Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 233                              22.05.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 22 април                                                   две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1197  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Стара Загора, подадена от П.П. – главен юрисконсулт, против решение № 1263 от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3286/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.              

          Въззивникът счита, че решението е неправилно и неоснователно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като развива подробни съображения за това, докладвани в с.з. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение като неправилно и неоснователно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

          Въззивникът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Стара Загора е депозирал и частна жалба против определение № 266/27.01.2015 г., постановено по гр.дело № 3286/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд. Въззивникът счита, че са извършени нарушения на материално-правните разпоредби, визирани в чл.78 от ГПК и моли да бъде отменено определението на СтРС.

Въззиваемият С.П.К., чрез адв. Д.Г. заявява че подадената въззивна жалба е неоснователна и излага подробни съображения за това, докладвани в с.з. Въззиваемият счита, че решението на РС Стара Загора е правилно, законосъобразно, мотивирано, постановено при пълно изследване на доказателствата и съобразено с разпоредбите на КТ и ГПК, а въззивната жалба е неоснователна и немотивирана и следва да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции. По отношение на частната жалба заявява, че счита същата за незаконосъобразна. Правилно СтРС бил определил размера на адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Счита, че частната жалба е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение, като му присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С.П.К. против „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури" /ИАРАУ, с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и по чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ - за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.

Не се спори по делото, че по силата на трудов договор между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищеца /въззиваем в настоящото производство/ е изпълнявал длъжността “младши специалист” по ПМС66/1966 г. в сектор Рибарство и контрол - Стара Загора, с място на работа - гр. София и основно трудово възнаграждение 290 лв. при ответника /въззивник в настоящото производство/. На 06.01.2014 г. страните са сключили допълнително споразумение към трудовия договор, с място на изпълнение на работата -Отдел “Рибарство и контрол” - Стара Загора и основно месечно трудово възнаграждение 340 лв.

 Със Заповед № РД - 473/20.05.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА на ищеца е наложено наказание “дисциплинарно уволнение” - на основание чл. 188 т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190 ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ и чл. 187 ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ. Посочено е, че ищецът е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина, а именно: на 21.03.2014 г., край язовир “Копринка” - гр. Казанлък, не е изпълнил трудовите си задължения - уведомяване на прекия си ръководител за предприетите от него действия - извършване на непланувана проверка на язовира. Вземането на решения от младшия специалист “Рибарство и контрол”, съгласно длъжностната му характеристика се основавало на общи правила след одобрението на прекия ръководител - началник отдел “Рибарство и контрол” и директора на Главна дирекция “Рибарство и контрол”. На следващо място е посочено, че на 21.03.2014 г. било установено, че ищецът не е бил на язовир “Копринка”, за да изпълнява служебните си задължения, както било посочено в писмената му защита. Вместо това бил заловен от служители на отдела в Стара Загора да извършва нерегламентиран риболов, съвместно с други нарушители на Закона за рибарството и аквакултурите, изразяващи се в: 1/ Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, за стопански риболов се считал риболов по § 1, т. 26, извършен с уреди, различни от чл. 24 ал. 1 от ЗРА. В случая бил извършен риболов с мрежа без необходимото разрешение по чл. 17 ал. 1 от ЗРА; 2/ Риболовът бил извършен във водите на язовир „Копринка", който е вътрешен водоем, а съгласно чл. 35 ал. 1 и чл. 17 ал. 1, във вр. с чл. 3 ал. 1, т. 1 от ЗРА, стопанският риболов бил забранен във водоеми, различни от Черно море и р. Дунав. Ищецът бил нарушил изброените разпоредби на ЗРА, т.е. не бил представил разрешително за стопански риболов и извършвал стопански риболов с мрежени уреди и във водоеми, различни от Черно море и р. Дунав. Ищецът бил нарушил и друго свое задължение, вменено му с длъжностната характеристика, съгласно което младшият специалист осъществява контролни функции върху риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и други технически средства за извършване на стопански и любителски риболов по отношение на установените правила, норми и режим за тяхното използване в съответните рибностопански води и водни обекти. При срещата си с нарушителите на ЗРА, ищецът следвало да състави Акт за установяване на административно нарушение. Не изпълнявайки това свое задължение, ищецът бил уронил престижа на ИАРА и бил създал предпоставки за съмнение за корупционни практики; Посочено е съща така в обжалваната заповед, че от извършените от ищеца действия се установявало, че не познавал и не спазвал нормативната уредба в областта па рибарството, при изпълнението на преките си служебни задължения, което било сериозно нарушение на вменените му задължения по длъжностна характеристика.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свид. С.С., който към 21.03.2014г. е бил на длъжност главен инспектор в ИАРА, звено Стара Загора, се установява, че той заедно с колегите си приели сигнал за лица, които ще извършват нерегламентиран риболов на язовир “Копринка”, поради което отишли на язовира и взели решение да влязат с плавателен съд и да обходят с лодка мястото, за което получили информация. Обходили мястото, но не констатирали наличие на риболовни мрежи във водата и приключили. Свидетелят твърди, че не са ловили риба същия ден в язовир “Копринка”. Работата им била свързана с проверка по вътрешните водоеми, нямали точно определени графици за работа, обикновено се уповавали на сигнали или на решения, които взимали заедно. Имали устната уговорка с прекия си началник в териториалното звено в Стара Загора за инициативност и за вземане на решения от тяхна страна. Свидетелят познавал ищеца от времето, когато последният бил полицай. Ищецът бил уставен, примерен, при предишната му работа имал грамоти и награди. Като колега и работник също бил уставен и перфекционист. Като служител в ИАРА, свидетелят бил пряко подчинен на началника на Териториалното звено – В.- началник на отдел. При съвместните им събирания в офиса в Стара Загора многократно им било казвано да поемат инициатива, имали картбланш за изпълнение на задачи и без уведомление, уведомявали на следващия ден.

Свидетелят Х.Х.- колега на ищеца заявява, че е работил при ответника седем години и половина. Ищецът получил сигнал за язовир “Копринка”. Отишли на проверка на сигнала. Наложило се да влязат с лодка, за да потърсят мрежите, които предполагали, че са пуснати преди да успеят да ги видят, но не открили мрежи. При такива сигнали невинаги уведомявали прекия си началник. Имали свобода да ходят по сигнали. Нямали план-график. Когато началникът ги карал да отидат някъде, отивали, ако не знаел за проверката, впоследствие го уведомявали. До процесния случай нямало никакви проблеми и се било случвало доста пъти да не го уведомяват. Понякога проверките били късно през нощта, на другия ден се обаждали и казвали резултата. Свидетелят твърди, че ищецът изпълнявал служебните си задължения много добре, нямал наказания. През последните две години свидетелят и ищецът били давани за пример в работата си.

          По делото е приетата като доказателство докладна записка от началник-отдел “РК” - Стара Загора – Е.В., която твърди, че  ищецът и двамата свидетели не са я уведомили, че на 21.03.2014 г. тримата смятат да правят проверка на язовира /впрочем това не е спорно по делото/. Началникът им Е.В. не е очевидец на случилото се на язовира и докладната й записка се базира на обясненията на С.Т., А.А. и М.Б., като нито прекия началник на ищеца, нито другите лица, дали обяснения, на които се базира докладната записка, са разпитани като свидетели по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани техните писмени изявления.

Други доказателства относно обстоятелствата, визирани в обжалваната заповед не са представени по делото. С оглед на това въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин изложените в  обжалваната заповед  нарушения да са допуснати от ищеца. Не е установено ищецът да е извършвал стопански риболов - в частност с мрежи /§ 1, т. 28 от ДР на ЗРА, вр. с чл. 24 ал, 1 от ЗРА/, съответно с други нарушители на ЗРА. След като по делото няма ангажирани доказателства ищецът да е извършвал такъв риболов, съответно и с други нарушители по ЗРА, то не се е следвало и да представя разрешително за него.

            Относно другото нарушение на ищеца по Заповедта, че при срещата си с нарушителите на ЗРА е следвало да състави акт за установяване на административно нарушение, то от Заповедта не става ясно при срещата си с кои нарушители, ищецът е следвало да състави АУАН - такива не са посочени - нито конкретно, нито описателно. От материалите по делото не се установява ищецът да се е срещнал в процесното време и на процесното място с нарушители по ЗРА, нито да е имало такива на мястото по време и след неговото пристигане. Отделно от това, ако е имало нарушители на ЗРА по това време, то не им е съставен АУАН и от другия служител на ИАРА – С.Т., като  единственият  акт,   който  последният  е  съставил   е   от  около   40   мин.   преди пристигането на ищеца. Следователно и това твърдяно нарушение, освен, че не е изяснено от фактическа страна, не е доказано по делото.

В показанията си двамата свидетели по делото установяват, че е било практика, когато има получен сигнал да поемат инициатива, да изпълняват задачи и без предварително уведомление на прекия ръководител. За пълнота въззивният съд намира, че следва да допълни, че посоченото нарушение в т. 1 от обжалваната заповед, а именно неуведомяване на прекия ръководител, не съставлява толкова тежко нарушение дори и да се приеме  че  е в някаква степен нарушение, че да мотивира налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.

Относно нарушението, че ищецът не познава и не спазва нормативната уредба в областта на рибарството, при изпълнението на преките си служебни задължения, то не е конкретизирано на базата на какво е направен този извод. Изречението “извършените действия” е твърде обобщено и неясно, а и с изключение на неуведомяването на прекия ръководител, твърдените извършени от ищеца действия не са доказани по делото. Отделно от горното, на ищеца не са налагани наказания по време на трудовото му правоотношение с ответника.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че са правилни изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната Заповед № РД -473/20.05.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА по отношение на ищеца е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена от съда. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение е основателен.

С оглед на това основателни се явяват и другите обективно съединени искове – за възстановяване на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Правото на ищеца да бъде възстановен на  преди заеманата длъжност предпоставя признаване за незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна. Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален характер по отношение на останалите два обективно съединени иска. /В този смисъл Решение № 625-92 г. ІІІ ГО ВКС/.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, правилно съдът е приел, че същият е основателен и го е уважил в размер на 1345,11 лева и го е отхвърли до претендирания 2529,60 лв., като е изложил подробни съображения за това, към които на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което следва да му се  присъдят такива с оглед изхода на спора -неоснователност на въззивната жалба, които са в размер на 200 лв.

 

По отношение на частната жалба против определение № 266/27.01.2015 г., постановено по гр.дело № 3286/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, въззивният съд намира същата за неоснователна. Оплакването в същата е за това, че не е доказано извършено плащане на направените разноски по делото, поради което не следвало да се присъждат на страната, а също така не ставало ясно защо при положение, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лв. на страната се присъждала  сумата от 582 лв. – липсвало отговор на този въпрос. Тези оплаквания въззивният съд намира за неоснователни, тъй като видно от представеното адвокатско пълномощно по делото сумата от 700 лв. е заплатена изцяло и в брой от страната на пълномощника й. Първоинстанционният съд подробно е посочил в определението си защо не присъжда цялата сума в размер на 700 лв., а само 582 лв.,  а именно това са направените разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.

 

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че определението, с което са присъдени направените разноски по делото пред първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.   

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1263  от 03.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3286/2014г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 266/27.01.2015 г., постановено по гр.дело № 3286/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

ЧЛЕНОВЕ: