Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

230                                                    22.05.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и  втори април                                      две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1170 по описа за 2015 година.

           

  Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН „България електроснабдяване” – гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт М.Ч.  против решение № 1268 от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1765/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „ЕВН България електроснабдяване” АД  - в гр. Пловдив да заплати на И.П.С. сумата от 276.59 лв., представляваща заплатена без основание сума по фактура № 1106430939 от 27.01.2014 г. за допълнително начислена ел.енергия за периода от  27.05.2013 г. до 22.08.2013 г.; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Въззиваемата И.П.С., чрез пълномощника си адв. З.К. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло това на РС Стара Загора. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

Ищцата И.П.С. твърди, че била в търговски отношения с ответното дружество,  по силата на които “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив и доставял ел. енергия. На 22.08.2013г. служители при ответника в отсъствието на ищцата съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 893600. Електромерът бил заменен с нов. След извършената проверка и подмяна на електромера ищцата не била уведомена за последвалите действия. При проверка на сметката си, ищцата установила, че има допълнително задължение в размер на 276.59 лв. От служители на ответника при проведен телефонен разговор разбрала, че сметката се дължала на допълнително начислена ел. енергия. Ищцата заплатила сумата, поради прекъсването на захранването. Твърди, че действията от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” били незаконосъобразни. Липсвало законово основание, даващо възможност на ответника за извършване на корекция за минал  период на сметката за ел. енергия. Счита, че ответникът следвало да върне на ищцата сумата от 276.59 лв. получена без правно основание. Моли да се постанови решение, с което да осъди ответникаЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, да  й заплати сумата от 276.59 лв., като получена без основание. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр.Пловдив оспорва предявения иск по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен  като неоснователен. Счита, че при извършване на проверката били спазени всички изисквания на съответните нормативни актове. Счита, че въз основа на влязла в сила редакция от 17.07.2012 г. на ЗЕ и по-специално чл.98а. ал. 2, т 6 от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, било допустимо извършването на  корекция на сметка. Така извършената от доставчика корекция била основателна, предвид установеното при проверката на електромера. Счита, че претендираната сума била основателно начислена и дължима на ответника.

Ищцата е потребител на електрическа енергия с клиентски номер 1001106928, която й е доставяна от ответника. От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 22.08.2013 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване от 13.12.2012 г., се установява, че на 22.08.2013 г. е извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на адрес в гр.Стара Загора, ул. Мавзолея № 10. Електромерът е свален за експертиза. При извършената експертиза е установено, че електромерът е отварян и манипулиран. Осъществен е достъп до вътрешността на електромера – монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига, водещо до промяна на метрологичните му характеристики и по-малко отчитане на консумираната електроенергия – с 80 %. Заключението на извършилия експертизата е, че метрологичните характеристики на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип. От представената по делото фактура № 1106430939 от 27.01.2014 г. се установява, че за периода от 27.05.2013 г. до 22.08.2013 г. на ищеца е начислена 1572 кВтч ел.енергия, на стойност 276.59 лв. с ДДС. От представения по делото системен бон – квитанция се установява, че в дружеството-ответник е постъпило плащане по тази фактура в размер на 276.59 лв. на 18.03.2014 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен, по следните съображенията :

 

            Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. По настоящото производство фактът на плащане на процесната сума е установен. Спорно е основанието, поради което ответникът счита, че следва да задържи платената сума.

 

            Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първата инстанция, към които препраща на основание чл.272 ГПК. За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бл.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

            Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищцата И.П.С..

 

Неоснователни са твърденията в жалбата, че цитираната практика на ВКС не била обвързваща, тъй като не отчитала последващо нормативно изменение, влязло в сила на 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а, ал.2, т.6, допускащ именно такава корекция на сметка. Наистина изменението в закона за енергетиката в сочения смисъл е в сила от 17.07.2012г., но самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждащи корекция на сметки са обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г. и са в сила от 16.11.2013г., поради което тези правила са неприложими за процесния период 27.05.2013г. – 22.08.2013г.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Въпреки направеното искане за присъждане на разноски и представен списък от пълномощника на въззиваемата за сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за извършване на такива разноски, съдът намира, че не следва да ги присъжда.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1268 от 03.12.2014г., постановено по гр. дело № 1765/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

Решението не подлежи  на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: