Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 199…….……………11.05.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети април…………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1179……по описа за 2015……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 29 от 16.01.2015 г., постановено по гр.дело № 1847/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което С.С.Ю. е осъден да заплати на П.И.Х. сумата в размер на 5000 лв., представляваща невърнат заем.

 

        Въззивникът С.С.Ю. счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и му се присъдят разноските за двете инстанции.

 

       Въззиваемата П.И.Х., чрез пълномощника си адв.А.П., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че възраженията в жалбата били абсолютно несъстоятелни. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено съобразно материалния и процесуален закони. Претендира за разноски. Представена е и писмена защита.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.240 ЗЗД. Ищцата П.И.Х. твърди в исковата молба, че в началото на м.януари 2011 г. ответникът я помолил да му даде в заем за срок от шест месеца сумата от 5000 лв. Парите му трябвали спешно за ремонт на жилището на баба му в гр. Казанлък, ул.„ …“ № .., вх…., ет…., ап. …. За сумата не й издал документ, което било нейна грешка. Броила процесната сума на ответника пред двама свидетели- единият бил синът й П., а другият- негов приятел Т..  Правила многократни опити да си прибере обратно сумата, но без резултат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът С.С.Ю. взел становище, че предявеният иск е неоснователен и го е оспорил по основание и размер. Единствено вярно от твърдяното в исковата молба било, че майка му е вземала пари в заем от ищцата. Той лично никога не бил вземал пари от ищцата, която последно бил виждал през 2007 г. и от тогава не е имал никакви контакти с нея. Никога между тях не е имало среща, описана в исковата молба, при която му дала заем в присъствието на сина си и лице на име Т., което не познавал. Твърди, че ремонт на жилището на неговата баба, за какъвто се сочи в исковата молба, не бил правен, още повече през зимата на 2011 г., когато бил студент редовно обучение в гр.Варна.

 

        За да уважи иска, районният съд се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели П.Ж.Х.- син на ищцата и М.К.К. и счел за доказано от показанията им, че между страните е сключен договор за заем, при който ищцата е дала на ответника в заем сумата от 5000 лв. Съдът кредитирал с доверие свидетелските показания, тъй като същите били непротиворечиви и кореспондирали със събраните по делото доказателства.

       

        Свидетелят П.Х.сочи, че в края на 2010 г. ответникът отишъл у тях- в дома им в с.Овощник, да иска пари на заем от майка му. Той бил против, защото му нямал доверие. На 13.01.2011 г. майка му преценила, че ще даде в заем на Ю. сумата от 5000 лева. Христов бил свидетел на разговора им, като Ю. казал, че сумата му е нужна за ремонт на жилището на баба му и не му стигали пари за семестриалната такса. На същата дата 13.01.2011 г. били в жилището си Х., майка му, леля му и баба му. Решили, че ще отидат до града да оставят леля си и да дадат парите на Ю.. Другият свидетел- М. отишъл до тях, за да си закара. Христов, видял как майка му брои парите. Милен ги закарал до града, където се срещнали с Ю. на „Лъвова чешма” в късния следобед, към 3- 4 часа. Там майка му дала парите в пачка по 50 лв., в бял плик на Ю., той ги преброил и ги прибрал някъде в якето си. Не си разменили документи. После тръгнали в една посока. Свидетелят М.К. твърди, че десетина дена преди Нова година на 2011 г. Х. го помолил да закара майка му до гр.Казанлък. Той отишъл до жилището им, където била и лелята на Х.. Видял как майка му преброява 5000 лв. на банкноти от по 50 лв. и казала, че ще ги дава в заем. Отишли до гр.Казанлък около два и половина- три следобед, на „Лъвова чешма”, в източната част, където ги чакал Ю.. Х. дала на Ю. пачката с пари, той ги преброил и ги прибрал в джоба си. След срещата се разделили, Ю. си тръгнал, а те тръгнали към колата. Свидетелят сочи, че е приятел със съпруга на ищцата, а не с нея.

       

        Ищцата по реда на чл.176 ГПК обяснява, че има неуредени финансови взаимоотношения с ответника- дала му 5000 лв. Дала е пари и на майка му, срещу която също водила дело и имала „документ” от съдия - изпълнител. Майка му не била в България, но ищцата твърди, че са „големи приятелки" и вярва, че тя ще й върне парите. Твърди, че имала доверие на Ю., поради което не му е издала документ за заемната сума.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на последния да върне сумата в уговорения размер и в уговорения срок и начин на погасяване. Договорът е неформален и писмената форма е необходима само с оглед доказването на размера. Ищцата, която носи доказателствената тежест за установяване на факта на сключване на договора за заем и предаване на сумата, е ангажирала за това свидетелски показания. Поради обстоятелството, че в конкретния казус претендираната сума е 5000 лв., не са били налице процесуални пречки за установяване на договора за заем и неговия размер със свидетелски показания. В случая свидетели по делото са П.Х.- син на ищцата и М.К.- приятел на съпруга й. При това положение, налице са визираните в чл.172 ГПК предпоставки, при които показанията на тези свидетели се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.  Въззивният съд намира, че показанията на горепосочените свидетели не са достатъчни за пълно доказване на твърденията на ищцата. На първо място, следва да се има пред вид заинтересоваността на свидетелите- първият като син на ищцата, вторият като приятел на съпруга й. При наличие на такива отношения обективността на показанията им не е изключена, но трябва да може да бъде изведена въпреки преценката им със засилена критичност. При такава преценка на свидетелските показания съдът констатира съществени противоречия относно основните параметри на правоотношението- дата на сключване на договора за заем, падеж, както и други обстоятелства около процесната среща, които не биха могли да бъдат обосновани с изминалия дълъг период от време.

На първо място, налице е съществено разминаване между показанията на свидетелите относно момента на получаване на заемната сума, както и падежа на плащане на същата. В исковата си молба ищцата твърди, че сумата от 5000 лв. била предоставена в заем на ответника в началото на м. януари 2011 г. за срок от шест месеца, като впоследствие уточнява, че датата на фактическото предаване на сумата е 13.01.2011 г. Свидетелят Х.- син на ищцата, също посочва датата 13.01.2011 г., като дата, на която майка му решила да даде в заем пари на Ю. и на която дата се състояла срещата за предаване на сумата на „Лъвова чешма” в гр.Казанлък. Същият посочва, че Ю. се задължил да върне парите до 4-5 месеца. Свидетелят К., обаче посочва, че „десетина- петнайсет" дни преди Нова година на 2011 г., т.е. през месец декември 2010 г., е закарал ищцата и сина й до Казанлък, където е видял как Х. предава пари на Ю.. В показанията си този свидетел не посочва за какъв период от време е дадена заемната сума, а само фактът на предаването. Наред с това, свидетелят Х. посочва: „тръгнахме в една посока, защото ние изпращахме леля ми, която живее до хотел „Палас", а С. живее надолу, към магазин „Билла", докато свидетелят К. сочи: „Разделихме се. С. си хвана пътя, а ние към колата тръгнахме и така."

 

        На следващо място по делото се установи, че ищцата има неуредени финансови взаимоотношения с майката на ответника, на която също е давала пари в заем. Установи се, че за този заем ищцата има документ и както самата тя заявява в обясненията си има „документ и от съдия - изпълнител". Заявява също, че с майката на ответника са „големи приятелки" и вярва, че заемът ще й бъде върнат. С оглед на това, лишени от житейска логика са последващите действия на ищцата, а именно- заемането на значителна сума пари на сина на длъжника си, без съставянето на какъвто и да е писмен документ, удостоверяващ сключването на договор за заем, а само въз основа на доверие. Още повече, че към момента на твърдяното даване в заем на пари на сина, тя вече е имала проблем с връщането на заема от майка му, въпреки твърдението й , че са „големи приятелки”.

 

        Съдът счита, че следва да вземе предвид и разминаването не само в  свидетелските показания, но и в изначални твърдения, а именно- в името на посочения от ищцата свидетел на даването на заема в исковата молба- Т., но както и че същият е посочен като приятел на сина й. Впоследствие пълномощникът на ищцата уточнява, че е допусната техническа грешка при изписването на името и същото следва да се чете като Милен. С оглед показанията на последния обаче се установи, че не се касае само до допусната техническа грешка, а и че М. е приятел не на сина на ищцата, а на нейния съпруг.

 

        Неформалният характер на договора за заем прави доказването му със свидетелски показания допустимо, но в настоящото производство ангажираните по делото гласни доказателства не са в състояние да обусловят безспорен извод за сключен между страните договор за заем. По делото липсват категорични доказателства, че ответникът е взел в заем от ищцата процесната сума от 5000 лв. Разгледани както поотделно, така и в своята съвкупност, гласните доказателства по делото не са достатъчно еднозначни, за да обосноват извод за съществуващи между страните взаимоотношения във връзка с договор за заем. По изложените съображения и отсъствието на категорични доказателства, които да налагат извода, че между страните е породено заемно правоотношение, предявеният иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

        С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. На въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер общо на 986 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 29 от 16.01.2015 г., постановено по гр. дело № 1847/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Х., ЕГН **********,***, срещу С.С.Ю., ЕГН **********,***.

иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 13.01.2011 г., като недоказан.

 

        ОСЪЖДА П.И.Х., с посочен адрес, да заплати на С.С.Ю., с посочен адрес, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции общо в размер на 986 лв. /деветстотин осемдесет и шест лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: