Р Е Ш Е Н И Е

 

244                                   29.05.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети април                              две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1205 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на изп. директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез главен юрисконсулт П.П. против решение № 1282 от 08.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3285/2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се признава   за   незаконно   уволнението,  извършено   със   Заповед      РД-472/20.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която е наложено наказание „дисциплинарно уволнение на Х.С.Х. и като такова го отменя, възстановява Х.С.Х. на предишната му работа - „главен специалист рибарство и контрол в отдел „Рибарство и контрол - Стара Загора, в ГД „РК към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като се осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Х.С.Х. сумата от 3450.80 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.05.2014 г. до 31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2014 г. до окончателното й изплащане, присъдени са разноски и е определена държавната такса.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е неправилно, неоснователно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението.

 

Подадена е и частна жалба от изп. директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез главен юрисконсулт П.П. против определение № 276 от 28.01.2015г., постановено по делото по реда на чл.248 ГПК. Счита, че е неправилно, поради нарушение и необосновано, като излага подробни съображения. Моли да бъде отменено.

 

Въззиваемият Х.С.Х., чрез адв. Д.Г. взема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на решението. Излага подробни съображения и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира за разноските.

 

По частната жалба на ИАРА,  Х.С.Х., чрез адв. Д.Г. взема становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения и моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира за разноските.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Х.С.Х. против „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и  за  присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.

Ищецът твърди, че работил на длъжност „Главен специалист - Рибарство и контрол в ИАРА - Стара Загора. На 26.05.2014 г. му била връчена Заповед № РД 472/20.05.2014 г. на Директора на ИАРА, с която му било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение. Заповедта била незаконосъобразна и неправилна. Не отговаряло на действителността записаното в т. 2 от Заповедта, че на 21.03.2014 г. бил заловен от служители на отдела в Стара Загора да извършва нерагламентиран риболов, съвместно с други нарушители. На тази дата, около 19 ч., по подаден сигнал съобщили на ищеца и колегите му – С.С. и С.К., че има незаконни риболовци, „хвърлили мрежа в яз. „Копринка. Затова влезли с лодка в язовира, след което колегата им Стефан П. позвънил на Х.Х. и му казал да се върнат на брега. В нито един от тримата, както и в лодката, нямало мрежа и риба. От Заповедта не се установявало кой е нарушителят - ищецът Х.Х. или Косев. На 21.03.2014 г., след проверка за установяване на нарушение в язовир „Копринка не били открити нарушители, липсвало нарушение, поради което ищецът нямал основание да състави акт за нарушение. През периода на полаган труд при ответника ищецът бил с най-добри показатели на национално ниво по дейност на заловени бракониери и съставени актове, което противоречало на записаното в т. 3 от Заповедта. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № РД 472/20.05.2014 г. на Директора на „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, да възстанови ищеца на заеманата преди длъжност, както и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за принудителна безработица след незаконно уволнение в размер на 4200 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски. Ответникът оспорва исковете като  неоснователни и се моли обжалваната Заповед да бъде потвърдена. Процедурата при издаване на Заповедта била спазена. Оспорва изложеното в исковата молба, като сочи, че проверки по водните обекти се извършвали след съгласуване с началника на съответния отдел, който следвало да разпореди извършването им. Ищецът не предоставил получения сигнал пред работодателя или пред непосредствения си ръководител. При планувана проверка бил изпратен С.Т. с двама доброволци, които дали обяснения, допълващи се с доклад на началника на отдел Е.В.. Тези обяснения не подкрепяли изложеното от ищеца в обясненията му или в жалбата му. При изследване на събраните доказателства се установило, че ищецът бил нарушил свое задължение, което било цитирано в Заповедта.

 

От представения по делото трудов договор № 265/27.12.2006 г., се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „главен специалист РН, отдел „РАК ТЗ - Стара Загора, с основно трудово възнаграждение 240 лв. С допълнително споразумение към трудовия договор е променена длъжността, заемана от ищеца и трудовото му възнаграждение - „главен специалист РК, в отдел „Рибарство и контрол” - Стара Загора, в ГД „РК”, с основно месечно трудово възнаграждение 700 лв.

 

Със Заповед № РД - 472/20.05.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение - на основание чл. 188 т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190 ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ и чл. 187 ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ. Сочи се, че ищецът е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина: на 21.03.2014 г., край язовир „Копринка” - гр. Казанлък, не е изпълнил трудовите си задължения - уведомяване на прекия си ръководител за предприетите от него действия - извършване на непланувана проверка на язовира. Вземането на решения от главния специалист Рибарство и контрол, съгласно длъжностната му характеристика, се основавало на общи правила след одобрението на прекия ръководител - началник отдел „Рибарство и контрол и директора на Главна дирекция „Рибарство и контрол; на 21.03.2014 г. било установено, че ищецът не е бил на язовир „Копринка, за да изпълнява служебните си задължения, както било посочено в писмената му защита. Вместо това бил заловен от служители на отдела в Стара Загора да извършва нерегламентиран риболов, съвместно с други нарушители на Закона за рибарството и аквакултурите, изразяващи се в: 1/ Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, за стопански риболов се считал риболов по § 1, т. 26, извършен с уреди, различни от чл. 24 ал. 1 от ЗРА. В случая бил извършен риболов с мрежа без необходимото разрешение по чл. 17 ал. 1 от ЗРА; 2/ Риболовът бил извършен във водите на язовир „Копринка, който е вътрешен водоем, а съгласно чл. 35 ал. 1 и чл. 17 ал. 1, във вр. с чл. 3 ал. 1, т. 1 от ЗРА, стопанският риболов бил забранен във водоеми, различни от Черно море и р. Дунав. Ищецът бил нарушил изброените разпоредби на ЗРА, т.е. не бил представил разрешително за стопански риболов и извършвал стопански риболов с мрежени уреди и във водоеми, различни от Черно море и р. Дунав. Ищецът бил нарушил и друго свое задължение, вменено му с длъжностната характеристика, че: „Главният специалист осъществява контролни функции върху риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и други технически средства за извършване на стопански и любителски риболов по отношение на установените правила, норми и режим за тяхното използване в съответните рибностопански води и водни обекти.”. При срещата си с нарушителите на ЗРА, ищецът следвало да състави Акт за установяване на административно нарушение. Неизпълнявайки това свое задължение, ищецът уронил престижа на ИАРА и създал предпоставки за съмнение за корупционни практики; от извършените от ищеца действия се установявало, че не познавал и не спазвал нормативната уредба в областта на рибарството, при изпълнението на преките си служебни задължения, което било сериозно нарушение на вменените му задължения по длъжностна характеристика.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелят С.С. се установява, че с колегите му /другият свидетел и ищецът/ процесната вечер приели сигнал за нерегламентиран риболов на язовир „Копринка”, поради което отишли на място и обходили с лодка. Не констатирали наличие на риболовни мрежи във водата и приключили. Категорично не били ловили риба. Работата им била свързана с проверка по вътрешните водоеми, нямали точно определени графици за работа, обикновено се уповавали на сигнали или решения, взети заедно, имали уговорка с прекия си началник в териториалното звено в Стара Загора за инициативност и за вземане на решения от тяхна страна. В конкретния случай не били уведомили прекия си началник В. за извършване на проверката. Свидетелят С.К. заявява, че на процесната дата около 18 часа получил сигнал от гражданин, който бил на язовира в местност Устието, Плачимогила, в землището на с. Долно Сахране, и уведомил двамата си колеги - ищеца и другия свидетел. След наблюдение на място, извършили обход по вода с лодка на човек от с. Долно Сахране, докарана с личния му превоз, но не открили мрежи във водата. Тази лодка ползвали цяла зима, със знанието на прекия им ръководител. Свидетелят, ищецът и колегите им С.И. и С.Т. били на първо място в страната по заловени бракониери и съставени актове, с много добри атестации.

 

От представената по делото докладна записка № Z - 3668/25.03.2014 г. от началник-отдел „РК - Стара Загора – Е.В., е посочено, че ищецът и двамата свидетели не са я уведомили, че на 21.03.2014 г. тримата смятат да правят проверка на язовира, което обстоятелство не е спорно по делото. В останалата си част докладната записка възпроизвежда обясненията на С.Т., А.А. и М.Б..

 

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстация намира, че по делото не се установи ищецът да е извършвал стопански риболов - в частност с мрежи /§ 1, т. 28 от ДР на ЗРА, вр. с чл. 24 ал. 1 от ЗРА/, заедно с други нарушители на ЗРА. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи ищецът да с извършвал такъв риболов, съвместно с други нарушители по ЗРА, поради което не е необходимо да представя разрешително за него. Относно посоченото нарушение на ищеца в Заповедта, че при срещата си с нарушителите на ЗРА не е съставил акт за установяване на административно нарушение, то от Заповедта не става ясно при срещата си с кои нарушители, ищецът е следвало да състави АУАН - такива не са посочени.  От събраните доказателства не се установява ищецът да се е срещнал с нарушители по ЗРА, нито да е имало такива на мястото по време и след неговото пристигане. Това нарушение също остана недоказано по делото.

 

От показанията на двамата свидетели се установява, че е било практика, когато има получен сигнал да поемат инициатива, да изпълняват задачи и без предварително уведомление на прекия ръководител.

 

Относно посоченото нарушение, че ищецът не познава и не спазва нормативната уредба в областта на рибарството, при изпълнението на преките си служебни задължения, то не е конкретизирано кои правила и норми не се познават, нито въз основа на какви обстоятелства е направен този извод. Описаното в заповедта нарушение по т. 3, е твърде общо, неясно и неконкретизирано, не са посочени конкретни факти, обосноваващи соченото нарушение. С изключение на нарушението, изразяващо се в неуведомяване на прекия ръководител за проверката, останалите посочени в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца останаха не доказани със събраните доказателства.

 

От друга страна установи се по делото, че на ищеца не са налагани наказания по време на трудовото му правоотношение с ответника. Представените по делото формуляри за годишни оценки на изпълнението на длъжността за ищеца за периода, през който е работил при ответника, установяват, че е бил оценяван високо, като коментарите са: че се справя на добро ниво с поставените в работния план задачи и че изпълнението надвишава изискванията.

 

Предвид изложените съображения и събраните по делото доказателства, въззивната инстация намира, че обжалваната Заповед № РД -472/20.05.2014 г. на Изпълнителния директор на ИАРА е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният такъв за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист РК.

Основателността на иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КГ обуславя и основателността на иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ - за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ - за периода, през който ищецът е останал без работа, но за не-повече от шест месеца. От завереното копие от трудова книжка на ищеца е видно, че след уволнението няма отбелязване за работа при друг работодател. Приетото по делото удостоверение от ТД на НАП - Пловдив, установява, че към 20.10.2014 г. за ищеца няма данни за актуален трудов договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява че брутният месечен размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца на основание чл. 225 от КТ за времето, през което е останал без работа, на база пълен отработен месец преди уволнението е 700 лв. От представеното допълнително копие от трудовата книжка на ищеца  се установява, че след уволнението, ищецът е работил 9 дни - в периода 04.06.2014 г. - 13.06.2014 г. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, на 15.10.2014 г., вземайки предвид тези девет работни дни, че дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от уволнението до съдебното заседание - на 15.10.2014 г., е в размер на общо 3085.58 лв.  До приключването на съдебното дирене - 31.10.2014 г. - дължимото обезщетение е в размер на общо 3450.80 лв. Ето защо, искът по чл. 344 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи до този размер.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

По отношение на частната жалба против определение № 276/27.01.2015 г., постановено по гр.дело № 3285/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът намира същата за неоснователна.

 

Оплакването в същата е за това, че не е доказано извършено плащане на направените разноски по делото, поради което не следвало да се присъждат на страната, а също така не ставало ясно защо при положение, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лв. на страната се присъждала  сумата от 651.42 лв. – липсвало отговор на този въпрос. Тези оплаквания въззивният съд намира за неоснователни, тъй като видно от представеното адвокатско пълномощно по делото сумата от 700 лв. е заплатена изцяло и в брой от страната на пълномощника й. Първоинстанционният съд изрично е посочил в определението си защо присъжда  сумата 651.42 лв., вместо от 700 лв., колкото е адв. хонорар.   Разноските по делото са дължими и присъдени, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че определението, с което са присъдени направените разноски по делото пред първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

 

На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 650 лв., представляващи възнаграждение на упълномощенния адвокат, от които 450 лв. за отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред въззивната инстация и 200 лв. за изготвяне на отговор на частната жалба.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 1282 от 08.12.2014 г., постановено по гр.дело № 3285/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури”, гр.София, бул. Х. Ботев № 17 да заплати на Х.С.Х., ЕГН **********,***, сумата от 650 /шестстотин и петдесет / лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: