Р Е Ш Е Н И Е

 

 197/08.05.2015 година                                               Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 08.05. 2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1262 по описа за 2015 година.

 

 

        Производството е по чл. 435, ал. 1 ГПК.

 

        Обжалвани са постановление за прекратяване на изпълнително дело  № ... и  постановление за прекратяване на изпълнитело дело № ..., по описа на ЧСИ Г.И..

 

 Жалбоподателят “Л.” ООД гр.С. моли, да бъдат отменени постановленията и задължи ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, до пълното удовлетворяване на дължимата сума. Алтернативно, моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. Моли да се присъдят направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски и изплатено адвокатско възнаграждение.

 

Постъпило е писмено възражение от “Е.” АД – гр. С., с което заявяват, че жалбата е недопустима и заявява, че постановленията за приключване на изпълнителните дела следва да бъдат оставени в сила.

 

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Г.И., която заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, за което излага съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

В кантората на ЧСИ  е постъпила жалба от взискателя по делото, против постановление за прекратяване на изпълнително дело № ... и постановление за прекратяване на изпълнително дело № .... Основният довод се свежда до твърдението, че към момента на прекратяване на производството не са били налице предпоставките за това, тъй като длъжникът към дата 21.03.2015г. дължи сума в размер на около 18 000 лева.

 

Въззивният съд намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна – взискател по изпълнението, срещу подлежащо на атакуване действие на съдебния изпълнител – прекратяване на изпълнителното производство.

 

Жалбата е неоснователна поради следните съображения: На 17.03.2015г. ЧСИ  е наредил на взискателя и на присъединения взискател НАП дължимите суми.  С протоколи от 21.03.2015г. ЧСИ е постановил приключване на производствата по присъединените дела, поради пълното изплащане на задълженията.

 

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания, че към момента на приключване на производството по изпълнителното дело длъжникът дължи сума на жалбоподателя в размер на 18 000 лева, представляваща законна лихва. ЧСИ е постановил размера на начислената лихва по дължимата главница, считано от датата на влизане в сила на протокола за разпределение от 07.05.2014г. Същият размер на дължима законна лихва считано от 20.06.2014г. – датата на влизане в сила на протокола за разпределение от 07.05.2014г. е потвърден и в протокола за разпределение от 27.08.2014г. Лихвата е изчислена съобразно този срок и така постановеният й размер е изплатен напълно от длъжника.

 

В законния преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за оспорване на така постановения размер на законната лихва взискателят не е подал жалба, поради което правото му да оспори този размер е преклудирано с изтичането на едноседмичния срок от уведомяването му за изготвения протокол за разпределение от 07.05.2014г., съответно от 27.08.2014г. Обжалвайки понастоящем размера на законната лихва на практика се иска ревизиране на вече установения размер на същата, с отдавна влезли в сила актове на ЧСИ Г. И., а именно протоколи за разпределение от посочените дати.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от “Л.” ООД гр. С., кв. “И.”, Птицекланица “Г.”, с ЕИК … представлявано от Управителя И.А. А., в качеството на взискател по изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № … с район на действие Окръжен съд – С., против постановление за прекратяване на изпълнително дело № ... и постановление за прекратяване на изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ Г.И., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.