Р Е Ш Е Н И Е

номер 225                              21.05.2015 година                      град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                             Втори граждански състав

На двадесет и първи април                                                            2015 година

В открито заседание в следния състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

     2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1169 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.А., против решение № 1384/23.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2596/2014 г. по описа на С. районен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на Д.Г.З. сумата от общо 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, от които 1 000 лв.- обезщетение за причинени морални вреди, вследствие отправянето на обидна квалификация „мръсница” и 4 000 лв.- обезщетение за причинено увреждане – счупване на фалангата на петия пръст на дясната ръка, които вреди са причинени от извършено на 28.05.2014г. деяние от М.Д.А., ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна- Д.Г.З..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.Г.З., с която е предявен срещу М.Д.А. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000 лв. претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответницата на 28.05.2014 г. деяние, за което има влязло в сила Решение по АНД № 983/2014 г. на Районен съд С. за извършено хулиганство по смисъла на УБДХ. С решението на районния съд по посоченото административно - наказателно дело е прието, че М.А. е извършила нарушение по УБДХ, а именно на 28.05.2014 г. около 09,00 часа в гр.С. в хранителен магазин, находящ се на ул. “О.” № ., извършила непристойна проява, изразена в скарване, сбиване и употреба на ругатни и псувни и други нецензурни думи към продавачката Д.Г.З., но която й проява поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Решението е влязло в законна сила на 05.06.2014 г.

Гражданският иск за настъпилите неимуществени вреди е предявен пред граждански състав на РС С., като искането е М.А. да заплати сумата от 1 000 лева за причинените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправената обида “мръсница”, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2014 г. С исковата молба е претендирана и сумата от 4 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на извършеното от нея деяние - причиняване на увреждане, имащо характера на лека телесна повреда, а именно счупване на фалангата на петия пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 28.05.2014 г.

По делото е представено копие на съдебномедицинско удостоверение от 29.05.2014 г., от което е видно, че се установява счупване на близката фаланга на пети пръст на дясната ръка т.е. на кутрето на дясната ръка. В медицинското удостоверение е направено заключение, че увреждането е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е квалифициращ признак за лека телесна повреда. На петия пръст на дясната ръка е поставена имобилизираща превръзка.

В съдебно заседание пред първата инстанция е разпитан съпругът на ищцата, който свидетелства, че не е присъствал на инцидента, но е разбрал от ищцата за отправените й обидни думи. Свидетелства за това, че пръстите на съпругата му били подути и това подуване траяло два месеца, през което време ищцата изпитвала болка. Трябвало да пие лекарства, за да работи и имала шина на ръката. Страхувала се да излезе на улицата, а същата вечер на инцидента била много разстроена.

Свидетелят Ангел Георгиев разказва, че е очевидец на инцидента, като описва, че е имало кавга и е чул ответницата да изрича думата “мръсница” по отношение на ищцата З.. Потвърждава думите на съпруга на ищцата, че последната е имала шина на ръката, но твърди, че е било за около месец.

Свидетелските показания на Е.А. М. подкрепят казаното от другите двама свидетели, а именно по отношение на изречената обида, нейния автор и наличието на превръзка на ръката. Потвърждава, че на инцидента са станали свидетели и други хора от квартала, а случката се е коментирала известен период от време - около 10 - 15 дена.

Ответницата заявява в своя защита, че не е предизвикала инцидента, а е била раздразнена от шума, идващ от магазина, който е в съседство с нейната къща. Пред въззивната инстанция отрича да е обиждала или да се сбивала с ищцата.

За възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпили за ищеца вреди - имуществени и неимуществени. По делото не са отделени безспорни факти, поради което на главно доказване от ищеца подлежат всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

По отношение на първия елемент от деликта, се установява по делото, че действително въззивницата се сбила с ищцата, счупила е близката фаланга на петия пръст на дясната ръка, с което е причинила лека телесна повреда и е отправила обидната дума “мръсница” по отношение на З.. Тези факти се установяват не само от гласните доказателствени средства и представеното съдебномедицинско удостоверение по делото пред гражданския съд, но и от констатациите в Решението по АНД № 983/2014 г. на Районен съд С., което е влязло в сила.

Оспорването на тези факти за първи път се прави от въззивницата в съдебно заседание пред въззивната инстанция, което ги прави преклудирани съгласно чл. 133 във вр. чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК.

Установява се и вторият елемент от фактическия състав на деликта, а именно че деянието е противоправно. За наличието на противоправност на деянието като обективен факт се прави извод от нормата на чл. 45 ЗЗД, съгласно която никой не следва да причинява вреди другиму и следователно всяко виновно извършено и причиняващо другиму вреди деяние е обществено неприемливо и неправомерно.

Относно третия елемент от фактическия състав на деликта - вредата, съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). Установява се от показанията на св. Стойко Запрянов, преценени с оглед вероятната негова заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК, че въззиваемата З. е претърпяла вследствие на процесната кавга неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на психичното й здраве - същата се е страхувала след инцидента, срамувала се е, изпитвала е болки в областта на ръката. Същевременно не се установява с категоричност, че е нарушена работоспособността й - според съпругът й с помощта на лекарства (без да уточнява какви) ищцата е работила в магазина. Противоречиви са показанията на свидетелите по отношение на продължителността на възстановяването - съпругът й твърди това да е продължило два месеца, докато другите свидетели казват един месец. В тази връзка следва да се отбележи, че е нормално вследствие на нанесената й обида и лека телесна повреда да са търпени неимуществени вреди, тъй като неизбежно настъпват негативни емоционални състояния у потърпевшата. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 1000 лв., от които 500 лева за нанесената й обида и 500 лева за счупения пети пръст на ръката, като претендираният от ищцата размер над тази сума до 5000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането 28.05.2014г. до окончателното погасяване на задължението съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за отправената обида за размера над 500 лева до 1000 лева и за нанесената лека телесна повреда над размера от 500 лева до 4000 лева, като исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни в тази им част.

По разноските:

При този изход на спора, следва да се ревизира обжалваното решение и в частта за разноските. Спрямо уважената част от исковите претенции (предвид крайния резултат в настоящата съдебна инстанция) на база доказаните от въззиваемия разноски пред първата инстанция (800 лв.) следва въззивникът да му заплати разноски в размер на 160 лв., над която част до присъдените 800 лв. решението следва да се отмени.

За въззивното производство въззивникът има право на разноски, като спрямо резултата и доказаните разноски в размер на 100 лв. за един адвокат, въззиваемият следва да заплати разноски в размер на 80 лева, а за заплатена държавна такса - разноски в размер на 84 лева.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1384/23.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2596/2014 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е уважен иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинените неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. (хиляда лева) до 5000 лв. (пет хиляди лева), настъпили вследствие на извършено от М.Д.А. на 28.05.2014г. деяние, с което е причинена лека телесна повреда и е нанесена обида на Д.Г.З., както и в частта за присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.Г.З. ЕГН ********** ***, срещу М.Д.А. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпените от Д.Г.З. неимуществени вреди вследствие отправянето на обидна квалификация „мръсница” и причинено увреждане – счупване на фалангата на петия пръст на дясната ръка за разликата над 1000 лв. (хиляда лева) до 5000 лв. (пет хиляди лева), настъпили вследствие на извършено от М.Д.А. на 28.05.2014г. деяние.

ОСЪЖДА М.Д.А. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.З. ЕГН ********** *** съобразно уважената част от иска сумата от 160 лева, представляващи разноски пред първа инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1384/23.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2596/2014 г. по описа на С. районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА Д.Г.З. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М.Д.А. ЕГН ********** *** сумата от 164 лв. (сто шестдесет и четири лева) разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.