Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 231 ……………………22.05.2015 година…………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и втори април……………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1201……по описа за 2015……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1341 от 16.12.2014 г., постановено по гр.дело № 2411/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЕВН България Електроснабдяване” АД гр.Пловдив, против С.В.Ф. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че Ф. дължи изпълнение на парично задължение в размер на сумата 710.73 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г.; сумата 68.70 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 26.02.2013 г.- 08.04.2014 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и направените по ч.гр.дело разноски в размер на 325 лв., по партидата на С.В.Ф., с кл. № 1001392895, отнасяща се за обект на потребление: гр.Стара Загора, ул. „…” № …, ИТН 4099857, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 811/09.04.2014 г. по ч.гр.дело № 1459/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт К.А., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира за разноските по делото.

 

        Въззиваемият С.В.Ф. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:       

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД- Пловдив твърди в исковата си молба, че на 09.04.2014 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за вземанията си срещу ответника, възлизащи общо на 710.73 лв. и лихва в размер на 68.70 лв. По образуваното ч.гр.дело № 1459/2014 г. на РС- Стара Загора била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение, което породило правния интерес от завеждането на настоящия иск.  Твърди, че по силата на чл.7, т.1 от ОУ  поел задължение да снабдяват с електрическа енергия обекта на ответника, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” 70, представляващ офис, като той от своя страна се задължил да заплаща всички свои задължения. Задължение на всеки клиент било, дори и ако за даден период не е ползвал електрическа енергия в обекта си, да заплаща цена за достъп съобразно заемания капацитет. Цената за достъп следвало да се заплаща от всички потребители, тя отразявала всички разходи, които операторът на съответната мрежа извършва, за да изпълни задължението си към обществото по осигуряване на непрекъснат достъп, ползване на мрежата, гарантиране на преносните способности и мрежови капацитет, непрекъснато и качествено снабдяване. На 30.01.2014 г. представители на дружеството посетили обекта на ответника като извършили демонтаж на електромера вследствие незаплащане на задължения, за което бил съставен протокол. На 30.04.2014 г. отново посетили обекта, партидата на клиента била закрита вследствие незаплащане цена за достъп до мрежата, като отново бил съставен констативен протокол. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 710.73 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия; начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г.; сумата 68.70 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 26.02.2013 г.- 08.04.2014 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и направените по ч.гр.дело разноски в размер на 325 лв.

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът С.В.Ф. оспорва твърдението, че при неизползване на електрическа енергия е налице законова възможност за ищеца да му начислява цена за достъп на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с ел.енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, по утвърдените от ДКЕВР цени, следователно необходимо условие за заплащане на тези мрежови услуги било да е използвана ел.енергия през съответния период. Освен това, налице било несъответствие на обстоятелствата, на които ищецът основавал вземането си, посочени в заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба. Твърди също така, че видно от представения по делото нотариален акт се касаело до жилищен имот, а не до търговски обект, поради което би следвало да се води като битов, а не като стопански абонат.

 

        По делото не се спори, а се установява и от приложеното ч.гр.дело № 1459/2014 г. на РС- Стара Загора, че на 09.04.2014 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което е посочил, че паричното вземане за сумата 710.73 лв. представлява стойност на електрическа енергия, доставена за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г. на основание ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН. Ел.енергията е била доставена по партидата на ответника С.Ф. с клиентски номер № 1001392895, отнасяща се за обект на потребление: гр.Стара Загора, ул. „…” № …, ИТН 4099857. Издадена е  заповед  за изпълнение № 811/04.04.2014 г. , срещу която е било подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника. В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. В исковата молба е посочено, че сумата от 710.73 лв. представлява стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия; начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г.

 

        Не е спорно също така, че ищецът е краен снабдител на електроенергия съгласно чл.98а ЗЕ и осъществява дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, утвърдени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е собственик на ап.7, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”…” № …, ет…., както и че със заявление- декларация за започване продажба на ел.енергия е заявил, че желае да получава ел.енергия за обект ИТН 4099857- офис /ап.7/ на посочения адрес. Безспорно е, че ищецът е имал задължението да снабдява с ел.енергия и да предоставя мрежови услуги за обекта на ответника, посочен по- горе, а същият- да заплаща доставената му ел.енергия и мрежови услуги.

 

        От представените по делото констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 101801/30.01.2014 г. и № 124870/30.04.2014 г. е видно, че е извършен демонтаж на електромера на ответника след дадено предупреждение за неплатени задължения, цена достъп и закриване на партидата по процес 240- абонатът е с прекъснато ел.захранване. По делото са представени и приети като доказателства и фактури за процесния период.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- техническата експертиза се  установява, че в процесния период от 16.12.2012 г. до 30.01.2014 г. обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР. За процесния период дължимите ежемесечни суми за консумирана ел.енергия и достъп на обекта на ответника до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР са изчислени съгласно утвърдените от ДКЕВР методика и цени.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: На първо място следва да се посочи, че ищецът в заявлението си по чл.410 ГПК е посочил, че паричното вземане на сумата от 710.73 лв. представлява стойност на електрическа енергия, доставена за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г., а в исковата молба твърди, че същата тази сума представлява стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия; начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г., т.е. не е налице пълна идентичност по отношението на вземането, което е претендирано в заповедното производство и в производството по чл.422 ГПК. На второ място, от представените доказателства не се установява по несъмнен начин какво е паричното задължение на длъжника Ф. за посочения период 16.12.2012 г.- 30.01.2014 г. Във фактурата, в която е посочено претендираното вземане от 710.73 лв. / № 1108027811/ е посочен отчетен период 19.12.2013 г.- 30.01.2014 г., който не съвпада с процесния. В същата не е отразена консумирана от абоната ел.енергия, а посочените просрочени стари задължения не са конкретизирани за кой период са и за какви задължения се отнасят- за консумирана ел.енергия, за цена достъп или други. Освен това, неоснователно се твърди, че претендираната цена за достъп съгласно Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2011 г., се изчислявала на базата на предоставената до обекта на потребителя мощност, независимо дали същият е консумирал ел.енергия или не е консумирал такава. В правомощията на ДКЕВР е да приема решения, с които да утвърждава цените на услугите, предоставяни от ЕРП, вкл. и на допълнителните услуги. С тези свои решения регулаторът обаче не може да променя условията, при които се дължат определените цени за допълнителни услуги, разписани в ОУ и в Правилата за търговия с ел. енергия. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с ел.енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ, бр.64/17.08.2010 г., а след 26.07.2013 г.- публикувани в ДВ, бр.66/26.07.2013 г. /чл.29, ал.1 в първоначалната му редакция преди изменението от 09.05.2014 г./, действащи в процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, по утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно, необходимо условие за заплащане на тези мрежови услуги е да е използвана ел. енергия през съответния период. В решението са посочени елементите, които съставляват цената: цена на ел.енергия- дневна и нощна, и цени за мрежови услуги: добавка за зелена енергия; цена за пренос през електропреносната мрежа; цена за достъп до електропреносната мрежа; цена за високоефективно производство на топлинна и ел.енергия и т.н. Никъде в решението на ДКЕВР не е посочено, че цената за достъп и другите допълнителни елементи на цената не зависи от ползваното количество ел.енергия. По гореизложените съображения предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

       

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1341 от 16.12.2014 г., постановено по гр.дело № 2411/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.