Р Е Ш Е Н И Е

Номер 215                                    15.05.2015г.                      град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ

На седми май 2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                              ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1229 по описа за 2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 от ГПК във вр. с чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ.

 

Образувано е по въззивна жалба от юридическото лице “Е.”- ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.П., срещу Решение № 6/03.02.2015г., постановено по гр.д.№ 824/2013г. по описа на Районен съд- гр.Р., обл.С., което е изцяло негативно за него. Във въззивната жалба са наведени подробни доводи, че атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна- юридическото лице  “П.. ГРУП”- ООД, със седалище и адрес на управление в с.Б., общ.Р., обл.С. е подала писмен Отговор, в който оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност и иска обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици. Претендира разноските си за въззивното производство.

 

Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районния съд е образувано по Искова молба от юридическото лице  “П.. ГРУП”- ООД, с.Б., общ.Р., обл.С., с която е предявен срещу ответника- юридическото лице “Е.”- ЕАД, гр.П.  отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ.

По делото не е спорно между страните, че са сключили писмен договор за продажба на електрическа енергия, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес в Административната сграда на бившия Свинекомплекс в с.М., общ.С., обл.С., с клиентски № 1001245304 и съответната ИТН /Измервателна точка номер/ № 2117243.

От представените по делото 2 бр. констативни протоколи с № 83078/23.04.2013г. и № 81691/25.07.2013г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че при извършените проверки на обекта на въззиваемия са присъствали съответно двама и трима представители на “Е.” ЕАД /ЕВН- ЕС/, и тя е извършена в присъствието на други един и съответно двама свидетели, както  и на представител на собственика на обекта, като е констатирано, че са налице грешки при отчитане на преминаващата през електромера електрическа енергия и същият е демонтиран. Констативните протоколи са подписани от двамата и съответно от трима представители на електроразпределителното дружество, както и от един и съответно двама свидетели. От протоколите е видно, че към момента на извършване на проверките от въззивния доставчик на ел. енергия са присъствали представители и на въззиваемия потребител на ел. енергия.

По делото е представен Констативен протокол № 868/01.11.2013г. от метрологична експертиза на средство за измерване тип LZQY с идентификационен № ..., изготвен и подписан от длъжностните лица З. Ч./ст.специалист/ и К. М./началник отдел/– и двамата в РО- гр.Б., при Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" при Българския институт по метрология/БИМ/. От тези писмени доказателства се установява, че въз основа на извършена проверка по заявление на ЕВН- ЕР е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като вторичната страна на токовия преобразувател и на трите фази е монтирано допълнително устройство с фоторезистор, като при понижена интензивност на светлината, част от токовата верига се шунтира. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по- малко от реално консумираната електроенергия.

С писмо на ЕВН ЕР въззиваемият е уведомен за извършената проверка, за констатираното нарушение и че ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за времето от 70 дни за съответното количество ел.енергия в кВтч на съответната стойност в лв. с ДДС. За посочения период е съставена Справка за коригиране на сметка за електроенергия и фактура на съответната стойност в лв. с ДДС.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи по казуса :

Чрез предявения отрицателен установителен иск въззиваемият отрича вземането на въззивника на стойност 20 342, 40 лв. с ДДС за начислена електрическа енергия в съответния размер чрез корекция на сметката за съответния нормативно определен период от 70 дни, при което в тежест на въззивната страна е да докаже съществуването на оспореното вземане.

В случая безспорно е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин на първата инстанция, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на исковата сума с ДДС, за което е съставена фактура. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно лично поведение на самия въззиваем, който е физическо лице- пълнолетен български гражданин. При това положение спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като ЮЛ- доставчик на електрическа енергия по ЗЕ, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи изхода на делото.

Съгласно императивната разпоредба на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН- ЕР, гр.П.,  неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл.63 от ОУ на ЕВН- ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. В случая протоколът е бил съставен в присъствието на въззиваемия. Така съставеният протокол обаче представлява неподписан от въззиваемия частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и въззивник факти и не може да бъде противопоставен на въззиваемия. В този смисъл следва въззивникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателства. Това в случая не е сторено, поради което дружеството въззивник неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

 

Освен изложеното, следва да се отчете и съответната константна в този период от време практика на ВКС- С., че с решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ВКС- ІІ т.о., решение № 104/05.07.2010г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС- ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС- ІІ т.о., и решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС- ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС- С. задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е уеднаквена практиката по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период. Различните състави на ВКС приемат, че за доставчика на публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения е прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип “без вина няма отговорност”- включително и гражданска.

Следователно установената от въззивника манипулация върху електромера на въззиваемия е правно ирелевантна и не поражда право на ответника- доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, доставена на потребителя- ищец, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

 

Осъществената промяна в законодателството и в частност най- вече  създаването на новите норми на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, в законна сила и действащи “спрямо всички”/ерга омнес/, считано от 17.07.2012г. занапред, не налага отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това е така, защото в посочените текстове на закона ясно и недвусмислено е посочено, че реда за уведомяване на клиента при корекция на сметки е в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл.120, ал.3 от ЗЕ. Видно е, че тази законодателна промяна е била наложителна именно поради наличието на посочената по-горе единна съдебна практика по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметки на потребители за минал период. Посочените разпоредби на чл.98а, ал.2, т.6  и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ изрично изискват неизмерената или неправилно измерената ел.енергия да е вследствие неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което да се дължи на недобросъвестността на самия потребител, разбирана като умисъл съгласно смисъла на чл.82 от ЗЗД.

 

В случая по делото въззивникът не представя доказателства констатираното неправомерно въздействие върху процесния електромер да се дължи на действия на въззиваемия, но не представи и доказателства за точния период на грешното измерване/неизмерване в резултат на това неправомерно въздействие върху този електромер. Според разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ, последният е собственост на електроразпределителното предприятие и то го ползва за измерване на консумираната от потребителя електрическа енергия. При това положение застъпената от въззивника теза по делото, че потребителят имал определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на този уред, са несъстоятелни.

 

По делото не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че въззивникът е доставил на въззиваемия електроенергия на съответната процесна стойност с ДДС за процесния период- в случая отношенията между страните се уреждат чрез ЗЕ и тогава действалите Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове към момента на осъществяване на проверката и по отношение на проверявания период липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване или при неизмерване изобщо на такава енергия.

 

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан, поради което напълно мотивирано и законосъобразно е бил уважен с атакуваното Решение на първоинстанционния РС- С., а въззивната жалба, като необоснована и недоказана следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това. Като в тази връзка въззивният съд в настоящия си състав съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК препраща изцяло и към мотивите на първоинстанционния РС.

 

По отношение на разноските пред настоящата въззивна инстанция- с оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция въззиваемата страна по принцип има право на разноски, тъй като същата заявява чрез процесуалния си представител- адвокат, че претендира такива в размер на 1 680 лв. с ДДС за 1 бр. адвокатско пълномощно пред настоящия ОС- С., за което представя писмен договор за правна помощ от 07.05.2015г. и Списък за разноските по чл.80 от ГПК. Видно обаче от договора за правна помощ от 07.05.2015г./л.22 от делото/, сумата от 1 680 лв. за адвокатски хонорар е само договорена, но липсват данни и да е платена реално от клиента на адвоката към тази дата, която е и датата на проведеното пред въззивния съд едно открито съдебно заседание/07.05.2015г./. Поради липса на каквито и да са данни за реално плащане на сумата от 1 6809 лв./независимо дали в брой, по банков път или по друг начин/, искането за присъждане на разноски пред настоящата въззивна инстанция се явява недоказано и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

Тъй като цената на иска по процесния установителен иск е в размер на 20 342, 40 лв. с ДДС и е над границата от 5 000 лв. по чл.280, ал.2, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение не е окончателно и то може да се обжалва по касационен ред от всяка от страните при евентуално наличие на условия по чл.280, ал.1 и чл.281, т.1, т.2 или  т.3 от ГПК.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258273 от ГПК във вр. с чл.98а, ал.2, т.6  и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, въззивният Окръжен съд– гр. Стара Загора

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6/03.02.2015г., постановено по гр.д.№ 824/2013г. по описа на Районен съд- гр.Р., обл.С..

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва по касационен ред от всяка от страните при евентуално наличие на условия по чл.280, ал.1 и чл.281 от ГПК.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                 ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

                                     2.