Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 271                                                   18.06.2015г.                              гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ :     ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                   ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1151 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното :

           

Производството е образувано по въззивната жалба от И.Д.И. от гр.С.,  против Решение № 1330/13.12.2014г., постановено по гр.д.№ 4608/2013г. по описа на Районен съд- С., с което се обявява за относително недействителна една сделка с недвижим имот и се допуска съдебна делба на 7 бр. отделни съсобствени наследствени недвижими земеделски имоти/ниви/, при съответните квоти и разпределения. Въззивникът е останал недоволен от постановеното първоинстанционно решение, поради което го обжалва в законния срок. Счита, че  решението е незаконосъобразно и излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт, като се изключи неговия личен процесен парцел от 41, 392 кв.м., придобит чрез добросъвестно давностно владение, и той да се изключи от делбената маса. В този смисъл е пледоарията на въззивника и да пълномощника му- адвокат, както и писмената му защита по делото.

 

Въззиваемите 13 бр. пълнолетни български граждани оспорват въззивната жалба и считат, че оплакванията за нарушение на материалния закон и процесуалните правила били голословни. Считат, че обжалваното решение е мотивирано, правилно и законосъобразно, че при постановяването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат подробни съображения в Отговорите си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Молят въззивния съд да постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди изцяло решението на районния съд.  Претендират за разноски пред настоящата въззивна инстанция.

 

Въззивният съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното :

Въззивната инстанция намира, че атакуваното пред нея Решение на Районен съд- С. е валидно, правилно и законосъобразно.  При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебния акт.

Разгледана по същество въззивна жалба- предявени са искове за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко- продажба по реда на чл.76 от ЗС на недвижим имот/нива/ от 41, 492 дка в м.”Г.” в землището на с.В., общ.О., обл.С., и за допускане на делбата й между всички сънаследници по чл.34 от ЗС, като производството е във фаза по допускане на делбата.

Напълно законосъобразно РС е постановил, че независимо чий е подписа в Споразумението от 26.08.1993г./дали на въззивника- ответник Д.Д.И. или на друго лице/, заверката на подписите от Кмета на Общината не прави този “частен” писмен документ по чл.180 от ГПК “официален” такъв по смисъла на чл.179, ал.1 във вр. с чл.178, ал.1 от ГПК, тъй като той не е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му/кметът няма нотариални функции/, не е издаден в установената форма/нотариална/ и ред/от нотариус/. Наред с това той не е бил вписан/и не би могъл да бъда вписан в този му вид, форма и съдържание/ в Службата по вписванията- гр.С.

 

Следователно между страните до моменти никога не е извършена делба на останалото от общия им наследодател И.Т. Г. наследство от земеделски земи, защото тяхното писмено Споразумение от 26.08.1993г. не представлява официална делба, понеже не е извършена пред нотариус/или районен съдия, изпълняващ нотариални функции/, подписите са заверени само от Кмета на местната Община- с.О., обл.С./който никога не е имал такива правомощия/, в нея не участва едната жива наследничка и съделителка С.Т.Т./а нейния син/, земите са посочени само като обща площ в декари, но не и по землища, местности, съседи и граници. А общия им размер от 143, 050 дка не съответства да останалите доказателства за общата площ на оставените в наследство земи.

 

Новопредставената от въззивника пред настоящия ОС- С. писмена Справка от 29.12.2014г. от арендатора Танчо Илчев сочи, че той обработва като ЕТ”Т.” 50 дка земеделска земя, от наследствените земи на И.Т. Г., като е посочено само землището на с.В., но не са посочени конкретни ниви с площи, местности, съседи и граници.  Още повече, че в Споразумението въззивникът И.Д.И. е получил за ползване заедно с брат си Д.Д.И. общо 42, 750 дка наследствени земеделски земи, което е значително по- малко от твърдените от арендатора 50 дка обработвани от него.

 

Следва да се има предвид и че към датата на писменото Споразумение от 26.08.1993г. собствеността върху земеделски земи още не е била върната по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито в стари реални граници, нито с план за земеразделяне, а доста по- късно- едва с констативен нотариален акт № 74/1996г. Още повече, че жалбоподателят не оспорва този нотариален акт/който касае и облагодетелства и него/, нито оспорва факта, че и той е подписал молбата за снабдяване с този констативен нотариален акт.

 

Жалбоподателят не е направил и надлежно искане по реда на чл.342 от ГПК за изключване на конкретен имот/в случая процесния- нива от 41, 492 дка в м.”Г.” в землището на с.В., общ.О., обл.С., от делбената маса. Нещо повече- в Отговора си на ИМ той изрично сочи, че този имот е собственост на съпругата на общия им наследодател, но не прави никакво възражение за придобивна давност върху някой имот/особено върху този процесен/. А сочените от жалбоподателя в Отговора му на ИМ недвижими имоти не са включени в исковата молба за делба като собствени на общия наследодател на страните по делото- починалия И.Т. Г..

 

Наред с това въззивникът не доказва пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че е владял точно този недвижим имот спокойно, необезпокоявано и неоспорвано непрекъснато в продължение на повече от 10 години, тъй като не може да има владеене на 41, 492 дка някаква земя, без значение къде се намира тя, без да е уточнена по вид, съседи, граници, местности и землища. Освен това-  видно от писмената Справка, въззивникът не е обработвал земята лично, а чрез предоставянето й за обработка под аренда друг правен субект- арендатора ЕТ”Т.”. Който обаче сочи, че е обработвал наследствените земи на общия наследодател на страните/а не само на въззивника И.И./ с площ от общо 50 дка, което се разминава значително, както с площта на наследствената земя на наследодателя/общо 143, 050 дка в различни местности в землището на с.В., общ.Опан/, така и с претендираната за придобита по давност земеделска земя от въззиваемия И.И./1 бр. нива от 41, 492 дка в м.”Г.” в землището на с.В., общ.Опан/. За която дори въззивника твърди, че може и да се окаже собственост не на общия им наследодател, а на съпругата му.

 

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че напълно митивирано, законосъобразно и правилно РС- С. по предявените искове за обявяване за относително недействителна на сделката за покупко- продажба на 1 бр. недвижим имот/нива/ и на иск за делба на общия наследствен 1бр. такъв имот/нива/ на страните, е постановил напълно основателен и доказан съдебен акт, който следва да бъда потвърден изцяло, ведно със законните последици от това. Делбата следва да бъде допусната между всички страни по делото/ищците и ответниците/ при съответните им дялове в оставеното наследство на общия им наследодател съгласно ЗН, без изключване на някои имоти или на някои от съделителите, ведно с всички законни последици от това.

 

Ето защо, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло, със законните последици от това, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на РС- С. по реда на чл.272, пр.2 от ГПК. 

           

            С оглед характера на спора, изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1- 3 от ГПК, въззивникът И.Д.И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Г.Д.И. направените от нея разноски пред настоящата въззивна инстанция в размер на 300 лв. за възнаграждение на  1 адвокат- повереник, съгласно писмен договор за правна помощ от 19.03.2015г./л.57 от настоящото в.гр.д./.

 

            Относно обжалваемостта на настоящото въззивно съдебно Решение- то може да се обжалва пред ВКС на Република България- гр.С. в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на законовите предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

            Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.272 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №  1330/13.12.2014г., постановено по гр.дело № 4608/2013г. по описа на Районен съд- гр.С..

           

 

            ОСЪЖДА И.Д.И.- ЕГН ********** ***- къща да заплати на Г.Д.И.- ЕГН ********** от гр.С., кв.”К.”, ул.”Р.” №  .- къща сумата 300 лв./триста лева/ разноски за 1 адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

 

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ- С. в 1- месечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

 

                               2.