О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 595                            05.05.2015г.                                           гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ВТОРИ СЪСТАВ

на  пети май две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                       ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                                ВАНЯ ТЕНЕВА                          

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

в.ч.гр.дело N 1265 по описа за 2015 година по описа на ОС- С.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.27а от ЗПП във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и във вр. с чл.78, ал.1- 7 и чл.274- 278 от ГПК. 

 

Производството е образувано по 2 бр. частни жалби от ищцата- пълнолетната българска гражданка В.Н. ***, против 2 бр. Определения, постановени в закрити заседания съответно на 20.03.2015г. и 24.03.2015г.- и двете по приключеното гр.д.№ 1560/2013г. по описа на РС- К., обл.С., с които тя е осъдена на осн. чл.27а от ЗПП да заплати по сметката на НБПП- С. съответните суми от 225 лв. за адвокатски възнаграждения пред първата инстанция и 125 лв. пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от иск й. Заявява, че Определенията са незаконосъобразни и неправилни, тъй като тя е била освободена от заплащане на разноски по делото, не притежава имущество и доходи, и не следва да ги дължи на НБПП- С. по ЗПП. Счита, че с първото Определение РС- К. е следвало да се произнесе при приключване на съдебното дирене съгласно чл.81 от ГПК, и че второто Определение на практика повтаря вече постановеното първо такова. Моли същите да бъдат отменени, с последиците от това. Не е представила нови писмени доказателства в подкрепа на оплакванията си пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

От НБПП- С. не са постъпили писмени Отговори и на двете ч.жалби, в законните 1- седмични срокове по чл.276, ал.1 от ГПК.

 

Настоящият възззивен съд, като обсъди изложените в 2 бр. частни жалби оплаквания, липсата на доводи поради неподаване на Отговори против 2 бр. ч.жалби от НБПП- С., доказателствата по делото, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

С Определение от з.з. на 29.05.2011г./л.83 от първоначалното гр.д.№ 1060/2012г. на ОС- С./, на ищцата- ч.жалбоподателка е предоставена правна помощ чрез осигуряване на адвокатска защита от 1 бр. адвокат по ЗПП, по реда на чл.94 от ГПК.

Исковото производство по реда на чл.4 от ЗОДОВ е приключило с частично позитивно за ищцата въззивно Решение № 481/17.12.2013г. по в.гр.д.№ 1462/2013г. по описа на С- С., като исковата й претенция от общо 1000 лв. е била уважена против ответника ПРБ- С..

Във връзка с това НБПП- С. е поискало с 2 бр. свои последователни Решения № СЗ-317-12835/26.02.2014г./л.42/ и Решения № СЗ-317-12836/26.02.2014г./л.49/- и двете от гр.д.№ 1560/2013г. по описа на първоинстанционния РС- К., обл.С., да осъди ищцата да им възстанови/заплати/ съответните дължими суми за възнаграждение на 1 бр. адвокат по ЗПП на първата и на въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковите претенции по ЗОДОВ против ответника ПРБ- С., с оглед нормативните разпоредби на чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, и във връзка с чл.25 и с чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/НЗПП/ по ЗПП.

В тази връзка съдът установи, че напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС- гр.К., обл.С. е постановил тези свои 2 бр.Определения в закрити съдебни заседания на 20 и 24.03.2015г., както следва :

1.Първото Определение № 561/20.03.2015г./л.43 от делото на РС/ е за осъждане на ищцата- ч.жалбоподателка да заплати на молителя- НБПП- С. сумата 225 лв., представляваща частично разноските по делото  за възнаграждение на 1 бр. адвокат по ЗПП, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция по чл.4 от ЗОДОВ пред първата съдебна инстанция.. Това не е определение, за което важи законовата хипотеза по чл.81 от ГПК, тъй като се отнася не до произнасяне и присъждане на разноските между страните по делото/ищцата З. и ответника ПРБ- С./, а до разноски на подпомагащото ищцата З. един трети правен субект- НБПП в гр.С. по реда на чл.27а във вр. с чл.25- 26 от ЗПП. Поради което това първо атакувано Определение от 20.03.2015г. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, а първата ч.жалба/л.4 от настоящото в.ч.гр.д./ се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли напълно, ведно със законните последици от това.

 

2.Второто Определение № 596/24.03.2015г./л.51 от делото на РС/ е за осъждане на ищцата- ч.жалбоподателка да заплати на молителя- НБПП- С. сумата 125 лв., представляваща частично разноските по делото  за възнаграждение на 1 бр. адвокат по ЗПП, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция по чл.4 от ЗОДОВ, пред въззивната съдебна инстанция. В случая не е налице повторно присъждане на същата сума, на същото фактическо и правна основание, както твърди ч.жалбоподателка/ищцата/ във втората си ч.жалба, наречена от нея писмено Възражение/л.7 от настоящото в.ч.гр.д./, а е допълнително произнасяне с това ново второ Определение № 596/24.03.2015г./л.51 от делото на РС/, по който въпрос първоинстанционния РС- К. не се е произнесъл с първоначалното си Определение № 561/20.03.2015г./л.43 от делото на РС/, а именно- за възнаграждението на 1 бр. адвокат по ЗПП, но отделно и само на въззивната съдебна инстанция пред ОС- С.. Това не е определение, за което важи законовата хипотеза по чл.299 от ГПК, тъй като с него не се постановява повторно същото, което вече е било постановено с първото Определение, а се отнася до разноски на подпомагащото ищцата З. един трети правен субект- НБПП в гр.С. по реда на чл.27а във вр. с чл.25- 26 от ЗПП, само че вече пред въззивната съдебна инстанция ОС- С..

Поради което това второ атакувано Определение от 24.03.2015г. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, а втората ч.жалба, наречена “възражение”/л.7 от настоящото в.ч.гр.д./ се явява също изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли напълно, ведно със законните последици от това.

 

В тази връзка и двете суми по двете обжалвани съдебни Определения действително се дължат, тъй като разпоредбите на чл.27а от ЗПП във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК предвиждат това възнаграждение, платено на 1 бр. адвокат, назначен по реда на ЗПП, да се възстанови частично от изгубилата делото страна/ищцата/ съразмерно с отхвърлената част от исковата му претенция, съобразно размерите на адвокатското възнаграждение по чл.25 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от НЗПП. Поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният ОС- С. препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния РС- К. по процесните 2 бр. съдебни Определения по делото.

Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.           

 

          Предвид гореизложените съображения и водим от горните мотиви, на основание  чл.27а от ЗПП във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и във вр. с чл.78, ал.1- 7 и чл.274- 278 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

 

                                        О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановените по гр.д.№ 1560/2013г. по описа на РС- гр.К., обл.С., в закрити заседания 2 бр. съдебни Определения, както следва :

          1. Определение № 561/20.03.2015г.,  и

          2. Определение № 596/24.03.2015г.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.  

          

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   

 

                            

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :        1.     

 

 

 

                                                                                       2.