Р Е Ш Е Н И Е

Номер 211                           13.05.2015 година                   град С.

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                         Втори граждански състав

На двадесет и осми април                                                    2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1237 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Д. чрез адвокат Р. срещу решение № 192/27.02.2015 г., постановено по гр.д. № 5264/2014 г., РС С., в което въззивникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете М.Д.Д. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 10.12.2014 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва, като е отхвърлен иска в останалата му част до 200 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е необосновано и неправилно. Същото се обжалва в частта относно присъдения размер над 100 лева до 150 лева. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго с което да се присъди издръжка в размер от 100 лева месечно. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна М.Д.Д. чрез процесуалния си представител адв. А., действаща със съгласието на баба си и дядо си. В отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и искането е да се потвърди първоинстанционния акт.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С.ят окръжен съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск от М.Д. срещу Д.Д. за издръжка в размер на 200 лв. месечно на основание чл. 150 вр. с чл. 143 ал. 2 от СК.

С решение С.ят районен съд е уважил частично така предявения иск до размера от 150 лева месечна издръжка.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си, без да съобрази, че всъщност не са налице обстоятелства, водещи до изменение на присъдената издръжка. Освен това следва да се съобразят не само нуждите на лицето, получаващо издръжка, но и възможностите на лицето, даващо издръжка. Изложени са подробни аргументи за материалното положение на въззивника - трудовият му доход, задълженията към банки, задължението му за издръжка на друго дете и безработна съпруга.

По делото безспорно се установи, че ищцата Д. е дъщеря на ответната страна и същият й е изплащал издръжка в размер на 80 лева месечно до настоящия момент. Безспорно е и че от 01.01.2015 г. минималната работна заплата е в размер на 360 лева т.е. минималната издръжка не може да бъде под размера от 90 лева месечно. Не се спори и че ищцата получава месечна помощ в размер на 80 лева месечно по реда на чл. 49 от ППЗЗДетето от ОЗД/ДСП - гр. С., както и пенсия за починал родител в размер на 115, 88 лева месечно и добавка по чл. 7, ал. 2 от ЗСПД в размер на 35 лева месечно.

По отношение на спорния момент налице ли са предпоставките по чл. 150 от СК за изменение на издръжката, настоящият състав намира, че има изменение на обстоятелства и то не само по отношение на факта, че променен минималният размер на издръжка от началото на тази календарна година. Видно от представената педагогическа характеристика на детето М.Д., същото е записано от 2014/2015 г. в гимназиален курс на обучение в ПГОХ “Р.” гр. С.. Налице са нараснали потребности - закупуване на учебници, униформа, нараснали са разноските за покриване на ежедневните джобни пари и дрехи на детето, така, че да му се осигури нормална адаптация в новата среда. Вярно е, че М.Д. е получила еднократна помощ в началото на учебната 2014 година по реда на чл. 48 от ППЗЗДетето в размер на 270 лева (вж. Социален доклад л. 42 от делото), но същата се отпуска еднократно за конкретен разход и не може да бъде предвиден нейния размер за в бъдеще.

Детето М.Д. е родена на *** *** З.. Майка й починала на 04.05.2001г. и грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поели дядото и бабата по бащина линия - И. и И. И.. Бащата на детето Д.Д. живее на друг адрес и има друг брак и малко дете - Б. Д., на възраст около 6 г.

С Решение № 12 от 14.03.2007г. по гр. дело № 1859 по описа за 2006г. на С. районен съд, спрямо М. е предприета мярка за закрила, като детето е настанено в семейството на баба си и дядо си за срок от една година. Същата мярка за закрила е продължена с Решение № 6 от 24.10.2008г. по гр. дело № 762 по описа за 2008г. на С. районен съд, за срок - до навършване на пълнолетие на детето М.. Непълнолетното дете, както и бабата и дядото, при които е настанено, нямат друго доходи (освен посочените по горе помощи и социална пенсия за детето) и не притежават недвижимо имущество, освен посочено в декларация дворно място. Живеят в къща, която от данните по делото се установява, че е построена в притежаваното от бабата и дядото дворно място. Детето има самостоятелна стая с много добри хигиенни и битови условия - вж. Социалния доклад л. 43 от делото. Твърдят, че има нараснали нужди за ток, както и за транспорт на детето до училището през зимата.

Бащата Д.И.Д. е с основно образование и работи на трудов договор в “С.” АД с месечно брутно трудово възнаграждение средно около 650 лева на месец. Към момента изплаща вноска в размер на 145 евро месечно към банка, в чиято полза е ипотекирано жилището му, придобито като СИО от него и настоящата му съпруга. Съгласно договора последната вноска по договора за банков кредит ще бъде изплатена на 15.09.2015 г. Съпругата А. Д. е безработна от 25.11.2014 г. и с разпореждане на НОИ - ТП С. й е отпуснато обезщетение в размер на 7, 20 лева дневно или около 140 лева месечно до 20.03.2015 г., а детето Б. Д. посещава детска градина.

Предвид гореизложените факти, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 142, ал. 1 от ГПК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

В т. 19 от Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС е прието, че за основателността на иск за изменение на издръжката е необходимо да се докаже трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В случая нуждите на издържания вече са се променили, като с оглед възрастта и промяната на училището вече са нараснали и могат да се определят на около 330 лева месечно. От тях следва да се приспаднат месечните помощи и определената пенсия за починал родител в общ размер от 230 лева. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му съобразно обикновените условия за тях.

Съгласно приетото в ТР № 34/73 год. на ОСГК на ВС изчисляването на доходите от трудово възнаграждение на лицето, дължащо издръжка трябва да се извършва на базата на получаваната брутна заплата.

По отношение на изложените твърдения за наложени запори по задължения към банки и доброволното погасяване на банков кредит за изплащане на ипотекирано жилище, то тези факти са ирелевантни за спора, доколкото ответникът сам се е поставил в състояние на задлъжнялост към кредитна институция.

Налице са доказателства за алиментни задължения към друго непълнолетно дете от втория брак на бащата - Б. Д.Д., които към настоящия момент се осигуряват само от бащата, тъй като майката е безработна.

Предвид гореизложеното следва да се определи издръжка в размер от 100 лева, която да бъде изплащана от бащата до изменение на обстоятелствата или прекратяването й.

Решението е влязло в сила по отношение на отхвърлителния диспозитив за размера над 150 лева до 200 лева ежемесечна издръжка, като необжалвано.

По отношение на уважената част, то същата е обжалвана в размера над присъдените 100 лева до размера от 150 лева т.е. в частта по отношение на размера от 100 лева присъдена ежемесечна издръжка решението също е влязло в сила.

По разноските:

Предвид частичната отмяна на първоинстанционния акт следва да измени решението в частта с разноските съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК, като се осъди ищцата да заплати сумата от 100 лева на ответника, която сума представлява сторените от него разноски за един адвокат.

С оглед изхода на делото във въззивна инстанция съдът следва да уважи искането на въззивника за присъждане на направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 лева.

Така мотивиран, С. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 192 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 5264/2014 г. по описа на Районен съд С. в частта по отношение на присъдената ежемесечна издръжка в размера над 100 лева до 150 лева, считано от 10.12.2014 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и в частта относно дължимата държавна такса и разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане не ежемесечна издръжка от М.Д.Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на дядо си И.Д.И., ЕГН ********** и баба си И. Д. И., ЕГН **********, всички с адрес: гр. С., ул.”В. В.” №., и съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.” № ., ет.., ап.., чрез адв. В.А. срещу Д.И.Д., ЕГН **********,*** в частта по отношение на присъдената сума над 100 лева до 150 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на дядо си И.Д.И., ЕГН ********** и баба си И.Д. И., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

         ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с п.с. да заплати по сметка на Окръжен съд С. сумата 28.80лева /двадесет и осем лева и 80 стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

2.