Р Е Ш Е Н И Е

номер 217                             15.05.2015 година                   град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД               ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети април                                                               2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1204 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на В.Т.К., чрез адв. Р.С. срещу решение № 84 от 30.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3956/2014 г. по описа на С. районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна в частта по отношение на отрицателния установителен иск и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна “Е.” ЕАД е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В.Т.К., с която е предявен срещу “Е.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 401, 42 лева, отрицателен установителен иск за сумата от 7 лева - такса за възстановяване, иск за имуществени и неимуществени вреди в размер на 200 лева, в резултат на прекъсване на електрозахранването.

 

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за продажба на електрическа енергия, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес гр. С., ул. “Сърнена гора” № 30, ет. 4, ап. 18, с клиентски номер ... и ИТН /Измервателна точка номер/....

 

От представения по делото констативен протокол от 02.04.2014 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че при извършена проверка на обекта от двама представители на “Е.” ЕАД /ЕВН ЕР/ и в присъствието на двама свидетели, е констатирано, че поради съмнение в точността на електромера, същият следва да се изпрати за проверка. Констативният протокол е подписан от двамата представители на електроразпределителното дружество и от двамата свидетели. От протокола е видно, че към момента на извършване на проверката въззиваемият не е присъствал.

 

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с фабричен номер ..., изготвен и подписан от инж. Т. С. – старши експерт и инж. Г. В. - мл. експерт в РО - Б. при Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" при Българския институт по метрология. От тези писмени доказателства се установява, че въз основа на извършена проверка по заявление на ЕВН ЕР е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера като са констатирани следи от презапояване около изводи 10 и 11 на интегрална схема и нараняване на шунтата около закрепващите болтове. Не е направено заключение, че това техническо състояние на електромера води до неотчитане или по-малко отчитане на консумираната ел. енергия. При проверка точността на електромера, тоест при кратковременното му включване на място, са отчетени грешки, но в рамките на максимално допустимите. Отчетените грешки са в диапазона са под 1% , докато максимално допустимите са в рамките на плюс/минус 2 - 2.5%. Приложени са доказателства, че за отчетния период 22.01.2014г. до 02.04.2014г. електромерът е отчитал ел. енергия, като сумите за плащане са съответно за м. януари 2014г. - 30.88 лв., за м. февруари 2014г. - 32.46лв., за м. март 2014г. - 26.51 лв. и за м. април 2014г. -20.88 лв.

 

С писмо на ЕВН ЕР въззивникът е уведомен, че на 02.04.20134 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на сградата с клиентски номер 100174350 и ИТН /Измервателна точка номер/ 4005718, е констатирано от служители на дружеството, че електромерът не отчита, за което бил съставен протокол и ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за времето от 70 дни, за периода от 22.01.2014 г. до 02.04.2014 г., в който период е начислена ел.енергия на стойност 401, 42 лв. с ДДС. За посочения период е съставена справка за коригиране на сметка за електроенергия и фактура от 06.08.2014 г. на стойност 401, 42 лв. с ДДС.

 

Назначена е съдебно - техническа експертиза пред първата инстанция, която установява, че процесният електромер е отварян и манипулиран и не може да служи като средство за измерване на ел. енергия. Експертизата се е позовала на административната и съдебна преписка по делото, приложените нормативни документи и направена справка в електроразпределителното дружество. Установено е все пак, че констатираното техническо състояние на СТИ води до частично неизмерване на консумираната ел. енергия, без да се прави заключение обаче дали това частично неизмерване е над допустимата грешка. Направено е заключение, че там където са налице следите от презапояване е имало монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига, и така то отчита по-малко ел. енергия от реално консумираната. В съдебно заседание е пояснено, че това съпротивление към момента не съществува. То не е било установено и при констативния протокол от БИМ, тоест, имало е такова средство, но не е ясно кога е било сложено и кога премахнато от електромера, за да се установи периода и количеството неотчетена ел. енергия.

 

В съдебно заседание са разпитани двама свидетели на страната на ищеца. Свидетелката Т. Г.а И., която е съседка на ищеца К. установява, че той не живее постоянно в гр. С. и същата понякога наглежда имота му. Същият факт се установява и от показанията на свидетеля Й. К. Й., който казва, че ищецът не живее в гр. С.. От техните разпити се установява, че ел. захранването е било спряно, а след завеждане на делото е възстановено.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Пред първата инстанция е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се установи, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 401.42 лв., начислени като корекция по партидата му за периода от 22.01.2014г., до 02.04.2014г., както и че не дължи 7 лева за възстановяване. На основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД моли, да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени по причина преустановяване на електрозахранването на жилището му в размер на 200 лева.

 

Предвид датата на извършената проверка и периодът, за който е начислена допълнителната сума от 401.42 лева, се налага изводът, че е приложима корекционната процедура по реда на обнародваните ДВ брой 98/12.11.2013г. ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г. Същите са издадени от председателя на ДКЕЕВР в съответствие с предвидено в чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2 от ЗЕ. Правилата са издадени по законова делегация затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В конкретният казус корекцията е извършена в хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, която предвижда, че при липса на средства за търговско измерване, както и в случаите когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване, или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но за период не по-дълъг от 90 дни. Безспорно е, че СТИ е одобрен тип, метрологично годно. В случая от изготвената експертиза на БИМ липсва констатация, че СТИ не измерва. Точно обратното, констатирано е, че измерва. Липсва констатация СТИ да измерва с грешка. Видно е, че електромерът отговаря на изискванията за точност, тъй като всяка от отчетените грешки е под посочените като максимално допустими. При проверката в БИМ съпротивлението, което се предполага че е било включено на мястото на запояване вече е било премахнато, тоест, липсва точен измерител на грешката. Отразено е, че СТИ измерва с грешка в рамките на допустимата след направени измервания. Констатация за грешка над допустимата не се съдържа и в констативния протокол от извършената проверка на място. Удостовереното в него е само едно съмнение, тоест въпрос на субективно мнение на проверяващите. Ето защо следва да се приеме, че само по себе си наличието на вмешателство независимо кога е станало то, не води до извод за наличие на основание за коригиране на сметката на абоната, доколкото липсват данни за конкретната ситуация, конкретния период, както и дали това съпротивление е дало пряко отражение на измерването на отчитаната ел. енергия над допустимата грешка.

Изложеното обосновава извод, че операторът сам не е спазил процедурата по извършване на корекцията, поради което и съдът следва да приеме, че корекцията на сметката на ищеца установена в чл. 48, ал. 1, т. 1, б.”б” от ПИКЕЕ е неправомерно проведена.

Предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 401, 42 лева е основателен и подлежи на уважаване.

По отношение на отрицателния установителен иска за сумата от 7 лева и искът за вреди решението е влязло в сила като необжалвано. Следва да се отбележи все пак, че дори и да беше пренесен спора във въззивната инстанция, то искът за сумата от 7 лева е недоказан, доколкото не са представени каквито и да било доказателства за фактура или въобще заплащане за тази сума, а и възстановяването на тока е станало според свидетелските показания след завеждане на делото. Същото се отнася и за иска за вреди, чиято правилна правна квалификация е по чл. 82 от ЗЗД и за който също не е осъществено пълно и главно доказване.

По разноските:

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на присъждане на разноски пред въззивната инстанция в размер на 625 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

По отношение на разноските пред първа инстанция съгласно представените доказателства и уважения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 430 лева в полза на ищеца, а в полза на ЕВН ЕР - 150 лева.

 

Водим от горното съдът,

 

                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение № 84 от 30.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3956/2014 г. по описа на С. районен съд в обжалваната му част, по отношение на предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за сумата от 401,42 лв., както и в частта с разноските, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр. С., ул. С. № ., ет.., ап..не дължи на “Е.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Х. № ., представлявано от Ж.П. С. и Й.З., сумата 401,42 лв. /четиристотин и един лева и 42 ст./, представляваща цената на допълнително начислена ел. енергия в размер на 2248 кВтч за периода от 22.01.2014 г. до 02.04.2014 г при извършена корекция на сметка на потребена електроенергия за електромер № ... за обект на потребление в гр. С., ул. С. № ., ет. . ап. 18, ИТН ..., за което е издадена фактура № 1117659531/06.08.2014 г.

ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр. С., ул. С. № ., ет.. ап. .да заплати на “Е.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Х. № ., представлявано от Ж.П. С. и Й.З., сумата 150 лева, представляваща разноски по делото пред първа инстанция.

ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, гр. Пловдив, ул. “Х. Г. Д.” № . с ЕИК ... да заплати на В.Т.К. с посочени данни сумата от 1055 лева разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.