Р Е Ш Е Н И Е

Номер 216                                  15.05.2015 г.                     град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Граждански състав

На четиринадесети април                                                     2015 година

В открито заседание в следния състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1147 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.И.И., чрез адвокат Б.И. против решение № 684/23.12.2014 г. по гр. д. № 1760/2014 г. по описа на Районен съд - К., с което е отхвърлен предявеният срещу Прокуратурата на Република Б. иск по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в размера над 300 лева до 3000 лв.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Излагат се подробни съображения в жалбата, която е докладвана в съдебно заседание. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република Б. е депозирала въззивна жалба в срока за отговор, с която обжалва изцяло решението на К. районен съд и моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически изводи:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.И.И., с която са предявени срещу Прокуратурата на Република Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - имуществени и неимуществени и искане по чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Не е спорно по делото и същото се установява от приложеното към делото ДП № ЗМ - 1825/2010 г. по описа на РУП - К., че с постановление за образуване на досъдебно производство от 13.10.2010 г. на прокурор от РП - К. е образувано досъдебно производство срещу И. за това, че на 06.09.2010 г. в гр. К., е отнел чужди движими вещи с намерение противоказаконно да ги присвои - мобилен телефон марка “Н.”, пари - 20 лева, 3 броя мъжки златни пръстени и кутия цигари от владението на К.Н.М. - престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.03.2011 г. на разследващ полицай при РУП - К. въззивникът И.И.И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК и на същия е взета мярка за неотклонение "подписка".

С постановление от 07.06.2013 г. на прокурор при РП - К. е прекратено частично досъдебното производство, водено срещу И. за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК и същото е спряно срещу неизвестен извършител, отменена е взетата и мярка за неотклонение "подписка".

По делото е разпитана свидетелката М. И. И. - майка на ищеца, чийто показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. От тях се установява, че в периода след 2010 г., когато властите са започнали да образуват досъдебни производства по различни обвинения срещу ищеца вкл. и по настоящото, той се е затворил и се чувствал зле. Селото, в което живее с майка си е малко и всички се познават. След като започнали да го привикват в полицията, хората в селото го обсъждали и това го накрало да си търси работа в чужбина.

В първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство справка от 07.10.2014 г. относно заведени прокурорски преписки в РП - К. с лице И.И.И., видно от която от и срещу въззивника са образувани общо 5 прокурорски преписки, три от които прекратени по отношение на ищеца и спрени срещу неизвестен извършител, по една от тях е внесено Постановление по чл. 78а от НК и е наложена глоба, а по последната преписка е внесен обвинителен акт, чието разглеждане предстои.

Не е приложена справка за съдимост. Приети са следните писмени доказателства: Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство, криминалистическа справка, Постановление за привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и постановления, касаещи обвинения по други наказателни производства.

Други доказателства не са ангажирани. 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивникът е гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и е активно легитимирана да претендира обезщетение за вредите, причинени от дейността на правозащитни органи - в случая Прокуратурата на РБ. Съгласно чл. 137 ЗСВ и разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г., ОСГК, Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по искове за вреди от действия на органи на прокуратурата, която по заведени дела може да бъде представлявана по право от районните, окръжните, апелативните, военните, както и Върховната касационна и Върховната административна прокуратури като структурни звена на единната прокуратура.

С исковата молба ищецът и настояща въззивна страна претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., за претърпени унижения, притеснения и уронване престижа и доброто име в обществото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие, вследствие повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, което производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане на сумата.

Безспорно се установено, че въззивникът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК по образувано на 13.10.2010 г. досъдебно производство, което е било прекратено с прокурорско постановление от 07.06.2013 г. Няма спор между страните, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е съобщено на въззивника и че същото е влязло в сила на 21.06.2013 г. Прекратяването на досъдебното производство е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, поради което въззивникът има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай следва въззивникът да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение.

В тази връзка следва да се отбележи, че в практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (сегашна редакция на разпоредбата) се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на обвиняемия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания (Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). 

За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и въззивникът е привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, наказателното преследване е продължило почти три години, била е наложена МНО "подписка" за периода от привличането му в качеството на обвиняем до прекратяването на досъдебното производство, което обаче не го е ограничило да излезе извън страната и да бъде обявен за национално издирване. В известна степен отсъствието му от страната е забавило и разследването, но като се има предвид, че това отсъствие не е било обективна пречка за събиране на оневиняващи доказателства (каквото задължение има прокуратурата), следва да се приложи чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, като се намали с една трета искането за обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществени вреди несъмнено са претърпени, макар по делото да има разпитан един свидетел, който е роднина на ищеца. Малкото населено място, негативното обществено мнение, формирано в резултат на повдигнатите обвинения са довели до психически дискомфорт и са принудили ищеца да напусне страната за известен период от време, за да работи. От друга страна самият той е допринесъл за повдигане на обвинението със самопризнанията си.

Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу лицето, търсещо обезщетение от незаконно обвинение срещу него, не е основание за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност или за намаляване на обезщетението (Решение № 483 от 09.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1091/2009 г., III г.о., ГК и Решение № 434 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1235/2010 г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

При отчетените обстоятелства съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от въззивника неимуществени вреди от образуваното срещу него досъдебно производство, прекратено поради липса на доказателства за авторството на деянието, се съизмерява на сума в размер от 1 000 лв., до която сума искът е основателен и доказан.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за сумата над 300 лева до 1000 лева, като се постанови ново, с което Прокуратурата на Република Б. бъде осъдена да заплати на И. обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на постановлението - 21.06.2013 г. до окончателното погасяване на дълга, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на обжалваната част за имуществените вреди, то настоящата инстанция напълно се съгласява с мотивите и крайния извод на районния съд, поради което препраща към тях по чл. 272 от ГПК. Що се касае за възражението, поставено пред въззивната инстанция, че защитата по така повдигнатото обвинение не е задължителна и поради тази причина разноските не са в пряка връзка с него, то следва да се отбележи, че всяко лице има конституционно право на защита при повдигнато обвинение и ангажирането на такава е несъмнено и именно във връзка с повдигнато обвинение.

Относно разноските. 

Съгласно §.1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони, т.е. по въпроса за разноските следва да намерят приложение разпоредбите на ГПК и в частност тази на чл. 78 ГПК.

Предвид крайния изход на спора пред първата инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 141 лева в полза на ищеца съразмерно уважената част на исковете.

За въззивната инстанция са представени доказателства за адвокатско възнаграждение, платено от въззивника в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 5 лева. Предвид частичното уважаване на жалбата следва да се присъдят 72 лева в полза на въззивника.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 684/23.12.2014 г. по гр. д. № 1760/2014 г. по описа на Районен съд - К., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 300 лева до 1 000 лева неимуществени вреди, както и в частта с разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., с административен адрес: гр.С., бул. “В.” № ., Съдебната палата, представлявана от главния прокурор, да заплати на И.И.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума в размер на още 700 (седемстотин) лева до общата сума от 1 000 (хиляда) лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди за незаконно обвинение по ДП № ЗМ – 1825/2010г. в извършване на престъпление по чл. 194 , ал.1 от НК, което производство с прокурорско постановление от 07.06.2013 г. е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване 21.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., с административен адрес: гр.С., бул. “В.” № ., Съдебната палата, представлявана от главния прокурор, да заплати на И.И.И., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 141 (сто четиридесет и един) лева за първа инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., с административен адрес: гр.С., бул. “В.” № ., Съдебната палата, представлявана от главния прокурор, да заплати на И.И.И., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски пред въззивна инстанция в размер на 72 (седемдесет и два) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.