Р Е Ш Е Н И Е

 

203/11.05.2015 година                                             Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                                       2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                               ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1230 по описа за  2015 година.

 

 

Обжалвано е решение № 60/29.01.2015г. постановено по гр. дело № 1175/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Г.В.Д. счита, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил всички доводи на страните, свидетелските показания са възприети едностранчиво и решението противоречи на материалния закон. Моли да се отмени решението и присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

 

 Въззиваемата М.В.Д. е подала писмен отговор, в който и в хода по същество на делото заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено. Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД

 

Установено е, че с нотариален акт № 96/2008г.  е сключен договор за продажба на недвижим имот собственост на В.и А. Т., срещу задължението купувача М.В. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, лично или чрез трети лица.

 

От удостоверение от 2013г. е видно, че А. Т. е починала през 2011г., а В. Т. е починал през 2013г. Страните по делото са техни деца.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Кехайова се установява, че прехвърлителите живеели сами в апартамента и никой не се грижел за тях. Свидетелката М. заявява, че ответницата се грижила за родителите си, дори и когато била без работа. От показанията на свидетелката Ц. е видно, че тя познавала бащата, който бил настанен в Дом за възрастни хора, където тя работела. Ответницата посещавала Дома редовно, заедно със съпруга си. Свидетелката Д., която твърди, че познава ответницата повече от 15 години установява, че М.Д. се грижила за майка си и баща си. Свидетелката Ц. която се грижила за родителите докато ответницата била в Г. твърди, че оттам М. изпращала пари, поддържала всеки ден връзка с тях и със свидетелката.

 

Районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, а в тежест на ответницата да установи пълно изпълнение на поетите с него задължения към прехвърлителите. В изпълнение на това ответницата е посочила пет свидетели. Всички те установяват, че ответницата е изпълнявала задълженията си по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, полага е системно грижи за родителите си, издръжка чрез предоставяне на храна, лекарства, осигуряване на лечение и поддържане на домакинството им.

 

От приложените медицински документи се установява, че майката на ответницата е страдала от цироза на черния дроб и през периода 2010-2011г. е настанявана няколкократно в болницата за провеждане на лечение. Това се потвърждава от показанията на свидетелката Ц., която уточнява, че за воденето, връщането и лекарствата се грижела ответницата М..

 

От заповед № 66/2012г. на Дирекция “Социално подпомагане” ГР. К. е видно, че бащата е настанен в Дом за възрастни хора с деменции. Мотивите са изложени в нея, че това се налага по социални и медицински индикации, тъй като лицето се нуждае от денонощни грижи осъществявани от специализиран екип, които не могат да бъдат осигурени в обичайната домашна среда. Медицинската експертиза се произнася, че настъпилите промени са прогресиращи и преминават към по-глобалния вариант и изискват и настаняване алтернативно в Дом за възрастни хора с деменции. Обгрижването на родителя би могло да се извършва и в домашна обстановка, но данните по делото сочат, че заболяването е тежко с едногодишна продължителност, с невъзможност за адекватен вербален контакт, неправилна ориентация в обстановката и невъзможност за извършване на елементарни целенасочени дейности. Поради това съдът възприема като нормална постъпката на ответницата, която е настанила баща си в дома, но е продължила да полага дължимата към него грижа.

 

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че не са налице твърдяните от ищеца основания за разваляне на договора, поради виновното му неизпълнение от страна на ответницата. Предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

Като е отхвърлил предявеният иск първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция в размер на 800 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/29.01.2015г., постановено по гр. дело № 1175/2014г., по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на М.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата 800 /осемстотин/ лева – адвокатско възнаграждение, заплатено във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.