Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 195                                               07.05.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ

На двадесет и трети април 2015г.

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                

                                         ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1166 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.49 и сл. от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от К.А.М. от гр.С. против Решение № 1111/03.11.2014г., постановено по гр.дело № 1019/2014 г. по описа на РС- С. в частта му, с която се е приел брака за дълбоко и непоправимо разстроен, в която са определени родителските права върху непълнолетното дете, в която е предоставено ползването на семейното жилище на майката и в частта му относно размера на присъдената издръжка в размер на 120 лв., като излага подробни аргументи в подкрепа на тезите си. Счита, че атакуваното Решение в тези му части е незаконосъобразно и неправилно, и моли същото да бъде частично отменено, като се отхвърли изцяло иска за развод, или алтернативно- родителските права върху непълнолетното дете се предоставят на него/бащата/, предостави му се ползването на семейното жилище в гр.В. и се осъди майката да заплаща съответната издръжка на непълнолетното им дете. В този смисъла е и пледоарията на в.жалбоподател и процесуалния му представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Въззивникът не е представил писмена Защита въпреки дадения му 1- седмичен срок от настоящия въззивен съд.

 

Въззиваемата С.Ц.М. от гр.С. е подала писмен Отговор против въззивната жалба на К. М. и самата тя също е подала Въззивна жалба против това първоинстанционно бракоразводно решение, като счита, че то е незаконосъобразно и неправилно в частта му относно вината и на двамата съпрузи, като счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само бившият й  съпруг К. М.. Възразява против изложените в неговата Въззивна жалба оплаквания, излага подробно своите становища против тях и моли настоящия въззивен съд да измени атакуваното Решение в частта му за вината, като прекрати брака между тях двамата по изключителна вина на бившия й съпруг, ведно със законните последици от това. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезите си в Отговора на в.жалба, в своята в.жалба, в пледоарията на процесуалния й представител- адвокат и в представената Писмена защита пред настоящата въззивна съдебна инстанция в последното открито съдебно заседание на ОС- С., с препис за другата страна.

 

Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Обжалваното и от двете страни/бивши съпрузи/ в отделни негови части първоинстанционно съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- С. при условията на субективно и обективно съединяване няколко брачни искове по реда на чл.49 и сл. от СК. При анализа на направените от въззивника К.А. оплаквания, съдът установи следното :

Установено и доказано по несъмнен и безспорен начин още пред първата съдебна инстанция РС- С. е, че взаимоотношенията между двамата съпрузи/страни по делото/ отдавна са силно влошени в емоционален, физически, сексуален, материален и всякакъв друг план, същите продължително време живеят във фактическа раздяла между гр.С. и гр.В., между Република Б./съпруга/ и Република Г./съпругата/, те отдавна са се отчуждили помежду си, в продължително време не са правили сериозни опити да са сдобрят, да се съберат да живеят заедно и заедно да възпитават двете си деца/едното вече пълнолетно, другото още непълнолетно/. Поради което напълно мотивирано, обосновано и правилно РС- С. е приел, че между тях двамата е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което го е лишило от истинското му правно и житейско съдържание, същият не е могъл да бъде възстановен и заздравен, поради което следва да бъде прекратен, ведно със законните последици от това. В тази връзка не се събраха пред настоящата въззивна съдебна инстанция каквито и да са нови писмени и/или гласни доказателства, извън тези пред РС- С., които да обосноват тезата на в.жалбоподателка, че само бившият й съпруг носи изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което е било необходимо той да бъде прекратен не по взаимна вина, а само по негова изключителна вина. Още повече, че на първата съдебна инстанция се е установило и доказало, че съпругата живее и работи продължително време в Република Г./дори и причина за това да е поведението на съпруга й/, и че тя продължителна време не пребивава в Република Б. и на посочените нейни постоянен и настоящ адрес по ЗГР в Б.. В тази връзка настоящият въззивен съд се присъединява изцяло към мотивите на първата инстанция по правилата на чл.272 от ГПК в тази му част. Още повече, че самата жалбоподателка не се яви на нито едно от двете открити съдебни заседания пред настоящия въззивен съд, проведени на 02.04.2015г. и на 23.04.2015г., поради отсъствието й от пределите на Република Б., поради местоработата и местоживеенето й в Република Г..

 

Относно оплакването на въззивника за родителските права върху по- малкото им общо непълнолетно дете А.К. М. на 17 г.- действително през последните няколко години бившата му съпруга не е пребивавала постоянно или преимуществено в семейните им жилища- апартамент в гр.С. и след това къща в околностите на гр.В., поради което очевидно не е могла да упражнява непосредствен родителски контрол върху това тяхно непълнолетно дете, което освен това е и от мъжки пол. Но съгласно събраните писмени доказателства пред РС- С., включително полицейски и прокурорски преписки и медицински документи, както и от събраните гласни доказателства от разпитите като свидетели на двете им деца/пълнолетната им дъщеря и непълнолетния им син/ се установило и доказало по несъмнен и безспорен начин, че с агресивното си и грубо отношение към непълнолетния А. бащата К.М. не е осъществявал адекватно своята част от родителските права върху това дете, дори и преди развода, нанасял е физически и психически тормоз над това си дете, което не е отшумяло и не се е променило в хода на времето до настоящия момент. Поради което първоинстанционния РС- С. напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е предоставил формалното упражняване на тези родителски права върху реално отсъстващата майка, която е полагала всякакви други грижи да непълнолетното си момче/подпомагана от пълнолетната им вече дъщеря/, но не и на компрометирания откъм упражняване на родителски права баща- бившия съпруг. На настоящата въззивна инстанция не се събраха допълнително нови, различни писмени и гласни доказателства, които да оборват този извод на РС- С.. Показанията в тази им част на единствения разпитан пред ОС- С. пълнолетен свидетел А.К./чиито показания въззивния съд кредитира изцяло като пълни, обективни и непротиворечиви помежду си и с останалите събрани пред РС- С. писмени и гласни доказателства/, отразяват състоянието на семейните взаимоотношения между съпрузите от преди 7- 8 години, но не и оттогава до сега, което е един твърди дълъг и динамичен период от време. Представеното едва пред настоящия въззивен съд като официално заверено копие от оригинала едно ново писмено доказателство- Съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 265/02г., отразява евентуални груби физически отношения на съпруга към съпругата му към 01.06.2002г., констатирани официално 1 седмица по- късно на 07.06.2002г., които са извън процесния период от време съгласно описателната и диспозитивната част на ИМ по делото. Поради което те не променят установената и доказана фактическа и правна обстановка пред РС- С.. Поради което в тази й част въззивната жалба на К.М. се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това. Още повече, че роденият на ***г. непълнолетен техен син А. на 17 г., след по- малко от 10 месеца вече ще е навършил 18 г. възраст и ще бъде пълнолетен български гражданин.

 

По отношение искането за предоставяне ползването на голямото семейно жилище с няколко отделни входа в гр.В. на бившия съпруг К.М.- от събраните още пред РС- С. писмени и гласни доказателства се е установило и доказало, че жалбоподателят М. няма никаква собственост нито върху терена, върху който е изградена масивната сграда, ползвана за семейно жилище на страните и на децата им, нито върху сградата или върху части от сградата. Въпросите за евентуално негово участие с пари, личен и на приятели труд, и други вещни или облигационни претенции, не са предмет на настоящото бракоразводно дело, а биха били обект на евентуални отделни бъдещи претенции на този бивш съпруг срещу съсобствениците по закон и по наследство на терена и на сградата- бившата му вече съпруга, майка й и сестра й. В тази връзка наличието на отделни обособени за ползване етажи, части от етажи, отделни самостоятелни входове, стълбища, водомери, електромери, газомери и други, не представляват самостоятелни правни основания за предоставяне за ползване на част от тях на бившия съпруг- несобственик М.. Още повече, че на него не се предоставя упражняването на родителски права върху родено от брака непълнолетно дете. Установи се непърпимост в отношенията между бившия съпруг и бившата му съпруга, както и между него и двете му деца от брака- пълнолетната му дъщеря и непълнолетния му син. Също така по делото се установи и доказа, че в по- голямата част от фактическия си съвместен брачен живот двамата бивши съпрузи са обитавали с двете си родени от брака деца съвсем друго, различно семейно жилище- апартамент, находящо се в центъра на гр.С./а не в покрайнините на гр.В./, независимо кой е бил неговия собственик тогава и понастоящем. Същото това жилище- апартамент в гр.С. е посочени и като домашен и съдебен адрес на жалбоподателя М. пред РС- С./Отговора на ИМ- л.18 от делото на РС/ и пред ОС- С./В.жалба- л.5 и Отговор на н.в.жалба- л.42 от делото на ОС/. Поради което и в тази й част въззивната жалба на К.М. се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

 

Относно размера на определената издръжката от бившия съпруг/баща/ на непълнолетното му дете А. на 17 г. в размер на 120 лв. месечно- същата е достатъчно обоснована, законосъобразна и доказана като фактическо и правно основание и размер, съобразена е с възрастта и доказаните по делото общи и специфични нужди на непълнолетния му син, не се установи да са налице някакви изключителни факти и обстоятелства, които да я правят недостатъчна за детето или прекомерно висока за бащата, поради което съдът се присъединява изцяло към тази част от мотивите в Решението на РС- С. съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК, ведно със законните последици от това. Поради което и в тази му част Решението на първоинстанционния съд следва да бъда потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

Никоя от страните няма предявени претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, и не е представила Списък за такива по реда на чл.80 от ГПК, поради което и ОС- С. няма да присъжда такива разноски пред настоящия въззивен съд.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.49 и сл. от СК, въззивният ОС- С., в настоящия съдебен състав

 

Р Е Ш И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част първоинстанционното Решение № 1111/03.11.2014г., постановено по гр.дело № 1019/2014 г. по описа на РС- гр.С..

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните, в 1- месечен срок от връчването му пред ВКС- гр.София.                                                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :      1.

 

 

                  2.