Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  206                                                     11.05.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети април                                               две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                       

                РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1163 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на В.Д.С., чрез адв. В.А. против решение № 47 от 24.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1958/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля молбата на В.Д.С. за издаване разрешение детето П.С.С. да пътува заедно с нея в Австралия и да пребивава там за времето от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие без съгласието на бащата С.П.С.; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното и да се уважи молбата. Алтернативно моли, да се разреши пътуването на детето за определен период, както и по време на училищните ваканции на детето.  Претендира за разноски.

 

Въззиваемият С.П.С., чрез пълномощника си адв. Д. в съдебно заседание взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира за направените в настоящото производство разноски.

 

ДС „Социално подпомагане – гр. Мъглиж, редовно призовани за съдебно заседание не изпращат представител. В писмена молба заявяват, че поддържат представения по делото доклад.

 

            ДС „Социално подпомагане” гр.Гурково, редовно призовани за съдебно заседание не изпращат представител. С молба заявяват, че поддържат становището си, изразено пред районния съд. 

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е по предявено искане по чл. 127а, ал.2 за заместващо съгласие на бащата, детето П.С.С. да пътува заедно с майка си до Австралия и иск по чл.127 ал.2 от СК за промяна местоживеенето на детето – при неговата майка в Австралия.

 

Наистина районният съд, е определил правната квалификация на исковата молба, като такава по чл.127а от СК. Посочил е, обаче в решението си, че спорът е за местоживеенето на детето /чл.127, ал.2 от СК/ и е изложил съображения по този иск в мотивите си. От друга страна въззивната инстация има аналогични задължения  на първата инстация, правораздавателната дейност е тъждествена на тази на първата инстация, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право.  При това положение, съдът намира, че няма пречка въззивната инстация да промени или допълни определената от районния съд правна квалификация на иска. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – решение № 41 от 11.03.2014г., по гр.д.№ 4402/2013г. на ІV ГО.

 

Ищцата  твърди, че с ответника били родители на П.С.. След прекратяването на брака им, упражняването на родителските права спрямо него било предоставено на майката. От лятото на 2012г. тя се установила да живее в гр. Сидни, Австралия, а на 19.10.2012г. сключила граждански брак с Ник Кагеларис – австралийски гражданин. При заминаването й, детето останало при нейните родители, живущи в с. Нова махала. С тях и с детето си тя поддържала ежедневна връзка по скайп. Тъй като не желаела детето да учи в училището в селото, предложила на ответника, то да отиде да живее при него и да посещава училище в гр. Казанлък. Със съпруга си закупили апартамент в Сидни, той имал фирма, в която работела. Имало всички условия, необходими за отглеждане на детето. Ответникът категорично отказвал да даде съгласие детето да замине при нея. Същият спор имали  и преди две години по повод снабдяване на детето с международен паспорт, но по образуваното пред Старозагорския районен съд дело постигнали съгласие по този въпрос. Моли съда да постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на ответника детето да пътува с нея в Австралия и да пребивава там за времето от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетието му.                   Ответникът оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба и счита, че не е в интерес на детето заминаването му за Австралия и установяването му там. Моли иска да се отхвърли.

 

Не е спорно, че ищцата и ответника са родители на детето П.С.С., родено на ***г. С влязло в сила решение № 428/05.09.2008г., постановено по гр.д. № 685/2008г по описа на КРС, бракът между страните е  прекратен, като съгласно постигнатото между съпрузите споразумение, утвърдено от съда, упражняването на родителските права спрямо П. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и е осъден  да заплаща месечна издръжка.

 

Установи се, че през 2012г. ищцата е напуснала страната и е заминала за Австралия. Сключила е граждански брак с австралийски гражданин и се е установила да живее там. При заминаването си, е оставила детето при своите родители в с. Нова махала, където то е посещавало местното училище.

 

От приложеното гр.д. № 3048/2012г.  по описа на Старозагорския районен съд е видно, че на 10.07.2012г. страните са постигнали спогодба, одобрена от съда, по силата на която се разрешава издаването и получаването на паспорт на малолетното дете без съгласието на бащата и се разрешава на детето да пътува извън пределите на Република България до Великобритания в периода от 01.08.2012г до 15.08.2012г., придружавано от своята майка, без да е  необходимо съгласието на бащата.

             

            При изслушването си в съдебно заседание, детето заявява, че  иска да живее в България с баща си. Не му харесвали отношенията в семейството на майка му. Не харесвало човека, с когото тя живее. Всеки ден поддържал контакти с майка си. Не бил прекъсвал връзки с нея. Тя му изпращала пари, купувала му телефон и лаптоп.

 

От представения по делото социален доклад се установява, че детето е привързано към баща си. Помежду им е създадена трайна емоционално-доверителна връзка. За отглеждането му е създадена подходяща среда, като продължава да контактува с майката чрез интернет ежедневно. Образуването на настоящото делото  се е отразило отрицателно на емоционалното му състояние, тъй като не желае да променя местоживеенето си, училището и приятелската си среда. Не харесва съпруга на майка си и децата му и не желае да живее в тяхното семейство.

 

           За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на св. К. и св. Д.- майка на ищцата, се установява, че след заминаването на майката през месец август 2012г. за Сидни, Австралия, детето останало да живее при баба си и дядо си в с. Нова махала. В училището в селото преобладаващата част от учениците били от ромски произход, детето не се чувствало комфортно, поради което майка му го посъветвала да отиде при баща си. От м. февруари 2014г. детето живеело при баща си в с. Тулово. Майката и детето контактували ежедневно по скайп чрез лаптоп, закупен от ищцата. Тя му  закупила  компютър и мобилен телефон. Средствата за това били осигурени чрез изпратени от нея до баща й пари. От както било при баща си детето пътувало ежедневно до гр. Казанлък, където посещавало училище. С майка си контактувало по телефон, закупен от нея и по скайп, когато в почивните дни посещавало баба си и дядо си, тъй като по настояване на ищцата компютъра и лаптопа останали при тях. В разговор детето заявявало, че иска да отиде на екскурзия или на гости до Австралия, но не и да живее там. Св. К. твърди, че бащата оказвал влияние върху желанието на детето да замине за Австралия, тъй от детето чула, че баща му и баба му щели да умрат, ако заминел за Австралия.

 

            От показанията на св. М. и Ч. се установява, че от повече от година детето живеело при баща си. Винаги било в приличен вид, учило се добре и се чувствало добре. Детето споделяло, че не желае да отиде при майка си, тъй като преди заминаването им живяло с нея и съпруга й в Стара Загора и не му харесвало.  Пращали го на курсове и се прибирало вечер само. Посещавало училище в гр. Казанлък. 

                                      

Съгласно трайната съдебната практика на ВКС, детето не следва родителя, на когото са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат вземани от двамата родители. Съгласно чл.12 ал.1 от СК решението за местоживеенето на  детето трябва да бъде взето от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в чужбина, но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право нито само, нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото съгласие съдът е длъжен да се ръководи единствено от интересите на детето. Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. В този смисъл е решение № 147/19.04.2011г. по гр.д .№ 845/ 2010г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 234 от 30.05.2012г. ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

            При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от възможността за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му извън страната. Това не е в интерес на детето. Заминаването и установяването на детето при майката до навършване на пълнолетие ще доведе до безвъзвратно прекъсване на връзката между бащата и детето, както и с останалите си близки в България.

 

        Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към него.

 

         С оглед на изложеното съдът намира, че не в интерес на детето да пътува неограничено до Австралия и да се установи да живее там до навършване на пълнолетие без съгласието на своя баща. От друга страна, ако не се даде възможност на детето да пътува до Австралия при майка си, ще бъдат ограничени личните му контакти с майка му, на която са предоставени за упражняване родителските права. Безспорно е установено, че майката продължава да контактува ежедневно с детето,  полага грижи за издръжката му и се интересува от нуждите му. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че майката се е установила трайно да живее в гр.Сидни, Австралия, където са създадени добри условия за детето. Майката разполага с финансови средства да осигури издръжката и нуждите на детето.

 

            При така установените обстоятелства по делото, съдът намира, че в интерес на детето е да има възможност в определени периоди от време да посещава майка си в Сидни, Австралия, за да има възможност се запознае с условията там. В негов интерес е осъществяването на лични контакти с майката, на която са предоставени за упражняване родителските права макар и за определени пероидо от време. Ето защо, следва да се даде разрешение и да се замести съгласието на бащата за пътувания на детето П.С. до Австралия, придружаван от майка си по време на училищните ваканции в РБългария.

  

            По отношение на иска за промяна местоживеенето на детето при майката в  гр.Сидни, Австралия, съдът намира, че този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено, в частта му, с която е отхвърлена молбата на В.Д.С. за издаване на разрешение детето П.С.С. да пътува заедно с нея в Австралия без съгласието на баща си до навършване на пълнолетие и в частта относно присъдените разноски.  Вместо това следва да бъде постановено друго, с което следва да се даде разрешение – заместващо съгласие на С.П.С. – баща на детето, П.С.С. да пътува, заедно с майка си В.Д.С. до Австралия по времето на установените в РБългария училищни ваканции до навършване на пълнолетие.

 

В останалата му обжалвана част решението на Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдено.

 

На въззивницата на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от иска в размер на 187.50 лв., а на въззиваемия на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да се присъдат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 225 лв. 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 47 от 24.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1958/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, с която е отхвърлена молбата на В.Д.С. за издаване на разрешение детето П.С.С. да пътува заедно с нея в Австралия без съгласието на баща си до навършване на пълнолетие и в частта относно присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:

           

            РАЗРЕШАВА на детето П.С.С., ЕГН ********** да пътува извън пределите на РБългария, до Австралия по време на установените в РБългария училищни ваканции до навършване на пълнолетие, придружаван от майка си В.Д.С., ЕГН **********,***, без да е наебходимо за това съгласието на бащата С.П.С., ЕГН **********,***.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

ОСЪЖДА С.П.С. с п.а. да заплати на В.Д.С. с п.а. сумата от 187.50 лв./сто осемдесет и седем лв. и 50 ст./, представляващи направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от иска.

 

            ОСЪЖДА В.Д.С. с п.а. да заплати на С.П.С. с п.а. сумата от 225 лв. / двеста двадесет и пет лв./, представляващи направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: