Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 192                                             04.05.2015 г.                            град  Стара Загора

 

  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ състав

На двадесет и трети април  2015г.,

в закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ :  1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                      2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Златев

въззивно гражданско дело № 1195 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.527, ал.1, изр.1 във вр. с чл.435- 438 от ГПК.

 

            Делото е образувано по ч.жалба от пълнолетната българска гражданка Ф.А.К. *** против действията на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ А. П. с рег.№ . с район на действие района на ОС- С., свързани с нейно Постановление от 01.12.2014г. за налагането на “глоба”- 50 лв. по молба на М.Я.М. ***, който е заявил писмено пред ЧСИ, че тя- длъжницата, не изпълнява задълженията си да му осигурява определения режим на лични контакти с малолетното им дете А. в 4 бр. конкретни съботи и недели през есента на 2014г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това действие на ЧСИ, като изцяло незаконосъобразно и неправилно, като сочи конкретни оплаквания за това.

Ч.жалба не е оспорена по никакъв начин от взискателя- пълнолетния български гражданин М.Я.М. ***- баща на малолетното дете А..

            Въззивният Окръжният съд, след като обсъди направените в ч.жалбата оплаквания, като взе предвид становищата на длъжника- ч.жалбоподател и липсата на отговор от взискателя- въззиваем, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Ч.жалбата е процесуално допустима, своевременно депозирана, като е подадена от лице/жалбаподателя/, което има право на жалба, съгласно разпоредбите на чл.527, ал.1, изр.1 във вр. с чл.435- 438 от ГПК.

Приложено е пълно заверено копие от изп.дело № .... по описа на ЧСИ-  А. П. с рег.№ ., с район на действие района на ОС- С..

Разгледана по същество ч.жалба е изцяло основателна, поради следните мотиви :

Изп.дело № .... по описа на ЧСИ-  А. П. с рег.№ ., с район на действие района на ОС- С., е образувано въз основа на подадена писмена Молба вх.№ 03395/18.08.2014г. с приложен издаден изпълнителен лист от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 649/2009г. по описа на РС- ГР.К., ОБЛ.С., съгласно който е определен режим на лични контакти на бащата- взискател с малолетното му дете А..

Процесното Постановление на ЧСИ е издадено въз основа на молба от бащата, покана за доброволно изпълнение изх.№ 02551/20.08.2014г., покана за доброволно предаване на дете изх.№ 550/11.03.2014г. и писмено Заявление вх.№ 04494/26.11.2014г. от взискателя, с подписа на 1 свидетел- пълнолетен български гражданин.

Въз основа на тези писмени доказателства, изходящи единствени и само от взискателя- въззиваем, ЧСИ е наложила минималната санкция “глоба“ 50 лв. на длъжницата- въззивница, като е приела, че тя не е предала малолетното си дете на бащата в рамките на посочените съботно- неделни дни за лични контакти на бащата с детето.

Видно обаче от събраните в хода на въззивното съдебно дирене писмени доказателства, вкл. и от изп.дело на ЧСИ, така и гласни доказателства- както отговорите на въззивницата на въпросите по реда на чл.176, ал.1 и 2 от ГПК, така и на свидетелските показания на разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели- всички те пълнолетни български граждани, чиито показания съдът кредитира изцяло като пълни, точни и обективни въпреки наличието на родствени и съпружески отношения на част от свидетелите с ч.жалбоподателка, и при приложение на законовата хипотеза на чл.176, ал.3 от ГПК относно неявяването и неотговарянето на поставените му въпроси от страна на въззивника- взискател М.М., настоящият въззивен съд счита, че е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че както на посочените съботно- неделни дати на 11- 12.10.2014г., на 25- 26.10.2014г., на 08- 09.11.2014г. и на 22- 23.11.2014г., както и през всички останали съботно- неделни дати от тогава до датата на обявяване на делото за решаване на 23.04.2015г., взискателя- въззивник/бащата/ М.М. не се е явявал в жилището на длъжницата- въззивница/майката/ Ф.К., не е търсил за лични контакти малолетното си дете А., не е искал да го взема със себе си и никой не го е препятствал да го вземе.

Поради което ч.жалба се явява изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи напълно, ведно със законните последици, като се отмени напълно атакуваното Постановление на ЧСИ и се отмени изцяло наложената на ч.жалбоподателка- длъжницата Ф.К. санкция “глоба” в размер на 50 лв., с всички последици от това.

На основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК въззиваемият М.М. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата Ф.К. всички направени по делото разноски в размер на общо 120 лв., от които за ДТ- 20 лв. за адвокатско пълномощно на 1 адвокат- 100 лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.527, ал.1, изр.1 във вр. с чл.435- 438 и във вр. с  чл.273, чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, въззивният ОС- С.   

           

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ изцяло Постановление от 01.12.2014г. по изп.д.№ ... по описа на ЧСИ- А. П., рег.№ ., с район на действие района на ОС- С., с което на Ф.А.К.- ЕГН********* ***- къща, е наложена санкция “глоба50 лв.

 

            ОСЪЖДА  М.Я.М.- ЕГН ********** ***- къща, да заплати на Ф.А.К.- ЕГН********* ***- къща, сумата 120 лв./сто и двадесет лева/ разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.                                      

 

                                                                              

                                                                                                 2.