Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  232                             22.05.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 22 април                                                 две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1191  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивните жалби на С.Т.К. чрез адв. С.Ч., на И.Д.Г. чрез адв. А.А. и на Областна дирекция на МВР – Стара Загора чрез юрисконсулт Р.М., против решение № 1396 от 29.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3982/2014 г. на Старозагорския районен съд.                  

          Въззивникът С.Т.К. счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен  за сумата над 5000 лв. до претендираните 10 000 лв. като неоснователен, и че искът е доказан изцяло и е следвало да се уважи до пълния му размер, както и да се присъдят всички разноски, направени по делото от ищеца, а исканията на ответниците да се отхвърлят.

          Моли да се постанови ново решение в тази част, като съдът уважи изцяло предявения иск и се осъдят ответниците да заплатят всички претендирани с исковата молба суми, както и да му се присъдят направените в хода на делото разноски.

          Въззивникът И.Д.Г. счита, че претендираната сума от ищеца в размер на 10 000 лв. е прекомерна, както и присъдената като обезщетение сума не съответстват на реалните вреди.

          Моли, съдът да постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, относно приемането за основателен на размера на нанесените вреди, както и определения процент за допринасяне, да се определи справедлив размер на обезщетение и след като се определи реален процент на допринасяне от страна на ищеца за нанесените му вреди, да се определи размера на обезщетението. Моли да му бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски. 

          Въззивникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез юрисконсулт Р.М. счита, че искът предявен от ищеца С.Т.К. е недопустим  по чл.49 от ЗЗД спрямо ОДМВР – Стара Загора, както и че отговорността ако е възможно да се реализира спрямо Държавата следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ, както и че присъденото обезщетение е в твърде завишен размер и не съвпада с критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, с което ОДМВР – Стара Загора е осъдена да заплати солидарно с И.Д.Г. на ищеца С.Т.К. сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от И.Д.Г. при изпълнение на служебните задължения, възложени му от ОДМВР – Стара Загора, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1000 лв., като недопустимо и неправилно. Моли да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.

Не се спори по делото, а и това се установява от приложеното към настоящото дело АНД №625/2013г. по описа на Районен съд гр.Ст.Загора, че с влязло в сила решение №507/26.05.2014г. ответникът И.Д.Г. е признат за виновен в това, че на 06.11.2010г. в гр.Стара Загора е причинил на С.Т.К. многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в огнестрелна рана в дясната седалищна област, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и огнестрелна рана в дясното ахилесово сухожилие, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена от полицейски орган – полицай в СПООР на група „Охрана на обществения ред към сектор „Охранителна полиция” при Районно управление полиция Стара Загора при изпълнение на службата му – престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК ответникът Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.

От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че при инцидента на 06.11.2010г. в резултат на прострелване със стоп патрони ищецът С.Т.К. е получил следните травматични увреждания: едно огнестрелно нараняване в дясната половина на седалищната област и едно огнестрелно нараняване в дясната подбедрица. Вещото лице сочи, че в тялото на ищеца има останали сачми – в тъканите на дясната седалищна област на значителна дълбочина, които са множествени и изваждането им е невъзможно и неоправдано от медицинска гледна точка; вещото лице пояснява, че е напълно възможно да последва в бъдеще ново спонтанно отваряне на раневия канал и излизане на единични сачми, както това е станало през м.10.2013г. В заключението се сочи, че след първоначалната хирургична обработка около останалите сачми и увредените тъкани по хода на раневия канал в резултат на възпалителни процеси /защитна реакция на организма/ се е отделяла възпалителна течност и части от умъртвени тъкани, с които са били изхвърлени и чужди тела /сачми и други части от стоп патрона/; докато е траел този процес – около два месеца, е имало и секреция от раната на седалището, което е налагало превръзки и хирургическа обработка.  Вещото лице дава заключение също, че след като са били изхвърлени мъртвите тъкани, по хода на раневия канал настъпва образуване на съединителна тъкан около останалите в тялото сачми, което се явява един вид оздравителна реакция на организма по отношение на попаднали чужди тела в него; наличието на такава съединителна тъкан може да причини известен дискомфорт.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че инцидентът от 06.11.2010г. довел до сериозни промени в поведението на ищеца, същия се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, понижило се самочувствието на ищеца, тъй като инцидента често бил повод за шеги сред приятелите му. Свидетелят К. заявява, че освен това получените увреждания били свързани с физически болки и дискомфорт не само след инцидента, но и година и половина след това. Непосредствено след инцидента ищецът имал нужда от чужда помощ за справяне с ежедневието, спял само на лявата страна, а година и половина по-късно се наложило два пъти да посещава лекар, тъй като раната се подула. Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления на свидетелите.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата на чл.413 НПК, решение по чл.290 ГПК №47/23.04.2012г. на ВКС по т.д. №340/2011г., І т.о. и др.

Предвид гореизложеното правилно Старозагорския районен съд е приел за безспорно установени обстоятелствата, установени с решението и е приел, че е безспорно установено по делото, че на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в едно огнестрелно нараняване в дясната половина на седалищната област и едно огнестрелно нараняване в дясната подбедрица.

С оглед на това правилно е прието за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявения иск по отношение на ответника И.Д.Г. за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен.

По делото не се спори, че по време на инцидента на 06.11.2010г. в гр.Ст.Загора, ответникът И.Д.Г. е бил в трудово правоотношение с ответника ОД на МВР Стара Загора, като  изпълнявал длъжността полицай в СПООР на група „Охрана на обществения ред към сектор „Охранителна полиция” при РУП Стара Загора.

Ответникът ОД на МВР Стара Загора възразява, че предявения срещу него иск е недопустим, тъй като на първо място ЗМВР изключва отговорността на този ответник, когато вредите са причинени умишлено или в резултат на престъпление, или не при или по повод изпълнение на служебните задължения  /чл.218 ал.3 от сега действащия ЗМВР, респ. чл.253 ал.3 от отЗМВР/, като в този случай отговорността е единствено за държавния служител и на второ място отговорността на този ответник следвало да се реализира по реда на ЗОДОВ. Старозагорският районен съд  правилно е приел, че  това възражение е неоснователно. Това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция. Разпоредбите на чл.216 ЗМВР и чл.235 ЗМВР /отм/ и изобщо раздела „Имуществена отговорност” регламентират отговорността на държавните служители в различни хипотези, но това не означава, че с тази регламентация се изключва отговорността на институцията, чийто служители са причинилите увреждането лица. Освен това настоящия казус не попада нито под хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ, в който случай компетентен да разгледа иска против ОД на МВР Стара Загора би бил Административен съд, тъй като не се касае за вреди от административна дейност, нито под някоя от изчерпателно посочените хипотези на чл.2 от ЗОДОВ. Предвид това предявения против ОД на МВР Стара Загора иск правилно е квалифициран от районният съд като такъв  с правно основание чл.49 ЗЗД и правилно го е разгледал по общия исков ред.

При така събраните доказателства по делото правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: на ищеца са причинени телесните увреждания, изразяващи се в едно огнестрелно нараняване в дясната половина на седалищната област и едно огнестрелно нараняване в дясната подбедрица; уврежданията са причинени от лице/служител на ОД на МВР Стара Загора - И.Д.Г., на които отговорния по чл.49 ЗЗД - ОД на МВР Стара Загора е възложил извършването на работа; вредите са причинени при изпълнението на възложената работа – при осъществяване на трудовите задължения като полицай в СПООР на група „Охрана на обществения ред към сектор „Охранителна полиция” при Районно управление полиция Стара Загора; налице е и вината на служителя за причинените вреди, установена по АНД №625/2010г. на СтРС.

Предвид гореизложените съображения и доколкото е налице възможност за пострадалия да предяви претенциите си за обезвреда както против прекия причинител, така и против отговорния по чл.49 ЗЗД, или едновременно спрямо двамата, съдът правилно е приел,  че претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди и по отношение на ответника ОД на МВР Стара Загора се явява основателна.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като е съобразил събраните по делото доказателства, съдът е приел, че на ищеца е причинена многостепенна лека телесна повреда; несъмнено получените увреждания са свързани с физическо страдание; в резултат на огнестрелно нараняване в дясната половина на седалищната област на ищеца в тялото му са останали сачми; известно време след инцидента и проведеното лечение отново са възникнали възпалителни процеси, наложили хирургическа намеса; влошено е психичното здраве, ищецът се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти, нарушен нормалния му ритъм на живот. Предвид горното правилно съдът е отчел, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът е намерил, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 10 000 лв.

Ответниците възразяват на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Правилни са изводите на Старозагорския районен съд и досежно това възражение, което отново се поставя и пред настоящата инстанция. Самия ищец признава в исковата си молба, че не се е подчинил на разпореждане на орган на властта. Това се установява и от приложеното АНД №262/2012г. по описа на СтРС, по което ищецът С.Т.К. е признат за виновен в това, че на 06.11.2010 година в град Стара Загора противозаконно пречил – осуетил извършването на проверка, чрез активно бягство на изгасени светлини, неподчинявайки се на издадените разпореждания със стоп-палка, звуков и светлинен сигнал и устно предупреждение на орган на властта – старши полицай Г.В.Г. и полицай И.Д.Г. ***, и да изпълняват задълженията си – да извършат проверка на МПС и лице, при полицейски наряд, осъществяващ патрулно-постова дейност за опазване на обществения ред и разкриване и предотвратяване на престъпления - престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като на основание чл.78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на  1200 лв. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че правилно е прието, че следва да се приеме, че обективния принос на пострадалия за настъпването на вредите е съществен и отговорността на ответниците следва да бъде намалена с 50%. С оглед на това е приел, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на 5000лв. В останала му част до претендирания размер искът правилно е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Съдът е приел, че искането е основателно като е изложил следните съображения, а именно: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или 06.11.2010г., поради което съдът правилно го е уважил.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Пред въззивната инстанция всички въззиваеми са поискали присъждане на разноските за настоящата инстанция, но с оглед неоснователността и на трите въззивни жалби, въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция на никоя от страните по делото, а следва да бъдат оставени така както са направени.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1396 от 29.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3982/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: