Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 278                                      22.06.2015г.                          гр.С.З.

 

  В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и осми май 2015 г.

в публично заседание в състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 34 по описа за 2014 г. по описа на ОС- С.З.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

 

         Производството е на основание чл.55, ал.1, пр.1 във вр. с чл.34 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

         Постъпила е Искова молба от ищците- 2 бр. пълнолетни български граждани Б.Т.П. и Т.И.П.- и двамата от гр.С.З., в която се твърди, че с влязло в сила Решение № 61/19.07.2012г. на СтОС, постановено по гр.д.№ 1157/2010г., по иск на ответника, в качеството му на син и законен наследник на Д.Р. Д., починал на 09.07.2009г., СтОС е обявил за нищожен, като сключен от пълномощник без представителна власт, договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2009г., материализиран в нотариален акт № 82, т.2, рег.№ 5003, дело № 210/2009г. на Нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - С.З., касаещ следните недвижими имоти- АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в град ***, и ДВОРНО МЯСТО, заедно с всички постройки в него, цялото от 844 кв.м./а по скица от 855 кв.м./, находящо се в с.Б.- ЕКАТТЕ 04738, общ.С.З., съставляващо имот № 663 от кадастрален район 501, за който е образуван УПИ - парцел IX- 663 в кв. 29 по плана на селото. Заявяват, че в изпълнение на горепосоченото съдебно решение и с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗЗД те върнали на ответника Д. закупените недвижими имоти, но до настоящия момент обаче другата страна не им е върнала платената от тях сума по сделката в размер на 62 700 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се е обогатила за тяхна сметка с тази сума. Считат, че нищожността по естеството си е такъв порок на сключената сделка, който винаги води до пълна и изначална липса на основание, поради което разменените престации подлежат на връщане, и тъй като при фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване на престацията, то вземането им е станало изискуемо от момента на получаването му от другата страна/30.06.2009г./- датата на изслушване на сделката пред нотариуса. От този момент, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД считат, че ответникът е в забава и им дължи и обезщетение за забава на плащането в размер на 30 555, 54 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл.55, ал.1, пр.1, във връзка с чл.34 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за тях се явявал правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове. Молят съда да осъди И.Д.Д. да им заплати общо сумата 93 255, 54 лв., от които 62 700 лв. главница и 30 555, 54 лв. мораторна лихва като обезщетение за забава на плащането, считано от 01.07.2009 г. до датата на завеждане на иска в съда- 05.03.2014г., както и законната лихва върху главницата 62 700 лв., считано от датата на завеждане на иска в съда/05.03.2014г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски. В този смисъл е пледоарията на процесуалния им представител- адвокат по делото, както и писмената им защита.

 

Ответникът- пълнолетния български гражданин И.Д.Д. от гр.С.З. в Отговора си на ИМ заявява, че оспорва изцяло иска срещу него. Счита, че така предявените искове(основен и акцесорни) са процесуално недопустими и по същество изцяло неоснователни. Оспорва същите, както по основание, така и по размер, тъй като ищците сами са посочили правното основание на заявения иск, вместо решаващия съд, но са пропуснали да изложат обстоятелствата по смисъла на чл.127, т.4 от ГПК, поради което счита, че исковата молба е недопустима. В случай, че съдът прецени, че не е налице такъв пропуск, то счита същата за неоснователна, понеже както правилно е посочено в исковата молба, с Решение № 61/19.07.2012г. постановено по гр.д.№ 1157/2010г. по описа на ОС- С.З., влязло в законна сила, съдът е обявил за нищожни сделките за описаните недвижими имоти, като е обезсилил нотариален акт № 82 том II рег. № 5003 от 30.06.2009 по описа на нотариус Бойко Георгиев. Както, също правилно е посочено, той е син и законен наследник на продавача по цитираните сделки Д.Р. Д.. Именно в това си качество той е придобил и имотите, предмет на нотариален акт № 82, том II, рег. № 5003 от 30.06.2009г., като част от наследствената маса на наследодателя му- неговия баща Д.Р. Д.. Твърди, че в исковата молба е написано, че не е върнал платената сума за имотите, но не става ясно, дали ищците претендират от него сумата по нотариалния акт, като универсален правоприемник на баща му за евентуалните му задължения към тях/ по обезсиления НА/, или защото е придобил лично посочените имоти, предмет на обезсиления НА. Независимо от съвпадението в пасивната процесуална легитимация, счита, че доказателствата, които трябва да ан­гажира са  различни в двата случая. По гр.д.№ 1157/2010г. по описа на ОС- С.З. е уважил предявените Главни искове, поради което и не се е занимал с евентуалните, но счита, че по делото са налице многобройни писмени доказателства, които са ангажирани именно във връзка с предявения евентуален иск за разваляне на договорите поради неплащане на цената. И по настоящото производство счита, че пари по сделките не са платени, поради което заявява,че няма разместване на имуществени блага-  баща му не е получил описаните в нотариален акт № 82 пари в размер на 62 700, 00 лв., поради което и претенцията на ищците за връщането им към него била изцяло неоснователна. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

 

         СЪДЪТ, след като се запозна с искания на ищците и възраженията на ответника, с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, заключението на експертизата, и като взе предвид приложимите по делото материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

 

         Исковете като главница и мораторни лихви са процесуално допустими, своевременно предявени, подсъдни са на разглеждане от настоящия ОС- С.З. като първа съдебна инстанция по правилата на родовата и местната подсъдност, поради което съдът следва да се произнесе по тяхната материално- правна същност.

 

         ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

 

         Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства-  Решение №61/19.07.2012г. на СОС, Нот. акт №82/30.06.2009г., Нот. акт №93/07.07.2009г., Справка за лице от 22.01.2014г., Молба от адв. М. от 10.03.2014г., Молба от адв. М. от 20.03.2014г., Решение №8/07.01.2013г. на ПАС, Решение №756/18.06.2013г. на ВКС, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 19.03.2014г., Скица №685/18.03.2014г., Схема №15-55891/12.03.2014г., Молба от адв. М. от 27.03.2014г., Обезпечителна заповед от 28.03.2014г., Писмен отговор от 15.05.2014г. от И.Д., Справка за лице от 14.05.2014г. от Служба по вписванията С.З., Удостоверение за наследници №15/09.07.2009г. на Община С.З., Молба от адв.М. от 04.06.2014г., Становище от И.Д. от 11.06.2014г., Писмо изх. №121/17.06.2014г. на СРС, Становище от И.Д. от 30.06.2014г., Молба от адв. М. от 08.07.2014г., Становище от И.Д. от 30.07.2014г., Договор за банков кредит от 25.07.2005 г., Договор № 0605150061098900 за издаване на национална кредитна карта – РайКарт, с дата 15.05.2006 г., Договор за банков кредит с дата 10.05.2007 г., Свидетелство за регистрация, Част 1, № 002263898, Удостоверение № 00325 – изд. от “Брокерс Консулт” ООД,  Удостоверение № 240191400166847/14.10.2014 г. на НАП, Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.06.2004 г. до 30.06.2009 г. на Т.И.П., Удостоверение за декларирани данни  на Б.Т.П. № 240191400166846/14.10.2014 г.,Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.06.2004 г. до 30.06.2009 г. на Б.Т.П., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Годишен отчет на предприятията, несъставящи баланс за 2007 г., Годишен отчет на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит за 2008 г., Годишен отчет за дейността на едноличните търговци през 2009 г., Банкова референция изх.№ 900-216/22.10.2014 г. на РайфайзенБанк, Удостоверение изх. № 0490-58-100773/23.10.2014 г. от Уникредит Булбанк- АД, клон С.З., Справка от Райфайзен Банк изх.№ 900-218/28.10.2014 г., Удостоверение от УниКредит Булбанк АД, Филиал– С.З., Справка от Териториална дирекция – Пловдив, Офис– С.З., ОС- С.З. е обявил за нищожен, като сключен от пълномощник без представителна власт, договорът за покупко-продажба на недвижим имот- АПАРТАМЕНТ, находящ се в град ***, със застроена площ от 88, 70 кв.м., и ДВОРНО МЯСТО, заедно с всички постройки в него, цялото от 844 кв.м., а по скица от 855 кв.м., находящо се в с.Б.- ЕКАТТЕ 04738, общ.С.З.,, съставляващо имот № 663 от кадастрален район 501, за който е образуван УПИ - парцел IX- 663 в кв. 29 по плана на селото.

 

         Съгласно влезлите в законна сила съдебни актове по приложените приключени съдебни дела, същите имат силата на присъдено нещо съгласно правилата на чл.296- 300 от ГПК, както следва :

 

1.По силата на императивната разпоредба на чл.299 от ГПК- с влязло в законна сила Решение № 61/19.07.2012г. на СтОС, постановено по гр.д.№ 1157/2010г., по иск на ответника, в качеството му на син и законен наследник на Д.Р. Д., починал на 09.07.2009г., СтОС е обявил за нищожен, като сключен от пълномощник без представителна власт, договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2009г., материализиран в нотариален акт № 82, т.2, рег.№ 5003, дело № 210/2009г. на Нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - С.З., касаещ следните недвижими имоти- АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в град ***, със застроена площ от 88, 70 кв.м., и ДВОРНО МЯСТО, заедно с всички постройки в него, цялото от 844 кв.м., а по скица от 855 кв.м., находящо се в с.Б., община С.З., ЕКАТТЕ 04738, съставляващо имот № 663 от кадастрален район 501, за който е образуван УПИ - парцел 1У-663 в кв. 29 по плана на селото.

         2.По силата на императивната разпоредба на чл.300 от ГПК- с влязла в законна сила изцяло оправдателна Присъда № 223/23.11.2011г. по НОХД № 121/2011г. по описа на РС- С.З., влязла в законна сила на 31.05.2014г., подсъдимите С.Р.А./сестра на наследодателя на ответника Д.Р. Д./ и  Б.Т.П./племенница на наследодателя на ответника Д.Р. Д./ са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени от тях умишлени престъпления по чл.290, ал.1 от НК, съответно на 21.04.2010г. и на 23.02.2010г.

 

         Видно от събраните по делото 2 бр. гласни доказателства- отговорите по чл.176 от ГПК от двамата пълнолетни ищци, се установява следното :

Ищцата Б.Т.П. заявява, че не е знаела, че вуйчо й Д.Р. е болен от рак. Счита, че той винаги е бил в добро и нормално здравословно състояние. Тя не е знаела, че той е болен от рак, а не може да знам дали той е знаел това. Той сам се оправял в живота, не е разчитал на никой, дори на сина си- ответника. Не знае кой го е намерил починал. Майка й се обадила, че вуйчо й е починал и оттам тя разбрала- това било в деня на смъртта му. Не знае да е извикан нотариус в дома му и той да разпише пълномощно на майка й не знае за такова негово решение. Това той си е решил сам и също не може да даде отговор. Заявява, че те са ги платили лично парите в дома му, преди сделката- платили колкото им е поискал-  62 700 лв., присъствали са тя и нейния съпруг, а броили парите пред вуйчо й. Имало е разписка, която след това му предали. В нея пишело, че той е получил сумата от Б. и Т. в размер на 62 700 лв., на която след това се разписал. Нейният съпруг изтеглил кредит от Райфайзенбанк в размер на 40 000 лв., от неговите родители взел пари назаем и имали събрани около 4 – 5 000 лв. в къщи, в сейф ги съхранявали. Не е подавала декларация за тази доходи, защото е работила по трудов договор.

 

Ищецът Т.И.П. заявява, че не е знаел, че Д.Р. е болен от рак. Той не бил присъствал на сделката, но по-принцип Д. си бил добре. Той нямал нужда от грижи и сам се оправял. На тях им се обадила тъщата, на жена му майката, и им казала, че Д. е починал, като според него преди обед се обадила. Няма идея какво е наложило да се вика нотариус в дома му, няма идея защо Д. не е прехвърлил директно имота. Плащането на парите станало 2- 3 дни преди самата сделка. Той имал кредит от Райфайзенбанк от 40 000 лв., неговите родители дали известно количество пари и те с жена му имали 4 – 5 000 лв., които държали в къщи в сейф. Той тогава работил по трудов договор, не е имал странични доходи и не е подавал данъчна декларация.

 

         По делото не са искани, допускани и разпитвани никакви свидетели и не са събирани никакви свидетелски показания.

 

         Видно от заключенията на първоначалната и повторната единични и тройни съдебно- икономически експертизи, се установява следното :

Съгласно заключението на първоначалната СИЕ, експертизата не може да даде категоричен отговор дали семейството на Б. и Т.П. са имали необходимите средства към датата на сделката. От представените документи не може да се даде заключение, че средствата са били достатъчни. Доходите на семейството са по-големи от средно статистическата издръжка на едно домакинство за периода от 2005г. до м.7.2009г. От данните в Търговския регистър е установен оборот за периода 2006-2009 год. в размер на 120 000 лв., или средно месечно 2 500 лв. Печалбата за същия период 2006-2009г. е отрицателна величина- т.е. налице е загуба в размер на 6 000 лв. Извършени плащания - частични или цялостни на лихва и главница от ответника към ищците през периода от завеждане на исковата молба в съда на 05.03.2014 год. до 12.012015 год.(датата на изготвяне на справката) по сметката на Т.И.П. няма. Вноските по сметката са единствено от титуляра на сметката Т.И.П..

 

Съгласно заключението на повторната СИЕ, изхождайки от   направените изчисления за формиране сумата на наличните парични средства на семейството на ищците по делото, представляваща разликата    между получените приходи и сумата на разходите за издръжка на семейството за   периода от  30.06.2004г. до 30.06.2009г. при разработените 2 варианта от експертизата, е в размери както следва: При първи вариант-    58 689.00 лв., а при втори вариант- 63 085.01 лв. Ако се вземе предвид и сумата на закупения на 23.05.2007г. автомобил, разликата между приходите и разходите на семейството на ищците за периода от 30.06.2004г. до 30.09.2009г. намалява със сумата на разхода от 7 258.15 лева за покупка на лек автомобил и е в размер на : При първи вариант- 51 430.85 лв. , и при втори вариант- 55 826.86 лв. Дали са били налични към момента на сделката така формираните доходи експертизата не би могла да твърди категорично, защото това   зависи от начина на управление на финансите от самите ищци по делото във времето. Изводът дали са били достатъчни сумите получени от ищците по делото в момента на тегленето на кредита от 40 767.90 лв. след рефинасирането на преди това теглените заеми и платените такси в размер на 19 945.00 лв. и получената сума от 20 000.00 лв. от бащата на Т. И.П.- общо 39 945.00 лв. да покрият сумата от 62 700.00 лв. платена от ищците по делото при покупката на недвижим имот са вижда, че обезпечението на покупната стойност на недвижимия имот е 63.71 %, което означава, че сумата е общо взето недостатьчна. Но този извод е сравнително неточен, защото договорените суми по рефенансираните кредити, получени от ищците по делото за процесния период от 30.06.2004г. до рефинансирането им следва да участват при формирането на общите им доходи, на паричните средства към определен момент и на общата маса на налични парични средства представляващи разликата между общите доходи на семейството и общите му разходи подробно описано в точка 1 на констативно -съобразителната част на експертизата. Средностатистическата издръжка на семейството на ищците по делото Б.Т.П. и Т.И.П. е величина, която се определя от разходите, който се определят като необходимо условие за нормален живот на семейството, като храна, спиртни напитки, тютюневи изделия, облекло и обувки, жилища, ел.енергия и вода, жилищно обзавеждане и
поддържане на дома, здравеопазване, транспорт, съобщения, свободно време, културен отдих и образование, разнообразни стоки и услуги , данъци и социално осигуряване, други разходи, влог, покупка на валута, изплащане на дългове, даване заем и други. Изчисляването на средностатистическата издръжка на семейството е извършено по 2 варианта, като се съобрази с Декларация от 16.10.2014г., от която е видно, че семейството на ищците по делото е било 4- членно и публикуваната издръжка от НСИ е за периода от 30.06.2004г. до 30.06.2009г., като обезпечеността на покупната стойност на недвижимия имот от 62 700.00 лв. варира от 100.61 % до 82.05% при различните варианти. Размерът на стоковия оборот/Приходи/ в магазина, в който е работила Б.Т.П. и печалбата от търговската дейност на ЕТ „А + И - Иван И.” за процесния период 2006г.- 2009г. е с финансов резултат/загуба/ в размер на 6 000 лв.

 

Съгласно заключението на първоначалната тройната СИЕ по делото,  общо приходите са били 80 365, 74 лв., разходите са били 57 825, 10 лв., като към момента на извършване на сделката са били налични парични
средства в размер на 22 540.64 лв. Средствата от процесния кредит с рефинансиранията, както и допълнително установените суми под формата на спестявания, не са били достатъчни, да покрият сумата за закупения апартамент в гр.С.З. и дворното място в с. Б., общ.С.З..

 

Съгласно заключението на повторната тройната СИЕ, за периода 01.06.2004г.- 30.06.2009г. семейството Б.П. са имали общо приходи от 122 217, 73 лв., съответните 2 варианта за общи разходи, което дава към датата на извършване на сделката налични парични средства съответно- към  момента на извършване на сделката са били налични парични средства в размер на Първи вариант- 43 466.12 лв., и Втори вариант- 54 370.53 лв.

 

Вземайки предвид всички горепосочени 4 бр. отделни експертизи, някои от тях с по 2 вътрешни подварианта, съдът счита, че за процесния период от 30.06.2004г. до 30.06.2009г., при покупнат стойност на недвижимия имот от 62 700.00 лв., паричната обезпеченост на ищците варира в границите от 100.61 % до 82.05 % при различните варианти, като повторната 3- членна експертиза дава 2 варианта- съответно парична обезпеченост на ищците към датата на сделката със сумите 43 466. 12 лв. или 54 370. 53 лв., което е доста близко до покупната цена на недвижимия имот от общо 62 700.00 лв., и е в рамките на практическите житейски възможности на ищцовото 4- членно семейство към този момент.

 

         ОТНОСНО ГЛАВНИЦАТА :

 

Видно от влязло в сила Решение № 61/19.07.2012г. по гр. дело № 1157/2010г. по описа на ОС- С.З., по иск на ответника, в качеството му на син и законен наследник на баща си Д.Р. Д./починал на 09.07.2009г./, СтОС е обявил за “нищожен” договора за покупко- продажба на недвижим имот от 30.06.2009г., като сключен от пълномощник без представителна власт, материализиран в Нот.акт № 82, т. 2, рег. № 5003, дело № 210/2009г. на Нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- С.З., касаещ процесните 2 бр. недвижими имоти- АПАРТАМЕНТ в град ***, със застроена площ от 88, 70 кв. метра, и ДВОРНО МЯСТО, заедно с всички постройки в него, цялото от 844 кв. метра, а по скица от 855 кв. метра, находящо се в с.Б.- ЕКАТТЕ 04738, общ.С.З., , съставляващо имот № 663 от кадастрален район 501, за който е образуван УПИ - парцел 1У-663 в кв. 29 по плана на селото. В това решение обаче, нито пък в някое друго такова, съдът не е постановил нищожност на упълномощителната сделка/2 бр. Генерални пълномощни с рег.№ 4723/23.06.2009г. и № 4724/23.06.2009г. на Нотариус Бойко Георгиев- С.З./, с която продавачът Д.Р. Д./вече покойник/ е упълномощил С.Р.А. да го „представлява пред Нотариусите в Република България и извършва всички правни действия, свързани с разпореждане с имотите ми, да прави изявления във връзка с разпореждането и да подписва необходимите книжа и документи, да получава продажната цена на имотите ...". В случая нищожността на сделката по прехвърляне на недвижимите имоти, като сключена от лице без представителна власт, по никакъв начин не обуславя от същия порок да страда и упълномощителната сделка. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните по него трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В изпълнение на този текст от закона ищците са върнали на ответника Д./като наследник на продавача/, закупените недвижими имоти. Последният обаче не е изпълнил задължението си да върне платената на наследодателя му сума в размер на 62 700 лв. В тази връзка се явява изцяло неоснователно и недоказано твърдението на ответната страна, че пари по сделката не са плащани. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК и предвид разпределената от съда доказателствена тежест в настоящия съдебен процес, ответната страна е тази, която е следвало да докаже твърдението си за неплащане на продажната цена по сделката. Съгласно трайната практика на ВКС- София нотариалният акт, в частта за плащането на цената, съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК/отм./- сега чл.193, ал.3 от действащия ГПК, представлява частен свидетелстващ документ и има характера на писмена разписка. В случая продавачът Д. Д. е действал чрез пълномощника си С.А., която в даденото й пълномощно да го представлява в продажбената сделка тя е овластена да прави изявления във връзка със сделката, както и да получава продажната цена на имотите. В рамките на своите правомощия тя е заявила пред нотариуса, че нейният упълномощител е получил изцяло продажната цена от 62 700 лв. от купувача Б.П.. Нотариалният акт в тази му част не е оспорен от ответната страна и не бяха събрани никакви доказателства, че ответницата П. не е заплатила сумата по сделката. По делото съдът изслуша обясненията на ищците Б.П. и Т.П., дадени на основание поставените от ответната страна въпроси. От тях безспорно и без противоречие се установи, че сумата по сделката е заплатена на продавача Д. в дома му, 2-3 дни преди изповядването й пред нотариуса.

 

В хода на съдебното производство бяха назначени, изслушани и приети 4 бр. отделни съдебно- икономически експертизи/2 бр. единични и 2 бр. тройни/, като данните и изводите в тях са доста различни. Отговорите на всички вещи лица се отнасят до периода 30.06.2004г.- 30.06.2009г., като изводите са следните :

 

а/относно приходите на ищците- съгласно Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 16.10.2014г., ищците имат 2 деца- дъщеря Т. и син И., роден през *** като от тази подадената декларация може да се направи обосновано предположение, че ищците са съпрузи или живеят на съпружески начала поне от *** По тази причина е следвало да се изследва доходите им не само след 30.06.2004 г., а още от ***

 

б/относно разходите на ищците- за това семейство като база се използва средностатическата издръжка на четиричленно семейство. Анализът на статистическата информация обаче показва, че изследванията се правят на база брой членове на домакинството, а не на семейството. В същото време не бе изискана и съответно събрана информация за това в какво жилище са живели ищците през посочения период от време, нито колко човека е било домакинството им, т.е. дали в жилището им са живели и други лица - техни родители, с които са оформяли общо домакинство. Тази информация обаче е от съществено значение за определяне на средностатистическите разходи за даден период от време.

 

По изложените по-горе съображения съдът счита, че не може да се даде напълно категоричен и еднозначен отговор, който да бъде абсолютно обективен, като внимателният анализ на приетите писмени заключения на съдебните експертизи и устните пояснения на експертите в откритите съдебни заседания по делото разкрива, че причините за различните крайни резултати на експертите са както посочените по-горе, така и обстоятелството, че всяка една от експертизите е изготвена чрез различен анализ и съпоставка на по същество едни и същи данни. В същото време  нито една от експертизите не е използвала в чистия й теоретичен вид Методиката за изчисляване на приходите и разходите на домакинствата, публикувана на сайта на НСИ- София, наречена Методология и организация на изучаване на бюджетите на домакинствата. Но каквито и да бяха резултатите и изводите от тези 4 бр. отделни икономически експертизи, то те обосноват подобни и сравними крайни изводи, като по отношение на приходите нещата са сравнително ясни- какъв е размера на получените от ищците брутни трудови възнаграждения, има писмени доказателства за размера на отпуснатите им кредити, както и писмени доказателства за притежаваните от бащата на ищеца П. парични средства, за които се твърди, че са били предоставени на семейството за закупуване на жилище. А по отношение на разходите- статистическата информация от НСИ за разходите на едно четиричленно домакинство са съвсем различни по 2 бр. 3- членни експертизи, като при всяка една от тях се заменят едни общи статистически данни с други реални данни за страните по делото за даден вид разход на ищците, за които има доказателства по делото. Следователно всички заключения на съдебните експертизи имат известен условен характер, тъй като с какви средства разполага едно семейство зависи в голяма степен от това какъв начин на живот води- тоест доколко то е спестовно и икономично, като това обстоятелство е строго индивидуално за всеки отделен човек и за всяко отделно семейство, и няма как да бъде отчетено перфектно от нито една експертиза. Изводите са, че ищците като цяло са разполагали с общо  необходимите за покупката на имотите парични средства към момента на изповядване на сделката, в процесния нотариален акт е налице изрично писмено изявление на пълномощника на продавача по сделката, че е той е получил изцяло сумата по сделката, и по настоящото дело не се събраха никакви писмени и/или гласни доказателства, че не били плащани никакви реални пари по сделка от купувачите към продавача, както твърди в защитната си теза ответника.

 

         ОТНОСНО МОРАТОРНАТА ЛИХВА :

По отношение на предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на плащането, считам същия за изцяло основателен и доказан. Нищожността по естеството си е такъв порок на сключената сделка, който винаги води до пълна и изначална липса на основание, поради което разменените престации подлежат на връщане. Тъй като при фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване на престацията, то ищцовото вземане е станало изискуемо от момента на получаването му от другата страна/30.06.2009г./- датата на изслушване на сделката пред нотариуса. От този момент, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е в забава и дължи и обезщетение за забава на плащането в размер на 30 555, 54 лв.

 

Следователно на основание чл.82- 86 от ЗЗД, с оглед уважаване на основната искова претенция/главницата от 62 700 лв./ по чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД, на основание чл.82- 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищците и акцесорната претенция в размер на 30 555, 54 лв. за обезщетение за забава на плащането, считано от 01.07.2009г. до датата на завеждане на иска в съда/05.03.2014г./, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда/05.03.2014г./ до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

В хода на устните състезания ответната страна е направила възражения по представения от ищците Списък с разноските по делото по чл. 80 от ГПК, като оспорване на разхода от 3 771, 22 лв. с аргумента, че това представлявала определената от съда и внесена от ищеца парична гаранция за обезпечаване на иска. Този довод на ответната страна се явява изцяло неоснователен, тъй като видно от представените по делото платежни документи, заплатената от ищците Държавна такса е за образуване на настоящото производство и за издаване на обезпечителна заповед, като възлиза точно на горепосочения размер от 3 771, 22 лв., и това няма нищо общо с размера на внесената от ищците парична гаранция, определена от съда и внесена от ищците, макар този размер/като цифри, но не и като произход и предназначение/ да съвпада с горепосочения.

 

С оглед естеството на делото, изхода на спора, и представените оправдателни документи, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците всички направени от тях разноски по делото, съгласно представения за това Списък по чл.80 от ГПК, в размер на общо 10 524, 48 лв., ведно с последиците от това.

 

         ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

 

         Настоящото първоинстанционно съдебно решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив по правилата на чл.258- 261 от ГПК.

 

         Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.55, ал.1 и чл.34 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З.

 

  Р   Е   Ш   И   :

 

         ОСЪЖДА ответника И.Д.Д.- ЕГН ********** ***- къща, да заплати на ищците Б.Т.П.- ЕГН ********** и Т.И.П.- ЕГН **********, и двамата от *** общо сумата 93 255, 54 лв./деветдесет и три хиляди двеста петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки /, от които главница 62 700 лв./шестдесет и две хиляди и седемстотин лева/ и мораторна лихва 30 555, 54 лв./тридесет хиляди петстотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава на плащането, считано от 01.07.2009 г. до датата на завеждане на иска в съда на 05.03.2014г., както и законната лихва върху главницата 62 700 лв., считано от датата на завеждане на иска в съда- 05.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на общо 10 524, 48 лв./десет хиляди петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред АС- Пловдив.

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: