Р Е Ш Е Н И Е

 

253/05.06.2015 година                                                      Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми май                                                                    Година 2015

В публично заседание, в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  П. ЗЛАТЕВ

                                                                   ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1113 по описа за 2014 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 1/02.01.2014г., по гр. дело № 1074/2013г. по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Г.И.Н. моли да се отмени изцяло решението и отхвърли предявеният иск.

 

Въззиваемият ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. К., ул. “Г.” № ., представлявана от управителя И.Т., моли да се потвърди решението и присъдят направените разноски в тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните данни по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за установяване съществуването на вземане

по чл. 422 от ГПК.

 

От представеното ч.гр.дело № 508/2013г. на РС-К. се установява, че по подадено заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. да заплати на кредитора Етажна собственост  сумата 560 лева – главница, ведно със законната лихва, мораторна лихва и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и с разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск.

 

Съгласно два броя протоколи на Общото събрание от месеците февруари и април 2013г. е взето решение – управителят да предприеме действия по завеждане на дело срещу адв. Н., нает да ги представлява пред РС-К. по дело срещу инвеститорите на кооперацията.

 

Събрани са гласни доказателства. Свидетелката Б. установява, че двете с домоуправителката намерили адвокат Н., запознали го с проблема и същият казал, че имат основание да заведат дело. Управителката му предложила той да поеме делото, за което се съгласил и поискал допълнителни документи. Поискал 560 – 570 лева за делото което ще водят. На едно от следващите общи събрания разбрали от Т., че дело не е завеждано от адв. Н..

 

Представена е вносна бележка от 01.10.2010г., съгласно която Т. превела по сметка на ответника сумата 560 лева, с основание държавна такса за завеждане на гражданско дело.

 

С нотариална покана от 03.09.2012г. е поканен ответника да върне сума от 1120 лева – държавна такса за две дела.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по чл. 280 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – договор за поръчка. Разпоредбата на чл. 284 ЗЗД задължава довереника да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил. Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил поръчката.

 

С писмена молба от 26.05.2015г. въззивникът Н. поиска да бъдат приети писмени доказателства – копие от протокол за разпит на свидетел от 26.04.2013г. и копие от електронна кореспонденция между него и Т., удостоверяващи размера на поискания от него хонорар.

 

С определение от 28.05.2015г. в съдебно заседание съдът остави без уважение искането, поради преклузия на процесуални права по чл. 266 ГПК, както и искането с  въззивната жалба да се допусне събиране на доказателства от досъдебно производство, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК – с определение от 13.03.2014г. пак поради преклузия и поради това, че не са налице процесуални нарушения на съда по чл. 266, ал. 3 ГПК.

 

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ищецът има право да претендира връщане от ответника на сумата 560 лева, като получена на отпаднало основание.

 

Като е признал за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за посочената сума районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1  ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение   № 1/02.01.2014г., по гр. дело № 1074/2013г. по описа на К. районен съд.

 

 ОСЪЖДА Г.И.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. К., ул. “Г.” № ., представлявана от управителя И.И.Т. – сумата 200 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.