Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

229                                                  22.05.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и  втори април                                      две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1161 по описа за 2015 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, гр.Пловдив, чрез юриск. К.А. против решение № 28 от 14.01.2015 г., постановено по гр.дело № 2520/2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърлят предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив искове за признаване за установено по отношение на Д.Т.Г., че същата дължи на дружеството следните суми: 685.32 лв. по данъчна фактура № 1083093691/01.11.2012г. за начислена електрическа енергия в размер на 4128 кВтч за отчетен период 25.11.2011г. – 01.02.2012г., 100.89 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 13.11.2012г. - 24.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2014 г. до изплащането й, за които суми е издадена Заповед до реда на чл. 410 ГПК с № 1000/25.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1736/2014 г. на Старозагорския районен съд, като неоснователни; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и противоречащо на събраните доказателства. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се установи съществуването на исковите претенции на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към Д.Т.Г. в претендираните размери. Претендира за разноски.

 

Въззиваемата Д.Т.Г., чрез адв. М.Ч.  взема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на решението. Моли да се остави без уважение въззивната жалба. Претендира за разноските.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

            Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив против Д.Т.Г. *** – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството сумите, за които е издадена Заповед по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1736/2014 г. на Старозагорския районен съд, а именно: 685.32 лв. по данъчна фактура № 1083093691/01.11.2012г. за начислена електрическа енергия в размер на 4128 кВтч за отчетен период 25.11.2011г. – 01.02.2012г., 100.89 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 13.11.2012г. - 24.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2014 г. до изплащането й. 

 

Ищецът твърди, че на 25.04.2014г. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към ответницата в размер на общо 786.21 лв., за което било образувано ч.гр.д. № 1736/2014г. и издадена Заповед за изпълнение, срещу която ответницата подала възражение. На 01.02.2012г. по реда на ОУ за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България ЕР” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014/10.05.2008г., служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответницата, находящ се в гр.Стара Загора, ул….№ …, ап…., при спазване правилата на ОУ. Съставен бил констативен протокол №12023, тъй като била установена намеса във вътрешността на електромера, вследствие на което отчитал по-малко консумирана ел.енергия, поради което бил демонтиран, поставен в безшевна торба и предоставен за експертиза, извършена в БИМ. За проверката бил съставен констативен протокол №АУ-15-023/45-04.06.2012г. и установено, че фирмената пломба била скъсана, а държавната – наранена и при отваряне на електромера се забелязвала външна намеса, като били изрязани части от зъбците на плаващото зъбно колело от броячния механизъм, в резултат на което се отчитала 91,7 % по-малко електроенергия от действително консумираната. На основание установената манипулация и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, вр. чл.54, ал.2, т.2 от ОУ била издадена фактура №1083093691/01.11.2012г. на стойност 685.32 лева. На клиента били начислени допълнително 4128 кв./ч. за период от 68 дни /25.11.2011г. – 01.02.2012г./, за което била използвана методиката по чл.54, ал.2, т.2 от ОУ. Ответницата дължала и законна лихва за забава от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство /13.11.2012г. – 24.04.2014г./, в размер от 100.89 лева. Ответницата оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на констатирани неплащания на задължения към този период и оспорва начина и методиката на начисляване на сумата за корекция на сметката по посочената партида като неправилни и незаконни. Счита, че не можело да се търси отговорност от нея по повод правилното измерване на ел.енергия, тъй като тя като потребител нямала задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито тези СТИ били нейна собственост. Сочи, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ищеца, не била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита позоваването на аналогично правило, прието в ОУ на ищеца или правило съдържащо се в ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи за нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи и противоречащи на интереса на потребителя, заобикалящи закона. Счита втория обективно съединен иск за неоснователен, тъй като до момента на подаване на исковата молба на ответницата не била предявявана съставената фактура или съставените протоколи, нямало и покана за плащане на цитираните суми. Моли съда да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и претендира разноски.

 

            Видно от приложеното ч.гр.д. № 1736/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК № 1000/25.04.2014 г., по силата на която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 685.32 лв. – главница от неплатена цена по общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и чл.98а от ЗЕ за доставена в периода от 25.11.2011г. до 01.02.2012г. ел. енергия по партида с кл. № 1001105598; както и за сумата 100.89 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13.11.2012г. до 24.04.2014г., заедно със законната лихва и разноски. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника.

 

            В предявения иск по реда на чл.422 ГПК, ищецът е претендирал ответницата да му заплати сумата от 685.32 лв., представляващи стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода 25.11.2011г. – 01.02.2012г., 100.89 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 13.11.2012г. – 01.02.2012г., законната лихва и разноски.

 

            От представения по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 12023, от 02.01.2012г. се установява, че е констатирано нарушена фабрична и държавна пломба. Видно от протокола, електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 689592 - за предаване за експертиза. Протоколът е подписан от един свидетел и няма доказателства да е връчен на ответницата. 

 

            От приетия констативен протокол от метрологична експертиза на електромер на БИМ изх. № АУ-15-023/45-04.06.2012 г. се установява, че при отваряне на електромера с фабр. № 2661968 е констатирано: фирмената пломба е скъсана, а държавната наранена. При отваряне на електромера се забелязва външна намеса, изрязани са част от зъбците на плаващото зъбно колело от броячния механизъм. В резултат на тази манипулация, броячът отчита 91,7 % по-малко електроенергия от действително консумираната. Заключението е, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания. 

           

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният електромер е отварян и манипулиран. Изрязани са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат, електромерът отчита с 91,7 % по-малко от консумираната електроенергия по двете тарифи. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия. Това състояние е случай на частично неизмерване на консумираната ел. енергия. Доначислената ел. енергия е по дневна тарифа – 3048 кВтч, по нощна - 1080 кВтч – общото количество 4128 кВтч. Остойностяването на ел. енергията е по действащите цени през процесния период. Получената цена на доначислената енергия е нанесена вярно в справката за корегиране на сметката за ел. енергия и в данъчна фактура № 1083093691 от 01.11.2012 г. Общата сума е 685.33 лв. Неотчетената от електромера ел. енергия е изчислена за период от не повече от 90 дни назад от датата на констатиране на несъответствието. Началната му дата съвпада с датата на регулярното отчитане на показанията на процесния електромер през третия месец назад от датата на установяване на несъответствието му, а крайната му дата е датата на свалянето и подмяната на електромера. Заключено е, че методът за отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени в съответствие с чл. 54 ал. 2, т. 1 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г.

 

За периода от 25.11.2011 г. до 01.02.2012 г. по партидата на ответницата е начислена 4128 кВтч ел.енергия на стойност 685.32 лв. с ДДС, за която сума е издадена  фактура № 1083093691 от 01.11.2012 г.

 

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно по отношение на осчетоводяването на задълженията на счетоводна сметка „клиенти”, аналитична сметка № 1001105598 с клиент ответницата, за 685.32 лв. с ДДС, за обект за потребление с ИТН 2024472, електромер № 2661968, в гр. Стара Загора, ул. … № …, ап. …, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти за процесния период 25.11.2011 г. - 01.02.2012 г. Процесната фактура № 1083093691/01.11.2012 г. за 685.32 лв. с ДДС отговаря на изискванията на чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г., както и на изискванията за необходимите реквизити в чл. 7 от Закона за счетоводството. Фактурираните цени на ел. енергия съответстват на цените, определени, съгласно ЗЕ, от ДКЕВР за процесния период. Цените на определените компоненти, формиращи крайната цена на ел. енергия – за битови нужди – ниско напрежение с две скали, съответстват на определените от ДКЕВР с Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. Обезщетението за забава върху сумата от 685.32 лв. за периода от 12.11.2012 г. до 25.04.2014 г. е 101.08 лв.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, по следните съображенията :

 

            За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бл.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

 

            Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

           

            От друга страна налице е съществено разминаване в основанието на което се претендира сумата по заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба. В заявлението се претендира сумата, като стойност на ел. енергия, доставена за периода 25.11.2011г. – 01.02.2012г. на основание общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и чл.98 а от Закона за енергетиката. В исковата молба по чл.422 ГПК, ищецът излага обстоятелства за извършена корекция на сметка на ответницата и претендира допълнително начислена ел. енергия за същия период. Като основание на което се претендира сумата се сочи чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във вр. чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, приети с решение на ДЕКВР от 10.04.2007г. , във вр. чл. 54, ал.2 т.2 от ОУ. В настоящото производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК за изменение на основанието, чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.

 

            Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за сумата 685.32 лв. е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на иска за главницата, като акцесорен, неоснователен е и искът за лихви за забава в размер на 100.89 лв. за периода 13.11.2012г - 24.04.2014г. и също следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 450 лв.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 14.01.2015., постановено по гр. дело № 2520/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на Д.Т.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи направените пред настоящата инстация разноски. 

           

Решението не подлежи  на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: