Р Е Ш Е Н И Е

 

  210 /13.05.2015 година                                 Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                    ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                                       2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор ЮЛИЯНА СТАНЕВА

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1221 по описа за  2015 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1286/08.12.2014г. постановено по гр. дело № 4116/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът М.Г.А. обжалва решението в отхвърлителните части относно размерът на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и относно размерът на присъдените разноски в размер на 201.68 лева. Моли да бъде отменено обжалваното решение в тези части и уважат исковете до пълния им размер, като се присъдят и съответните на уважената част разноски за първа инстанция както и направените разноски във въззивната инстанция.

 

 Въззиваемият Прокуратура на Република Б. гр. С., чрез представляващия прокурор заявява, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.  

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ

 

От приложеното НОХД № 255/2013г. се установява,  че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление  по чл. 234, ал. 1 от НК. С присъда ищецът е признат за виновен и осъден за това, че е държал и продал акцизни стоки представляващи тютюнево изделие. Ищецът е обжалвал присъдата и по образуваното ВНОХД № 1035/2014г. присъдата била изменена, като наказанията са намалени.  Ищецът е подал искане за възобновяване пред ВКС, който е отменил решението на ОС-С. и присъдата на РС-Г и го признал за невинен.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и имуществени вреди в размер на 1 900 лева.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят А. А. – брат на ищеца заявява, че ищецът бил много притеснен от наказателното производство срещу него. Вдигнал високо кръвно налягане и ходили на лекар, където му изписали лекарства. Съдът дава вяра на показанията му. Касае се за близък човек, който има непосредствени впечатления.

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

 

Съдът намира, че е налице основанието от специалния закон за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника, тъй като през 2013г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца, същият е признат за виновен и осъден, но впоследствие са отменени решението и присъдата и ищецът е признат за невинен.

 

Съдът намира, че от събраните гласни доказателства не се установява в резултат на повдигнатото обвинение ищецът да е бил подложен на извънредни притеснения, тревоги и унижение. Не е доказано какви неудобства са му причинени.

 

От показанията на свидетеля се установява, че при ищеца са възникнали здравословни проблеми, но  понастоящем ищецът е по-добре.

 

Безспорно е, че едно повдигнато обвинение в престъпление води до накърняване на репутацията на съответното лице в обществото и се отразява негативно върху психиката му и личния живот, поради което следва да се приеме, че са налице основания за обезщетяване на имуществени вреди.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като преценката се основава на обстоятелствата имащи значение за размерът на вредите. Съдът намира, че за обезщетяването й следва да се присъди сумата 1 000 лева, ведно със законната лихва, от датата на влизане в сила на решението на ВКС.

 

Неоснователни и недоказани са твърденията във въззивното производство, че ищецът е преминал разни криминални регистрации, провалил брака си и загубил работата си. Въззивният съд счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е обосновано, тъй като две от съдебните инстанции са признали ищеца за виновен и са го осъдили за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. ВКС е отменил решението на ОС-С. и присъдата на Районния съд, поради това, че фактическите обстоятелства не давали основание деянието на осъдения да бъде квалифицирано като “немаловажен случай”. Приел е, че тютюневите изделия са на ниска стойност, дължимият се на държавата акциз е в незначителен размер, а деецът е с чисто съдебно минало,но за такива случаи в чл. 123, ал. 1 и чл. 126-б, ал. 1 и 2 от ЗАДС е предвидена административно-наказателна отговорност и въпросът за ангажирането на която следвало да се разреши от компетентния административно наказващ орган.

 

Относно размерът на присъдените имуществени вреди.

 

Въззивникът е направил възражение във въззивната жалба, че съдът не е присъдил направените от него разноски във ВКС в размер на 800 лева, съгласно приложения договор за правна помощ. Възражението е основателно.

 

При определяне на обезщетението районният съд е взел предвид, направените разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в РС-Г и ОС-С.  видно от представените 2 броя разписки от 15.01.2014г. и 20.01.2014г. Районният съд е пропуснал да присъди сумата 800 лева - направени разноски пред касационната инстанция в размер на 800 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 01.04.2014г.

 

Така определеното обезщетение за имуществени вреди следва да бъде в размер на 1 800 лева.

 

В полза на ищеца – въззивник следва да се присъдят направени разноски в първоинстанционното производство и в настоящата инстанция в размер на 303.36 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1286/08.12.2014г. постановено по гр. дело № 4116/2014г., по описа на С. районен съд, в частта, в която предявения иск за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1 000 лева до размера на 1800 лв., в частта за присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА Б. ГРАД С., да заплати на М.Г.А. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Х., площад “В.” № . – адвокат Й.Х., допълнително сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението му в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, по което е оправдан с влязло в сила решение № 241/08.05.2014г. по дело № 591/2014г. на І Наказателно отделение на ВКС, влязло в сила на 08.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2014г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 303.36 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.