснати до делба при равни квоти между страните, съгласно разпоредбата на чл. 27 от СК /отм/.

Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и като такова следва да бъде потвърдено, освен в частта, в която до делба като движима вещ е посочен вграденият кухненски плот, който се явява неделима част от апартамента.

По отношение на разноските, съдът намира, че  такива не следва да бъдат присъждани, тъй като страните не е представиха доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.

        

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1289 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 7273/ 2012 г. по описа на С. районен съд в частта, с която до делба като движими вещи са допуснати: кухенски бокс с изграден бар-плот с теракот, с отлята, облицована с фаянс мивка със смесителна батерия и долни СКШ, вместо което постановява:

         ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на делба като движима вещ на кухенски бокс с изграден бар-плот с теракот, с отлята, облицована с фаянс мивка със смесителна батерия и долни СКШ.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1289 от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 7273/ 2012 г. по описа на С. районен съд в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване в частта по отношение на недвижимите имоти в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: