Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 222/19.05.2015г.                                                   град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети май                                                                      Година 2015

в публично заседание, в следния състав :

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:   1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                  2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

въззивно гражданско дело номер 1247 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Обжалвано е решение № 98/13.02.2015г., по гр. дело № 1560/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът СОУ “Е.” - гр. К. моли, да бъде отменено решението като неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни съображения и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

Въззиваемата С.С.Ж. е подала писмен отговор, с който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят и разноските за тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за наложено дисциплинарно наказание “забележка”, с правно основание чл. 357 от КТ.


         Съгласно допълнително споразумение № 612/14.03.2013г. към трудов договор, ищцата работи в училището на длъжността “старши учител по немски език” в гимназиален, начален и прогимназиален етап, с работно време осем часа, при петдневна работна седмица и основно възнаграждение 627 лева.

 С допълнително споразумение № 40/16.09.2013г. работодателят е намалил основното възнаграждение на 249.64 лева, при отказ на ищцата да подпише споразумението.

 Със заповед № 1452/07.07.2014г. на Директора ищцата е наказана с дисциплинарно наказание “забележка” за безпричинно неявяване на работа на 17 и 19.06.2014г., като нарушенията са констатирани с констативни протоколи № 97/17.06.2014г. и № 99/19.06.2014г.

 В изпълнение на чл. 193, ал. 1 от КТ са поискани писмените обяснения на наказаното лице, което е дало такива с вх. № 1552/23.06.2014г. Ищцата е изразила несъгласие, че е нарушила трудовата дисциплина, тъй като на посочените дати е нямала учебни часове.

 

Установено е по делото, че ищцата на датите 17.06. и 19.06.2014г. не е била на работното си място.

 

Разпоредбата на чл. 139 от КТ установява, че разпределението на работно време се установява в Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа, както и начинът на неговото отчитане се определят от работодателя, съгласно допълнителна заповед – чл. 56. Такава заповед по делото няма представена. В чл. 54 от Правилника е определено какви задачи изпълняват учителите в рамките на установеното работно време. Чл. 55 урежда, че след изпълнение на изброените задачи учителите могат да са извън училище, заети в квалификационни и други форми, за подготовка на предстоящия учебен процес и самообразование. Ответникът не е представил писмени доказателства, че на датите 17 и 19.06.2014г. ищцата като учител да е имала учебни часове от задължителната норма. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е нарушила трудовата дисциплина на посочените дати.

 

Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ работодателят не може да променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда установени в закона. Изключението предвидено в тази разпоредба не е установено по делото. Ищцата е отказала да подпише споразумението, с което се намалява основното й възнаграждение, а работното й време е останало същото. В писмените обяснения ищцата заявява, че е подала жалба до Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., след което я уведомили, че училището в лицето на директора е нарушило трудовото законодателство. За това нарушение е дадено задължително предписание да бъде начислено и изплатено договореното трудово възнаграждение, съгласно допълнително споразумение № 612/14.03.2013г., което не било изпълнено. Изложеното не е оспорено от другата страна.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен. Като е отменил наложеното на ищцата наказание районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски в тази инстанция в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/13.02.2015г., по гр. дело № 1560/2014г., по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА СОУ “Е.” град К., ул. “Св. К.” № ., представлявано от Директора Р. С. С., да заплати на С.С.Ж. с ЕГН **********,***, сумата 200 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ :     1.           

 

 

 

                                 2.